Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
22.08.2022 |
град |
Кърджали |
||||||
|
|
|||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
На |
22.08. |
година |
2022 |
||||||||
|
|
|||||||||||
|
в |
закрито |
заседание
и в следния
състав: |
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
||||||||||
|
Членове: АЙГЮЛ
ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
|
||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
съдията Виктор
Атанасов |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
административно дело |
номер |
272 |
по описа за |
2022 |
година |
||||||
|
и за да
се произнесе, взе
предвид следното: |
|||||||||||
Съдебното
производство по делото е по реда на чл.306, ал.5 и ал.6 от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по частна жалба от директора на
Областна дирекция/ОД/ – Кърджали на ДФ „Земеделие” – А. Ю. А., с адрес: ***,
против Разпореждане №435 от 23.06.2022 год., постановено по административно дело
№203/2022 год. по описа на Административен съд – Кърджали.
С обжалваното разпореждане, председателят на
Административен съд – Кърджали, на основание чл.304, ал.1 от АПК, е наложил глоба, в размер на 200.00/двеста/ лева, на директора на
ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” – А. Ю. А., заради неизпълнение на влязлото в
сила съдебно решение №83 от 29.04.2021 год.,
постановено по адм. дело №341/2020 год. по описа на
Административен съд - Кърджали, оставено в сила с Решение №2667 от 22.03.2022 год., постановено по адм. дело №6788/ 2021 год. по описа на ВАС, Осмо отделение.
Жалбоподателят заявява, че в законоустановения срок обжалва пред съда посоченото
разпореждане, с молба да бъде отменено като неправилно
и да бъде оставено без уважение искането за
налагане на глоба, като преждевременно и поради липса на предпоставките по
чл.304 от АПК. Излага съображения, като сочи, че с Решение №83/29.04.2021 год.
по адм.дело №341/2020 год., Административен съд - Кърджали
обявил за нищожен Акт за установяване на публично държавно вземане №*** от
02.11.2020 год., издаден от директора на Областна дирекция – Кърджали на ДФ
„Земеделие”, в частта му по точка II, с която, на жалбоподателя М. Ю. С. е
определено подлежащо на възстановяване вземане, в размер на *** лева, съгласно Таблица 1, представляваща сумата на
полученото първо плащане по Договор №*** от 12.02.2010 год., а така също, отменил
обжалвания акт и в частта му по точка I, с която е отказано изплащането на
финансова помощ, общо в размер на *** лева, представляващо второ
плащане по Договор №*** от 12.02.2010 год., като със същото решение било
постановено и изпращане на преписката на директора на Областна дирекция –
Кърджали на ДФ „Земеделие”, за ново произнасяне по заявка за окончателно/второ/
плащане с идентификационен №*** от 21.02.2013 год., при спазване на указанията
по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите решението. Сочи също,
че с Решение №2667/22.03.2022 год., постановено по адм.
дело №6788/2021 год. по описа на ВАС, Осмо отделение, било оставено в сила
решението по адм. дело №341/2020 год. на
Административен съд - Кърджали и бил осъден ДФ „Земеделие” да заплати на М. Ю.
