Решение по дело №1253/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „РОЯЛ КЛУБ“ ЕООД, ЕИК ***, гр.Варна, ж.к. Вл.Варненчик, бл.7, вх.8, ап.21, представлявано от управителя С.И.З., подадена чрез адв. П.М., против Решение № 612/24.04.2023г. по НАХД № 912/2023г. на ВРС, ІV-ти състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 03-2200676/20.07.2022г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ - Варна, с което за нарушение на 10, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ и на основание чл.79, ал.4, вр. чл.78, ал.1 от ЗТМТМ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. Със същото решение в полза на ДИТ - Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв.

Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че е налице маловажно нарушение и съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.63, ал.2, т.2 ЗАНН, вр. §1, ал.1, т.4 ДР на ЗАНН, предвиждаща отговорност за маловажни нарушения. Твърди, че назначеното лице О.К. - гражданин на Украйна, е със статут на бежанец от Украйна и се ползва с временна закрила съгласно Директивата за временна закрила на бежанци и Закона за убежището и бежанците. Лицето е назначено на трудов договор от дружеството без да се ползва някаква субсидия от Държавата за този му статут, т.е. с действията си дружеството по никакъв начин не е ощетило Държавата. Доколкото лицата с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут /какъвто е временната закрила/ имат равни права по отношение на заетост с тези на българските граждани, твърди, че именно това е разликата в останалите субекти, визирани в разпоредбата на чл.10 ЗТМТМ и в случая неподаването в срок на такова уведомление от работодателя се явява маловажно с оглед приоритетното даване на подслон и работа на бежанеца. Твърди и че следва да се съобрази обстоятелството, че след извършване на проверката от ДИТ /Протокол ПР № 2219768/30.06.2022г./ и представеното предписание - да подаде до 18.07.2022г. Уведомление по чл.10, ал.1 ЗТМТМ, дружеството веднага - на 01.07.2022г., с вх. № 22075531/01.07.2022г. е подало уведомление по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, преди издаване на обжалваното НП. Твърди и че в НП изобщо не е разгледана разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН и на практика имуществената санкция от 2000лв. ще намали възможността на работодателя да изплаща работна заплата за по-дълъг период на бежанеца, в което няма никаква човешка и правна логика. Волята на законодателя и на Директивата в случая, оправдава прилагането на чл.28 ЗАНН. Счита, че случаят безспорно е маловажен, тъй като и макар формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед наличието на смекчаващи обстоятелства, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност от този вид, като липсват настъпили вреди за работника и за държавата. При това положение налагането на имуществена санкция, макар в предвидения минимален размер, се явява несъразмерно тежка. Твърди и че ВРС се е произнесъл по неизяснена фактическа обстановка. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора- адв.М. поддържа жалбата на наведените с нея основания, като в допълнение излага доводи за некомпетентност на органа, издал АУАН, доколкото е съставен от юрисконсулт. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъде отменено и издаденото наказателно постановление, алтернативно - делото да се върне за ново разглеждане. Претендира се присъждането на разноски съгласно представен списък.

Ответната страна - директора на ДИТ-Варна, чрез н-к отдел АИПО, оспорва касационната жалба. Моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ВРС е правилно, постановено е при спазване на процесуалните правила и закона, и няма основания за неговата отмяна.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че през м.ноември 2022г. служители на ДИТ - Варна, сред които св.Б., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в хотелски комплекс „Роял“, стопанисван от „Роял Клуб“ ЕООД. При извършване на документалната проверка св.Б. установила, че има наети лица по трудови правоотношения, граждани на Украйна със статут на бежанец. Конкретно било констатирано, че в дружеството по трудов договор № 525/01.05.2022г. работела О.К. с ЛНЧ **********, гражданин на Украйна, ползваща се от временна закрила, постъпила на работа на 01.05.2022г., с трудови функции на „камериерка“ с място на работа ПС „Роял бийч“, гр.Варна, к.к. Чайка. Било установено също, че дружеството не е уведомило ТП на ИА „Главна инспекция по труда“ в законоустановения 7-дневен срок от действителното започване на работа на лицето, което било чужденец, гражданин на трета държава, т.е. до 09.05.2022г. Прието било, че дружеството е извършило нарушение на чл.10, ал.1 ЗТМТМ, за което бил съставен АУАН № 03-2200676/30.06.2022г., а въз основа на него е издадено НП № 03-2200676/20.07.2022г., с което на „Роял Клуб“ ЕООД на основание чл.79, ал.4, вр.чл.78, ал.1 ЗТМТМ е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че съгласно разпоредбите на чл.67, ал.2, чл.79, ал.1 и ал.4 ЗТМТМ и чл.416, ал.1 и 2 КТ и Заповед № 3-0693/15.08.2022г., АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН. При цялостна проверка на НП е прието, че не са допуснати нарушения на чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН, тъй като в АУАН и НП е дадено пълно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. По същество е прието, че разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗТМТМ, в редакция към датата на извършване на нарушението, задължава работодателя в 7-дневен срок от датата на действително започване на работа на гражданина на трета държава да уведоми за това Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. С изменение, публикувано в ДВ, бр.24/2018г., нормата е допълнена, като е уточнено, че уведомяването следва да е писмено. Като гражданин на Украйна, нает по трудов договор, лицето се явява гражданин на трета държава по смисъла на § 1, т.4 ДР към ЗТМТМ, според който това качество притежава лице, което не е гражданин на РБ и на държава - членка на ЕС, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. Доколкото липсва спор, че дружеството е работодател, по отношение на лицето е приложима нормата на чл.10, ал.1 ЗТМТМ и за работодателя е възникнало задължението да уведоми за това ИА „ГИТ“ в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа - в случая 7-дневен срок, считано от 01.05.2022г. От събраните по делото доказателства е установено, че това задължение не е изпълнено, като едва в хода на проверката е било подадено необходимото уведомление. ВРС е приел, че дружеството действително не е изпълнило задължението по чл.10, ал.1 ЗТМТМ, като АНО правилно е определил санкционната норма - чл.78, ал.1 ЗТМТМ, а предвид установените множество нарушения, наказанието правилно е определено над предвидения в закона минимум. За ирелевантно е прието обстоятелството дали дружеството е обжалвало или не дадените предписания. Прието е и че липсват основания за приложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, доколкото деянието не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и правилно деянието е било санкционирано.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е събраните доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод за законосъобразност на наказателното постановление.

Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, която предвижда задължение за работодателя, в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданин на трета държава, да уведоми за това писмено Изпълнителна агенция „Главна дирекция на труда“. Безспорно е установено по делото, че това задължение не е изпълнено.

Неоснователно е възражението на касатора за липса на компетентност на актосъставителя. Съгласно чл.21 ал.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ изрично е уредена компетентността на юрисконсултите да осъществяват правомощията на инспектор, установени в ЗТМТМ.

Неоснователни са и възраженията за маловажност на нарушението и явна несправедливост на наказанието.

Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на ВРС относно размера на наложеното наказание, както и относно приложението на чл.28 ЗАНН.

Решението на ВРС е обосновано и мотивирано, като съдът е обсъдил събраните доказателства и е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че наказаното лице е осъществило състава на вмененото нарушение, като правилно е определена и санкционната разпоредба, а наказание, определено над предвидения от закона минимален размер е съобразно обществената опасност на деянието и дееца и целите по чл.12 ЗАНН.

Уведомлението по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ се изисква за целите на регулацията на достъпа до пазара на труда на работници – граждани на трети държави и на политиката в областта на свободното движение на работници, трудовата миграция и интеграция на чужденци, за ограничаване на незаконна имиграция, както и санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава – в контекста на задълженията поети от РБ като държава членка на ЕС по Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост, Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава, и др. – транспонирани със ЗТМТМ /вж. §2 от ДР на ЗТМТМ/.

Видно от съображение 10 на Директива 2009/52/ЕО, за да се даде възможност на държавите членки да проверяват по-специално за подправени документи, от работодателите следва да се изисква да уведомяват компетентните органи за наемането на работа на гражданин на трета държава. С оглед намаляване на административната тежест държавите членки може да предвидят подаването на тези уведомления да се извършва в рамките на други схеми за уведомяване. С разпоредбата на чл.3 от Директива 2009/52/ ЕО е предвидена забрана за незаконно наемане на работа – на незаконно пребиваващи граждани на трета държава, като в тази връзка с разпоредбата на чл.4, §1, т. в/ от Директивата е предвидено задължение за държавите членки да задължават работодателите да уведомяват компетентните органи, определени от държавите членки, за началото на наемането на работа на граждани на трета държава в срок, определен от всяка държава членка. РБ не се е възползвала от възможността да използва друга схема на уведомяване, като именно в изпълнение на задължението по чл.4, §1, т. в/ е приета разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, като специализираният контрол за спазване на тези изисквания е предоставен на органите на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а не на НАП.

По делото е безспорно установено, че в срока по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ касаторът не е уведомил ДИТ-Варна за обстоятелството, че лице – гражданин на трета държава, е започнало действително да полага труд по силата на трудово правоотношение. Уведомление е подадено почти два месеца по-късно, поради което правилно ВРС е приел, че извършването на нарушението е доказано и подлежи на санкциониране по чл.78, ал.1 от ЗТМТМ, като при преценката по чл.27 от ЗАНН и чл.12 от ЗАНН е счел, че с определената санкция в размер над минималния ще бъдат постигнати целите на закона. Нарушението е формално и не са налице обстоятелства, квалифициращи го като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

С оглед гореизложеното настоящата касационна инстанция намира, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, същото не страда от визираните в жалбата пороци, постановено е при спазване на изискванията на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 612/24.04.2023г. по НАХД № 912/2023г. на ВРС, ІV-ти състав.

ОСЪЖДА „РОЯЛ КЛУБ“ ЕООД, ЕИК ***, гр.Варна, ж.к. Вл.Варненчик, бл.7, вх.8, ап.21, представлявано от управителя С.И.З. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: