Р Е Ш Е Н И Е
№ 260151
31.08.2020г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 52-ри състав, в
публично съдебно заседание, на четвърти август две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Ванева
при секретаря Станка Атанасова, разгледа докладваното от съдия Ваня Ванева гр.д. №3655 по описа за 2020г. на Бургаски районен съд,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е за съдебна
делба и е в първата фаза - по допускане на делбата.
Образувано е по исковата молба на Н.К.К.,
ЕГН: ********** и Т.Р.К., ЕГН: ********* – двамата с адрес *** против П.К.П.,***.
Ищците сочат, че с ответника са съсобственици на недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор **********, находящ се гр. Б., *******, който
самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ******. Сочи се, че предназначението на обекта е жилище,
апартамент, с брой нива на обекта 1, с площ от 79.94кв.м., с прилежащи части –
избено помещение №3, с площ 2кв.м. и 0.97% ид.ч. от общите части на сградата,
при съседи: на същия етаж – имоти с идентификатор № ******* и № ******** и под
обекта – имоти с идентификатор № ****** и над обекта – няма. Твърди се, че
съсобствеността на Н.К. и П. К. – брат и сестра, произтича от наследяване на
общия им наследодател К. П.К., починал на 04.11.2011г., а между тях двамата и
втория ищец Т.К. от нотариален акт за покупко – продажба от 17.06.2013г., с
който Р. П. К., майка на Н.К. и П.К., продала 4/6 ид. ч. на ищците, като
запазила пожизнено право на ползване на имота. На 04.12.2014г. Р. К. починала.
Ищците сочат, че с ответника не поддържали добри отношения. П.К. препятствал
достъпа им до имота, заплашвал ги. Ответникът трупал задължения към „ВиК“ и
„Топлофикация“. Ищците сочат, че направили опит за доброволно уреждане на
отношенията, но ответникът отказал. Претендира се извършване на делба на имота
при следните квоти – 3/6 ид.ч. за Н.К.К., 2/6 ид. ч. за Т.Р.К. и 1/6 ид.ч. за П.К.П..
Иска се определяне на ползването на имота до окончателната делба или определяне
на обезщетение от ползващия го съсобственик за това, че са лишени от
възможността да ползват имота. Представени са писмени доказателства.
Претендират се разноски.
Ответникът П.К.П. не депозира писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, не прави доказателствени искания, не сочи
доказателства.
В съдебно заседание от ищците се явява Н.К.
лично и с адв. С., поддържа иска си за делба и моли съдът да я уважи.
Ответникът П.К.П., не се явява,
представлява се от адв. Т..
Бургаският районен съд, като взе предвид
направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства и след като съобрази закона, приема за установено
следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл.341 и следващите от ГПК във вр. с чл.34 от ЗС вр. с чл.69 от ЗН.
Предмет на настоящото производство
съгласно чл.344, ал.1 от ГПК е да се определи между кои лица, за кои имоти и
при какви квоти за всеки съсобственик следва да се допусне делбата.
По делото е представен нотариален акт за
собственост на апартамент по чл.134 от ЗТСУ, №188, том IV,
дело №1595/1975г., видно от който наследодателят на страните е признат за
собственик на процесния недвижим имот.
Представен е нотариален акт №41, том 8,
дело №34 от 2013г., по описа на нотариус Т. П., с рег. №417 при НК, от който се
установява, че съделителката Н.К. е придобила чрез покупко-продажба притежаваните
от майка й 4/6 идеални части от процесния недвижим имот, като майката си е
запазила безвъзмездно право на ползване върху имота, докато е жива.
От представеното удостоверение за
наследници на Курти П.К., починал на 04.11.2011г., се установява, че Н.К. и П.П.
са негови деца, а Росанка К. – съпруга, и като негови единствени законови
наследници са наследили придобития от него приживе недвижим имот, описан
по-горе при следните квоти: по – по 1/3 ид. част за всяко от децата на
наследодателя и 4/6 ид. части за съпругата – Р. К. /които 4/6 Р. К.
впоследствие е продала на дъщеря си, видно от горепосочения нотариален акт/.
По твърдения на ищцата покупко-продажбата
е извършена по време на брака й с втория ищец и е в режим на СИО. Доколкото по
делото не се спори по този въпрос, а и от служебно изготвената от съда справка
е видно, че страните действително са в брак, то следва да се приеме, че в
резултат на извършената покупко-продажба от страна на Р. К. на дъщеря й, ищците
са станали собственици на 4/6 идеални части от процесния имот, в режим на СИО,
която общност е бездялова и неделима до прекратяване на брака.
От гореизложеното следва, че квотите на
страните в съсобствеността по отношение на процесния апартамент са както
следва: 1/6 за П.К.П., 1/6 за Н.К.К. и 4/6 за Н.К.К. и Т.Р.К. /общо в режим на
СИО/. Ето защо следва да се допусне делба между тримата съделители по отношение
на процесния делбен имот, при горепосочените квоти.
От представената книга на собствениците
в жилищна сграда в режим на ЕС, както и покана от Н.К. до П.П. се установява,
че имотът се ползва от съсобственика П.П..
По делото е изготвена и приета
съдебно-счетоводна експертиза, за установяване на средния пазарен наем на
процесния имот. От неоспореното заключение се установява, че средно месечният
наем за процесното жилище е в размер на 340 лв., а средно месечният наем за
притежаваните от ищците идеални части – 283 лв.
