№ 1432
гр. Варна, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл. с. Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100502353 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 5454/05.10.2022г. от Л. Х. И.,
чрез процесуален представител срещу Решение № 214/26.09.2022г. по гр.д. № 818/2022г. по
описана ПРС, с което съда е уважил МОЛБА на Е. Р. К. с ЕГН ********** по ЗЗДН и е
НАЛОЖИЛ спрямо въззивника, следните мерки за защита срещу домашно насилие по
отношение на Е. Р. К.:
ЗАДЪЛЖАВА Л. Х. И. с ЕГН **********, с адрес с.Цонево, ул.“Шестдесет и трета“
№ 14 да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Е. Р. К. с ЕГН **********,
с адрес с Бозвелийско.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл.5, ал.1 т.5 от Закона за защита от домашното насилие Л. Х.
И. с ЕГН **********, с адрес с.Цонево, ул.“Шестдесет и трета“ № 14 да посещава
специализирана програма за извършители на домашно насилие организирана от фондация
SOS семейства в риск в гр.Варна, ул.“Синчец“ №21, тел.052/609-677.
НАЛАГА ГЛОБА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на Л. Х. И. с ЕГН **********, с
адрес с.Цонево, ул.“Шестдесет и трета“ № 14 в размер на 300 лв., платима по сметката на
ПРС в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение.
Считайки обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, моли за
отмяната му и постановяване на друго, с което молбата на Е. Р. К. по ЗЗДН да бъде
оставена без уважение, а наложените мерки отменени.
В срока по чл.17 ал.4 от ЗЗДН ответната по жалбата страна е депозирала отговор на
подадената жалба, в който излага становище за неоснователност на същата и потвърждаване
на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание Л. И., редовно призован не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание Е. И.,редовно призована не се явява, чрез процесуалния си
1
представител поддържа депозирания отговор на жалбата. Претендира потвърждаване на
решението и присъждане на сторените по делото разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда. Същото
е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
Съда, като взе предвид, че към момента на подаване на молбата – 03.08.2022г.
едномесечния срок по чл. 10 от ЗЗДН не е изтекъл, то настоящото производство се явява
процесуално допустимо относно твърдения акт на насилие над молителката, осъществен на
22.07.2022г.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Съдът намира, че фактическата обстановка по спора установена въз основа на
събраните по делото доказателства пред първа инстанция е описана в обжалваното решение,
поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна :
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата на
чл. 2 от закона изисква той да се изразява под формата на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В настоящия случай, с оглед
наведените твърдения, че молителката и ответника са били съжителстващи лица/бивши
съпрузи/, съдът намира, че страните по спора се явяват процесуално легитимирани да
участват в производството по ЗЗДН като молител, респективно ответник по молбата.
В молбата за защита са изнесени данни за отправени на Е. К. от ответника обиди и
заплахи: „ махай се – ти си курва... аз и без това щях като куче да те изгоня детето като
порасне...“, съпроводени с блъскане по масата и по печката в стаята, както и причинена
болка от Л. И. чрез стискане на лицето до разкривяване и разтърсване на тялото.
Твърденията са за изпитани във връзка с думите и действията на ответника физическа
болка, обида, унижение и страх.
Поради особения характер на производството, както и поради обстоятелството, че
проявите на домашно насилие протичат обикновено само с участието на молителя и
ответника и възможните им за доказване са ограничени, законодателя разширява кръга на
годните доказателствени средства в това производство.
Възражението на въззивника, че молителката не е представила по делото никакви
доказателства в подкрепа на изложените в молбата й и в декларацията по чл.9 от ЗЗДН
твърдения относно осъществени от него на 22.07.2022г. актове на домашно
насилие,респективно , че изводите на съда не съответстват на събраните доказателства, е
неоснователно.
Законът е предвидил доказателствена сила на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
2
както и възможност за издаване на заповед за защита и само на основание на нея, когато
обаче декларацията се явява единственото доказателство по делото, съгласно разпоредбата
на чл.13, ал.3 от ЗЗДН. Материалната доказателствена сила на последната, не е абсолютна.
Тя е задължителна за съда само яко няма други доказателства, които да я оборват.
В тежест на ответника -въззивник в настоящото производство е да опровергае
изложените в декларацията на молителката обстоятелства.
Анализът на събраните по делото доказателства, в условията на единство и
непротиворечивост установяват, че твърдените в молбата форми на домашно насилие са се
проявили в действителност по отношение на молителката, като са приели формата на
психическо посегателство,чрез словесна агресия, както и на физическо такова чрез хващане
на лицето и разкривяването му. Това следва от писмено декларираните от молителката
обстоятелства, така и събраните гласни доказателства. От показанията на св. Н.Р. Р. и св.
