Р Е Ш Е Н И Е
София, 18.03.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО , І-3 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми
март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 8117 г. по описа за 2019 г., и за да се
произнесе, взе пред вид следното:
Предявени са искове
от „Л.Ф.“ ЕАД /с предишно наименование
„П.Л.Б.“ АД/, ЕИК ********, София, бул. „********против П.НА Р.Б., София, бул.
„********и С.Д.НА В.Р., София, ул. „********с
правно основание чл. 78 ЗС, вр. чл. 80 ЗС и чл. 108 ЗС за признаване за установено, че
ищецът е собственик на лек автомобил марка: Тойота, модел Ланд Крузер, видим
номер на рама ******** и действителен номер на рамата JTEBZ29J300135054 и за предаване владението му, ведно с направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че „Л.Ф.“ ЕАД е собственик на лек автомобил марка Тойота,
модел Ланд Крузер, видим номер на рама ********. Същият е закупен от
дружеството „К.-К.***“ ЕООД по законоустановения ред в страната, чрез договор
за покупко-продажба от дата 05.03.2008 г. Владението на автомобила е получено
от ищеца през 2008 г. Лекият автомобил бил регистриран от Лизинг финанс в ПП
КАТ-София с регистрационен номер ****.
На 13.08.2008 г. автомобилът бил задържан от служители
на Национална служба полиция, поради интервенция върху рамата. Изготвена била
трасологична експертиза, която установила интервенция върху номера на рамата на
автомобила.
Било образувано ДП № 295/2009 г. по описа на СДВР, пр.
пр. № 5404/2009 г. по описа на СРП срещу неизвестен извършител за престъпление
по чл. 345а, ал. 1 НК.
След необосновано дълъг престой в МВР, през 2017 г. ,
по искане на „Л.Ф.“ ЕАД, като собственик на автомобила, с Постановление от
30.01.2017 на СРП, пр.пр. 5404/2009 същият бил върнат на Лизинг финанс. В посочения
документ ищецът е признат за собственик и правоимащо лице по отношение на
вещта, поради което същата му била върната, като предадена Протокол от
20.02.2017 г. на Лизинг финанс от ОДМВР-Кюстендил. Регистрационните табели не
били върнати, тъй като били предадени на КАТ София служебно през 2012 г.
Лятото на 2017 г. ищецът твърди, че е предприел
процедура за регистрация на автомобила в ПП КАТ-СДВР и снабдяване с
регистрационни номера. По съответния ред бил установен номер на рамата на
автомобила, поставен на същия от производителя Тойота. Справка на ПП КАТ-СДВР в
база данни на МВР и Шенгенска информационна система, установила, че този номер
на рамата е обявен за издирване от властите в Мадрид, Испания. Автомобилът
отново бил задържан от МВР в 05 РУ-СДВР с Протокол за доброволно предаване,
подписан на 16.11.2017 г., а ДП № 295/2009 г. на СДВР, пр.пр. 5404/2009 г. на СРП
били възобновени, с цел установяване на виновното лице, извършило интервенцията
върху рамата.
Ищецът заявява, че, като признат за правоимащо лице и
собственик на автомобила от СРП, бил отправил няколко молби до СРП за връщане
на автомобила, но последвали откази, потвърдени от СГП, САП, ВКП, Главен
прокурор. Според отразеното в исковата молба, липсва спор за вещта, който да е
разрешим по реда на ГПК, но, въпреки това, вещта се държи и е налице отказ за връщането
й, без да има годно правно основание за това.
На 29.01.2019 г. наказателното производство - ДП №
295/2009г. по описа на СДВР било прекратено на основание изтекъл абсолютен
давностен срок за престъпление по чл. 345а НК, като в Постановлението за
прекратяване отново е постановен отказ за връщане на автомобила на собственика
с довод, че има спор за вещта.
По тези съображение и, пред вид изчерпване на законовите
механизми, визирни в НПК относно досъдебното производство за връщане на вещта и
липсата на реално заявена претенция по отношение на нея от трети лица, ищецът,
в качеството си на собственик и добросъвестен купувач, е предявил настоящите
искове.