С. разноските по делото, като това решение било окончателно. В жалбата се сочи
също, че съдът приел, че в случая са налице елементите от обективна и
субективна страна, включени във фактическия състав на нормата на чл.304, ал.1
от АПК, за ангажиране на административнонаказателна
отговорност на директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”, чрез налагане на
глоба и че бил посочил също така, че не са били въведени твърдения, че
непроизнасянето, респ. бездействието, се дължи на обективни причини, както и не
са представени доказателства в този смисъл. Жалбоподателят счита изводите на
съда за неправилни, като сочи в тази връзка, че в ДФ „Земеделие” била утвърдена
„Инструкция относно реда и начина на действие в случаите на влязло в сила
решение по дела срещу ДФ „Земеделие” от ползватели по мярка 112 „Създаване на
стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 – 2013 год.”. Излага се довод, че след влизане в сила на съдебното
решение, ДФ „Земеделие” действал чрез своите органи, извършвал и редица
действия, като по обективни причини - големият брой документооборот
в областните дирекции и централно управление на ДФЗ, нямало как да бъде спазен
едномесечният срок за изпълнение на съдебното решение. Твърди, че за да се
приложи чл.304, ал.1 от АПК следва да е налице задължение за административен
орган, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, което да не е изпълнено и следователно, необходимо било неизпълнението да е в
резултат на виновно поведение на длъжностното лице. Развива се и довод, че основното
и особеното в изпълнението на цитираното решение било, че Програмата за
развитие на селските райони 2007 – 2013 год. била приключила отдавна, което водело
и допълнително до затруднения за изпълнението на решението, тъй като
изплащането на второто/окончателно/ плащане, щяло да бъде извършено от национални
бюджет на Република България и това било свързано с допълнителни действия от
страна на административния орган, за да спази указанията на съда, дадени в
мотивите на цитираното решение. Отделно от това, жалбоподателят моли съда да
има предвид, че по Заявка за окончателно/второ/ плащане с идентификационен №***
от 21.02.2013 год. по Договор №*** от 12.02.2010 год., били предприети
съответните действия, в случая с издаването на Писмо за оторизация
на плащане РОТ №*** от 10.06.2022 год., от което било видно, че от страна на директора
на Областна дирекция - Кърджали на ДФ „Земеделие” били предприети съответните
действия за изпълнение на влязлото в законна сила Решение №83 от 29.04.2021 год.,
постановено по административно дело №341/2020 год. по описа на Административен
съд – Кърджали.
Препис от обжалваното разпореждане е получено
в ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” на датата 24.06.2022 год., видно от
подписания, оформен и върнат втори екземпляр от съобщението, като жалбата
против разпореждането е подадена на 01.07.2022 год., регистрирана с
Вх.№1658/01.07.2022 год. в деловодната система на Административен съд -
Кърджали. От това следва, че жалбата е подадена точно на 7-ия/седмия/ след
връчването на препис от разпореждането, т.е. в законоустановения
в чл.306, ал.5 от АПК срок. Предвид това, съдът намира жалбата за допустима,
като подадена от надлежна страна, в срока по чл.306, ал.5 от АПК и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното разпореждане,
решаващият състав на Административен съд - Кърджали е приел за установено от
фактическа страна, че с Решение №83 от 29.04.2021 год., постановено по административно дело №341/2020 год. по описа
на Административен съд – Кърджали, е обявен за нищожен Акт №*** от 02.11.2020
год. за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на
Областна дирекция – Кърджали на Държавен фонд „Земеделие”, в частта му по т.ІІ от същия, с която, на М. Ю. С., с постоянен адрес: ***, с ЕГН **********, е определено подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане, в размер на ***/***/ лева,
съгласно таблица 1, представляваща сумата на полученото първо плащане по Договор
№*** от 12.02.2010 год. С решението е бил отменен Акт №*** от 02.11.2020 год.
за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на Областна
дирекция – Кърджали на Държавен фонд „Земеделие”, в частта му по т.І от същия, с която, на М. Ю. С.,
с постоянен адрес: ***, с ЕГН **********,
е отказано изплащането на финансова помощ, общо в размер на ***/***/ лева, представляваща второ плащане по Договор №***
от 12.02.2010 год. Приел е също, че съдът е изпратил преписката на директора на Областна дирекция
– Кърджали на ДФ „Земеделие” - РА, за ново произнасяне по Заявка за
окончателно/второ/ плащане с идентификационен №*** от 21.02.2013 год., по
Договор №*** от 12.02.2010 год., сключен между Държавен фонд „Земеделие” и М.
Ю. С., с постоянен адрес: ***, с ЕГН
**********, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение, в едномесечен срок от получаване на
преписката. Посочено е, че решението на Административен съд – Кърджали е
оставено в сила с Решение №2667 от 22.03.2022 год., постановено по административно
дело №6788/2021 год. на ВАС.
По нататък, съдът е приел за установено, че с
писмо Изх.№168 от 25.03.2022 год. на. Административен съд - Кърджали,
адресирано до директора на Областна дирекция – Кърджали на ДФ „Земеделие”, е била
изпратена административната преписка, за ново произнасяне по Заявката за
окончателно/второ/ плащане с идентификационен №*** от 21.02.2013 год., по
Договор №*** от 12.02.2010 год., сключен между Държавен фонд „Земеделие” и М.
