РЕШЕНИЕ
№ 260149/1.2.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист София Маринова, като разгледа докладваното АНД №4234/2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба
от К.М.К., ЕГН **********,
срещу НП №538334-F566390 от 23.09.2020 г., издадено от директор на ТД НАП
Варна, с което за нарушение по чл.31, ал.1, вр.
чл.34, ал.4 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр.
чл.118, ал.4, т.1 ЗДДС, на въззивника е наложено
наказание глоба в размер 500.00 лв.
Въззивинкът счита оспореното НП
за постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния
закон и моли същото да бъде отменено. Твърди, че са допуснати нарушения на
чл.42 и чл.57 ЗАНН, тъй като в АУАН и НП не са описани съществени факти относими към съставомерността на
приетото за извършено нарушение и неговата правна квалификация. В условията на
евентуалност излага и становище, че конкретното деяние представлява неподлежащ
на санкциониране маловажен случай съобразно чл.28 ЗАНН.
Въззиваемата страна моли
съда, да потвърди процесното НП като правилно и
законосъобразно издадено. Претендира присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт.
След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в
съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 27.07.2020 г. служители на ТД на НАП Варна – гл. инспектор по
приходите А.Ч. и инспектор по приходите С.В., извършили проверка по представени
и служебно достъпни документи за ДЗЗД „Ива 2015“, ЕИК *********, притежаващо
регистрирани фискално устройство №ZK068281 и фискална памет №50126357, при
което установили, че на 29.03.2020 г. от дружеството са издадени сторно касова бележка и разходен касов ордер за върнат
депозит в размер 2500 лв поради липса на материали,
като извършената сторно операция не била
документирана чрез издаване на документ от регистрираното фискално устройство №ZK068281.
На 24.08.2020 г. инсп. С.В. съставила акт за
установяване на административно нарушение срещу въззивника
за нарушение на чл.31, ал.1, вр. чл.31, ал.4 от
Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118,
ал.4, т.1 ЗДДС. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН възражения по акта не били
постъпили и на 23.09.2020 г. наказващият орган възприел изцяло фактическите и
правни констатации по АУАН, и издал обжалваното НП.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се
установява по категоричен начин от приобщените документи – НП №538334-F566390 от 23.09.2020 г., АУАН №F566390 от 24.08.2020 г., финасов
отчет на „Ива – 2015“ ДЗЗД, Покана №33966 от 27.07.2020 г., удостоверение за връчване с дата
19.08.2020 г., Резолюция за
извършена проверка
№032692002095651 от 19.06.2020 г., Протокол №031832002421309 от 27.07.2020 г., удостоверение за връчване по
ел. път
от 30.07.2020 г., копия от касови бонове,
Заповед №ЗЦУ-1149 от
25.08.2020 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок
и е приета от съда за разглеждане.
Относно
компетентният орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – директор на ТД НАП Варна, в кръга на
предоставените му правомощия съгласно Заповед №1149 от 25.08.2020 г. ИД на НАП.
Относно
процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:
Процесните АУАН и
НП не отговарят на изискванията по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН за описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено форма.
Въззивното
дружество е санкционирано за нарушение
на чл.31, ал.1, вр. чл.31, ал.4 от Наредба
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. От описаното в АУАН и НП не става ясно към коя от
посочените в разпоредбите на чл.31, ал.1 от наредбата четири хипотези (сторно операция при рекламация, сторно
операция при връщане на стока, строрно операция при
операторска грешка или сторно операция при намаление
на данъчната основа, след приключена сметка на клиента) актосъставителят
и АНО са отнесли посочената сторно операция „възстановен
депозит“. Посочването на конкретната сторно операция
е необходимо с оглед различния времеви период за документиране на тази
операция. На следващо място в ал.4 от наредбата е посочен срок до седмо число
на месеца, следващ този, в който е допусната грешката, отнасящ се единствено за
сторно операция при операторска грешка. За останалите
изброени сторно операции е предвидено, че следва да
се документират в момента на възстановяване изцяло или частично в брой на
заплатената от клиента сума. В случая не става ясно, защо АНО и актосъставителят са приели, че при възстановяване на
депозит поради липса на материали, документирането е следвало да се извърши до седмо
число на следващия месец, тъй като факти и обстоятелства в тази връзка не са
посочени.
Наред с това, като както в АУАН
така и в НП не се съдържат данни, които да сочат от обективна и субективна страна
каквото и да било поведение на посочения като нарушител въззивник
К. К.. В обстоятелствената част на АУАН и на НП той е посочен единствено като
представляващ проверяваното дружество „Ива“ ДЗЗД, след което се съдържат данни
единствено досежно дейността на това дружество като задължено
лице (ЗЛ) - ЗЛ било сторнирало сума, ЗЛ не било
спазило процесните разпоредби и т.н. Описание на конкретно осъществено от въззивника поведение чрез действие или бездействие, не се
съдържат в съответните актове. Безспорно дружествата по ЗЗД са
неперсонифицирани такива и не са самостоятелни субекти на административно-наказателна
отговорност, ако и със специалните закони за тях да са създадени определени
задължения. В тези случаи обаче намира приложение нормата на чл.24, ал.2 ЗАНН,
съгласно която за административни нарушения, извършени при осъществяване
дейността на предприятия, учреждения и организации,
отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и
ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. Но
съответната норма нито е посочена в АУАН и в НП, нито пък в обстоятелствените
части се съдържат данни, описващи от обективна и субективна страна нарушение,
осъществено в тази хипотеза.
