Номер 11414.10.2020 г.Град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Търговище
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН И. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН И. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20203500500219 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца ”2 А”ЕООД-гр.Търговище, ЕИК *********
против решение №260049/24.07.2020г., постановено по гр.д.№337/ 2020г. по описа на
Районен съд-Търговище, с което като неоснователни са отхвърлени предявените от него
срещу Община Търговище искове по чл.82 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 2678лв., представляваща имуществени вреди и сумата от 10 140лв. пропуснати
ползи, в резултат на виновно неизпълнение на задължения на възложителя (ответната
страна) по договор № Д-ОП-2 от 09.01.2020г. с предмет „Извършване на услуги с техни-
ческо средство тип „Паяк“ за принудително преместване на ППС на терито-рията на
Община Търговище за периода от 09.01.2020г. до 01.03.2020г. и за отпочване на дейността,
като на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.С доводи
за нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и за
уважаване на предявените искове.
С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна оспорва
основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:
1
Решението е валидно и допустимо.
Жалбата е допустима и частично основателна.
Предявените искове по чл.79, ал.1 във вр.с чл.82 от ЗЗД за сумата от 2 678лв.,
представляваща претърпени загуби и за сумата 10 140лв., представляваща пропуснати ползи
са обосновани с виновно неизпълнение на задължения на възложителя (ответната община)
по договор № Д-ОП-2 от 09.01.2020г. с предмет „Извършване на услуги с техническо
средство тип „Паяк“ за принудително преместване на ППС на територията на Община
Търговище за периода от 09.01. 2020г. до 01.03. 2020г., изразяващо се в непосочване и
ненареждане на изпълнителя репатрирането на автомобили, съобразно условията на
договора.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответната община оспорва
исковете с възражения за липса на предпоставки за ангажиране на имуществената й
отговорност, предвид точното изпълнение на договорните задължения от страна на
възложителя.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за
установено следното: По силата на представения договор№ Д-ОП-2/ 09. 01.2020г. с предмет
„Извършване на услуги с техническо средство тип „Паяк“ за принудително преместване на
ППС на територията на Община Търговище, сключен в изпълнение на обществена поръчка
с прогнозна стойност на услугата 182 400 лв. с ДДС при 24 часа на денонощие, общината
възложила, а дружеството се задължило до репатрира МПС, отговарящи на разпоредбата на
чл.171, т.5 от ЗДвП-паркирани правилно, но обстоятелствата налагат преместването им,
неправилно паркирани на места с обозначен знак за принудителното им преместване,
създаващи затруднения на другите участници в движението и без регистрационни номера,
или при изминали 30 дни от отнемане или връщане на свидетелството за регистрация на
ППС в МВР, срещу цена в размер на 40 лв. с ДДС на автомобил, а когато репатрирането е
преустановено преди вдигане на автомобила от пътя-20 лв.с ДДС.
Съгласно разпоредбите на чл.79, ал.1 и чл.82 от ЗЗД, ако страната не изпълни точно
задължението си, другата страна може да иска обезщетение за неизпълнен договор, което
обхваща претърпяна загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението.
В конкретния случай, с оглед смисъла и целта на договора, посочената прогнозна
цена е само за нуждите на обществената поръчка, има информативен характер и не е
инкорпорирана в нито едно от насрещните задължения на възложителя, поради което не е
меродавна и не може да служи като база за определяне на евентуалните имуществени вреди
за изпълнителя, които последният на общо основание следва установи при условията на
пряко, главно и пълно доказване.
2
Видно от приложената докладна записка на Началник сектор Самоохрана и
сигурност“ към ОП“СОД“, възложителят е изпълнил задължението си да определи служител
по репатрирането едва на 22.01.2020г., поради което следва да се приеме, че за периода на
действие на договора от 09.01.2020г. до 21.01.2020г., включително, е налице пълно
неизпълнение от страна на общината на договорните задължения, обуславящи ангажиране
на имуществената й отговорност за вреди.Съгласно счетоводната документация,
свидетелските показания относно капацитета на изпълнителя и заключението на
назначената съдебно-икономи-ческа експертиза, следва да се приеме, че през посочения
период изпълнителят е имал реалната възможност да репатрира по 8 автомобила на ден при
работно време от 8 часа на денонощие и 5 дневна работна седмица, потвърдено от данните
за фактическата дейност през последващия период.Или при следваща се печалба от 28 лв.
на автомобил, то пропуснатата за ищеца полза за посоченото време възлиза на сумата 2
016лв.(9дни х 8 МПС х 28 лв.), което е действителната вреда за дружеството, без
претендираните разходи за гориво, такси, телефони и др., заложени в самата цената от 40 лв.
на автомобил.До този размер предявеният иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД е доказан по основание
и следва да бъде уважен, обуславящо отмяна на първоинстанционното решение в
посочената отхвърлителна част, както и относно присъденото на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер над сумата 143.43 лв. до сумата 300 лв. и постановяване на друго
решение по съществото на спора, с което претенцията на ищеца да бъде уважена в тази й
част.
В останалата й част оплакванията по въззивната жалба са неоснователни, макар за
последващия период от 04.02.2020г. до 28.02.2020г. случаите на подлежащи на репатриране
автомобили да са само девет. Дори и показанията на работниците на ищеца да се приемат за
неопровергани от останалите доказателства, то липсва конкретика в обстоятелствата, която
да води до несъмнен и категоричен извод за неизпълнение на задълженията по договора от
страна на възложителя.Според св.К.К. и св.П.П., служителят на общината по репатрирането
понякога не е присъствал при обиколката, но договорът не предвижда подобно изискване.Не
е установено и при констатирано нарушение, последният да е отказвал нареждане за
репатриране.Най-общо се твърди, че имало неправилно паркирани автомобили, но такива
показания не са достатъчни за нуждите на доказването.Още повече, местата за репатриране
са строго определени, обозначени със специален знак, за някои видове ППС репатриращият
автомобил няма техническа възможност за вдигане, за други автомобили пък е предвиден
определен срок от отнемане на свидетелството за регистрация и др. специфики, които
предпоставки не са установени за отделните случаи, а и е логично след първоначалния
период на изпълнение да е настъпило дисциплиниране на задължените по ЗДвП лица.
При тези обстоятелства, не е възможно да се приеме, че по претенциите в останалата
им част е проведено пряко, пълно и главно доказване, поради което не са налице
предпоставките по чл.79, ал.1 във вр.с чл.82 от ЗЗД, обуславящо потвърждаване на
решението на районния съд в останалата му обжалвана отхвърлителна част, на осн.чл.271,
3
ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на делото, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение(определено на 300 лв. по Наредбата
за заплащането на правната помощ) в размер на 211.93 лв., съразмерно на отхвърлената и
уважената част от въззивната жалба.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260049/24.07.2020г., постановено по гр.д. №337/2020г. по
описа на Районен съд-Търговище в частта , с която като неоснователен е отхвърлен
предявения от ищеца ”2 А”ЕООД-гр.Търговище, ЕИК ********* срещу ответната Община
Търговище иск по чл.79, ал.1 във вр.с чл.82 от ЗЗД в частта му за заплащане на сума до
размер на 2 016 лв., представляваща пропусната полза за периода 09.01.2020г.-21.01.2020г.,
в резултат на виновно неизпълнение на задължения на възложителя (ответната страна) по
договор № Д-ОП-2 от 09.01.2020г. с предмет „Извършване на услуги с техническо средство
тип „Паяк“ за принудително преместване на ППС на територията на Община Търговище,
както и в частта относно присъденото на ответника юрисконсултско възнаграждение в
размер над сумата 143.43 лв. до сумата 300 лв., на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като
ОСЪЖДА Община Търговище, Булстат ********* да заплати на ”2 А”ЕООД-
гр.Търговище, ЕИК ********* сумата 2 016 лв.(две хиляди и шестнадесет лева),
представляваща пропусната полза за периода 09.01.2020г.-21.01. 2020г., в резултат на
виновно неизпълнение на задължения на възложителя по договор № Д-ОП-2/09.01.2020г. с
предмет „Извършване на услуги с техническо средство тип „Паяк“ за принудително
преместване на ППС на територията на Община Търговище, на осн.чл.79, ал.1 във вр.с
чл.82 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260049/24.07.2020г., постановено по гр.д. №337/2020г.
по описа на Районен съд-Търговище в останалата му обжалвана отхвърлителна част, на
осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ”2 А”ЕООД-гр.Търговище, ЕИК ********* да заплати на Община
Търговище, Булстат ********* юрисконсултско възнаграждение в размер на 211.93 лв. за
въззивната инстанция, определено по съразмерност и компенсация.
4
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5