Ю. С., в съответствие с влязлото в сила Решение №83 от 29.04.2021 год.,
постановено по адм. дело №341/2020 год., като писмото,
респ. преписката, е била получена в ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”, на датата 05.04.2022
година.
Въз основа на така установените факти, решаващият
състав на Административен съд - Кърджали е направил следните правни изводи:
Съдът е посочил в мотивите към
разпореждането, че съгласно чл.304, ал.1 от АПК, длъжностно лице, което не
изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила акт на съда, извън случаите по
дял пети, се наказва с глоба от 200 лева до 2000 лева, като разпоредбата на чл.306,
ал.2 от АПК урежда реда за налагане на наказанията за извършени нарушения по чл.304
от АПК, а именно - с разпореждане на председателя на съответния съд или овластено от него длъжностно лице, както и че административно-наказателното
производство по налагане на наказанието се провежда в закрито заседание по реда
на ал.3 от цитираната норма, като на нарушителя се дава възможност да даде
писмени обяснения и да посочи доказателства.
След извършената преценка на обсъдените
доказателства, съдът е намерил, че в случая са налице елементите от обективна и
субективна страна, включени във фактическия състав на нормата на чл.304, ал.1
от АПК, за ангажиране на административнонаказателнатата
отговорност на директора на ОД на ДФ „Земеделие” - Кърджали, чрез налагане на
глоба, поради което е приел подадената от М. Ю. С. от ***, молба за
основателна.
Съдът е посочил, че за налагането на санкция
по чл.304, ал.1 от АПК е необходимо да са налице влязъл в сила съдебен акт и
неизпълнението му от страна на административния орган, които обстоятелства се
установяват в конкретния случай и че тази разпоредба съдържа състав на
административно нарушение, според който длъжностно лице, което не изпълни
задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по дял
пети, се наказва с глоба от 200 до 2000 лева или с други думи, за да се
реализира административнонаказателната отговорност на
посоченото основание, следва от обективна страна да е налице установено
задължение, което да произтича пряко от съдебен акт, който е окончателен и е
влязъл в сила, а от субективна - длъжностно лице, което е адресат на съдебното
решение и на което пряко е вменено изпълнение на посоченото в решението
задължение.
Съдът е приел, че от материалите по административно
дело №341/2020 год. по описа
на Административен съд – Кърджали е
видно, че директорът на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” е участвал в
производството пред първоинстанционния съд и в
производството пред касационната инстанция и предвид това, силата на присъдено
нещо на влязлото в сила Решение №83 от 29.04.2021 год., постановено по това административно дело №341/2020 год. по описа
на Административен съд – Кърджали, се
простира върху директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”. Съдът отново е отбелязъл, че с цитираното решение е признат за нищожен в
едната част и отменен в другата, именно издаден от директора на ОД – Кърджали на
ДФ „Земеделие” АУПДВ и преписката по акта му е била върната за ново произнасяне
по посочената заявка за плащане, за което изрично съдът е определил едномесечен
срок от получаване на преписката, който срок в случая е започнал да тече от
05.04.2022 год. Решаващият състав е приел за несъмнено, че в периода от влизане
в сила на решението, съответно от получаване на преписката, до подаване на
искането по чл.306 от АПК, както и до момента на постановяване на
разпореждането за налагане на глоба, не е налице произнасяне от директора на ОД
– Кърджали на ДФ „Земеделие” по административната преписка, което непроизнасяне
е за период от 2 месеца и 18 дни след получаване на преписката в ОД – Кърджали на
ДФ „Земеделие”. В тази връзка съдът е отбелязъл, че
от страна на директора на ОД - Кърджали на ДФ „Земеделие” не са направени твърдения,
че непроизнасянето, респ. бездействието, се дължи на обективни причини, както и
че не са представени доказателства в този смисъл и липсват каквито и да са
данни, че административният орган е назначил допълнителни проверки по преписката,
резултатът от които да е от значение за произнасянето по заявлението за
плащане. Посочил е също, че представената докладна записка, обсъдена по-горе,
не установява обективна причина, която е довела до бездействието на органа, още
повече, че същата е от 19.05.2022 год., като копие от нея е представено на съда
на 08.06.2022 год. и дори и да се приеме, че органът е изчаквал изразеното в
записката становище, то е имал достатъчно време да се произнесе по заявлението
на молителя, което в случая не е сторено.