Направено е искане за определяне на привременна
мярка, с правно основание чл.344, ал.2 от ГПК. Съгласно чл.344 ал.2 от ГПК в
решението по ал.1 или по-късно, ако всички наследници не ползват наследствените
имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от
наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата
или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Легитимирано
лице, по смисъла на чл.344, ал.2 ГПК, е всеки съделител, който не ползва съсобствения
имот, съобразно правата си. Разпоредбата на чл.344, ал.2 от ГПК цели да охрани
правата на съделителите, като осигури възможност всеки от тях да ползва реално
имотите - предмет на делбата или да получава съответното обезщетение, ако е
лишен от това ползване. Такова искане може да бъде направено през цялото
развитие на делбеното производство, като в решението си по допускане на делбата
или по-късно съдът се произнася по него, ако са налице основания за това.
Характерът на искането касае постановяване на привременна мярка в процеса, т.е.
произнасянето на съда представлява съдебна администрация на граждански
правоотношения. Съдебният акт, който се постановява, има характер на
определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава
окончателно материално-правен спор между страните. Действието на определението
е за определено време, като същото може да бъде обжалвано с частна жалба, както
и да бъде изменяно при промяна на обстоятелствата – аргумент от чл.344, ал.3 от ГПК. В конкретния случай искането изхожда от легитимирано лице, доколкото от
доказателствата по делото се установи, че ищците са съделители, които не ползват
съсобствения имот.
По отношение размера на претенцията,
съдът съобрази разпоредбата на чл.344, ал.2 от ГПК. От анализа на нормата е
видно, че претенцията на неползващия съделител може да бъде, както за
разпределение на ползването /реално ползване/, така и за заплащане на
обезщетение, поради лишаване от ползването, като съдът е обвързан от искането.
В конкретния случай искането е за плащане на обезщетение /в исковата молба са
посочени алтернативно, но в съдебно заседание се поддържа заплащане на
обезщетение/. Съгласно константната практика и предвид указанията по
Тълкувателно решение № 7/2.11.2012 г., по тълк. д. № 7/2012г., ОСГК на ВКС, в
този случай размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното
възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия общата вещ
съсобственик надхвърля своята квота или дял в съсобствеността, като следва да се
има предвид, че не се касае за наемно правоотношение между страните, а за
обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот. От заключението на
допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, се
установява, че пазарният наем за целия имот средно месечно би възлизал на 340
лева или съобразно правата си върху имота ищците биха могли да претендират 283
лева, като сума, която им се дължи, за това че не го ползват. Поради това съдът
намира, че дължимото обезщетение, което неползващите съделители, следва да
получат от ползващия имота съделител, е в размер на 283 лв.
Началният момент, от който се дължи
обезщетението е от влизане в сила на определението на съда до окончателното
извършване на делбата. /В тази си част съдебното решение има характер на
определение/.
Поради изложеното искането по чл.344 ал.2
от ГПК се явява основателно за сумата от 283 лв., за периода от влизане в сила
на определението до окончателното извършване на делбата.
Относно разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК,
страните плащат разноски в делбеното производство съобразно стойността на
дяловете си. Присъждането на разноски, както и внасянето на дължимата държавна
такса се извършва с решението по втора фаза на делбата. Следователно при
определяне на разноските правилото на чл. 355 ГПК следва да се спазва стриктно,
в какъвто смисъл са и указанията, дадени в Постановление № 7/28.11.1973 г., т.
9, на Пленума на ВС, а именно, че разноските по делбените дела се определят
съобразно стойността на дяловете при завършване на производството по делбата.
Практиката на ВКС /Опр. № 144/24.04.2012 г., по гр. д. № 70/2011 г./, че
решението по първата фаза на делбата не финализира процеса, поради което не се
дължи и присъждане на разноски, е последователна. Същата позиция е застъпена и
в редица решения на ВКС /решение № 3/6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. ВКС/,
където е постановено, че с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК в първа фаза на
делбата страните не си дължат разноски, а присъждането им се прави с решението
по извършване на делбата във втора фаза. Затова и претенцията на ищците за
присъждане на разноските не следва да се разглежда в това производство.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА извършването на съдебна делба
между съделителите Н.К.К., ЕГН: **********, Т.Р.К., ЕГН: ********* – двамата с
адрес *** и П.К.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, на съсобствения им недвижим
имот, представляващ: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********,
находящ се гр. Б., ***********, който се намира в сграда №1, разположена в
поземлен имот с идентификатор ******, с предназначение на обекта: жилище,
апартамент, с брой нива на обекта 1, с площ от 79.94кв.м., с прилежащи части –
избено помещение №3, с площ 2кв.м. и 0.97% ид.ч. от общите части на сградата;
Ниво: 1, при съседи: на същия етаж – имоти с идентификатор № ******** и № ***********
и под обекта – имоти с идентификатор № ********* и над обекта – няма, при
квоти, както следва: за П.К.П., ЕГН: ********** - 1/6 ид.ч. /една шеста идеална
част/, за Н.К.К., ЕГН: ********** - 1/6
ид.ч. /една шеста идеална част/ и за Н.К.К., ЕГН: ********** и Т.Р.К., ЕГН: *********
общо, в режим на СИО - 4/6 ид.ч. /четири шести идеални части/.
ОСЪЖДА
П.К.П., ЕГН: **********,***, да заплаща на Н.К.К., ЕГН: ********** и Т.Р.К.,
ЕГН: ********* – двамата с адрес ***, сумата от 283 лв. месечно, представляваща
обезщетение за едноличното ползване на делбения имот, съответно на
притежаваните от ищците идеални части от имота, ведно със законна лихва за
всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото определение до
окончателното извършване на делбата, на основание чл.344, ал.2 от ГПК.
Решението в частта за произнасянето по
чл.344, ал.2 от ГПК има характер на определение и подлежи на обжалване, с
частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, а в
останалата част, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Бургаски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
СА