Претендира разноски в производството.
Представил е писмени и гласни доказателства
в подкрепа на твърденията си. Поискал е назначаване на експертиза.
В хода по същество моли съда да
уважи предявения иск,, като му присъди разноски по списък.
Първият
ответник П.НА Р.Б. оспорва предявените исковете
изцяло. Претендира разноски.
На първо място заявява, че ПРБ не е пасивно
легитимирана да отговаря по исковата претенция, тъй като никога не е имала
намерение да свои индивидуализирания в исковата молба автомобил. Твърди, че
искът по чл. 108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик. Заявява, че ПРБ не владее автомобила и не претендира право на
собственост, той като няма намерение да свои процесната вещ, а фактическа власт
върху същата се осъществява от СДВР.
Заявява, че, поради наличен спор за собственост между
ищеца и трето лице, иск за установяване по отношение на ПРБ, че ищецът е
собственик е недопустим.
В хода по същество ПРБ моли съда да
прекрати по отношение на него производството, като недопустимо или, в случай че
съдът счете, че искът е допустим, да го отхвърли изцяло, като неоснователен по
посочените съображения.
Вторият ответник
С.Д.НА В.Р. оспорва предявените исковете изцяло. Претендира юрк.възнаграждение.
Счита, че исковете по чл. 78, ал. 1
и чл. 108 Закона за собствеността са недопустими по отношение на него, като
заведени срещу ненадлежна страна, тъй като СДВР не притежава компетентност по
отношение на изземването или връщането на веществени доказателства по досъдебни
производства и поради това счита, че не следва да бъде конституиран като страна
– ответник по ревандикационния иск, предявен от „Л.ф.“ ЕАД. Заявява също, че
СДВР не е предявявала претенции по отношение правото на собственост върху процесния
лек автомобил.
Твърди, че наличието на влязъл в
сила правораздавателен акт, какъвто е постановлението на СРП, е валидно
основание за СДВР, изключващо отговорността по чл. 108 Закона за собствеността.
Заявява, че в хода на ДП № 295/2009
г. по описа на СДВР, във връзка с което процесният автомобил е иззет като
веществено доказателство, безспорно е установено, че негов собственик е фирма
„Construcciones Sejois SL“ - Испания и, като такъв, този собственик е обявил за
откраднат на 04.02.2008 г., а договорът за покупко-продажба, на който ищецът
основава правото си на собственост е с дата 05.03.2018 г., т.е. месец след като
автомобилът вече е бил обявен за откраднат. Този ответник счита, че, до
решаване спора за правото на собственост върху процесното МПС, съгласно чл. 113 НПК, вещта не може да бъде върната на лицето, придобило я от несобственик след
официалното й обявяване за открадната.
В хода по същество СДВР моли съда да
прекрати по отношение на него производството, като недопустимо или, в случай че
съдът счете, че искът е допустим, да го отхвърли изцяло, като неоснователен по
посочените съображения.
Претендира разноски, като възразява
срещу размера на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
По
делото не се спори, че с договор от 05.03.2008 г. ищецът
е закупил от „К.-К.***“ ЕООД лек автомобил марка Тойота, модел Ланд
Крузер, видим номер на рама ********, като му е било предадено и владението на
автомобила. Не се спори и, че ищецът е регистрирал автомобила в ПП КАТ-София с
регистрационен номер ****.
Установи
се, че лекият автомобил е бил обявен за откраднат в Кралство Испания на
04.02.2028 г. от „Construcciones
Sejois
SL“
– Испания. Автомобилът е
задържан от органите на реда на 13.08.2008 г. и е установена интервенция върху
рамата и двигателя.
По описа на СДВР е образувано ДП № 295/2009 г., пр.