Така в крайна сметка, предвид изложеното и предвид
установеното бездействие на директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” - непроизнасяне
по Заявка за окончателно/второ/ плащане с идентификационен №*** от 21.02.2013
год., по Договор №*** от 12.02.2010 год., сключен между Държавен фонд
„Земеделие” и М. Ю. С., в двумесечен срок от получаване на преписката, при
указан в съдебното решение едномесечен срок за произнасяне, считано от
получаване на административната преписка и при липса на обективни причини за
неизпълнение на влязлото в сила решение, решаващият състав на съда е стигнал до
извод, че директорът на ОД на ДФ „Земеделие” – Кърджали е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл.304, ал.1 от АПК, поради което
следва да му бъде наложено предвиденото в посочената разпоредба наказание
„глоба”. Съдът е посочил, че отчитайки естеството и тежестта на нарушението,
както и факта, че проявеното бездействие не касае значителен период от време,
считано от изтичането на определения такъв със съдебното решение, респ. от
получаване на административната преписка от органа, то наказанието следва да
бъде наложено в минималния предвиден от закона размер, а именно 200 лева.
Настоящият съдебен състав, като прецени
възраженията, изложени в жалбата, приложените по делото писмени доказателства както
и изложеното в мотивите към обжалваното разпореждане, намира следното:
Оспореното разпореждане е постановено от
компетентния, съгласно чл.306, ал.2 от АПК, орган, а именно – от председателя
на Административен съд - Кърджали.
При издаване на оспорения съдебен акт са
спазени процесуално-правните разпоредби. С Разпореждане №349 от 16.05.2022
год., получено от директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” на 17.05.2022
год., председателят на Административен съд - Кърджали е дал възможност на
ответника, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, да даде писмени
обяснения и да представи доказателства.
Изводите на председателя на Административен
съд - Кърджали се основават на обективно и всестранно изследване на всички
обстоятелства, изведени от приобщените доказателства, които са разгледани поотделно
и в тяхната съвкупност.
Според разпоредбата на чл.304, ал.1 от АПК,
може да се търси отговорност от длъжностно лице, което не изпълни свое
задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. Няма спор, че преписката
по влязлото в сила Решение №83 от 29.04.2021 год., постановено по административно дело №341/2020 год. по описа
на Административен съд – Кърджали, респ. и самото решение, са били изпратени на
директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” с нарочно съпроводително писмо и
че са били получени в ОД на ДФ „Земеделие” – Кърджали, на датата 05.04.2022
година. Безспорно е, че с това влязло в сила съдебно решение е постановена
отмяна на оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане в частта,
с която, на М. Ю. С., с постоянен адрес: ***, с ЕГН **********, е отказано изплащането на финансова помощ, общо
в размер на ***/***/ лева, представляваща
второ плащане по Договор №*** от 12.02.2010 год., както и е постановено изпращане
на преписката на директора на Областна
дирекция – Кърджали на ДФ „Земеделие” - РА, за ново произнасяне по Заявка за
окончателно /второ/ плащане с идентификационен №*** от 21.02.2013 год., по
Договор №*** от 12.02.2010 год., сключен между Държавен фонд „Земеделие” и М.
Ю. С., с постоянен адрес: ***, с ЕГН
**********, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение, в едномесечен срок от получаване на
преписката, като в случая, този едномесечен срок е изтекъл на датата 05.05.2022
год. включително. От приобщените по делото доказателства става безспорно ясно,
че до тази дата, т.е. в определения от съда едномесечен срок, съдебното решение
в посочената му част не е било изпълнено и дори нещо повече, няма никакви
данни, от страна на длъжностното лице – директора на ОД – Кърджали на ДФ
„Земеделие”, въобще да са били предприети някакви действия във връзка с
изпълнението му.
