№ 1121
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Теодора Иванова
при участието на секретаря И. Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509678 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20124440 от 26.05.2021 г. на СРС, 32 с - в, по гр. д. № 52847/2020 г.
Столична община е осъдена да заплати на Т. Л. Ж. с ЕГН ********** сумата от 3 000
лв. - неимуществени вреди в резултат от забава сключването на договор за покупко -
продажба на недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ ап. 67,
находящ се в гр. София, ж. к. ****, като искът е отхвърлен за сумата над 3 000 лв. до
предявения размер от 12 000 лв. и страните са осъдени съразмерно за разноски по
делото.
Решението се обжалва от ищцата Т. Л. Ж. в частта, в която искът е отхвърлен
над размер от 3000 лв. до пълния размер от 12 000 лв. с доводи, че е необосновано и
незаконосъобразно в тази част. Сочи, че присъденото от СРС обезщетение за
неимуществени вреди от неправомерно бездействие на ответника е в занижен размер.
Поддържа, че след подадено от нея и съпруга й на 24.09.205 г. заявление за сключване
на договор за покупко - продажба на апартамента в който живеели под наем, общината
е издала заповед едва на 28.03.2018 г. - три години е 6 месеца след подаване на
заявлението. Поддържа, че е сключила договор за банков кредит за изплащане на
имота, като сумата е била преведена веднага на общината. Вместо до 04.05.2018 г.
обаче, договорът за продажба е подписан едва на 22.10.2018 г. От показанията на
свидетелите пред СРС се установява, че ищцата не била допускана на среща с кмета,
гонена е по коридорите, служители от администрацията са викали по нея. Едва след
подаване на жалби и сигнали срещу администрацията е подписан договора за
продажба. Подържа, че е установено, че ищцата е търпяла вреди от бездействието на
1
СО – изпаднала е в депресия и стрес, не е могла да се справя с работата си, плачела,
изпитвала страх и несигурност от това, че е изтеглила кредит и ще трябва да плаща
лихви и от това дали ще бъде изобщо закупено жилището. Сочи, че се установяват
всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника неправомерно
бездействие на служители, нанесени неимуществени щети във връзка с него, за което
претендираното обезщетение от 12 000 лв. не е прекомерно. Моли да се отмени
решението и вместо това да искът да се уважи изцяло. Претендира разноски пред двете
инстанции.
Въззиваемата страна ответникът Столична община, оспорва жалбата като
неоснователна, в отговор, подаден по реда на чл. 263 ГПК. Счита, че решението в
оспорената част е постановено при правилна преценка на събрания доказателствен
материал в съвкупност. Поддържа, че несключването на договор в едномесечен срок от
плащането на цената се дължи на обстоятелства, които не могат да се вменят във вина
на ответника. Сочи, че редът за определяне на цените за продажба на недвижими имоти
е определен в Наредба на СО, като съгласно чл. 6 СО одобрява примерен договор с ОУ
и възлага извършването на оценка на сертифициран оценител. По делото не се доказва
ищцата да е търпяла неимуществени вреди - болки и страдания в пълния претендиран
размер. Моли да се остави жалбата без уважение. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното
решение е валидно постановено и допустимо в оспорената част.
Предмет на въззивната проверка е решение на СРС по иск, с правна
квалификация чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, в частта, в която е отхвърлен иск за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди над размер от 3 000 лв. до пълния
претендиран размер от 12 000 лв., от противоправни бездействия на служителя на
ответника, свързани със сключване на договор за продажба на недвижим имот с
ищцата.
В частта, в която искът е уважен за сумата от 3 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, решението не се оспорва и е влязло в сила.
