Решение по дело №359/2025 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 221
Дата: 19 февруари 2025 г.
Съдия: Силвия Обрешкова
Дело: 20253110200359
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. Варна, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20253110200359 по описа за 2025 година
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 359 по описа за 2024 г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на "ФОТОКЛИЙН 69"ЕООД против НП № 03 –2400546/08.01.25г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение
на чл.62 ал.1 от КТ, на осн. чл.414 ал.3 от КТ, на "ФОТОКЛИЙН 69"ЕООД е
наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимиран субект,
поради което е допустима и приета от съда за разглеждане по същество.
В жалбата си въззивната страна моли за отмяна на НП. Директорът
на ИТ-Варна не бил оправомощен да издаде процесното наказателно
постановление. Неправилно бил приложен и материалният закон, като лицето
не престирало труд за "ФОТОКЛИЙН 69"ЕООД. На територията на завода
работили много други фирми. Не били описани от фактическа страна онези
факти, които са довели до извод, че именно това дружество е субект на
нарушението.
В съдебно заседание, въззивната страна се представлява от адв. В.
Д., която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. Прави алтернативно
искане за намаляване размера на санкцията. Не се установило трудово
правоотношение. Липсвали елементи като работно време и отпуски и ако
имало правоотношение, то било гражданско.
Въззиваемата страна се представлява от ю.к Х., която оспорва
1
жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Били посочени всички необходими елементи на трудово правоотношение като
длъжност, работодател, работно време и работно място.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
В Инспекция по труда - Варна бил получен сигнал за лице, което е
претърпяло инцидент на територията на кораборемонтен завод „Одесос“. В
сигнала имало твърдения, че системно в тъмната част на денонощието там се
извършва работа от лица без трудов договор.
На 06.11.24г. около 20.30 ч. била извършена проверка на Сух док до
кей №3 в Кораборемонтен завод „Одесос“, намиращ се островната зона в гр.
Варна, при която се установили двадесетина човека, които извършвали
почистване – измитали абразивния материал, отделян при бластиране на
корабите. Едно от тези лица бил С. О., който в писмена декларация посочил,
че работи за "ФОТОКЛИЙН 69"ЕООД при работно време от 20.00 до 03.00ч.,
с 933 лв. месечно възнаграждение, с един почивен ден в неделя, със
задължения „чистене, метене на абразив“.
Управителят на дружеството обяснил писмено, че лицата са
повикани на работа инцидентно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните
доказателства :
Като събрани по реда на НПК, съдът кредитира писмените
доказателства -материалите по АНП - АУАН, протокол за извършена проверка,
декларация, заповед за компетентност и др.
Декларацията обаче следва да се кредитира единствено доколкото от
нея с тава ясно, че на място е имало такова лице и че същото е попълнило
такава декларация. Съдържанието на последната не следва да бъде
кредитирано като доказателство, тъй като това би означавало да се наруши
принципът за пряко и непосредствено събиране на гласните доказателства.
Същото се отнася и до обясненията на управителя на дружеството, поради
което също не следва да се кредитират. Гласни доказателства за написаното в
декларацията се съдържат в показанията на св. В.. Показанията му са
подробни, конкретни и логични и съдът ги цени изцяло като достоверни.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните правни изводи:
При провеждане на АНП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в
законоустановения срок. Видно от приложената заповед от 17.10.22г.,
директорът на ИТ-Варна е упълномощен да издаде настоящото наказателно
постановление, поради което възражението в тази насока е несъстоятелно.
Нарушението е описано пълно и точно от правна страна като са посочени
всичките му съставомерни признаци и е дадена съответна на тях правна
2
квалификация. Макар и лаконично, следва да се приеме, че нарушението е
описано и от фактическа страна, като АНО е посочил всички факти,
относими към съставомерните признаци- полагане на труд, работно време,
работно място, почивки и трудово възнаграждение.
Става ясно от описанието на нарушението, че за негов субект е
индивидуализиран работодателят „Фотоклийн“ЕООД, тъй като установените
на дока лица са заявили, че полагат труд именно за това дружество.
Диспозитивната част на НП съответства на обстоятелствената и
въззивната страна е могла да разбере в какво се изразява нарушението и
срещу какви факти се защитава.
Правилно е приложен и материалният закон.
Съдът приема за доказано от обективна страна това, че между С.О. и
"ФОТОКЛИЙН 69"ЕООД е имало трудово правоотношение. Видно от
показанията на св. В., между страните е имало договорено дневно
възнаграждение, договорено работно време и договорена междудневна
почивка. В някои случаи е възможно да се договори време, в което да се
извършват действията по конкретна поръчка, или услуга, но в случая е видно,
че става въпрос именно за работно време като елемент от трудов договор. За
това недвусмислено говори и факта, че между страните имало договорена и
междудневна почивка. Наличието на такава не е съвместимо с граждански
договор за изработка или услуга.
Дружеството е наказано именно за нарушение по чл. 62 ал.1 от КТ
затова, че трудовият договор не е бил в писмена форма, поради което съдът
намира, че материалният закон е приложен правилно. Правилно е приложена
и нормата, регламентираща санкцията и правилно е бил определен субектът
на нарушението.
Последното не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го
отличават с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите
случаи от този род.
За горното законодателят е предвидил имуществена санкция в
размер на 1500 до 15000 лева. Наложената санкция е в размер малко над
минималния, предвиден в закона, но не са налице каквито и да било
отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват тя да бъде с
една трета над минималния размер. Това, че на място са били установени
множество работници не следва да се счита за отегчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като за всеки един от тях е наложено отделно наказание.
Съдът счита, че имуществена санкция в размер на 1500 лева е достатъчна за да
се постигнат целите и по отношение на конкретния нарушител и по
отношение на останалите субекти.
Съдът намира, че по въпроса за разноските АПК препраща към ГПК
само по отношение на неуредените въпроси и само по отношение на реда за
произнасяне. Чл.143 ал.1 от АПК изрично посочва, че жалбоподателят има
право на разноски само, ако обжалваният акт бъде отменен. Ал. 3
регламентира правото на разноски на въззиваемата страна в случаите, в които
оспорването е отхвърлено. В настоящия случай обжалваният акт не е отменен
и оспорването не е отхвърлено, тъй като с жалбата е направено алтернативно
искане за намаляване размера на санкцията. Не са налице неуредени въпроси,
3
по отношение на които да се прилага субсидиарно ГПК. Съдът намира, че
правилата за пропорционално заплащане на възнаграждението в
административнонаказателното производство са приложими само когато с
едно НП са наложени повече от едно наказания и в едната му част то е
потвърдено, а в друга – отменено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03 –
2400546/08.01.25г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с
което за нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, на осн. чл.414 ал.3 от КТ, на
"ФОТОКЛИЙН 69"ЕООД е наложено наказание “имуществена санкция” в
размер на 2000 лева, като
НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ НА
1500 / ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН / ЛЕВА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4