Определение по дело №97/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер       155                    22.01.2020  Година                      Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Пловдивски Окръжен съд, Гражданско отделение, VІ състав

На  22.01.2020 г.

В   закрито  заседание в следния състав:

                                              Председател: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                 Членове: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

  ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията ТАНЯ ГЕОРГИЕВА в.ч.гр.д.№ 97 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производство по чл.274 и сл.от ГПК.

          Образувано е по частна жалба от „Мелон България“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С., бул.М.Л. № 100, ет.3, чрез пълномощника юрк.С.Д., срещу Определение № 13687/06.12.2019 г. по гр.д.№ 13450/2019 г. по описа на РС Пловдив, с което е върната исковата молба на жалбоподателя на осн.чл.130 ГПК и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продъжаване на производството. Излага подробни съображения.

          Съдът, като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намери следното:

          Частната жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ и следва да се разгледа по същество.

С обжалваното Определение първоинстанционният съд е върнал исковата молба на „Мелон България“ ЕАД с ЕИК *********, с която са предявени искове по реда на чл.422 ГПК и е прекратил производството по нея като недопустимо на осн.чл.130 ГПК, приемайки, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба от „Мелон България“ ЕАД, с която са предявени обективно съединени искове по реда на чл.422 ГПК против ЕТ „М.А.-83“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.П., ул.О. № 40 за съществуване на вземанията, за които в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 3067/2019 г. по описа на ПРС, представляващи просрочена главница по договор за кредит в размзер на 9 931,69 лв., възнаградителна лихва и наказателна лихва в размер на 4 111,56 лв. за периода 21.10.2007 г.- 25.03.2016 г. и законна лихва в размер на 929,40 лв. за периода 25.03.2016 г.- 03.08.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на сумата.

По делото е приложено ч.гр.д.№ 3067/2019 г. на ПРС, от което е видно, че по заявление на „Мелон България“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу едноличния търговец за описаните вземания. Препис от нея е изпратен за връчване на длъжника на постоянния и настоящ адрес на М.А., посочен в изготвена служебна справка по Наредба № 14/18.11.2009 г., както и на адреса на търговеца, посочен в Търговския регистър- гр.П., ул.О. № 40. При неколкократни посещения на връчителя на адреса, посочен в ТР, лицето не е намерено, като е отразено в съобщението, че липсва надписан звънец и пощенска кутия с името на адресата, не е намерено друго лице, на което да се връчи съобщението. Тъй като адресата не е бил намерен и на постоянния и настоящ адрес, е предприето връчване по реда на чл.47, ал.1 ГПК. След изтичане на срока по чл.47, ал.5 ГПК, заповедният съд е дал указания на заявителя на осн.чл.415 ГПК за възможността да предяви вземанията си по исков ред, което последният е направил и по подадената от него искова молба е образувано гр.д.№ 13450/2019 г. по описа на ПРС.

С Определение № 11778/23.10.2019 г. исковият съд е прекратил производството като недопустимо, приемайки, че искът е преждевременно предявен, защото на длъжника- търговец не е била връчвана ЗИ и от него няма постъпило възражение. Това определение е отменено с определение по в.ч.гр.д.№ 2690/2019 на ПОС, в което съдът е приел, че доколкото не се касае за два различни правни субекта, заповедта е връчена надлежно по ред ана чл.47, ал.1 ГПК.

След връщане на делото е постановено обжалваното понастоящем Определение, в което първоинстанционният съд е мотивирал становище, че правилата на чл.415, ал.1 ГПК предвиждат даване на указания на заявителя за предявяване на иска в случаите, когато заповедта за изпълнение е била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, която хипотеза е приложима само при връчване на физически лица, но не и на търговци, за които се прилага разпоредбата на чл.50 ГПК.Така е прието, че заповедта за изпълнение срещу едноличния търговец е влязла в сила и заповедния съд следва да издаде изпълнителен лист. С тези съображения производството е прекратено.

Определението е правилно.

          Заповедта за изпълнение е била редовно връчена на длъжника- търговец по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК на вписания към този момент в търговския регистър адрес на управление, който е непроменен от 09.01.2012 г. и понастоящем, с оглед официалното удостоверяване от длъжностното лице - връчител, че лицето е не се намира на този адрес и липсва означение на адреса за него / на звънец или пощенска кутия/. Фактът, че съдът е извършил и залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, не опорочава процедурата по връчването, тъй като последицата от напускането на регистрирания от търговеца адрес без вписване на неговия нов фактически адрес в регистъра е определена в самия закон /чл. 50, ал. 2 ГПК/ - прилагане на всички съобщения по делото, които се смятат за редовно връчени. Редовността на връчването се определя от приложимата процесуална норма, съобразно удостоверените от връчителя релевантни за призоваването обстоятелства, а не от разпореждането на съда. Процесуалният закон в разпоредбата на чл.415 ГПК не предвижда даване на указания на заявителя за предявяване на иска в хипотезата на чл.50, ал.2 ГПК, като в този случай последиците са тези по чл.416 ГПК- влизане в сила на заповедта с изтичане на срока за възражение, при което иск за съществуване на вземанията по влязла в сила заповед е лишен от правен интерес.

До същия извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което законосъобразно е върната исковата молба на осн.чл.130 ГПК и производството по чл.422 ГПК е прекратено.

С горните съображения, Пловдивският окръжен съд, Гражданско отделение, VІ състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Мелон България“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С., бул.М.Л. № 100, ет.3, чрез пълномощника юрк.С.Д., срещу Определение № 13687/06.12.2019 г. по гр.д.№ 13450/2019 г. по описа на РС Пловдив, с което е върната исковата молба на жалбоподателя на осн.чл.130 ГПК и е прекратено производството по делото.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………ЧЛЕНОВЕ: 1. ………………………

 

 

 

 

2.……………………….