Административно-наказателното
производство е строго формализирано, като в ЗАНН са предвидени императивно
реквизитите, които трябва да съдържат и съответните актове. Изискванията на
закона са поставени с цел на наказаното лице да бъде ясно за какво нарушение,
извършено на коя дата, на кое конкретно място и при какви обстоятелства, е
наложено наказание.
Липсата на описание на
нарушението винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила,
тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Посоченото
нарушение на процесуалните правила ограничава възможността нарушителят да
разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен.
По изложените съображения за
допуснати съществени процесуални нарушения, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Относно
материално-правната законосъобразност на обжалвания административен акт:
ЗАНН изрично посочва, кой може да бъде субект на административно
наказание. Съобразно чл.26 ЗАНН административно наказание може да бъде налагано
само на физическо лице като изключение от това общо правило се съдържа в разпоредбата
на чл.83 ЗАНН, предоставяща възможност за налагане на имуществена санкция на ЕТ
и ЮЛ. В специалната норма на чл.185 ЗДДС са посочени конкретно адресатите на
административна отговорност. Първата алинея на тази норма предвижда налагане на глоба в размер
от 100 лв до 500 лв за
физически лица, които не са търговци и имуществена санкция в размер от 500 лв до 2000 лв за юридическите
лица и едноличните търговци, в случаите, когато лицето не издаде документ по
чл.118, ал.1 ЗДДС (фискален или системен бон, регистриращ и отчитащ извършените
доставки/продажби в търговски обект). Втората алинея на горната административно-наказателна
норма се прилага, когато лицето извърши или допусне извършването на нарушение
по чл.118 (извън случаите на чл.118, ал.1) или на нормативен акт по неговото
прилагане. Предвидените санкции са глоба - за физическите лица, които не са
търговци от 300 лв до 1000 лв
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци от 3000 лв до 10000 лв. Предвидена е и привилегирована разпоредба,
приложима в случаите, когато нарушението не води до неотразяване на приходи,
като тогава се налагат по-ниските по размер санкции по чл.118, ал.1 ЗДДС. Следователно,
административна отговорност по тези разпоредби могат да носят само физическите
лица, юридическите лица и едноличните търговци.
ДЗЗД е неперсонифицирано дружество, не е ЮЛ по смисъла на закона,
поради което не може да бъде субект на административно-наказателна отговорност
и не може да му бъде налагана имуществена санкция. Съгласно разпоредбата на чл.9,
ал.2 ДОПК тези дружества се приравняват на ЮЛ само в производствата, предвидени
в кодекса, т.е. по ДОПК. В този смисъл, при констатиране на нарушение от ДЗЗД,
административно-наказателната отговорност по ЗАНН следва да понесат лицата,
участващи в дружеството, както е процедирал административно-наказващият орган.
В случая се прилагат правилата на ЗАНН, относими към
административно-наказателната отговорност на физическите лица, а не тези,
предвидени в чл.83 и сл. от ЗАНН, регламентиращи административно-наказателните
санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци.
В този смисъл съдът съобрази дефиницията за административно
нарушение, дадена в чл.6 ЗАНН, съгласно която административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред.
В конкретния случай е повдигнато обвинение за нарушение,
изразяващо се в бездействие относно изпълнението на задължение по ЗДДС.
Доколкото, както вече беше посочено, правата и задълженията при осъществяване
на дейността не възникват за дружеството, а за съдружниците,
то задължението за издаване на документ от фискалното устройство е възникнало
за въззивника - съдружник в дружеството по ЗЗД К.К. Въпреки това, доказателства за пряк умисъл, какъвто се
изисква за процесното нарушение предвид неговия
формален характер, не са налице. От материалите по делото не се установява, кое
физическо лице е върнало сумата 2500 лв на 29.03.2020
г. и е издало сторно касова бележка от кочан, както и
РКО. На издадената касова бележка има подпис на касиер, но кое е това физическо
лице касиер, не се установява. Същото се отнася и за издадения РКО, в който има
подпис на съставил и ръководител, но кой от съдружниците
или служителите в ДЗЗД го е съставил, не се установява от материалите по
делото. Следователно липсва вина като субективен елемент на нарушението.
Поради субективна несъставомерност на
нарушението, наказателното постановление е издадено в нарушение и на
материалния закон, което обуславя неговата отмяна и на това основание.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление НП №538334-F566390 от 23.09.2020 г., издадено от директор на ТД НАП
Варна, с което за нарушение по чл.31, ал.1, вр.
чл.34, ал.4 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр.
чл.118, ал.4, т.1 ЗДДС, на К.М.К., ЕГН **********, е наложено наказание глоба
в размер 500.00 лв, на основание
чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен
съд гр. Варна в 14-дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: