№ 76
гр. Д. , 26.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и девети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20205410100376 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.49, ал.1 и ал.3 СК, във връзка с
чл.318 и следващи ГПК.
Образувано е по предявен иск от СТ. КР. С., с ЕГН **********, от
гр. Д., общ. Д., обл. См., ул. Б. № *, чрез адв. Д.Р. Б., от гр. Пл., ул. Кн. Ал. I
№ * против ЯГ. СТ. С., с ЕГН **********, от гр. Д., общ. Д., обл. См., ул. Б.
№ * за прекратяване с развод сключения граждански брак на 15.05.1988г., в
гр. Д., за което е издаден акт за сключен граждански брак №
002*/15.05.1988г., като дълбоко и непоправимо разстроен, с който са
съединени исковете за фамилното име на съпругата след развода и
предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Д., ул. Б.
№ *.
В исковата молба ищецът поддържа, че с ответницата са
сключили граждански брак на 15.05.1988г., в гр. Д.. От брака имат родени две
деца Зл. Ст. С., родена *******г. и Кр. Ст. С., роден ******г., които са
пълнолетни. Твърди, че в началото бракът им протичал нормално, но в
последствие, поради възникнали различия в характерите и спорове между тях,
през 2014г. ищецът напуснал семейното жилище в гр. Д. и заживял на друг
адрес.
1
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака като
дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.
След прекратяване на брака съпругата да носи предбрачната си фамилия Ив. и
да предостави ползването на семейното жилище в гр. Д., ул. Б. № * на
съпруга, което е лична негова собственост, придобито преди брака с дарение.
В срока за отговор от ответницата е представен писмен отговор,
с който не оспорва иска за развод, тъй като счита, че бракът им с ищеца е
дълбоко и непоправимо разстроен, по смисъла на чл.49, ал.1 СК, поради което
желае бракът да се прекрати с развод. В случай, че бъде постигнато
споразумение между страните, моли съда да прекрати брака и да постанови:
1. След прекратяване на брака съпругата да запази фамилия си С.; 2.След
прекратяване на брака,съпрузите не си дължат издръжка един на друг; З.След
прекратяване на брака,семейното им жилище/представляващо 3-ти етаж от
жилищна сграда,намираща се в гр.Д.,обл.См. ул."Б." №*/,се предоставя за
ползване на ответницата и на пълнолетните им деца;4.Разноските по делото
остават за сметка на страните,така както са направени.Ако ищеца не е
съгласен с това предложение, ответницата иска брака им да се прекрати по
негова изключителна вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака.В този случай,ответницата иска съдът да уважи нейните претенции
относно фамилното име, семейното жилище, издръжката между съпрузите и
да й присъди сторените разноски по делото.
Ответницата не оспорва твърденията в исковата молба, че с ищеца
са сключили граждански брак на 15.05.88г. и че от брака имат родени две
деца, които са пълнолетни. Ответницата твърди, че е изпълнявала
задълженията си като съпруга, като е поемала финансовите задължения към
банки и частни съдебни изпълнителни, битови сметки и данъци за семейното
жилище. Семейното жилище е трети етаж от къща в гр. Д., ул. Б. № *, което е
единственото жилище, в което съпрузите са живели през целия си семеен
живот от 88г. до фактическата им раздяла. В жилището са закупени мебели ,
техника и покъщнина, които са съпружеска имуществена общност. След
фактическата им раздяла само ответницата се грижила за семейното жилище,
в което е извършвала много ремонти и подобрения. Ответницата оспорва
твърденията в исковата молба, че семейното жилище е лична собственост на
ищеца, придобито от него преди брака, тъй като семейното жилище се
2
намира на третия етаж от къщата, поради което счита, че не е идентично с
жилището по представения нотариален акт за дарение на недвижим имот.
