П Р О Т О К О Л № 842
20.05.2019 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХV
наказателен състав
На Двадесети май
2019 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
Секретар: Сийка Радева
Прокурор: ЕЛЕНА БОГДАНОВА
Сложи за разглеждане докладвано от Съдията
НОХД № 2041 по описа за 2019 година
На именно повикване в 10:45 часа се явиха:
Заседанието се открива в 12:00 часа поради закъснение
на НОХД 1450/19г.
Производството е по реда на чл. 248 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ
Х.И.П. - редовно призован, явява се лично с
адвокат Г.И. и адвокат Л.Л., упълномощени защитници от досъдебното
производство.
РП-ПЛОВДИВ изпраща
представител.
По делото
е постъпила изисканата Справка за съдимост на подсъдимия П., актуална към
настоящия момент.
ПРОКУРОР: Да се
даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. И.: Да се
даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Л.: Да се
даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДС. П.: Да се
даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ намира,
че не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Сне се самоличността на подсъдимия:
Х.И.П. – роден на ***г***, …, български
гражданин, неосъждан, разведен, безработен, със средно образование, живущ ***,
ЕГН **********.
Разясниха се на подсъдимия правото му да участва в
обсъждането на въпросите, предмет на разпоредителното заседание и с правата му по
чл. 55 от НПК.
ПОДС. П.: Разбрах
правата си.
ПРОКУРОР: Получих
съобщение за насрочване на разпоредително заседание ведно с препис от
разпореждането на съда и съм уведомен за
въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК преди вече от 7 дни.
АДВ. И.: Получих съобщение
за насрочване на разпоредително заседание ведно с препис от разпореждането на
съда и съм уведомен за въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК преди повече от 7 дни.
АДВ. Л.: Получих съобщение
за насрочване на разпоредително заседание ведно с препис от разпореждането на
съда и съм уведомен за въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК преди повече от 7 дни.
ПОДС. П.: Получих препис
от обвинителния акт и съобщение за насрочване на разпоредително заседание ведно
с препис от разпореждането на съда преди повече от 7 дни. Уведомен съм за въпросите
по чл. 248 ал. 1 от НПК.
СЪДЪТ разясни на
страните правото им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитниците и съдебния
секретар.
ПРОКУРОР: Нямам искания
за отводи.
АДВ. И.: Нямам искания
за отводи.
АДВ. Л.: Нямам
искания за отводи.
ПОДС. П.: Нямам искания
за отводи.
ПРИСТЪПИ
СЕ КЪМ ОБСЪЖДАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ ПО ЧЛ. 248 АЛ. 1 НПК, като СЪДЪТ разясни
на участниците в разпоредителното заседание разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от НПК, а именно че в съдебно заседание на
първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят
възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал. 1, т. 3, на
чл. 248 от НПК, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание,
включително по почин на съдията-докладчик, или които са приети за несъществени.
ПРОКУРОР: Делото
е подсъдно на настоящия съд. Считам, че не са налице основания за прекратяване
или спиране на наказателното производство. Не е допуснато на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да
засяга правата на обвиняемия и неговите процесуални представители. Към
настоящия момент не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила. Считам, че не следва делото да се разглежда при закрити
врати. Няма нужда от привличането на резервен съдия, назначаването на защитник,
вещо лице, преводач или тълковник и извършването съдебно-следствени действия по
делегация. Моля да бъде потвърдена взетата спрямо подсъдимия мярка за
неотклонение. Нямам искания за събиране на нови доказателства. Моля делото да бъде
насрочено за друга дата с призоваване на всички лица от пиложението към обвинителния
акт.
АДВ. И.: Делото
е подсъдно на съда. Делото е за деяние по чл. 325б ал. 2 т. 2 пр. ІІ и т. 3 пр.
