№ 90
гр. Варна, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20213001000589 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от П. В. П., ЕГН **********,
с адрес гр.Варна, чрез адв. Й. и адв. В., против решение № 255/30.07.2021г.
постановено по т.д. № 29/2021г. по описа на Варненския окръжен съд, в
частта, с която са отхвърлени предявените от нея искове против
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к. Възраждане, ул.Света София №7, ет.5, за горницата над
120 000 лв. до претендираните 220 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
вследствие загубата на съпруга й Д Н Н, починал на 29.07.2017г., в резултат
на настъпило на 08.07.2017 г. ПТП, причинено от В Е Р Е, при управление на
МПС - л.а. „Хюндай Теракан” с рег.№ У 71 44 АМ, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 03.11.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Въззивницата счита решението в обжалваната част за необосновано и
постановено в противоречие с материалния закон. Според нея размерът на
присъденото обезщетение не съответства на характера, степента и
продължителността на търпените от нея болки и страдания и не представлява
еквивалент на интензитета и значимостта на претърпяната загуба и като така
нарушава принципа на справедливостта, установен в чл.52 ЗЗД и морала.
1
Съдът не е съобразил изключително силният травматичен характер на
събитието, преобърнало живота й завинаги, както и невъзможността й да
преодолее загубата, потвърдена от заключението на СПсЕ, от което е видно,
че и към момента са налице ситуативна тревожност, фобия, анхедония и
преходно безсъние. Съдът е пропуснал да съобрази особено мъчителния за
нея период от датата на ПТП – 08.07.2017г. до датата на смъртта –
29.07.2017г., през който е преживяла ужаса да наблюдава борбата за живот на
своя съпруг, животоспасяващите му операции и на няколко пъти е припадала
от изтощение. Не са отчетени и персоналните характеристики на починалия Д
– способен и обещаващ млад човек на 27 години, магистър по специалност
„Архитектура“. Присъденото обезщетение не е адекватно и на материалните и
икономически условия в страната, на размера на МРЗ и лимита на
отговорността на застрахователя. Неправилно съдът е приел за доказано
възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия. И по двете направления на това възражение : относно
нарушението на забранителния знак „В8“ и относно превишената скорост
изводите на състава на ВОС са необосновани. Моли съда да отмени
обжалваното решение в съответната му част и вместо него постановено друго,
с което предявеният от нея иск бъде уважен в пълния предявен размер, ведно
със законната лихва върху главницата за периода от 03.11.2020г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендира се присъждане на
адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 1 т.2 от ЗАдв.
Въззиваемото застрахователно дружество счита жалбата за
неоснователна и иска от съда същата да бъде оставена без уважение, а
решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Постъпила е и въззивна жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД-гр. София,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.
Възраждане, ул.Света София №7, ет.5, чрез адв. Т. С. – ВАК, против същото
решение, но в частта, с която е уважен предявеният иск за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв.
до присъдения размер от 120 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
03.11.2020г. Въззивникът намира решението в обжалваната част за
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и в разрез със събрания в хода
на процеса доказателствен материал. Основното възражение е за неправилно
приложение от страна на съда на разпоредбите на чл.52 и чл.51 ал.2 ЗЗД и за
неправилно определен начален момент на дължимата законна лихва за забава.
Преди всичко не е съобразено обстоятелството, че с поведението си ищцата е
способствала за удължаване на периода през който търпи неимуществени
вреди, тъй като е приемала антидепресант, който не е бил предписан от лекар,
към настоящия момент не приема медикаменти и не провежда терапия, а
според заключението на СПсЕ се нуждае от психотерапевтична подкрепа.
Ищцата не е взела мерки за овладяване на депресивния синдром и неговото
2
лечение. Възразява се и срещу намаляването само с 1/5 на определеното
застрахователно обезщетение поради наличието на съпричиняване от страна
на пострадалото лице Д Н. Позовава се на мотивите на наказателния съд,
според които деянието на двамата участници в ПТП следва „да се
квалифицира като независимо съпричиняване“, както и на събрания
доказателствен материал, според който съпричиняването се изразява в това,
че при управлението на мотоциклета си Н е нарушил правилата за движение
по пътищата като се е движил с превишена скорост и е навлязъл в забранен
пътен участък, с което си поведение е способствал както за възникване на
процесното събитие, така и за обема на понесените увреждания.
