РЕШЕНИЕ
№ 11384
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110172295 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Предявен е иск от К. Л. К. (ищец) срещу Нов Български Университет (ответник) с
правно основание чл. 357, ал.1 вр.чл.358, ал.1, т.1, пр.2 от Кодекса на труда (КТ) за
отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено със Заповед №
...../11.11.2021г. на работодателя.
Ищецът твърди, че полага труд по трудово правоотношение с ответника на
длъжност „административен директор“ на Радио-телевизионен център (РТЦ) към
Бакалавърския факултет (БФ) на НБУ. Твърди, че на 19.11.2021 г. му била връчена
заповед, с която му било наложено дисциплинарно наказание „забележка“, за това, че
на 05.11.2021г. в сградата на НБУ, стая 223 – секретариат, демонстративно хвърлил
пощенски плик, в който имало негова атестационна карта и 250 лева, адресиран до
изпълнителния директор на НБУ, което представлявало нарушение на правилата за
оспорване на резултатите от извършена атестация и на Етичния кодекс. Счита
заповедта за немотивирана, тъй като в нея не се сочи конкретно нарушение, както и за
незаконосъобразна с твърдение, че не е нарушил правила на НБУ, като отрича да е
имал грубо, агресивно или накърняващо нечие достойнство поведение. Твърди, че не
са му искани обяснения в дисциплинарното производство. Иска отмяна на заповедта.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковата претенция с твърдение, че заповедта е правилна и
1
законосъобразна, тъй като е мотивирана и с нея се налага най-лекото предвидено
дисциплинарно наказание за допуснато нарушение на трудовата дисциплина от страна
на ищеца, което наказание не се явява несъразмерно тежко на дисциплинарната
простъпка. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е трудов договор № 068/06.03.2017г., по силата на който ищецът К.
К. е постъпил на работа в НБУ на длъжност административен мениджър на РТЦ към
БФ на пълно работно време при петдневна работна седмица. Съгласно приложено
допълнително споразумение последно заеманата от ищеца длъжност била
административен директор на същия сектор. Към трудовия договор и допълнителното
споразумение са приложени подписани от К. К. длъжностни характеристики, в които
са вписани основните му трудови задължения. Трудовият договор сочи, че при
постъпване на работа служителят е бил запознат с правата и задълженията си по
правилника за вътрешния трудов ред и правилата за атестиране на служителите.
Приета е Заповед № ...../11.11.2021г. на ректора на НБУ, с която на ищеца е било
наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че „на 05.11.2021г., в стая 223
в сградата на НБУ, представляваща секретариат на Настоятелството на изпълнителния
директор на НБУ, демонстративно е хвърлил пощенски плик, адресиран до
изпълнителния директор на НБУ, в който са се съдържали 250 лева и атестационна
карта на К. К.“, с което поведение е счетено, че служителят е нарушил вътрешните
разпоредби за оспорване на резултатите от проведена процедура по атестиране, както и
етичните правила, заложени в Етичния кодекс на НБУ и конкретно задължението си да
уважава личното достойнство на другите и да не извършва действия, които го
накърняват, като се въздържат от това да вредят преднамерено на колеги, да опетняват
доброто им име и да накърняват правата им. Заповедта е връчена на ищеца на
19.11.2021г.
Представен е Етичен кодекс на НБУ, който съдържа горепосоченото
задължение, вменено на всички студенти, преподаватели и служители на университета.
Приложени са още правилата за атестиране на административния състав на НБУ, в
които изрично е посочено, че атестираният има право в седемдневен срок от обявяване
на резултатите да депозира възражение до комисията по атестирането. По делото не се
спори, че Етичния кодекс и правилата за атестиране са били достъпни на интернет
страницата на НБУ, за което са били приложени извлечения от нея.
Представена е също Заповед от 25.02.2022г. на ректора на НБУ, с която
трудовото правоотношение между страните в процеса е било прекратено, като същата
се явява ирелевантна за спора. Била е представена във връзка с искане на ответника за
прекратяване на делото, поради липса на правен интерес за ищеца да иска отмяна на
2
наказанието „забележка“. Съдът е приел, че такъв интерес винаги е налице, дори и при
прекратено трудово правоотношение, доколкото наказанието има морален характер и
отмяната му очертава правен интерес за наказания да иска отмяната му и след
прекратяване на трудовия му договор.
Спорни са всички обстоятелства по делото, релевантни към реализиране
дисциплинарната отговорност на ищеца – извършване на нарушението,
съставомерността му, зачитане императивните правила на КТ при провеждане на
дисциплинарното производство и конкретно изискването на обяснения от служителя,
съразмерност на наказанието.