І вр. ал. 1 пр. ІІ и пр. ІІІ от НК и е подсъдно като първа инстанция на Районен
съд – Пловдив. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство. Въз основа на всички материали по делото защитата счита, че на досъдебното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, налични
в обвинителния акт и довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия Х.П..
Обвинителният акт е изготвен в разрез с изискванията по чл. 246 от НПК. Императивната
норма на този член посочва изчерпателно изброените в него обстоятелства, които следва
да съдържа обвинителния акт и, които имат значение по делото. Това е така,
защото внесеният в съда обвинителен акт определя фактически рамката, в която
протича съдебното производство. Съгласно Тълкователно решение № 2/02г. на ОСНК на
ВКС, което е задължително за съдилищата, главното предназначение на обвинителния
акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна
точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, като се
поставят по този начин основните рамки на процеса на доказване и осъществяване
правото на защита. В обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи
фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия
в него. Какво имаме в дадения случай? Имаме противоречие в обстоятелствената
част и заключителната част на обвинителния акт. Докато в обстоятелствената част
се описва деяние, причинено с лък и стрели, в обвинението, което е повдигнато
на подсъдимия никъде не се сочи за тези атрибути. Лък и стрели отсъстват в
повдигнатото обвинение. Цитирам „П. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 325б ал. 2 т. 2 пр. ІІ и т. 3 пр. І вр.
ал. 1 пр. ІІ и пр. ІІІ от НК за това, че на 21.06.2015г. в град Пловдив, на
публично място, е проявил жестокост към гръбначно животно – куче и му е
причинил противозаконно тежко и трайно увреждане по особено мъчителен начин“. Как
и по какъв начин, с какви действия е станало това? Сами установихте, че в повдигнатото
обвинение не става ясно. Нарушава се правото на защита на обвиняемия, визирано
в чл. 55 от НПК да разбере въз основа на какви доказателства е повдигнато обвинение
срещу него. Никъде в повдигнатото обвинение не се сочи за лък и стрели. От къде
тогава такива се появяват и се коментират в обвинителния акт. Отделно от това, в
справката към обвинителния акт, съобразно императивната разпоредба на чл. 246
ал. 4 от НПК, не са описани протоколите за доброволно предаване на лък и 4 броя
стрели, които лък и стрели се коментират в целия обвинителен акт. Следва да си
зададем въпроса от къде се появяват и как стават съпричастни в обвининето, в
което ги няма. Освен цитираните пропуски в обвинителния акт погрешно е отразена
и мярката за неотклонение, като е описана като „Гаранция“ в размер на 300 лева,
а мярката за неотклонение на подсъдимия е „Подписка“. Липсата на изложени факти
от тази категория или погрешното им излагане, съгласно цитираното Тълкователно решение
№ 2/02г. на ОСНК на ВКС, съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, защото при всяко едно положение води до ограничаване правата на
страните в съдебното производство. Ерго, винаги когато се преценява
съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да се отчита
дали установените липси и непълноти на факти се отнасят до съставомерните
признаци на деянието и до участието на обвиняемия в него, както е налице в случая.
В заключение, в обстоятелствената част на обвинителния акт и в неговата
заключителна част е налице противоречие. Докато в обвинението се говори за
противозаконно тежко и трайно увреждане на куче по мъчителен начин, без да е посочено
как и с какви средства, надълго и нашироко в обвинителния акт се обсъждат лък и
стрели, за които няма данни как и по какъв начин са приобщени по делото. Следва
да се повдигне коректно обвинение и изготвеният обвинителен акт да отговаря на
законовите изисквания. С оглед на това, защитата счита, че призводството следва
да бъде прекратено и на основание чл. 249 от НПК да бъде върнато на прокурора
със задължителни указания. Налице са основания за разглеждане на делото по реда
на особените правила. Желанието на подсъдимия и защитата е делото да се гледа
по глава 28 от НПК. Има основания в дадения случай за прилагане разпоредбата на
чл. 78а от НК. Считам, че не следва делото да се разглежда при закрити
врати. Няма нужда от привличането на
резервен съдия, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и
извършването съдебно-следствени действия по делегация. Относно взетата мярка за
неотклонение аз взех отношение. Тя е „Подписка“ макар в обвинителния акт да е
отразена като „Гаранция“ в размер на 300 лева. Искания за събиране на нови доказателства
нямаме на този етап. Ако делото се разглежда по общия ред моля да бъдат призовани
свидетелите и вещите лица, посочени в приложението към обвинителния акт.
АДВ. Л.: Делото
е подсъдно на съда. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство. Поддържам становището на колегата, че е допуснато на досъдебното
производство съществено процесуално нарушение, което е отстранимо и с оглед
процесуална икономия ще маркирам само това, което аз съм констатирал отделно от
колегата. На досъдебното производство е допуснато съществено нарушение при
предявяване на самото разследване. Видно от Протокола за предявяване на разследването
от 22.02.2019г. по реда на чл. 227 от НПК не са предявени веществените
доказателства. По този начин е нарушена разпоредбата на чл. 227 ал. 8 от НПК,
че се предявяват всички материали за проучване ведно с веществените
доказателства, за да може да се посочи идентичността им с обвинението. Моля съда
да констатира, че веществените доказателства не са представени с внасянето на
обвинителния акт, а същите е посочено, че се намират на съхранение във Второ РУ
при ОДМВР Пловдив. Освен това, ще насоча вниманието на уважаемия Съд и върху
една липсваща яснота относно това с какъв процесуален способ е представено по
делото DVD, за което се твърди, че е приложено
по делото. В тази връзка, категорично
заявяваме, че и това веществено доказателство не ни е предявявано. Не сме
запознати със съдържанието на този диск. Освен това, по делото има противоречие.
Веднъж е записан като DVD Verbatim”, веднъж като CD Verbatim”.
Не става ясно за един и същи диск ли става въпрос. С оглед горното, моля да
констатирате, че разследващият орган е допуснал отстранимо процесуално
нарушение в досъдебната фаза и моля да върнете делото. В заключение считам, че
следва да се отбележи, че в обвинителния акт обектът на посегателство не е
установен по необходимия конкретен начин с
индивидуализиране на животното, а е посочено само, че го наричали Г. Самата
индивидуализация на животното в досъдебното производство има няколко вариации и
не става ясно за кое куче става въпрос. Дали с едно оцветяване дали с друго,
тъй като тази неиндивидуализация ограничава възможността на защитата да разбере
на кое гръбначно животно се твърди, че подсъдимият е причинил трайно увреждане.
Това ограничава правото на защита, което винаги е съществено процесуално нарушение.
Моля, за отстраняването на тези нарушения да се върне делото и да се види за
кое гръбначно животно става въпрос. Считам, че са налице основания за
разглеждане на делото по реда на чл. 78а от НК. Считам, че не следва делото да
се разглежда при закрити врати. Няма
нужда от привличането на резервен съдия, назначаването на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и извършването съдебно-следствени действия по делегация.
Правилно е взета мярката за неотклонение „Подписка” и няма основания за изменянето
й. На този етап няма да сочим нови доказателства. Моля да призовете всички
свидетели и вещи лица за следващото съдебно заседание.
ПОДС. П.: Поддържам
всичко заявено от защитниците ми по въпросите на разпоредителното заседание.
Действително считам, че на досъдебното производство има допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, които засягат правата ми. Всички
тези процесуални нарушения бяха подробно описани от защитниците ми и аз ги
поддържам. Моля да съобразите всичко изложено от тях по въпросите на
разпоредителното заседание. Няма да добавя нищо по различно.
ПРОКУРОР /реплика/:
Искам да отбележа, че както законодателят е посочил, в разпоредителното заседание
не се обсъждат нарушения, които са свързани с допускането, събирането, проверката
и оценката на доказателствата и доказателствените средства, така че възраженията
относно приобщените веществените доказателства и начина на записване на същите са
неотносими към предмета на настоящото производство. Относно направените възражения
за допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до нарушаване
правата на подсъдимия намирам, че не са налице такива и така както бяха изложени
от защитата са неоснователни, поради което и не следва да бъдат приети от
страна на съда. Посоченото процесуално нарушение за това, че при предявяването
на материалите по делото не са предявени лък и стрела има протокол, в който
двамата защитници са положили подписи, че са запознати с всички материали по
делото. Предявяването на веществените доказателства може да стане в хода на съдебната
фаза, като това по никакъв начин не води до ограничаване правата на подсъдимия.
Такава е и трайната съдебна практика на Окръжен съд – Пловдив. Относно изложените
доводи за наличие възможността за разглеждане на делото по реда на особените
правила това е невъзможно. Както е посочено в Тълкователно решение № 2 от 28.02.2018г.
срокът за реабилитация се изчислява по чл. 78а от НК от момента на изтичане на
погасителния срок по дадено изпълнително дело. В конкретния случай изпълнителното
дело е погасено по давност с разпореждане от 13.01.2017г., така както е
официалното отбелязване в свидетелството за съдимост. От този момент се засича
срокът за реабилитация, т.е. към момента на извършване на инкриминираното
деяние посоченият факт за приложението на чл. 78а от НК е невъзможен, поради
което считам, че, както беше заявено в становището от страна на защитниците,
делото трябва да бъде насрочено по общия ред с призоваване на всички свидетели.
АДВ. И. /дуплика/:
Твърдо не бих се съгласил с изложеното от представителя на прокуратурата, че не
съставлява съществено нарушение на правата на обвиняемия това, че не се
коментира в повдигнатото му обвинение как, по какъв начин, с какви действия и
средства е осъществено деянието, а в обвинителния акт надълго и нашироко се описва
как станало това с лък и стрели. Извинявайте, но чл. 55 от НК определя какви са
правата на обвиняемия и там е казано, че той има право да научи въз основа на
какви доказателства е повдигнато обвинението. От една страна имаме веществени
доказателства и тези веществени доказателства не присъстват в повдигнатото
обвинение. Не са описани в него, а от друга страна се коментират в обвинителния
акт. Получава се един правен парадокс. Били сме се запознали с всички материали
по делото. Къде е описано, че сме се запознали с веществените доказателства,
къде? Ето и колегата спомена, че тези веществени доказателства, когато ни е
предявено делото, са били в съда. Смятам, че когато се предявяват материалите
по делото следва да се опише „Предявих материалите по делото ведно с веществените
доказателства” и да се опише кои са тези веществени доказателства, защото от предишните
заседания знаем, че „Имало някакви одеяла и някакви стрели. Това и онова”. Кое е?
Нека го видим. Вскички тези пропуски водят до това, че е налице едно некоректно
повдигнато обвинение, позоваващо се на веществени доказателства, които
отсъстват в самия текст на обвинението, а имаме и некоректно предявяване на материалите
на защитата, фиксирано като предявяване на всички материали, без да се опишат
кои са веществените доказателства. Ето защо считам, че в дадения случай е
налице отстранимо процесуално нарушение, което не може да се санира в едно
бъдещо съдебно производство. Няма как. Няма как да се появят през прозореца или
комина тези веществени доказателства и да ни бъдат предявени в съдебно заседание.
Губи се причинно - следствената връзка. Как да разберем защо тогава са липсвали
и защо се появяват сега, и какво общо имат с повдигнатото обвинение. Все пак
оставям съда да прецени.
АДВ. Л. /дуплика/:
Ще взема становище само по отношение изявлението на представителя на държавното
обвинение, че предявяването може да се осъществи и в съдебната фаза. Да, може,
но не е законосъобразно. Ако възприемете, че това не е опорочаване и подобни
действия следва да се извършват в съдебната фаза, която е централна за наказателния
процес, и това би санирало пропуските в досъдебното производство... Очевидно така
се обезмисля досъдебната фаза, тъй като законодателят е приел, че в делата от
общ характер наказателният процес се развива в две отделни фази - досъдебна
фаза и съдебна фаза. Защитата не изразява подобно становище. Делото следва да се
върне в досъдебната фаза, за да се изчистят тези неща и съдът да се произнесе с
един пълен и законосъобразен съдебен акт.
АДВ. И. /дуплика/:
Това дело го гледа вече трети състав. Защо? Заради пропуски на защитата ли е
или заради пропуски на прокуратурата? Нека да не вървим по пози път.
ПРОКУРОР /реплика/:
С оглед приложението на чл. 78а от НК във връзка с посоченото от мен тълкователно
решение където по т. 6 е отразено, че институтът на чл. 78а от НК може да се
приложи при нереабилитирано лице, след като изтече срокът по изпълнителното
дело и след това изтече срокът във връзка с чл. 86 ал. 1 т. 3, т.е. реабилитацията
настъпва, ако след изтичането на този срок лицето не е извършило друго престъпление,
т.е. не е налице в случая. Поддържам становището си, че не би следвало производството
да се разглежда по реда на особените правила, а именно по глава 28 от НПК.
СЪДЪТ се
оттегля на съвещание.
СЪДЪТ, след
съвещание, като изслуша становището на страните и като обсъди въпросите,
предмет на разпоредителното заседание, намира, че делото е подсъдно на съда. Не
са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Що
се отнася до въпроса дали на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване
процесуалните права на обвиняемия настоящият състав намира, че такива
действително са били допуснати макар и не точно по изложените от страна на
защитата съображения. Съдът не споделя изложеното от страна на адвокат И., че е
налице съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на посочени
лък и стрела в диспозитива на повдигнатото обвинение, за които в
обстоятелствената част се твърди, че са били използвани от обвиняемия при
извършеното от него престъпление. Настоящият състав намира, че мястото на тези
факти е именно в обстоятелствената част на обвинителния акт, като не е нужно те
да присъстват в диспозитива на повдигнатото обвинение, който следва да съдържа
елементите от обективна и субективна страна на престъплението по чл. 325б, ал.
1 от НК така както ги формулира Закона. Не се споделя и изложеното, че липсата
на отразяване на използваните от подсъдимия лък и стрела в диспозитива на
повдигнатото обвинение се явява пречка на подсъдимия да разбере въз основа на
какви обстоятелства и доказателства е било повдигнато спрямо него обвинението,
за което е внесен обвинителен акт. Доводът, че в справката към обвинителния акт
не били описани протоколите за доброволно предаване на лък и 4 броя стрели също
се явява несъстоятелен доколкото във веществените доказателства са посочени 1
брой лък и 4 броя стрели. Не се споделя и възражението че е налице отстранимо
съществено процесуално нарушение изразяващо се в липса на индивидуализация на
засегнатото от деянието за което е внесен обвинителен акт, гръбначно животно.
За да е налице съставомерност на деянието следва да е посочено че престъпния
резултат е причинен на гръбначно животно. Такива факти са изложени в
диспозитива на повдигнатото обвинение, а допълнителна конкретизация по порода,
години и др.белези не е необходима, а в конкретния случай тъй като е изложено
че кучето е било безстопанствено, не е и възможно.
Що
се отнася до посоченото относно мярката за неотклонение, действаща по отношение
на подсъдимия, съдът констатира, че действително в последното привличане и
предявяване на обвинение на обвиняемия П., приложено на лист 69-70 от том ІІ на
досъдебното производство, погрешно е било отразено, че взетата мярка за
неотклонение спрямо подсъдимия П. е „Подписка“. В действителност, обаче, в
предходен период спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „Парична
гаранция“ в размер на 1000 лева, която е била обжалвана пред ПОС и с
Определение, влязло в сила на 23.07.2015г., взетата спрямо подсъдимия П. мярка
за неотклонение е била изменена от „Парична гаранция“ в размер на 1000 лева в
„Парична гаранция“ в размер на 300 лева. Паричната гаранция е била внесена от
подсъдимия видно от вносната бележка приложена на лист 40 от том І на
досъдебното производство. В последствие взетата спрямо подсъдимия МНО не е била
изменяна или отменяна. Изложеното в Постановлението за привличане на обвиняем
от 04.02.2019г., а именно записаното „Взета мярка за неотклонение „Подписка“ се
приема от съда за допуснатата грешка относно правилното отразяване на действително
взетата спрямо подсъдимия П. мярка за неотклонение, но същото не се оценява за
съществено такова налагащо връщането на делото в досъдебна фаза на процеса,
доколкото същото по никакъв начин не пречи на подсъдимия да разбере в какво го
обвиняват и да организира защитата си. Още повече че същия е наясно че взетата
спрямо него МНО е именно „Гаранция“, която е и внесена от него.
Що се
отнася до заявеното от адвокат Л., подкрепено от адвокат И. и подсъдимия, че на
досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила при предявяване на разследването в досъдебната фаза на
процеса, тъй като при предявяването не са били предявени приложените по делото
веществени доказателства, настоящият състав намира, че посоченото е съществено
процесуално нарушение, отстранимо по своя характер, което следва да бъде
отстранено в досъдебната фаза на процеса където е било допуснато. Действително,
след измененията в НПК публикувани в брой 63 на ДВ от 2017г. е налице колеблива
практика на ПОС в тази насока. Настоящият състав намира, обаче, че в
съответствие с разпоредбата на чл. 227 от НПК разследващите имат задължение да
предявят всички материали, събрани в хода на разследването, включително и
веществените доказателства. Настоящия състав не приема че разпоредбата на чл.
227 от НПК има пожелателен характер, както напоследък се приема от
представителите на РП Пловдив. Дерогирането на това задължение на органите на
разследването лишава подсъдимия и неговите защитници от процесуалната
възможност да направи своите искания още в досъдебната фаза на процеса, след
като се запознаят със събраните по делото веществени доказателства, които
хипотетично биха могли да доведат до различни процесуални възможности, в това
число и до изменение на обвинението в случай, че прокурорът реши, че доводите
на защитата са основателни. Защитата, обаче, би могла да стори това единствено
в случаите, в които се запознае с всички материали по разследването, в това
число и с веществените доказателства. Нарушаване на разпоредбата на чл. 227 от НПК се приема за отстранимо съществено процесуално нарушение, което следва да
се отстрани във фазата на която е било допуснато, защото в противен случай се
нарушава правото на защита на подсъдимия, за което законодателя е предвидил
механизма уреден в чл. 227 от НПК който в най-пълна степен осигурява това. Следва
да се има предвид и, че с едно от веществените доказателства, а именно запис на
СD, във времето, в което делото е на
разположение на страните в съда, след внасяне на обвинителния акт, страните не
биха имали техническа възможност да се запознаят със съдържанието му. Действително,
веществените доказателства - лък и стрели, и физически не са се намирали при
разследващия полицай, предявил разследването, тъй като същите се намират в
архива на съда и е било невъзможно да бъдат предявени така както изисква
законът. Настоящият състав намира, че Тълкователно решение № 2/2002 година не е
загубило своята сила, а в него като съществено процесуално нарушение се сочат и
нарушения, ограничаващи правото на защита при предявявяне на разследването.
Отделно
от изложеното, Съдът намира, че внесения в съда обвинителен акт страда от
пороци, които ограничават правото на защита на подсъдимия по следните
съображения:
Спрямо
подсъдимия е повдигнато обвинение за това, че на публично място е проявил
жестокост към гръбначно животно – куче, и му е причинил противозаконно тежко и
трайно увреждане. Във фактите на обвинителния акт, обаче, е налице противоречие
относно обстоятелството какво приема прокурорът. Дали подсъдимият е нанесъл
увреждане на гръбначно или на безгръбначно животно. На лист 1 от обвинителния
акт се съдържат твърдения и в двете насоки, като на едно място е отразено, че в
изпълнение на взето решение подсъдимият заел стрелкова позиция, насочил
стрелата към желания обект – безгръбначно животно, с цел същата да попадне в
животното и да му причини увреждане. Малко по – надолу на същия лист е
отразено, че с действията си обвиняемият умишлено проявил изключителна
жестокост към гръбначно животно, защото със своите действия му причинил
увреждания на здравето. Посоченото обстоятелство дали засегнатият обект е
гръбначно или безгръбначно животно е от съществено значение и определя дали е
налице извършено престъпление по чл. 325б от НК, който изисква проявената
жестокост да бъде насочена към гръбначно животно. Отделно от това, диспозитивът
на повдигнатото обвинение сочи, че подсъдимият е причинил противозаконно тежко
и трайно увреждане на засегнатото гръбначно животно. Текстът на престъплението
по чл. 325б ал. 1 от НК включва различни престъпни резултати, при които
престъплението ще е довършено – смърт, тежко или трайно увреждане. Видно от
граматическото тълкуване на посочената правна норма е, че законодателят прави
разграничение между тежко увреждане и трайно увреждане. Израз на това е
използваната алтернативна форма – тежко или трайно увреждане. В настоящия
случай, във фактите на обвинителния акт липсва яснота кои увреждания, причинени
на кучето, са довели до тежко увреждане и кои до трайно увреждане на неговото
здраве. Прокурорът се е задоволил само и единствено с изброяване на причинените
на кучето увреждания и твърдения, че същите са довели до нарушаване на
нормалните физиологични процеси в животинския организъм. Нещо повече, налице са
и твърдения в посока, че на кучето е била причинена смъртоносна рана именно в
резултат на пронизалата го стрела, изстреляна от обвиняемия, което от своя
страна допринася допълнително за липсата на яснота каква е тезата на прокурора
и в какво всъщност обвинява подсъдимия и какъв е в крайна сметка престъпният
резултат. В обвинителния акт е намерило място излагане на заключенията на
изготвените по делото съдебно – ветеринарни експертизи, за които прокурорът
дори не е посочил приема ли заключенията на същите или не, но във фактите,
отразени в обстоятелствената част липсва яснота кои увреждания са довели до
тежко увреждане и кои до трайно такова. Липсата на тази конкретизация нарушава
правото на защита на подсъдимия да разбере в какво точно го обвиняват и да
изгради своята защитна позиция. Тъй като допуснатите процесуални нарушения са
отстраними по своя характер те следва да бъдат отстранени във фазата, в която
са били допуснати и делото следва да бъде върнато на прокурора.
Съдът
намира, че взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение „Парична
гаранция“ в размер на 300 лева следва да бъде потвърдена, тъй като същата
съответства на целите, посочени в чл. 57 от НПК и не са налице основания за
нейното изменяне или отменяне, като същата е била внесена от подсъдимия.
Поради
изложеното по – горе настоящият състав не следва да се произнася по останалите
точки на чл. 248 ал. 1 от НПК с оглед стабилизиране на определението за
прекратяване на съдебното производство.
Мотивиран
от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по НОХД № 2041/19г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХV н.с. на
основание чл. 249 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 1 т. 3 от НПК поради допуснати
отстраними съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство,
довели до ограничаване правата на подсъдимия, подробно описани в мотивната част
на настоящото определение и ВРЪЩА
делото на Районна прокуратура – Пловдив за отстравянане на същите.
ПОТВЪРЖДАВА
взетата по отношение на подсъдимия Х.И.П. мярка
за неотклонение „ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ“ в размер на 300 лева.
Определението подлежи на
обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред ОС – Пловдив.
Протоколът се изготви в СЗ.
Заседанието се закри в 13:36 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
СЕКРЕТАР: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.