Неоснователно е уважен и акцесорният иск за присъждане на законна лихва
върху застрахователното обезщетение, считано от 03.11.2020г. – датата на
депозиране на застрахователната претенция, тъй като в случай приложение
следва да намери разпоредбата на чл.497 ал.1 т.2 от КЗ, съгласно която
застрахователят дължи законна лихва за забава, считано от по-ранната от
двете дати : изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл.106 ал.3 КЗ или с изтичането на 3-месечния срок
по чл.496 ал.1 от КЗ, освен когато увреденото лице не е представило
изискуемите от закона доказателства, какъвто е и настоящият случай. Счита,
че дължи лихва за забава от 15.01.2021г.- датата на подаване на исковата
молба. Моли съда да отмени решението в частта, в която предявеният иск е
уважен за горницата над 30 000лв до присъдения размер от 120 000лв, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 03.11.2020г. до
окончателното й изплащане, а в условията на евентуалност – размерът на
обезщетението да бъде намален при отчитане на действително претърпените
болки и страдания и техния интензитет, както и при определяне на по-висок
процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалото
лице. Претендират се сторените в производството съдебно-деловодни
разноски.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следната :
Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.
Ищцaта П. В. П. от гр. Варна, претендира от ответното
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД-гр. София заплащане на сумата от 220 000 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания вследствие загубата на съпруга й Д Н Н, починал на 29.07.2017г. в
резултат на настъпило на 08.07.2017г. ПТП, причинено от В Е Р Е, при
управление на МПС - л.а. „Хюндай Теракан”, с рег.№ У 7144 АМ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.11.20г. до окончателното
изплащане на сумата.
3
Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на
застрахователя – наличието на валидно застрахователно правоотношение
между причинителя на вредата и застрахователното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност”, настъпването на застрахователно
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя,
предявена пред застрахователя претенция за доброволно уреждане на спора,
без постигнато споразумение, като осъществена процесуална предпоставка за
настоящата искова претенция. Не се спори и относно причината за
настъпилата смърт, а именно множеството травматични увреждания,
получени от Д Н в резултат на настъпилото на 08.07.2017г. ПТП, в т.ч. тежка
ЧМТ, както и причинно-следствената й връзка с процесното произшествие.
Основните спорни между страните въпроси се свеждат до правилното
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение по реда на
чл.52 ЗЗД и относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия. В тази връзка съдът съобрази следното :
По приложение нормата на чл. 52 ЗЗД:
По въпроса за определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение е формирана както задължителна, така и актуална съдебна
практика. Така в т.2 от ППВС № 4/68г. са дадени задължителни указания по
приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по
вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили
актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога
обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства -
начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането,
произтичащите от него физически и психологически последици за увредените
лица, възраст на пострадалия, социално положение, отношение между него и
ищците, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги
прецени в тяхната съвкупност /в този см. решение № 93 от 23.06.2011 г. на
ВКС по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК и решение № 111 от 1.07.2011 г. на
ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК/.
При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява,
че според показанията на свидетелите М А Я и С Т М отношенията между
ищцата и починалия в процесното ПТП нейн съпруг от самото начало били
хармонични и пълноценни. Запознали се като студенти, оженили се, градели
планове за съвместния си живот, за семейство, деца, съвместен бизнес. И
двамата завършили архитектура успешно, работили и учили едновременно,
всичко правили заедно, били неразделни. След инцидента П била доста
съкрушена, всеки ден ходела до болницата, била уверена, че Д ще се оправи,
но понякога изпадала в тотална депресия до припадък. Била подпухнала,
искала да спи в болницата, но не й позволявали, всеки ден носела храна.
Много зле приела смъртта на Д, изглеждала като скелет, не желаела да вижда
никого, отказала да ходи на работа. Според свидетелката М „ Спря да работи,
4
спря да живее, не излизаше навън“ и то за година-година и половина. Според
свидетеля Я „поведението й на моменти било неадекватно, треперела, не
допускала хора до себе си, спряла да се храни и отслабнала значително“. И
според двамата свидетели П все още не е преживяла загубата, останала е
променена и затворена в себе си, постоянно говори за Д. Посещавала
препоръчан от приятели психолог, но без подобрение в психичното й
състояние.
Видно и от заключението на СПсЕ преждевременната и внезапна загуба
на съпруга причинила на ищцата значима психотравма и първоначална Остра
стресова реакция, преминала в Реакция на скръб с тежък депресивен епизод,
чиито симптоми са значително понижено настроение , изразена емоция на
мъка, изолация от външния свят , нежелание за контакти, намалени подтици и
апетит, със значителна редукция на тегло, хронично безсъние, депресивни
идеи за безперспективност, анхедония, мисли за самоубийство и соматични
симптоми /повишено артериално налягане и аменорея/. Според в.лице тези
симптоми у ищцата са били с изразена тежест повече от една година, като
протрахираната реакция на скръб била усложнена с илюзорни възприятия –
усещане за присъствие, за миризма, припознавания. Приемала антидепресант,
който не е бил предписан от лекар, посещавала близък приятел психолог –
психотерапевт, който и до днес й помага. Към настоящия момент при ищцата
са налице остатъчни симптоми като ситуативна тревожност, фобия,
анхедония и преходно безсъние. Не провежда медикаментозна терапия, но се
нуждае от психотерапевтична подкрепа.
Основателно е твърдението на въззивницата, че при определяне размера
на дължимото застрахователно обезщетение съдът следва да съобрази
особено мъчителния за нея период между ПТП и смъртта на пострадалия,
през който тя е била свидетел на неговата борба за живот, преживяла е
животоспасяващите му операции и се е лутала между надеждата и
отчаянието, като няколко пъти е припаднала от физическо и емоционално
изтощение. Следва да бъдат съобразени и личностните качества на
пострадалия, интелигентен и образован млад човек, обещаващ специалист.
Следва да бъде отчетена и икономическата конюнктура в страната, лимитите
на отговорността на застрахователя- 10 000 000лв за събитие независимо от
броя на пострадалите лица, както и МРЗ за страната от 460лв.
Отчитайки всички горепосочени обстоятелства, съдът определя
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на
загубата на нейния съпруг в размер на 160 000лв.
Като неоснователно се преценява оплакването на застрахователя, че с
поведението си ищцата сама е способствала за удължаване на периода, през
който търпи неимуществени вреди като не е положила дължимата грижа за
здравословното си състояние, а е приемала антидепресант, който не е изписан
от лекар. В.лице от СПсЕ споделя в съдебно заседание, че симптомите на
ищцата не са били толкова тежки, тя е нямала суицидни мисли, нито
5
психотични изживявания. Освен това експертът отказва да се ангажира с
категоричен отговор дали лечението, което е препоръчително за подобряване
на състоянието и съня й би могло да предотврати протрахираната реакция.
По въпроса за съпричиняването на вредоносния резултат :
Възражението за съпричиняване е своевременно релевирано от
застрахователя и се поддържа от него и във въззивното производство. По
отношение на това възражение преди всичко следва да бъде казано, че
фактът на съпричиняване подлежи на самостоятелно доказване в настоящото
производство и за него гражданският съд не може да гради изводите си въз
основа събраните в наказателното производство доказателства, нито въз
основа интерпретацията им от наказателния съд в присъдата относно
деянието, в причинна връзка с която се претендира обезщетение за вреди /в
този см. решение № 36/21.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 319/2011 г., II т. о.,
решение № 67/15.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1873/2013 г., I т. о., ТК/.
На първо място съпричиняването според ответника се изразява в това,
че пострадалият е управлявал мотоциклета си с превишена скорост.
Процесното ПТП е осъществено на 08.07.2017г., около 20:15 часа, в гр.
Варна, на кръстовището между бул. „Владислав Варненчик“ и ул. „Георги
Бенковски“. Съгласно приетото пред първа инстанция заключение на САТЕ, в
неоспорената й част и повторно изготвената САТЕ по т. 2-4, ударът е
настъпил в лява част на лява пътна лента на бул. „Вл. Варненчик“ между
следните водачи на МПС със съответните им посоки на движение: Д Н –
починалият в резултат на ПТП съпруг на ищцата, се е движил по бул. „Вл.
Варненчик“, в посока центъра на града, управлявайки мотоциклет „Хонда“, с
рег. № В 1369 В; другият участник в ПТП - водачът на л.а. „Хюндай
Теракан“, с рег. № У 7144 АМ, се е движел по бул. „Вл. Варненчик“ в посока
от центъра на града към РС-Варна.
Водачът на л.а. е предприел маневра „ляв завой“, без да спре и изчака
преминаването на насрещно движещото се МПС, при което завивайки наляво
е променил траекторията си на движение от бул. „Вл. Варненчик“ към ул.