Твърди, че ремонтите на семейното жилище са извършвани, чрез кредити,
които е изплащала от банките.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Д.Б., поддържа
предявения иск. Оспорва наведените твърдения от ответницата, че семейното
жилище е трети етаж от къща по НА №200, т.I, НД №390/1975г., тъй като
това е втори етаж от къщата. Оспорва искането за предоставяне на семейното
жилище на съпругата, тъй като то е лична собственост на единия съпруг и в
този случай, съдът може да го присъди на другия съпруг, само когато от
брака има родени непълнолетни деца и родителските права са предоставени
на съпругата.
Ответницата лично и с адв. Н.П. поддържа доводи за
прекратяване на брака с развод, тъй като е доказано безспорно брачно
основание продължителна фактическа раздяла между тях, поради което
бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Между страните не е постигнато
споразумение, поради което моли съда да се произнесе по последиците на
развода като постанови ответницата да запази фамилното име С., което носи
и е приела при сключване на брака, поради което е станала известна с това
име. След прекратяване на брака съпрузите не си дължат издръжка помежду
си, тъй като и двамата са в работоспособна възраст. Молят съда да се
произнесе по въпроса относно вината и да прекрати брака по изключителна
вина на ищеца. Счита, че са доказани брачни провинения на ищеца, а не са
доказани брачни провинения на ответницата. Претендира се предоставяне
право на ползване на семейното жилище на ответницата, която има жилищна
нужда. Ищецът е придобил по дарение втория етаж от жилищната сграда, а е
доказано че семейното жилище е третия етаж, поради което не е лична
собственост на ищеца, а извършените подобрения и обзавеждане са по време
на брака и основно с пари от ответницата.
Съдът прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от представеното удостоверение за
сключен граждански брак се установява, че страните по делото са съпрузи със
сключен граждански брак на 15.05.1988г., в гр. Д., за който е съставен акт за
3
граждански брак № 002*/15.05.1988г.
Няма спор между страните, че родените от брака деца Зл. Ст. С.,
родена *******г. и Кр. Ст. С., роден ******г. са навършили пълнолетие,
поради което не се поставя въпроса за упражняване на родителски права по
отношение на ненавършили пълнолетие деца.
Установи се, от представения Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 200, том I, Д № 390/12.03.1975г. по описа на Районен съд –
Девин, че ищецът е придобил преди сключване на брака чрез дарение втори
етаж от жилищната си сграда, построена върху парцел XVIII, в кв.33 по плана
на гр. Д..
От представените от ответницата писмени доказателства се
установи, че ответницата е работила по трудово правоотношение от 2002г., по
което е получавала постоянни месечни доходи, с което е погасявала
задълженията по договор за кредит от 10.03.2008г., за което е бил наложен
запор върху трудовото възнаграждение, като в тази насока са представени 49
броя операционни бележки. През 2018г. ответницата е подписала, като
кредитополучател договор за кредит експресо №**********/05.10.2018г. и е
получила кредит от 6700 лева, който изплаща, за което са представени 18
броя вносни бележки. Ответницата поддържа, че този кредит е бил
изразходван от нея за ремонти на семейното им жилище.
От представена скица на сграда № 15-518662/18.05.2021г.,
издадена от СГКК – Смолян за имот с идентификатор 20465.502.140.1 се
установява, че сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
20465.502.140 и представлява жилищна сграда еднофамилна с брои етажи 3,
без данни за брой самостоятелни обекти в сградата.
От показанията на разпитаните свидетели се установи / св. П. С./,
в началото бракът между страните протичал нормално. През 2011г. ищецът
отишъл да работи в гр. С., където ползвал едно жилище, заедно с децата си.
След това се преместил при св. П. С. в гр. Пл. и работил в гр.Пл.. В момента
ищецът отишъл да работи в Германия. От както отишъл да работи в С.
настъпила фактическата раздяла между страните. Ищецът е изпращал пари за
издръжка на децата си и за покриване на кредита. В семейното жилище са
4
правени ремонти, което се ползва от съпругата. В жилището живее сама, а
понякога там ходят и децата им. Ответницата е правила ремонти в етажа.
Къщата се състои от приземен етаж и два жилищни етажа.