На първо място по повод допустимостта на решението в оспорената
отхвърлителна част, въззивният състав споделя изводите на първоинстанционният съд,
че претенцията не е свързана с извършена административна дейност на общината, а е
по повод осъществена дейност във връзка със сключване на гражданско – правна
сделка - продажба на имот по Наредбата за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на СО (НРУУРОЖТСО). Претендираните
неимуществени вреди от ищцата са във връзка с бездействия на служители на
общината по повод сключване на гражданско-правна сделка по продажбата на
недвижим имот. Поради това искът не е такъв за ангажиране отговорност на общината
от нейни административни актови и действия - по чл. 1 във връзка с чл. 4 ЗОДОВ, а е
по по гражданско – правен ред – по общата норма за отговорност за вреди от
противоправни действия - по чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД. (в този смисъл определение
№ 15933 от 27.12.2010 г. по адм. д. № 14013/2010 г., І отд. на ВАС).
Въззивният съд констатира, че при постановяване на решението СРС е обсъдил
2
подробно всички събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната
цялост, като е изложил установената от тях фактическа обстановка, която настоящият
състав не намира за необходимо да преповтаря в цялост, а препраща към нея, на
основание чл. 272 ГПК.
В допълнение на изложеното от СРС, като съобрази становищата на страните
във въззивното производство, съдът намира за необходимо да отбележи следното :
В практиката последователно се приема, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е
деликтна и се носи от лицата, възложили другиму извършването на някаква работа, за
вредите, причинени при или по повод извършването на тази работа.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия. Тя е обективна отговорност на възложилия работата, която произтича от
вината на натоварените с работата физически лица. Отговорност по чл. 49 ЗЗД
възниква и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или
надлежните правила за извършване на възложената работа. В този смисъл е
практиката, обективирана в т. 10 от ППВС № 7/1959 г., т. 2 от ППВС № 17/1963 г., т. 3
от ППВС 4/1975 г., решение № 94 от 21.07.2011 г. по гр. д. № 537/2010 г., Г. К., ІV Г. О.
на ВКС, решение № 63/01.03.2016 г. по гр. д. № 4885/2015 г., ІV г. о. ВКС, решение №
141/08.01.2021 г. по гр. д. № 3052/2019 г., IV г. о. ВКС, решение № 60292 от 21.02.2022
г. по гр. д. № 3992/2020 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и др.
Както е прието и в ППВС № 4/68 г., правилното прилагане на закона изисква за
присъждане на обезщетение за вреди да се установи, че действително са претърпени
такива вреди. (в този смисъла решение № 136 от 08.12.2017 г. по гр. д. № 5025/2016 г.,
г. к., ІІІ г. о. на ВКС).
В обобщение следва, че съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този който е
възложил някаква работа, отговаря за вредите причинени при или по повод
изпълнението й. Става въпрос за специална гаранционно - обезпечителна отговорност
за вреди, която по същество е обективна и е уредена в закона като възможност да се
търсят вреди от юридическото лице, което е възложило на другиго извършването на
определена работа, когато при или по повод изпълнението й са причинени вреди.
В съответствие с изискванията на материалния закон СРС е приел, че
ангажирането отговорността на ответника по посочения ред изисква пълното и главно
доказване от страна на ищеца на противоправно причинени неимуществени вреди от
действия/бездействия на служители на СО, при или по повод извършване на възложена
им от ответника работа и установяване на причинно - следствена връзка между
поведението на служителите на ответника - деликвенти и претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
За да възникне право за обезщетяване за неимуществени вреди причинени от
деликт поведението на дееца се приема за противоправно, когато са допуснати
нарушения на предписани или общоприети правила. Вината, съгласно чл. 45, ал. 2
ЗЗД, се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на
ответника. Останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки
конкретен случай, а доказването е в тежест на ищеца, както се посочи.
Основателно СРС е направил преценка на показанията на свидетелите на двете
страни в съпоставка с всички останали писмени доказателства и е приел, че искът за
обезщетение за неимуществени вреди е частично доказан.