По делото не са представени доказателства,
нито са изтъкнати убедителни доводи, които да оправдаят неизпълнението на
съдебното решение в определения в едномесечен срок, още повече, че в този срок, от страна на директора на ОД – Кърджали
не са били предприети никакви действия във връзка с това изпълнение. В тази
връзка съдът в настоящия състав намира за напълно несъстоятелни доводите в
жалбата, че в ДФ „Земеделие” била утвърдена „Инструкция относно реда и начина
на действие в случаите на влязло в сила решение по дела срещу ДФ „Земеделие” от
ползватели по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” по
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 год.” и че
след влизане в сила на съдебното решение, ДФ „Земеделие” действал чрез своите
органи, извършвал и редица действия, като по обективни причини - големият брой документооборот в областните дирекции и централно
управление на ДФ „Земеделие”, нямало как да бъде спазен едномесечният срок за
изпълнение на съдебното решение. Такава инструкция най-напред не е представена
от жалбоподателя нито в хода на първоинстанционното
производство, нито в настоящото, но така или иначе, тази инструкция, дори и да
съществува, не може да е в противоречие с влезли в сила съдебни актове, по
които се дължи изпълнение в определен срок, от съответните длъжностни лица от
ДФ „Земеделие”. Ясно е, че ДФ „Земеделие” при изпълнение на такива влезли в
сила съдебни решения действа чрез своите органи/а то няма и чрез кого друг да
действа/, като такъв административен орган е и директорът на ОД – Кърджали на
ДФ „Земеделие”, който в конкретния случай обаче не е действал, т.е. не е
предприел никакви действия в определения му едномесечен срок, а и доста време
след това, за да изпълни това влязло в сила съдебно решение. В тази връзка
следва да се посочи, както правилно е отбелязано и в мотивите на оспореното
разпореждане, че представената по делото докладна записка от директора на
Дирекция „Правна” при ДФ „Земеделие”, с Изх.№05-2-091/30, е от датата
19.05.2022 год., т.е. същата е изготвена два дни след като директорът на ОД –
Кърджали на ДФ „Земеделие” е получил Разпореждането с №349 от 16.05.2022 год.,
издадено от председателя на Административен съд - Кърджали, с което са му били
поискани писмени обяснения и доказателства, т.е. след като същият вече е
разбрал, че срещу него има образувано съдебно производство по чл.306, във вр. с чл.304 от АПК, заради неизпълнение на влязлото в сила
съдебно решение. В тази докладна записка, директорът на дирекция „Правна” е
възпроизвел част от мотивите на решението на АдмС –
Кърджали и на решението на ВАС, с което същото е оставено в сила, както и разпореденото с диспозитива на
това решение, като е дал „становище”(!?), че Областна дирекция – Кърджали на ДФ „Земеделие”
следва да предприеме действия за изпълнението на влязлото в сила съдебно
Решение №83 от 29.04.2021 год., постановено по административно дело №341/2020 год. по описа
на Административен съд – Кърджали и че следва да се преразгледа Заявката с
идентификационен №*** от 21.02.2013 год., подадена от жалбоподателя за извършване
на второ плащане по Договор №*** от 12.02.2010 год. Тази докладна, меко казано,
буди недоумение, като не е ясна и необходимостта от нейното изготвяне и
изпращането й на директора на ОД - Кърджали на ДФ „Земеделие”, тъй влязлото в
сила и подлежащо на изпълнение съдебно решение е написано на ясен и разбираем
български език, както в частта на неговите мотиви, така и в частта на неговия диспозитив и по никакъв начин не може да се приеме, че на директора
на ОД – Кърджали не е станало ясно, какво е постановено с това решение и защо и
какво трябва да изпълни в определения в решението едномесечен срок. Правилен е
в тази връзка изводът на решаващия състав на съда, че тази докладна записка,
обсъдена по-горе, не установява обективна причина, която е довела до
бездействието на органа и че дори и да се приеме, че органът е изчаквал
изразеното в записката становище, от което всъщност няма и никаква
необходимост, то е имал достатъчно време да се произнесе по заявлението на
молителя или поне да предприеме някакви действия по изпълнение на влязлото в
сила съдебно решение, което в случая не е сторено.