„Георги Бенковски“. Преди настъпването на ПТП и двамата водачи са имали
пряка видимост един към друг. Скоростта на движение за мотоциклетиста
според първата САТЕ е била около 50 км/ч, а според втората САТЕ - 68,96
км/ч. И според настоящия състав следва да бъде кредитирано заключението
на повторната САТЕ, тъй като в.лице по нея се е позовало както на
показанията на разпитаните свидетели-очевидци на произшествието, така и
на фотоалбума към протокола за оглед на ПТП от 08.07.2017г., за да определи
скоростта на мотоциклетиста, ползвайки метода на изместване на автомобила
от пътя и допълнителен критерий – деформациите по телескопите и
спукването на водния охладител. Според това заключение скоростта, с която
мотоциклета би имал възможност да спре преди мястото на удара е 21,82
км/ч., а двете МПС биха се разминали без да има съприкосновение между тях
6
и без мотоциклетистът да намалява скоростта, ако същият се бе движил със
скорост 41,35 км/ч. В с.з. в.лице уточнява, че ако мотоциклетистът се бе
движил със скорост 45 км/ч щеше да има ПТП. Но скоростта от 45 км/ч е в
рамките на разрешената скорост от 50 км/ч. Според заключението на първата
САТЕ „Основна причина за настъпилото ПТП се явява поведението на водача
на автомобила, отнел предимството за движение в права посока на
мотоциклета и навлизането му в кръстовището без спиране, с което си
действие е намалил драстично времето за установяване на намеренията му от
другите водачи, а водачът на мотоциклета е имал възможност технически да
избегне удара само при съобразяване с разпоредбата на знака, забраняващ
навлизането на мотоциклети в посока центъра на града.“ Според
заключението по повторната САТЕ „Причината за настъпването на ПТП не е
скоростта на мотоциклетиста, а поведението на водача на автомобила“.
Фактът, че мотоциклетистът се е движил с превишена скорост не е
достатъчен само по себе си да обоснове наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат. Съгласно т.7 на ТР 1/14г. от 23.12.2015г. по тълк.дело
№ 1/14г. на ОСТК на ВКС съпричиняването на вредата изисква наличие на
пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, но не и вина. Приносът
на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Следва да бъде направено разграничение между допринасянето на
пострадалия за възникване на самото пътно- транспортно произшествие, като
правно значим факт, който обуславя прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД и приноса
му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до
приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД.
В процесния случай съдът кредитира заключението на повторната
САТЕ, според което скоростта на мотоциклетиста не е причина за
настъпването на ПТП. При това положение се налага извода, че поведението
на пострадалия не е допринесло нито за настъпването на произшествието,
нито за настъпване на вредата спрямо него. Произшествието би настъпило
дори и ако пострадалият се движеше с разрешената скорост от 45 км/ч.
Следователно не е налице съпричиняване.
По отношение на забранителния знак : Безспорно установено по делото
е, че пътен знак „В8“-„Забранено е влизането на мотоциклети и мотопеди“ е
ситуиран СЛЕД кръстовището, където се е осъществило процесното ПТП, в
посока Катедралата. Т.е. в момента на удара между двете МПС
мотоциклетистът не е бил в нарушение на ЗДвП, свързано с навлизането в
забранен участък и поведението му не е противоправно. Следователно и по
отношение на твърдяното нарушение на забранителния знак не е налице
съпричиняване.
7
По отношение на лихвата за забава съдът намира следното:
В настоящия случай претенцията към застрахователя е предявена на
03.11.2020г. (л. 13 и л. 14 от първоинстанционното дело). Към нея са
представени: Констативен протокол за ПТП, присъда по НОХД № 140/2018г.
на ВОС, въззивно решение по ВНОХД № 220/2019г. на ВАпС, решение по
кас. дело № 1472/2019г. на ВКС, 2 бр. удостоверения - за граждански брак и
за наследници, диплом за висше образование, Заповед на МРРБ № РД-15-
054/18.05.2016г., трудов договор, статия, трудова книжка, справка банкова
сметк, адвокатско пълномощно. С писмо изх.№ 99-8167/16.11.2020г., както и
с писмо изх. № 99-8604/04.12.2020г. (идентични по съдържание)
застрахователят е поискал представянето на още относими към искането
документи – всички документи по образуваното ДП, а именно: АТЕ,
Протокол от оглед на местопроизшествие, Протокол от разпит на свидетели,
аутопсионен протокол, снимков материал и др. С молба - писмо от
03.12.2020г. и молба-писмо от 14.12.2020г. адв. Й., в качеството на
пълномощник на П. В. П., е отговорил с възражение на горепосоченото
искане от застрахователя, с характер на указание, като се е позовал на
нормата на чл. 496, ал. 3 КЗ, както и на възможността за застрахователя да се
снабди с исканите документи по реда на чл.107 КЗ.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихви за забава по
застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие
от застрахования деликвент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция. На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ
и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя,
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за
собствената си забава. В настоящия случай са налице безспорни
доказателства за виновността на дееца, отчитайки влязлата в сила присъда.
