ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 1098 17.06.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори
въззивен гражданска състав
На: седемнадесети
юни две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 716 по описа за 2019 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от К.К.С. ***, подадена чрез пълномощник адв.Д.К., против решение № 45/28.02.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 671/2018 г. по описа на РС-Несебър.
С първоинстанционното решение съдът е постановил следното:
- ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.194, ал.3, вр. ал.2 ГПК по заявеното от ответника Р.Д.Д. оспорване на истинността на
представената от ищеца К.К.С. разписка от
10.02.2016 г., че в
частта за липсата на автентичност на положения подпис за Р.Д. оспорването е доказано, като положения
в разписка от 10.02.2016г. подпис не е на Р.Д.Д..
- ИЗКЛЮЧВА от доказателствата по делото представената от ищеца К.С.
разписка от 10.02.2016 г.
- ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.194, ал.3, вр. ал.2 ГПК, че заявеното от ищеца К.К.С. оспорване на истинността на представената от ответника Р.Д.Д. разписка за „дадени
пари на К.“ е неоснователно.
- ОТХВЪРЛЯ предявения от К.К.С. иск по чл.232, ал.2, вр. чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника Р.Д.Д. да му заплати следните
суми: 640 лв., представляващи
неплатен наем за ползване на собствения на ищеца недвижим имот, представляващ
апартамент от 58 кв.м., находящ се в гр.Несебър., ж.к.“Черно море-3“ № 107,
ет.1, състоящ се от спалня, хол с кухненски бокс, баня, тоалетна и тераса,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 51500.503.234.1.2, за
периода от 01.06.2014 г. до 01.12.2014 г., както и 3000 лв., представляващи неплатен наем за ползване на същия
апартамент за периода от 25.02.2015 г. до 25.12.2015 г., или общо незаплатен
наем в размер на 3640 лв., ведно със законната лихва върху главницата, начиная
от 22.02.2018 г. /датата връчване на нотариалната покана до ответника за
заплащане на наемните задължения/ до окончателното изплащане на сумите.
- ОСЪЖДА К.К.С.
да заплати на Р.Д.Д. сумата от 590 лв., представляващи сторените съдебни
разноски по делото.
Във
въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение в
неговата цялост, като същото се счита
за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при неправилно
установена фактическа е при допуснати от съда процесуални нарушения. Посочва се,
че съдът е нарушил основни начала в гражданския процес, като не е съдействал на
ищеца за установяване на фактите от значение за решаването на делото, а е
постановил решението си при съществени доказателствени непълноти, поради
недопускане и несъбиране на поискани от ищеца относими доказателства.
Въззивникът е изложил съображения, че със събраните писмени и гласни
доказателства е доказал твърденията си досежно наличието на валидно наемно
правоотношение между страните за исковите периоди 01.06.2014 г. – 01.12.2014 г.
и 25.02.2015 г. – 25.12.2015 г., а не както неправилно е приел районния съд до
края на м.октомври 2015 г. Като неправилен се оспорва и извода на съда, че
претенцията за наем за периода 25.02.2015 г. – 25.06.2015 г. била неоснователна
като погасена по давност. В тази връзка, въззивникът счита, че изискуемостта,
забавата и давността за всяка престация настъпва по отделно и 3-годишния
давностен срок не е изтекъл, тъй като в договора няма определен точен падеж за
плащане на наема, който безспорно е периодично плащане и практически е дължим с
изтичане на месеца, за който се дължи, т.е. в конкретния случай 3-годишния
давностен срок започва да тече от 25.03.2015 г. и изтича на 25.03.2018, а в
случая исковата претенция за заплащане на всички дължими суми е предявена на
22.02.2018 г. – датата на получаване от ответника на нотариалната покана, преди
да изтече давностния срок, а не на 28.06.2018 г. – депозиране на исковата
молба, както неправилно е приел съда. Счита се също, че районният съд не е
преценил и не е разгледал събраните писмени доказателства в тяхната взаимна
връзка и зависимост, като неправилно е дал вяра на представения от ответника
„частен документ“, наречен „Дадени пари на К.“, който не е съставен нито от
ищеца, нито от ответника, а от неговата съпруга, поради което този документ
няма доказателствена сила, тъй като с него издателят му, в случая св.Данчева,
удостоверява изгодни за себе си факти.
Обжалваното решение се счита за порочно
и поради това, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, като не е съдействал на ищеца за изясняване на делото от фактическа и
правна страна и за попълването му с всички относими и допустими доказателства.
В тази връзка, се посочва, че въпреки непълната и необоснована
съдебно-почеркова експертиза, която своевременно е била оспорена от ищеца,
съдът неправилно и без мотиви е оставил без уважение искането му за назначаване
на тройна експертиза, като не е взел предвид аргументите му за необходимостта
да се изследва изцяло почерка на ответника, а не само неговите подписи, за да
бъде обсъдена евентуално и възможността за „автоимитация“ или за т.нар.
„произволен подпис“ от страна на ответника, или за маскировка на собствения му
подпис, или за умишлена промяна на подписа с цел по-късното отричане, че той се
е подписал, още повече, че самият обект на експертизата е със съмнителна
„безбуквена транскрипция“, т.е. много по-опростен от сравнителния материал. При
това, според въззивника, приетата от първата инстанция съдебно-почеркова
експертиза е необоснована, тъй като сравнителният материал (оспорен
своевременно), който е използват е само подписи, но не и почерк, което не е
достатъчно. Счита се също, че районният съд е нарушил и нормата на чл.172 ГПК,
като неправилно е кредитирал показанията на св.Данчева, въпреки нейната крайна
заинтересованост от изхода на делото, без да се е обосновал защо кредитира само
нейните показания, а не възприема останалите доказателства – писмени и гласни. Сочи
се, че съдът не е обсъдил и всички събрани доказателства в тяхната съвкупност,
а е дал прекомерно вяра на заключението на вещото лице, въпреки оспорването на
експертизата от страна на ищеца, като е нарушил и своето задължение по чл.202 ГПК да обсъди заключението, ведно с другите доказателства по делото,
включително и с представеното от ищеца писмено доказателство „Дадени пари от Р.“,
в което ясно е записано какви пари му е дал ответника. Сочи се също, че
районният съд неправилно не е приел като доказателство представената от ищеца
тетрадка, голям формат, с надпис на корицата „Сметки с Р. квартиранта“, в която
ответникът е направил признание за дължимата от него сума, като собственоръчно е
записал, че дължи на ищеца общо 4 841 лв., написал е името си, професията
и ЕГН, като в тази връзка, въззивникът оспорва като неправилно становището на
съда за настъпила преклузия за ангажиране на това доказателство.
В заключение, моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение изцяло и вместо него да постанови ново решение, с
което да уважи предявения иск. Претендира се присъждане на направените разноски
в двете съдебни инстанции.
Във въззивната жалба е направено
доказателствено искане за приемане като доказателство „тетрадка“, голям формат,
с надпис на корицата „Сметки с Р. квартиранта“, в която се съдържат писмени
саморъчни изявления на ответника за дължими суми на ищеца. Направено е и искане
за назначаване от въззивния съд на тройна съдебно-почеркова експертиза, която
да отговори на поставените въпроси към единичната експертиза, приета от
районния съд, но по която вещите лица да изследват не само подписа, но и
почерка на ответника, за да установят в писменото доказателство „Разписка от
10.02.2016 г.“ направена ли е автоимитация на подписа от ответника или същият
го е подправил, или умишлено го е променил, или го е маскирал, с оглед
по-късното отричане от него, като вещите лица да отговорят и на въпроса – на
лист 1 и 2 (отзад напред) от представената към въззивната жалба тетрадка
ръкописният текст (буквен и цифров) изписан ли е от ответника Р.Д..
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в
срока по чл.259 ГПК и от легитимирано лице, което има правен интерес от
обжалването, поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Р.Д.Д., подаден чрез пълномощник
адв.Женета И., в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната
жалба, като се моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа се заявеното пред
първата инстанция възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца.
Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Не са направени доказателствени искания. Оспорват се доказателствените
искания на въззивника като преклудирани.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено
в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
Доказателствените
искания на въззивника не следва да се уважават. Искането за приемане към
доказателствата на приложената към въззивната жалба „тетрадка“, голям формат, с
надпис на корицата „Сметки с Р. квартиранта“ е преклудирано, тъй като подобно
искане не е своевременно направено от ищеца пред първата инстанция, поради
което не може да бъде заявявано пред въззивния съд, като не се твърдят
новооткрити или нововъзникнали обстоятелства по смисъла на чл.266, ал.1 и ал.2 ГПК. Искането за допускане от въззивния съд на тройна съдебно-почеркова
експертиза също следва да се остави без уважение. Това искането е обосновано от
въззивника с неговото несъгласие с констатациите на вещото лице по приетата в
първата инстанция съдебно-почеркова експертиза и недопускането от районния съд
на поисканата от него тройна експертиза. Развитите в тази връзка доводи във
въззивната жалба по приложението на 202 ГПК не обосновават наличието на
соченото от въззивника процесуално нарушение, допуснато от районния съд. Не
обосновават нарушения на съдопроизводствените правила и доводите на въззивника,
че вещото лице не е изследвало изцяло почерка на ответника с оглед установяване
на евентуална автоимитация на подписа му, тъй като такава задача не е била
поставена към експертизата, а освен това при изслушването му от съда експертът
е заявил своето становище по този въпрос. Предвид това, БОС намира, че не са
налице предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК и доказателственото искане за
назначаване на тройна съдебно-почеркова експертиза да се остави без уважение.
С оглед горното и на осн.
чл.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 716/2019
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищеца К.К.С. и постъпилия писмен отговор от въззиваемия-ответник
Р.Д.Д..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника К.К.С.
за приемане като доказателство на приложената
към въззивната жалба „тетрадка“, голям формат, с надпис на корицата „Сметки с Р.
квартиранта“, както и искането за допускане
от въззивния съд на тройна съдебно-почеркова експертиза, която да отговори на
поставените в жалбата задачи.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните
им представители по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.