За изясняване на спорните обстоятелства по делото е приложена Заповед №
...../05.11.2021г. на ректора на НБУ, с която на декана на БФ е било възложено да
поиска устни обяснения от К. К. за поведението му в стая 223, които обяснения да
бъдат взети в присъствието на директора на РТЦ и на директора на отдел „Човешки
ресурси“.
Събрани са гласни доказателства, както следва:
Разпитан е свидетеля Р. Т., на длъжност специалист „Бюро проекти“ в НБУ,
която е потвърдила, че на 05.11.2021г. К. К. е посетил работното й място – стая 223,
корпус 1, и й оставил запечатан плик с указание, че е за изпълнителния директор.
Свидетелката уточнява, че съгласно приетите правила всяка поща до изпълнителния
директор се завеждала във вътрешна система, което налагало тя да отваря пратките и да
описва съдържанието им, на което действие ищецът се противопоставил, но въпреки
това тя отворила плика и видяла, че в него се съдържала атестационна карта на
подателя. Заявява, че е повикала директора на отдел „Човешки ресурси“ Б. Г., тъй като
той бил натоварен с въпросите по атестиране на служителите, защото счела, че той ще
знае как да се подходи към случая. Потвърждава, че Б. Г. се е отзовал и отворил изцяло
плика на К., при което установили, че освен атестационна карта в него се намирали и
банкноти. Уточнява, че пликът е бил отворен изцяло в присъствието на В. Ш., но не и в
присъствието на К. К., който вече е бил напуснал стаята. Посочва, че са уведомили
изпълнителния директор за писмото и съдържанието му, който бил шокиран от
поведението на ищеца.
Разпитан е свидетеля В. Ш., на длъжност секретар на Настоятелството на НБУ.
Тя също потвърждава, че в началато на м.ноември 2021г., по време на атестационния
период на служителите, ищецът е посетил кабинета, явяващ се предверие към този на
изпълнителния директор и оставил плик за него на Р. Т.. Посочва, че когато Т.
пожелала да го отвори, К. К. се възпротивил, но въпреки това Т. е отворила плика и
извикала Б. Г., защото видяла вътре атестационната карта на приносителя.
Потвърждава, че при пълното отваряне на плика от Б. Г. намерили и банкноти.
Разпитан е свидетеля Б. Г., на длъжност директор на отдел „Човешки ресурси“,
3
който пояснява, че още на 04.11.2021г. К. К. го посетил на работното му място и се
поинтересувал дали са готови резултатите от атестирането на служителите, на което
отговорил утвърдително. Посочва, че след проверка на резултата ищецът бил
разтревожен и попитал за начина да възрази против него, на което свидетелят му
обяснил, че следва да подаде писмено възражение до комисията по атестиране.
Заявява, че самите правила за атастиране и реда за възражения е публично оповестен на
интернет страницата на университета, запознаването с които било писмено
декларирано от ищеца при подписване на трудовия договор. Потвърждава, че е бил
повикан на 05.11.2021г. от Р. Т. по повод оставено от К. К. писмо до изпълнителния
директор, в което била поставена атестационната му карта. Указва, че в присъствието
на Р. Т. и на В. Ш. отворил изцяло плика и намерил освен картата и пари на стойност
250 лева, за което информирали изпълнителния директор. Заявява, че последният бил
изумен и огорчен от случилото се, още повече, че не е пряк участник в процедурата по
атестиране. Сочи, че в същия ден уведомили ректора на университета за инцидента,
който наредил да се поискат обяснения от К. К. за поведението му, за което била
издадена и заповед. Пояснява, че срещата с ищеца била проведена на 05.11.2021г., като
обясненията били изискани от декана на факултета в негово присъствие и в
присъствието на проф.Л. Хр. – пряк ръководител на К. К.. Потвърждава, че са били
поискани обяснения в устна форма за поведението на ищеца в стая 223, като на
поставените въпроси К. К. отговорил, че е действал, както е преценил.
Разпитан е свидетеля К. П., на длъжност заместник-директор по учебната
дейност в НБУ и заемал длъжността декан на БФ към датата на соченото нарушение.
Свидетелят е указал, че на 05.11.2021г. му се обадил изпълнителния директор Текев и
го информирал за случилото се в кабинета на секретариата и няколко часа по-късно се
срещнал с К. К., заедно с Б. Г. и Л. Хр., тъй като му било възложено от ректора да
изиска обяснения от служителя за поведението му, което според ректора се изразявало
в демонстративно хвърляне на плик с пари като протест срещу допълнителното
възнаграждение, отредено му от комисията по атестиране. Посочва, че попитали ищеца
защо протестира по този начин, защо пред изпълнителния директор, както и защо е
предприел това поведение, на което ищецът отговорил, че така е решил. Потвърждава,
че обясненията са били изискани въз основа на писмен акт на ректора.
Никой от разпитаните свидетели не сочи на агресивно или грубо поведение на
ищеца в стая 223 и отричат К. К. да е хвърлял плика, като поясняват, че го е подал на Р.
Т. единствено с възражение против отварянето му.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните
правни изводи:
Установи се по делото, че служителите на НБУ са получавали допълнително
4
възнаграждение към основната си заплата, основана на резултатите от годишното
оценяване – атестиране. Доказа се, че ищецът К. К. е получил по-ниско от очакваното
допълнително възнаграждение, базирано на оценката му от проведената м.ноември
2021г. атестация – в този смисъл и заявеното от него в исковата молба признание, че
вместо очакваните 300.00 лева, е получил 166.67 лева (стр.2 от исковата молба). Доказа
се още, че на 05.11.2021г. е оставил в стая 223 – секретариат и конкретно на Р. Т., плик,
предназначен за изпълнителния директор, в който е поставил атестационната си карта
и 250 лева. Тези факти се потвърждават от свидетелските показания, като трима от
разпитаните свидетели са очевидци на отварянето на плика, а двама от тях – на
депозирането му от ищеца. На практика, тези факти не се оспорват от К. К., който
отрича единствено да е хвърлял демонстративно плика. Липсата на такова грубо
поведение от негова страна бе опровергано и от свидетелите, които изрично заявиха, че
пликът не е бил хвърлян, нито са били нагрубявани от подателя, който бил само
видимо изнервен и единствено се противопоставил да се отваря плика от друг извън
адресата му.
Съдът намира, че поставянето на банкноти в плик за Изпълнителния директор в
знак на протест срещу определеното допълнително възнаграждение на ищеца след
годишно атестиране е неприемливо и несъответно на заеманата от К. К. длъжност и
изпълняваната от него трудова функция. Само по себе си това поведение – предаване
на пари в плик за изпълнителния директор като възражение срещу резултатте от
атестацията съставлява нарушение на трудовата дисциплина, а съображенията за това
са следните:
Дисциплинарната отговорност е лична и се реализира за допусната простъпка на
трудовите задължения от страна на служителя. Етичните норми на поведение, от своя
една, са система от правила, задължаваща служителите да има определено поведение с
цел укрепване авторитета на работодателя и професията в обществото, подобряване
ефективността на работата, утвърждаване на професионалните взаимоотношения и
работата с клиенти. Приетият Етичен кодекс на НБУ задължава ищеца да спазва
определено поведение на зачитане личното достойноство на другите заети в НБУ, на
студентите, както и на външни лица, с които служителят осъществява контакт в
работата си. Тяхното нарушаване съставлява нарушение на трудовата дисциплина по
смисъла на чл.187, т.10 от КТ, щом са въздигнати в норми, които са задължителни за
трудещите се в предприятието на работодателя, подобно на тези, разписани с
правилника за вътрешния трудов ред.
Предаването на пари в плик, предназначен за изпълнителния директор, макар и
като протест срещу атестацията, съставлява накърняване личното достойноство на
адресата, доброто му име в университета, както и злоупотреба с доверието му, което е
нарушение по смисъла на чл.187, т.8 КТ. В съдебната практика понятието
5
„злоупотребата с доверието на работодателя“ се е определяло като умишлено
поведение на използване на оказаното доверие от работодателя с цел неправомерно
извличане на облага за служителя или негов близък, съответно понятието „уронването
доброто име на работодателя“ се е считало, че представлява нелоялно отношение на
служителя към работодателя, незачитане на доброто му име и злепоставяне пред трети
лица. Това ограничително тълкуване се изоставя. В свои решения ВКС е имал повод да
приеме, че за да е налице злоупотреба с доверието на работодателя не е необходимо да
е установено извличане на материална облага за служителя или негов близък.
Динамиката на съвременните взаимоотношения по повод изпълнението на определена
трудова функция се уреждат от по-широк кръг задължителни правила и норми на
поведение и изгодата от определено поведение, което е в разрез със същите, не винаги
е под формата на облага, особено когато са нарушени правилата на етичното поведение
на индивида (Решение № 80/26.03.2010г. на ВКС по гр.д.№ 4679/2008г.). Уронване
доброто име на работодателя, от друга страна, ще е налице, когато с извършените от
служителя действия се накърнява престижа му и които разколебават доверието в
работодателя. Нарушението е формално и не се изисква настъпването на някакъв
неблагоприятен резултат. От гледна точка на вината е съставомерно както при умисъл,
така и при небрежност. Наличието на вреда за работодателя като последица също не е
част от състава на дисциплинарното нарушение. Ако произтече такава, това само
обуславя отговорност за обезщетение (така и в Решение № 542/07.02.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 1083/2010 г., IV г.о.; Решение № 2094/16.12.2005 г. на ВКС по гр. д. №
1623/2003 г., III г. о.; Решение № 1379/04.11.1999 г. на ВКС по гр.д. № 238/99 г., III
г.о.). Ето защо, настоящият съд обосновава извод, че предвид факта, че трудовото
правоотношение е с оглед личността, то изисква от служителя да се отнася към
работодателя почтено, да зачита и утвърждава неговото добро име, вкл. с поведението
си на работното си място, а неизпълнението на това задължение, вменено и с
разпоредбата на чл.126, т.9 от КТ, съставлява нарушение на трудовата дисциплина по
смисъла на чл. 187, т. 8, пр.1 и пр.2 от КТ.