пр. № 5404/2009 г. по описа на СРП срещу неизвестен извършител за престъпление
по чл. 345а, ал. 1 НК. През 2017 г., по искане на „Л.Ф.“ ЕАД, с Постановление
от 30.01.2017 на СРП автомобилът е върнат на ищеца, в качеството му на
собственик, без регистрационни табели, които през 2012 г. служебно били предадени на КАТ
София.
През лятото на 2017 г. при искане от страна на ищеца
за регистрация на автомобила в ПП КАТ-СДВР и снабдяване с регистрационни номера,
било установено, че този номер на рамата е обявен за издирване от властите в
Мадрид, Испания. Автомобилът отново е задържан в 5-то РУ-СДВР МВР с Протокол за
доброволно предаване, подписан на 16.11.2017 г., а ДП № 295/2009 г. на СДВР,
пр.пр. 5404/2009 г. на СРП са възобновени.
До момента на предявяване на настоящия иск ищецът е
отправял молби до СРП за връщане на автомобила, но последвали откази, които са потвърдени
от СГП, САП, ВКП.
Доказа се също, че на 29.01.2019 г. наказателното
производство - ДП № 295/2009г. по описа на СДВР било прекратено поради
изтичането на абсолютния давностен срок за престъпление по чл. 345а НК, и
отново от страна на СРП е налице отказ за връщане на автомобила на ищеца,
поради съществуващ спор за вещта.
В хода на настоящото производство от МВР, Дирекция
Международно оперативно сътрудничество бе изпратено писмо, вх. № 290287/19.11.2020
г. на СГС, с данни, че в Отдел „СИРЕНЕ“-ДМОС е получено съобщение от Бюро
„СИРЕНЕ“-Кралство Испания за обстоятелството, че Застрахователна компания MAPFRE е заинтересована от връщането на лекия автомобил в
Испания, поради което моли Бюрото да съобщи тази информация на СРП.
До приключване на устните състезания автомобилът не е
върнат на ищеца.
Изложеното се доказва от приетите по делото и
неоспорени от страните писмени доказателства.
При така установеното от фактическа
страна, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Предявената
в настоящото производство претенция от ищеца против двамата ответници е за
установяване със сила на пресъдено нещо, че ищцовото дружество е собственик на
процесния лек автомобил, задържан в рамките на досъдебното производство,
образувано срещу неизвестен извършител във връзка с неговата кражба.
Ищецът
заявява, че е придобил правото на собственост по силата на сключен договор от 05.03.2008 г. с друго дружество и,
поради това, се позовава на нормата на чл. 78, ал. 1 ЗС.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗС, който придобие по
възмезден начин владението на движима вещ на правно основание, макар и от
несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за
прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт
или нотариална заверка на подписите.
С разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗС е установено
правилото за оригинерно придобиване право на собственост на движима вещ въз
основа на добросъвестно владение т.е., съгласно легалната дефиниция на чл. 70,
ал. 1 ЗС - когато владелецът осъществява владение на правно основание, годно да
го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик на
движимата вещ. С въведеното изрично ограничение на правилото за придобиване на
движими вещи на основание добросъвестно владение, ако са придобити възмездно,
но от несобственик, се стеснява приложното поле на института, като са изключени
онези движими вещи, за прехвърлянето на собствеността на които се изисква
нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Според възприетото в Решение № 79/22.08.2018 по дело
№ 3873/2017 на ВКС, ГК, II, цитирано и от двете страни по делото, посочената
законова норма представлява оригинерен придобивен способ по отношение на собствеността
върху движимите вещи, който придобивен способ не включва в своя фактически
състав изтичането на период от време като срок на упражняване на добросъвестно
владение върху вещта, а собствеността се придобива едновременно с получаване на
фактическата власт върху вещта, предмет на транслативната сделка.