Е.Р.К. /съответно майка и брат на въззиваемата, чиито показания съда кредитира в
условията на чл.172 от ГПК и като непосредствени и базиращи се на лични впечатления/ се
установява, че молителката непосредствено след отправените и обиди и заплахи се е
свързала с тях по телефона , а по – късно същия ден свидетелите са станали преки очевидци
на грубото отношение на въззивиника към молителката , като и в тяхно присъствие същия
отново е отправял обиди: „ приберете си курвата“. Същите твърдят, че по лицето на
молителката е имало зачервяване от ляво на дясно, „зачервено“ по лицето.
За опровергаване на изложените в декларацията на молителката
обстоятелства,въззивника е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н.М.
Х./ майка на ответника, чиито показания съда цени в условията на чл.172 от ГПК и
доколкото се базират на лични впечатления по конкретните факти/. От същите се
установява, че нито тя, нито сина й, като баща на детето са знаели , че на 22.07.2022г. то е
трябвало да приема лекарства , както и дали когато е излязло с баба си /свидетелката/ на вън
пред къщата е било нахранено или не. Установява се също, че тя , съпругът и сина й не са
останали доволни от поведението на „снаха си“, доколкото не спазвала реда в къщата и ги е
злепоставила пред комшиите. Показанията са красноречиви и за факта , че тя и съпругът й са
възмутени, че същата вечер, когато брата и майката на молителката дошли в домът им да я
приберат не се събули, а влезли в къщата с обувките си. Относно посегателствата на сина й
към молителката на 22.07.2022г. Н. Х., не е видяла ответника да я стиска по лицето , както и
следи по тялото на снаха си. В същото време св.Х. твърди , че не е виждала сина й да хваща
, дърпа бившата си съпруга и да я обижда , като твърди , че : „Аз такива неща не съм видяла
, те / страните по делото/ си говореха вътре.Л. беше вътре...“.
Че на 22.07.2022г. е имало посегателство над молителката от страна на ответника се
потвърждава и от собствените му обяснения, в които той признава, че : “Хванах я за устата,
защото започна да псува , да нарежда по телефона родителите ми и после и техните дойдоха
и те направо влязоха с обувките и тогава татко им се разкрещя, че това не е двор и да се
събуят .....“ Макар и косвено , за агресивното му поведение в този момент свидетелства и
признанието му , че се е скарал с брата на молителката и „съм го ударил“.
Ето защо съда приема, че по отношение на молителката ответника е осъществил
посочените в декларацията й актове на насилие на 22. 07.2022г. в с.Цонево, общ. Дългопол ,
обл.Варна, изразяващи се във физическа и вербална агресия.
Безспорно страните в настоящото производство, лично и в разширения си семеен
кръг са в конфликтни отношения, за които свидетелства както ескалиралата на 22.07.2022г.
ситуация , така и свидетелските показания за предходни конфликти , които не се предмет на
настоящото произнасяне.
Настоящия съдебен състав намира, че с поведението си ответникът е застрашил,
нормалното психическо и физическо състояние и социален живот на молителката. Всичко
това налага извода от необходимостта за предприемане на мерки за защита по смисъла на
3
ЗЗДН, съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на
осъществяваното от ответника поведение и насочени към предотвратяване на
осъществяваното от него противоправно поведение.
Решението, с което молбата за защита от домашно насилие против Л. Х. И. е
уважена, следва да бъде потвърдено, предвид направения по-горе извод за осъществено от
него домашно насилие.
Съдът намира, че предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1,т.5 от ЗЗДН , както и кумулативната
санкция по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, глоба в размер на 300 лв., мерки се явяват адекватна защита
по отношение на молителката в това производство, с оглед предотвратяване на бъдещи и
заздравяване на вече реализираните последици на извършваното спрямо нея от ответника
домашно насилие.
Поради това обжалваното решение на Провадийски районен съд и издадената въз
основа на него заповед е обосновано и правилно и като такова следва да бъде оставено в
сила.
При уважаване на молбата за защита, независимо от обстоятелството дали всички поискани
мерки са наложени от съда, следва да се приеме, че молбата е основателна, поради което и
действат правилата на чл. 78, ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата следва да се присъдят направените в
настоящото производство разноски в размер на 400.00 лева , представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение на един адвокат , съобразно представения списък по чл.80 от
ГПК и доказателства за извършването им.
Водим от изложеното и на основание чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 214/26.09.2022г. по гр.д. № 818/2022г. по описана
ПРС.
ОСЪЖДА Л. Х. И. с ЕГН **********, с адрес с.Цонево, ул.“Шестдесет и трета“ №
14 ДА ЗАПЛАТИ на Е. Р. К. с ЕГН ********** сумата от 400.00/четиристотин/лева,
представляваща направените пред въззивното производство разноски, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на съответното РПУ –ОД- МВР ,
съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 17, ал.6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4