Несъстоятелно е също така и позоваването в
жалбата на приложеното към нея Писмо за оторизация на
плащане РОТ №*** от 10.06.2022 год., от което, според доводите в жалбата, било
видно, че от страна на директора на Областна дирекция - Кърджали на ДФ
„Земеделие” били предприети съответните действия за изпълнение на влязлото в
законна сила Решение №83 от 29.04.2021 год., постановено по административно
дело№341/2020 год. по описа
на Административен съд – Кърджали. Видно е от посочената в него дата, че това Писмо
за оторизация на плащане е издадено на 10.06.2022
год., т.е. 1/един/ месец и 5/пет/ дни след изтичането на определения от съда
едномесечен срок за изпълнение на влязлото в сила решение, който срок в случая
е изтекъл на 05.05.2022 год. включително. И тук следва да се подчертае, че
искането на М. Ю. С. от ***, за налагане на глоба по реда на чл.304 и следв. от АПК на директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”, за неизпълнение на влязлото в сила
съдебно Решение №83 от 29.04.2021 год., постановено по административно дело №341/2020 год. по описа
на Административен съд – Кърджали, потвърдено с Решение №2667 от 22.03.2022 год.
по адм. дело №6788/2021 год. по описа на ВАС, е
депозирано в деловодството на Административен съд – Кърджали на 13.05.2022 год.,
като на 17.05.2022 год., на директора на ОД - Кърджали на ДФ „Земеделие” е
връчено съобщение, ведно с препис от молбата на М. Ю. С. и от разпореждането на
председателя на Административен съд – Кърджали, с което на органа е дадена
възможност, в 14-дневен срок от получаването му да даде писмени обяснения и да
представи доказателства по образуваното адм. дело №203/2022
год. по описа на съда. Писмото за оторизация на
плащане РОТ №***, на което се позовава жалбоподателят в настоящата жалба, е
издадено чак на 10.06.2022 год., т.е. много време/почти месец/ след като вече е
било образувано производството по реда на чл.306, във връзка с чл.304 от АПК/производството
е образувано на 13.05.2022 год./, поради което това писмо за оторизация не може да бъде основание за това, щото да не
бъде ангажирана отговорността на длъжностното лице – в случая на директора на
ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”, за неизпълнение на влязлото в сила съдебно
решение.
Тук следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл.177, ал.1 от АПК, влезлите в сила съдебни решения са
задължителни за страните, а в случай на отмяна на административен акт, те имат
действие по отношение на всички и следователно, и административният орган е
длъжен да изпълни влязло в сила съдебно решение. Както бе посочено и по-горе,
разпоредбата на чл.304, ал.1 от АПК предвижда административнонаказателна
отговорност за длъжностно лице, което не е изпълнило свое задължение
произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. За да са налице предпоставките за
приложение на чл.304, ал.1 от АПК е необходимо: 1) да има влязъл в сила съдебен
акт, който да предписва определено поведение на административния орган; 2) този
съдебен акт да е изпратен на органа и съответно получен от него; и 3)
постановеното от съда в съдебния акт да не се изпълнява от същия този орган.
Както правилно е констатирал и председателят на Административен съд – Кърджали,
тези три предпоставки в процесния случай са налице.
Поради всичко изложено, от настоящият
касационен състав не се споделят оплакванията в жалбата, че в случая не е
допуснато нарушение на чл.304, ал.1 от АПК. Правилно председателят на
Административен съд – Кърджали е приел, че е осъществен състава на чл.304, ал.1
от АПК. Разпореждането е законосъобразно и по отношение размера на наложеното
наказание „глоба”, която е в минимално предвидения в чл.304, ал.1 от АПК размер
и съответства на тежестта на извършеното нарушение.
Деловодни разноски не са претендирани
в настоящото производство, поради което съдът не следва да се произнася по този
въпрос.
Ето защо, воден от изложеното
по-горе и на основание чл.306, ал.6, във връзка с ал.2 от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/,
Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Разпореждане №435 от 23.06.2022
год., постановено по административно дело №203/2022 год. по описа на
Административен съд – Кърджали.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.