Уреждайки по този начин специфичния оригинерен способ
на придобиване на вещта по чл. 78, ал. 1 ЗС, законодателят изрично е изключил
от приложното поле на тази разпоредба хипотезата на чл. 78, ал. 2 ЗС, визираща
правото на собственика на открадната или загубена вещ да я иска от
добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. И това е
така, защото в този предвиден от закона тригодишен период
собственик на вещта продължава да е лицето, от което тя е открадната, респ. я е
загубило, и на което законът признава правото да я ревандикира от
добросъвестния владелец. В течение на трите години от датата на кражбата или
изгубването собственикът може да иска вещта си, като установеният тригодишен срок
не е нито срок нито на придобивна, нито на погасителна давност.
По делото бе доказано, че
договорът, от който ищецът заявява, че черпи правата си на собственик е с дата
05.03.2008 г. Доказа се, а и това е повод автомобилът първоначално да се
задържи на 13.08.2008 г. от Национална служба полиция
и да се образува ДП № 295/2009 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 5404/2009
г., че той е бил с пренабити номера на рамата и двигателя и че на 04.02.2008 г.
е бил обявен за откраднат в Кралство Испания.
Както бе посочено, автомобилът е бил върнат на ищеца
на 20.02.2017 г., но на 16.11.2017 г. автомобилът отново бил задържан в 05
РУ-СДВР по съответния ред, а образуваните ДП № 295/2009 г. на СДВР и пр.пр.
5404/2009 г. на СРП са били възобновени, тъй като било установено, че той
продължава да се издирва в Кралство Испания.
Към настоящия момент от страна на представител на
собственика - Застрахователна компания MAPFRE са налице постъпки във връзка с връщането на
автомобила в Испания, за което СРП е уведомена.
Ищецът е предявил претенция за признаване за
установено, че е собственик на процесния лек автомобил, позовавайки се на
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС, но, по изложените по – горе съображения, и
във връзка с нормата на чл. 79, ал. 2 ЗС, съдът счита, че претенцията му не
следва да бъде уважена.
Отделно от това, ищецът се позовава на разпоредбата на
чл. 80 ЗС, според която дввижима вещ се придобива
по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съдът намира, че
по отношение на ищцовото дружество не може да се приеме наличие на изтекла
петгодишна придобивна давност, пред вид факта, че няколко месеца след
закупуването му автомобилът е задържан от органите на полицията, освободен е 20.02.2017
г., когато е предаден на ищеца и на 16.11.2017 г. отново е задържан.
Съдът приема тезата
на ответника СДВР, която се позовава на съществуващата съдебна практика, според
която с подаването на сигнала за кражба на МПС, пострадалият от престъплението
се обръща за защита към държавен орган, който по отношение възстановяване на
положението от преди престъплението има функцията на пазач /чл. 111, ал. 2 НПК
и чл. 113 НПК/. Посредством изземването се прекратява фактическата власт на
лицето, у когото е намерена вещта - предмет на престъплението и се установява
такава за пострадалия чрез пазача, елиминирайки възможността пострадалият от
престъплението да загуби собствеността върху вещта си. В случаите, когато става
въпрос за вещи, упражняваната от собственика на които фактическа власт е
преустановена въпреки волята му в резултат от престъпление, възможността
собственикът да потърси защита на правото си в значителна степен е обусловена
от обстоятелства, стоящи извън неговата воля и възможности, доколкото
предполага успех в издирването на вещта. Придавайки на изземването последиците от
прекъсване на владението по смисъла на чл. 81 ЗС, Законодателят едновременно
създава предпоставките за постигане на целите по чл. 53 НК, чл. 112 и чл. 113 НПК, както и дава приоритет на накърненото право на собственика пред
възможността правото на собственост да бъде придобито като резултат от
фактически действия.
Отделно от това, ТР №
2/12.11.2014 г. по ТД № 2/2014 Г., ОСНК НА ВКС постановява, че за прилагането
от прокурора в производство по чл. 111, ал. 2 НПК на разпоредбата на чл. 113 НПК, за да се приеме, че е налице спор за право относно собствеността на вещта,
е достатъчно да са налице претенции на две или повече лица за връщането й. В
случая такива претенции са налице от собственика на автомобила - „Construcciones
Sejois
SL“
– Испания и от ищеца - „Л.ф.“ ЕАД.