В производството се установява и с определението по чл. 140 ГПК СРС е приел
за безспорно, че 24.09.2015 г. ищцата и съпругът й са подали заявление до СО - район
3
Младост за покупка на процесното жилище, частна общинска собственост,
представляващо ап. 67, находящ се в гр. София, ж.к. ****. На 22.08.2017 г. ищцата е
подала жалба до Столична община, тъй като липсвало произнасяне по заявлението, а
през м. ноември 2017 г. получила отговор на жалбата, с който Столична община
поискала район „Младост“ да я уведоми за етапа на процедурата.
Не е спорно и се установява също така, че на 28.03.2018 г. е издадена заповед на
кмета на СО - Район „Младост“ с нареждане имотът да се продаде на ищцата и съпруга
й, като в т. 5 от заповедта е посочено, че договорът следва да се сключи в 1 - месечен
срок от плащането. Не е спорно, че на 03.04.2018 г. сем. Желеви сключили договор за
банков кредит, за да осигурят необходимата сума за покупка на имота, който следвало
да бъде обезпечен с ипотека върху имота, като на 04.04.2018 г. получили сумата по
кредита и на същата дата платили всички дължими суми, описани в заповедта, за да
придобият собствеността върху имота.
Не е бил спорен и факта, че на 17.04.2018 г. кметът на Район „Младост“ Д.И.
била арестувана, че ищцата поканила ответника да сключат окончателен договор, а
последният я уведомил, че липсва подпис на член от комисията за сключване на
сделката и че в 60 - дневен срок ще получи документ за собственост. Не е спорно, че
към договора за кредит се наложило да бъде сключен анекс, за да се отложи
представянето на документ за собственост. Установява се, също така и не е спорно, че
на 22.10.2018 г. страните сключили договор за покупко -продажба на апартамента, а на
18.12.2018 г. била учредена ипотеката върху имота за обезпечаване на договора за
кредит.
При тези данни е обоснован извода на СРС, че е било налице бездействие от
страна на служители на СО свързано със сключване на договора за покупко – продажба
на посочения по - горе недвижим имот с ищцата. Основателно СРС е приел, че ищцата
е търпяла неимуществени вреди от бездействията на служителите на СО.
От разпита на свидетелката М.Й.М. се установява, че поради забава в
сключването на договор за продажба на имота, в който е живеела под наем, ищцата е
изпитвала несигурност по отношение дома си и е била силно притеснена и стресирана,
спяла трудно, имало напрежение и в семейните отношения. Според свидетелката,
ищцата плачела, обаждала й се е нощно време в стрес, изпаднала в страшна депресия,
говорела само за това. Притеснявала се да не докара фалит на семейството и да не
останат без жилище. Не била същият човек.
Според свидетелката П.Г.-Р., която е работила като юрисконсулт в СО - район
Младост, служителите при ответника са бавели сключването на договора, понеже
считали, че ищцата следва да купи жилището по пазарни цени. Свидетелката сочи, че
ищцата е платила сумата за имота и договорът е бил готов, но е имало период от около
4 месеца, след ареста на г-жа И., в който не е имало яснота кой ще изпълнява нейните
функции и кой ще подписва договорите. Ищцата е ходела постоянно в общината да
проверява, какво става с продажбата, но е била гонена от служители по коридорите в
общината, викали са срещу нея и за заплашвали, че ще я изгонят с полиция.
Както е посочил и СРС, според чл. 43, ал. 1 - 4 от НАРЕДБА за реда и условията
за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична
община (НРУУРОЖТСО), кметовете на райони извършват продажби на жилища на
техните наематели след решение на СОС със заповед и договор. Заповедта се издава в
тримесечен срок от решението на СОС и се връчва на купувача срещу подпис. В
заповедта се посочват всички плащания, които следва да се извършат от купувача в
4
двумесечен срок от връчването й, но не по-късно от шест месеца от нейното издаване.
В едномесечен срок след плащане на посочените в заповедта суми, представяне на
платежни документи и квитанции за платен наем, кметът на района и купувачите
сключват договор за продажба.