Св. Зл. С. - дъщеря на страните установява с показанията си, че
къщата се състои от три жилищни етажа, от които първият се ползва техните
баба и дядо, вторият ползва техния чичо св. П. С., а третият етаж е жилището
на нейните родители. До 2014г. страните живеели заедно в гр. Д., когато
ищецът заминал да търси работа извън гр. Д.. Започнал работа като шофьор и
живял в апартамент под наем, който ползвали под наем, но след няколко
месеца се преместил в гр. Пл., където започнал нова работа. Ищецът е теглил
кредит, който е спрял да плаща през 2017г. и кредитът бил отнесен за
принудително събиране към ЧСИ. Майка й в последните 20 години е
работила постоянно и е имала трудови доходи, които са използвани за
ремонти на жилището. В последствие направила друг ремонт, за който
изтеглила кредит.
Св. Т. Т. е работодател на ответницата от 2002г., която познава
като честен и коректен човек. Знае, че тя живее в семейното жилище на
третия етаж от къщата, който стопанисва и поддържа сама. В последните три
– четири години ответницата е имала финансови затруднения по покриване на
разходите за образование на децата си и за погасяване на задължения по
изтеглени кредити. Въпреки финансовите затруднения е създала уют в дома
им, в който със свои средства и изтеглени кредити е извършила ремонти.
Св. К. С. – син на страните установява, че родителите му не
живеят заедно от 2014г., поради неразбирателство. В началото се преместили
четиримата в гр. С.. Баща му работил известно време и в последствие решил
да замине при брат си в гр.Пл. и останал да живее известно време при него.
Преди фактическата раздяла семейството живели в триетажна къща на ул. Б.
№ *. Майка му е направила ремонт на етажа и няма друго жилище в гр. Д..
Баща му споделил, че има друга жена. След раздялата между родителите му е
идвал в гр. Д., но е отсядал на първия етаж при баба си.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна
съдът прие следното: Предявен е брачен иск за развод с искане за
произнасяне относно вината за разстройството на брака, с правно
5
основание чл.49, ал.1, във вр. с чл.44, т.3 СК, съединен с иска за ползване на
семейното жилище след прекратяване на брака с правно основание чл.56 СК и
с иск за фамилното име на съпругата след прекратяване на брака с правно
основание чл.53 СК.
Съгласно чл.49 ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод,
когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е
субективно потестативно право, което се поражда от осъществен/и
факт/факти, които са довели до това състояние на брачната връзка, при което
тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание. Бракът е
правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения.
Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи,
независимо от процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и
неподлежащи на принудително осъществяване, има своята санкция в
пораждане на правото на развод.
Искът за развод е основателен, тъй като двете страни изразяват
категорично и несъмнено желанието си за прекратяване на брака като
дълбоко и непоправимо разстроен, а от съвкупната преценка на събраните
гласни доказателства се установи абсолютно бракоразводно основание –
продължителна фактическа раздяла между съпрузите, с начало от 2014г. до
сега, като нито един от тях не изразява желание да направи усилия за
възстановяване на брачната връзка. Двамата съпрузи са категорични в
желанието си брачната им връзка да бъде прекратена, поради което съдът с
решението си ще допусне развода, като приема че прекратяването на брачната
връзка ще бъде в интерес на двамата съпрузи. Фактическата раздяла е
проявена, чрез липса на физическа и духовна връзка между съпрузите (Р
3749-1981 г. на ІІ ГО), чрез която е прекъсната трайно е необратимо
семейната общност, поради което е основание относимо към дълбокото и
непоправимо разстройство на брака (т. 3 от ППВС 10/1971 г.).
Съгласно чл.49, ал.2 СК с решението за допускане на развода
съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от
съпрузите е поискал това. По делото има заявено искане от ответницата,
поради което е необходимо съдът да се произнесе по този въпрос. Законовата
уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо
6
разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от
обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната
връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност,
разпределение на отговорностите, свързани със съвместното съжителство и
грижите за семейството. От събраните по делото гласни доказателства съдът
прие за установено бракоразводно основание продължителна фактическа
раздяла от 2014г., която е настъпила поради оставане на ищеца без работа в
гр. Д. и заминаването му за гр. С. да търси работа, впоследствие продължил
да работи в гр. Пл., а в последната една година в чужбина. От така събраните
по делото доказателства, съдът намира, че причините за фактическата раздяла
между страните са обективни и не могат да се вменят във вина на ищеца. В
хода на производството не се събраха убедителни доказателства за
изключителна вина на ищеца, поради което бракът следва да се прекрати по
взаимна вина. Настъпилата фактическа раздяла безспорно е довела до
разрушаване на брачната привързаност, взаимното доверие и разбирателство
и разкъсване на брачната връзка, но от значение, в контекста на повдигнатия
спор, са причините за разстройството на брачните отношения и дали същите
са следствие от поведението на двамата съпрузи или само на единия от тях. С
оглед събраните по делото доказателства и заявеното и от двамата съпрузи,
съдът намира, че вина за разстройството на брачните отношения имат и
двамата съпрузи, доколкото поради липса на общи виждания за съвместен
живот брачната връзка е станала формална и лишена от съдържание.
По иска с правно основание чл.56 СК. Спорът между страните е
за предоставяне ползването на семейното жилище на ищеца, като
изключителна негова собственост Съгласно § 1 ДР на СК „семейно“ е
жилището, което е обитавано от съпрузите и техните ненавършили
пълнолетие деца. В случая децата на страните по делото са пълнолетни, а
жилището е собственост на ищеца, тъй като е придобито чрез дарение,
извършено с НА за дарение на недвижим имот № 200, том I, Д №
390/12.03.1975г. по описа на Районен съд – Девин. Неоснователни са
наведените възражения, че жилището е семейна общност, тъй като ищецът е
придобил втори етаж от къщата, а страните са ползвали през целия си
съвместен живот само трети етаж от къщата. Безспорно е, че жилището е
етаж от къща, която е построена в имот с идентификатор 20465.502.140. в гр.
7
Д., а сградата е поземлен имот с идентификатор 20465.502.140.1 и
представлява жилищна сграда еднофамилна, с брой етажи 3, без данни за
брой самостоятелни обекти в сградата, като ползвания от страните трети етаж
от къщата е идентичен с жилището дарено на ищеца от неговите родители.
Наведените доводи за извършени подобрения в имота изключително с доходи
и средства предоставени от ответницата са неотносими в настоящия спор за
ползване на имота, тъй като по иска по чл.56 СК съдът разрешава единствено
въпросът за ползване на семейното жилище. Спорът относно извършените
подобрения в имота, който по силата на дарение е изключителна собственост
на единия съпруг следва да се разреши по правилата на чл.72 ЗЗД, след като
възникне правото на делба на съпружеска имуществена общност след развода.
Понастоящем страните нямат непълнолетни деца от брака, поради което няма
основание по смисъла на чл.56 СК за предоставяне на семейното жилище на
съпруга – несобственик. Претенции за ползване са предявили и двете страни,
но в настоящото производство правото на ползване се разрешава от съда
единствено съобразно изброените хипотези в чл.56 СК. Съгласно ал.1 на
чл.56 СК при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се
ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на
единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. В т. 10 ППВС
12/ 28.11.1971г. ВС се е произнесъл в кои случаи семейното жилище може да
се ползва поотделно от двамата съпрузи: ако жилищните и сервизните
помещения могат да се обособят в отделни жилища - в зависимост от броя на
жилищните и сервизните помещения към момента на развода, без
преустройства, изменения и промяна на предназначението им, т. е. в
зависимост от възможността да се обособят самостоятелни жилищни и
сервизни помещения за всяка от обособените за живеене части, като
разпределянето на жилищните помещения между бивши съпрузи при общо
ползване на сервизите е допустимо по изключение, само ако отношенията са
търпими.
В настоящия случай е налице хипотезата „семейно жилище“,
което безспорно по силата на дарение е негова изключителна собственост,
като в този случай съдът може да предостави ползването на другия съпруг,
само ако има ненавършили пълнолетие деца и на този съпруг е предоставено
упражняването на родителските права, т.е това е в хипотеза на чл.56 ал.2 СК.
8
Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, семейното жилище,
което е собственост на един от съпрузите не може да бъде предоставено за
ползване на другия съпруг. В този случай, семейното жилище се предоставя
за ползване на собственика му, тъй като правото на ползване е част от правото
на собственост. Титуляр на правото на ползване следва да бъде собственикът
на жилището. / В този смисъл е Решение № 247/25.06.2010г. ВКС по гр.д.
№239/2009г., IV г.о., ГК; Решение №211 по гр.дело № 4847/2014г. ВКС, IV
г.о/. Според чл.56 ал.1 СК за да се разреши въпроса за семейното жилище, на
първо място следва да се прецени доказаната жилищна нужда на съпрузите и
чия собственост е то, но когато семейното жилище е индивидуална
собственост на единия съпруг, липсва законова възможност във всички
хипотези на нормата от ал.1 – ал.6 на чл.56 СК за предоставяне ползването на
съпруга -несобственик, когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца.
Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, семейното жилище,
което е собственост на един от съпрузите не може да бъде предоставено за
ползване на другия съпруг.
Съгласно разпоредбата на чл.326 ГПК, във вр. с чл.53 СК с
решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за
фамилното име, което съпругата ще носи след развода. При сключване на
брака през 1988г. ответницата е приела фамилното име на своя съпруг, като
изразява искане да запази това фамилно име след развода. При сегашната
уредба по чл.53 СК този въпрос се разрешава единствено според желанието
на съпруга, който при сключване на брака е приел фамилията на другия. При
сключване на брака съпругата е приела фамилията на своя съпруг и след като
желанието й е да продължи и занапред да носи брачната си фамилия, въпреки
разтрогването на брака, независимо от становището на другия съпруг по този
въпрос, съдът ще уважи правото на избор на съпруга, който е променил
фамилното си име. / В този смисъл е Решение № 245/17.05.2012г. по гр.д. №
1058/2011г., IV г.о. ВКС/. Съпругата изразява желание да запази брачното си
фамилно име, поради което след развода ще продължи да носи фамилното
име С..
Страните не са предявили претенция за лична издръжка един
спрямо друг, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.
9
При този изход на делото, когато бракът се прекратява по взаимна
вина, съгласно чл.329 ГПК разноските остават в тежест на всяка страна, така
както са направени.
На основание чл.6, т.2 Тарифа за държавните такси по ГПК в
тежест на ответницата следва да се възложи окончателния размер на
държавната такса в размер 25.00 лева, тъй като при завеждане на делото
таксата в този размер е поета от ищеца.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският Районен Съд,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения граждански брак с акт №
002*/15.05.1988г., в гр. Д., общ. Д., обл. См. между СТ. КР. С., с ЕГН
**********, от гр. Д., общ. Д., обл. См., ул. Б. № * и ЯГ. СТ. С., с ЕГН
**********, от гр. Д., общ. Д., обл. См., ул. Б. № *, като дълбоко и
непоправимо разстроен, по взаимна вина на основание чл.49, ал.1 и ал.3 СК.
ПОСТАНОВЯВА ЯГ. СТ. С., с ЕГН **********, от гр. Д., общ.
Д., обл. См., ул. Б. № *, след прекратяване на брака да запази брачната си
фамилия С..
ПРЕДОСТАВЯ ползване на семейното жилище, находящо се в
гр. Д., на ул. Б. № * на СТ. КР. С., с ЕГН **********, от гр. Д., общ. Д., обл.
См., ул. Б. № *, на основание чл.56 СК.
ОСЪЖДА ЯГ. СТ. С., с ЕГН **********, от гр. Д., общ. Д., обл.
См., ул. Б. № * да заплати окончателния размер на държавната такса в размер
25.00 лева, определен на основание чл.6, т.2 Тарифа за ДТ по ГПК, в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Девин.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен
съд - Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
10
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
11