По тези съображения
съдът не приема тезата на ищеца, че по отношение на него е изтекъл петгодишният
давностен срок за придобиване на процесния автомобил. Не може да бъде споделено
и заявеното от ищеца, че ответниците, отказвайки да върнат автомобила, на
практика го държат за сметка на ищеца и той упражнява владение чрез тях.
По тези съображения
съдът счита, че не следва да се приеме за доказано в настоящото производство,
че ищецът е собственик на автомобила.
Във връзка с
предявената по делото претенция по чл. 108 ЗС, съдът намира следното:
Съгласно чл. 108 ЗС, собственикът може
да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание
за това.
Ревандикационният иск представлява
вещен осъдителен иск, материлизиращ правото на невладеещия собственик, на онзи,
който не притежава фактическото владение върху собствената си вещ, да
претендира лицето, което без да има собственост или право на владение,
упражнява върху нея фактическо господство, да му възстанови владението, респ.
да му предаде вещта.
По
иска с правно основание чл. 108 ЗС ищецът дължи да докаже правото си на
собственост върху вещта, чието предаване или връщане се иска.
Ревандикационният иск съдържа две искания за защита -
установяване,че ищецът е собственик на процесния имот, и осъждане на ответника
да му предаде владението на същия, като на основание чл.2 ГПК съдът дължи
произнасяне по всяко от двете искания с отделен диспозитив: установителен
диспозитив относно правото на собственост на ищеца и осъдителен диспозитив по
претенцията за предаване владението на имота.
Именно това е приел и ВКС в постановеното ТР №
4/14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, постановявайки че предмет на
делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си
две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че
ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде
осъден ответникът да му предаде владението върху имота. ВКС е постановил, че, за
да бъде решен предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези
две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй
като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението,
препращайки и към Мотивите към т.18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001
г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС.
Според ТР
№ 4/14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, ако в хода на
делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху
процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на
собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с
установителен диспозитив, признаващ
правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да
му предаде владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск
по чл.108 ЗС не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния
имот, съдът ще отхвърли и двете искания за защита.
В
настоящия случай не може да бъде прието, че ищцовото дружество е собственик на
лекия автомобил, тъй като не бе установено той да го е придобил нито в
съответствие с нормата на чл. 78, ал. ЗС, нито по чл. 80 ЗС, а липсата на
собственост води до липсата на активна легитимация от негова страна да предяви
ревандикационния иск по отношение на процесния имот.
При тези изводи на съда, свързани
с недоказване правото на собственост от ищцовата страна върху процесния автомобил,
съдът счита, че не следва да бъдат обсъждани възраженията на ответниците досежно
липсата на пасивна легитимация, тъй като липсата на собственост върху автомобила
води до невъзможността за ищеца да претендира връщането му от ответниците така,
като това е сторено по настоящото дело.
По
тези съображения съдът намира и предявената претенция с правно основание чл.
108 ЗС, предявена и срещу двамата ответници за неоснователна и и счита, че тя
трябва да бъде отхвърлена.
Пред
вид изхода на спора на ответниците следва да се присъдят разноски –
юрисконсултско възнаграждение в размер по 450 лв. за всеки ответник.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Л.Ф.“ ЕАД /с предишно наименование „П.Л.Б.“ АД/, ЕИК ********,
София, бул. „********иск против П.НА Р.Б., София, бул. „********и С.Д.НА В.Р.,
София, ул. „********с правно основание
чл. 78 ЗС, вр. чл. 80 ЗС и чл. 108 ЗС за признаване за установено, че
ищецът е собственик на лек автомобил марка: Тойота, модел Ланд Крузер, видим
номер на рама ******** и действителен номер на рамата JTEBZ29J300135054 и за предаване владението му, ведно с направените по делото разноски,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Л.Ф.“ ЕАД
да заплати на против П.НА Р.Б. и С.Д.НА В.Р. разноски по делото –
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, в размер по 450
лв. на всеки.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето
му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
-