В настоящия случай в заповедта № РМЛ 18-РД 61-1/28.03.2018 г. за продажба на
процесния имот на ищцата е посочено, че СОС съвет е взел решение № 546 по
протокол №19/28.07.2016 г., по чл. 43 от Наредбата. Следователно заповедта не е
издадена в предвидения 3-месечен срок, а година и пет месеца след изтичане на този
срок.
На следващо място договорът е следвало да се сключи в едномесечен срок от
плащане на сумите по заповедта на 04.05.2018 г., а е реално сключен едва на
22.10.2018 г. Действително се установява че през м. 04.2018 г. е арестуван кмета на
СО - район Младост, г-жа И.. Съдът споделя становището на СРС, че това
обстоятелство не съставлява причина да не се сключи договора в предвидения в
Наредбата срок, при липса на други пречки за това и след заплащане предвидената
цена за имота. Неоснователно е възражението, че арестуването на кмета на района е
обстоятелство изключващо вината на служителите в общината. Освен това, както сочи
и СРС т. н. „форсмажорни (обективни) обстоятелства“ могат да освободят длъжника от
договорна отговорност, но не и от деликтна отговорност.
В заключение въззивният състав споделя извода на СРС, че е реализиран състава
на чл. 49 ЗЗД и отговорността на ответника следва да се ангажира.
По основния спорен въпрос в жалбата относно размера на обезщетението за
вреди, въззивният съд намира следното :
Съгласно чл. 51 ЗЗД на обезщетяване подлежат вредите, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като неимуществените се преценяват по
справедливост от съда. При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди, следва да се отчетат всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства
имащи отношение към претърпените от ищцата неимуществени вреди, съобразно
критериите на чл. 52 ЗЗД, свързани с претърпените от ищцата стрес, притеснения и
негативни емоции от нерешения жилищен проблем. При определяне размера на
обезщетението СРС е съобразил посочените критерии, като е извършил преценка на
тежестта на нарушението, продължителността на периода, през който са търпени
вредите, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от
ищеца.
СРС е взел предвид, че ищцата е търпяла негативни вътрешни преживявания от
неизвестността на ситуацията и от неяснотата дали ще придобие правото на
собственост върху дома си, въпреки че е платила цената, както и периода на двете
забавяния в процедурата по сключването на договора. Като съобрази всички
предпоставки в съвкупност настоящият състав не намира основание за промяна на
определения от СРС размер на обезщетението за неимуществени вреди от 3 000 лв. и
присъждане на по – висок размер. Съдът намира, че този размер е достатъчен за
възмезди претърпените от ищцата негативни емоции от бездействията на служителите
на СО.
Доколкото изводите на въззивният състав съвпадат с тези на СРС следва, че
решението в оспорената отхвърлителна част е постановено при съобразяване с
материалния закон и следва да се потвърди, както е постановено. Същият извод се
отнася и до решението в частта по присъдените разноски, които са съобразени с изхода
5
от спора.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора, право на разноски има ответника, на основание чл. 78,
ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК и ЗПП. Като съобрази, че ответникът е депозирал единствено
отговор на въззивната жалба и не е извършил други процесуални действия, съдът
присъжда в негова полза разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 50 лв.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20124440 от 26.05.2021 г. на СРС, 32 с - в, по гр.
д. № 52847/2020 г., в частта, в която е отхвърлен иска на Т. Л. Ж. с ЕГН **********
срещу Столична община, с адрес : гр. София, ул. „**** с правно основание чл. 49 вр. с
чл. 45 ЗЗД за сумата над 3 000 лв. до размер от 12 000 лв. - неимуществени вреди
вследствие забава на ответника при сключване на договор за покупко - продажба на
недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ ап. 67, находящ се в гр.
София, ж. к. **** и в частта по разноските.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в уважената част, която не е оспорена от ищцата.
ОСЪЖДА Т. Л. Ж. с ЕГН **********, с адрес по делото : ул. ****, чрез адв. М.,
да заплати на Столична община, с адрес : гр. София, ул. „****, юрисконсултско
възнаграждение за СГС в размер на 50 лв., на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6