Към застрахователната претенция е представен и Констативен протокол за
ПТП. Останалите допълнително изискани от застрахователното дружество
книжа, след уведомяването му на 03.11.2020г., съдът намира, че не създават
обективна пречка за застрахователя да пристъпи към разглеждане на
заявеното искане за обезвреда и по арг. на чл. 106, ал. 5 КЗ следва да се
приеме, че е налице неизпълнение от увреденото лице на ненадлежно искане
по чл. 106, ал. 3 КЗ, приравнено по последици на липса на искане по чл. 106,
ал. 3 КЗ, поради което и оплакванията на застрахователното дружество
касателно началния момент, от който тече законната лихва, са неоснователни.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че началният момент,
8
от който застрахователят дължи на ищцата лихви за забава, е правилно
определен и лихвата се дължи именно от датата, посочена в
първоинстанционното решение.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на страните се
дължат разноски както следва:
За осъщественото процесуално представителство на ищцата П.П. от
адв. З И и адв. П.В. по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв и съобразно уважената
част на претенцията се дължат по 4 730лв, общо за двамата адвоката, за всяка
инстанция, или 9 460лв общо за двете инстанции. Независимо от направеното
искане във въззивното производство за присъждане на адв.възнаграждение на
всеки един от двамата процесуални представители, съдът намира, че на
осн.чл.78 ал.1 ГПК ответната страна дължи заплащане на адв.възнаграждение
за осъществената по делото защита от един адвокат, или още 6 225лв.
Разпределението на тази сума между двамата адвокати е въпрос на техните
вътрешни отношения.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК на ответното дружество се дължат сторените от
него разноски за двете инстанции /14 973лв/ съобразно отхвърлената част на
иска в размер на 4 083,55лв. или още 250,37лв.
На осн.чл.78 ал.6 от ГПК ответникът дължи заплащане на държавна
такса и разноски, внесени от бюджета на съда, съобразно уважената част на
иска в размер на 8 400лв д.такса, или още 3 600лв, както и 100лв разноски за
в.лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 255/30.07.2021г. постановено по т.д. № 29/2021г.
по описа на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен
предявеният от П. В. П., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, чрез адв. Й. и адв.
В., против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к. Възраждане, ул.Света София №7, ет.5, иск с правно основание
чл.432 от КЗ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за
горницата над 120 000 лева до 160 000 лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК
- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул.Света София №7, ет.5, ДА
ЗАПЛАТИ на П. В. П., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.“Доспат“ № 37,
ап.13 сумата от още 40 000 лв., представляващи допълнително обезщетение
за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания вследствие загубата на съпруга й Д Н Н, починал на 29.07.2017г., в
резултат на настъпило на 08.07.2017 г. ПТП, причинено от В Е Р Е, при
9
управление на МПС - л.а. „Хюндай Теракан” с рег.№ У 71 44 АМ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.11.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл.432, ал.1, чл.429, ал.3 КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК
- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул.Света София №7, ет.5, да заплати
на адв. З И, вписан в АК-Варна, със служебен адрес - гр. Варна, ул.“Радецки“
№13, ет. 2 и адв. П.В., вписан в АК-Варна, със служебен адрес - гр. Варна, ул.
“Радецки“ №13, ет. 2, ап. 2, сумата от 6 225лв – адвокатски хонорар на
осн.чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. за процесуално представителство по делото на П.
В. П., ЕГН ********** от гр.Варна.
ОСЪЖДА П. В. П., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.Доспат № 37,
ап.13 да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул.Света София №7, ет.5 сумата от
250,37лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК
- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул.Света София №7, ет.5, да заплати
още 3 600лв дължима държавна такса за двете инстанции по сметката на
Варненския апелативен съд.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10