РЕШЕНИЕ
гр.София, 04.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 14597 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 09.03.2018 г. по гр.д. № 68282/16 г., СРС, ГО, 33 състав ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищецът „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: *******, представлявано от Е.Б.- изпълнителен директор, чрез процесуален представител Е.В.- юрисконсулт, и ответниците Д.В.В. - А. с ЕГН: ********** и В.В.В. с ЕГН: **********, че ответниците дължат при разделна отговорност суми: главница от 1350,03 лева, представляваща стойност за топлинна енергия, доставена на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Подуяне, ж.к********през периода 01.11.2013г-30.04.2015г., ведно със законната лихва в размер 206,88 лева за периода 31.12.201 Зг. до 23.08.2016г., както и лихва за периода от 01.09.2016г. (датата на заявлението) до изплащане на вземането, по заповед от 14.09.2016 г., издадена по ч.гр.д. № 49891/2016 г. на СРС, 33 с-в, като сумите се разпределят както следва:
за Д.В.В.-А. с ЕГН: ********** сумата от 675,02 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.11.2013 г.-30.04.2015г., ведно със законната лихва в размер 103,44 лева за периода 31.12.2013г. до 23.08.2016г., както и лихва за периода от 01.09.2016г. (датата на заявлението) до изплащане на вземането;
за В.В.В. с ЕГН: ********** сумата от 675,02 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.11.201 Зг- 30.04.2015г., ведно със законната лихва в размер 103,44 лева за периода 31.12.2013г. до 23.08.2016г., както и лихва за периода от 01.09.2016г. (датата на заявлението) до изплащане на вземането.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивни жалби от ответниците.
Във въззивната
жалба на В.В.В. се сочи, че решението е незаконосъобразно и необосновано .Преди завеждане на иска било
сключено споразумение /23.11.2016 г./за изплащане на дължими суми за ползвана
ТЕ за периода 01.02.2013 г.до 31.10.2016 г.С исковата молба се претендирали
суми от 11.2013 г.-04.2015 г..Не било изяснено по делото при какви основания
сумите по иска не влизат в сумите по споразумението .Предвид погасяване на признатия дълг със
споразумението ,исковата претенция е неоснователна.Понеже е налице признание на
иска ,не следва да се възлагат разноски на тази ответница.Отделно от това,за да
е изискуемо вземането,съобразно чл.32
ал.4 ОУ при ищеца настъпва след края на отоплителния сезон с изравнителната
сметка.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
решението в частта, в която са уважени предявените искове по чл.422 във връзка
с чл.415, ал.1 ГПК и вместо това да постанови друго, с което да се отхвърлят исковете. С въззивната жалба се претендират
разноски.
От въззиваемата страна „Т.С." ЕАД не е
постъпил отговор
Във възивната
жалба на Д.В.В. се твръди,че решението незаконосъобразно и
необосновано.Неправилно съдът приел,че тя е потребител на ТЕ.Със заявление
–декларация сестра й ,другата ответница по делото,е поискала да й бъде отркита
партида на нейно име.По този начин ,и съобразявйки с постановките на ТР
2/17.05.2018 г.по т.д.2/17 на ОСГК на ВКС сестра й е станала потребител на ТЕ
за целия имот.От друга страна,сестра й,като е сключила споразумение за цялата
сума е поела дълга,задължила се е за цялата сума.Сумите по споразумението били
изплатени от сключилата споразумението.
Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се отхвърлят
исковете.Претендира разноски.
Въззиваемата страна не депозира отговор.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни страни и са процесуално допустими,
а разгледани по същество неоснователни, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за претендираните суми. След постъпило възражение по
реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката, че ответниците са ползвала
енергията, като за процесния период не са
заплатила дължимата цена. Моли съда да установи
вземането така, както
е предявено в
заповедното производство. Ответниците оспорват исковете.
Фактическите констатации и правни
изводи на СРС са правилни и законосъобразни,поради което настоящата инстанция
препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
За пълнота следва да се отбележи
следното :
Наслредодателят,ползвател на ТЕ е
оставил две наследнички,които съобразно чл.5 ал.1 от ЗН наследяват по-равно
,всяка от тях по ½ от задължението.Периодът на задължението обхваща
11.2013 г.-04.2015 г.Действително ,на 12.07.2016 г.ответничката В.В. е подала
заявление-декларация за откриване на партида на нейно име.
Правилото е, че собствениците или титулярите наограничено
вещно право на ползване на толофицирания недвижим имот са длъжници към топлопреносното
предприятетие за доставената в имота топлинна енергия по силата на закона-чл.153 ал.1
от Закона за енергетиката в хипотезата ,при която топлоснабдения имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот,например
с откриване на индивидуална партида за целия имот/в този смисъл е ТР №2 /17.05.2018 г./
В конкретния случай
съсобственичката В.В. е подала молба за откриване на партида и такава е
открита,но същата е ползвател на целия имот за периода от откриване на
партидата 12.07.2016 г.До този период двете със сестра й са длъжници на
топлопреносното предприятие.Възраженията на Д.В.,че не е отговорна за
задълженията към ищеца са неоснователни.
Съгласно заключението на ССЕ, която настоящият състав намира за
изготвена компетентно от лице с необходимите специални знания,с платените суми по процесното споразумение суми не се
покриват със задължения по процесния период .Всички договорени вноски са
изплатени,но не се отнасят за процесния период.
Съгласно чл.ЗЗ, ал.1
от ОУ-02/03.02.2014г.,в сила от 12.03.2014 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като съгласно
чл.ЗЗ, ал.4, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2
- т.е. фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, която следва да бъде заплатена в 30-
дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата.
За първия отчетен период
мораторната лихва е начисена от върху неизплатените суми по фактурите за
периода от датата следваща срока на плащане,тъй като са при действието на
старите ОУ.За втория отоплителен сезан мораторната лихва е начислена от общата
фактура след като са взети предвид изравнителните сметки.
Не
се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то
като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено ,а жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от
гореизложеното, съдът
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА решение 09.03.2018 г. по гр.д. № 68282/16 г., СРС, ГО,
33 състав в обжалваните части
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подежи: на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.