В настоящия случай, установеното злепоставяне на изпълнителния директор
пред трети лица (макар и нецелено, неумишлено) чрез предаването по служебен път на
плик с пари накърнява личното му достойноство, което е нарушение на етичните
правила, задължителни за съблюдаване от ищеца, уронва доброто име на университета
и разколебава доверието в работодателя. Възражението, че този кодекс е непознат за
ищеца, съдът намира за неоснователно. Етичният кодекс е публикуван на интернет
страница на НБУ, което прави възможно, при проявена грижа, служителят сам да се
запознае с неговото съдържание. Самата длъжност, заемана от К. К. поставя към него
спазването на по-високи етични норми на поведение, което изключва добронамереност
при предаването на плик с пари за изпълнителния директор или за който и да било друг
служител на университета. Високите изисквания за етично поведение произтичат от
6
обстоятелството, че лицето работи в образователна институция и характера на
трудовите му задължения налагат да съблюдава коректно, добронамерено, колегиално
отношение. Именно заеманата длъжност е фактор, който утежнява допуснатото
нарушение – така в Решение № 324 от 06.01.2017г. на ВКС по гр.д. № 2302 по описа за
2016г.
Нарушението е ясно, недвусмислено описано в заповедта, с която е наложено
дисциплинарното наказание, което прави оспорения акт мотивиран. Издаден е от
компетентен да упражнява работодателската власт орган и в срока по чл.194 КТ.
Наказанието е наложено след изискани обяснения от ищеца за допуснатото нарушение,
които обяснения могат да бъдат снети както писмено, така и устно. В настоящия
случай, служителят е бил устно изслушан, а поставените от свидетеля П. въпроси
касаят именно поведението му в стая 223 от 05.11.2021г. Не оставя съмнение, че
ищецът е бил наясно за кое поведение му се искат обяснения, като дадените такива не
сочат на критичност от негова страна. Обясненията са изискани по възлагане на
ректора на НБУ с нарочна заповед и са дадени в присъствието на свидетели – прекият
ръководител на ищеца, който е директор на РТЦ - Л. Хр., и Директор „Човешки
ресурси“ – Б. Г.. Оценени са при налагане на наказанието, аргумент от което е самият
текст на заповедта, в която обясненията са обсъдени.
При така установеното дисциплинарно нарушение, съдът намира, че
законосъобразно ответникът е наложил наказание „забележка“, което съответства на
тежестта на дисциплинарната простъпка. То е и най-лекото предвидено по закон
наказание.
По разноските
При този изход на спора, ищецът освободен от заплащането на такси и разноски
по делото, следва да заплати единствено разноските на насрещната страна за
юрисконсултско възнаграждение, от които не е освободен с оглед императива на чл.78
ГПК, който повелява, че отговорността за разноските е обективна и следователно при
отхвърляне на исковата претенция ищецът следва да понесе разноските на ответника.
Нормата на чл.78, ал.8 ГПК предвижда присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на страната, която е била представлявана в процеса от
юрисконсулт, когато изходът на делото е благоприятен за тази страна.
Възнаграждението е определямо по НЗПП, дължимо е за един юрисконсулт и съдът го
определя в минимален размер с оглед характера на спора.
Доколкото ищецът по трудово-правни спорове, какъвто е настоящия, е
освободен от внасяне на държавна такса – чл.83, ал.1, т.1 ГПК, то внесените от него
50.00 лева по сметка на СРС следва да му се върнат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
7
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявеният от К. Л. К., ЕГН **********,
(чрез адвокат С. М.), срещу Нов Български Университет, БУЛСТАТ .........., иск по чл.
357, ал.1 вр.чл.358, ал.1, т.1, пр.2 от КТ за отмяна на дисциплинарно наказание
„забележка“, наложено със Заповед № ......./11.11.2021г. на работодателя.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.8 вр.ал.3 ГПК, К. Л. К., ЕГН **********, да
заплати на Нов Български Университет, БУЛСТАТ ......, сумата 100.00 лева – разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
ВЪЗСТАНОВЯВА на ищеца К. Л. К., ЕГН **********, сумата от 50.00 лева –
погрешно внесена с платежно нареждане от 15.12.2021г. държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8