О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  №  260 079

 

 

гр. Пловдив, 11.02.2021 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Пловдивският апелативен съд, 2-ри граждански състав, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди  двадесет и първа година  в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

                                                                      МАРИЯ ПЕТРОВА

разгледа докладваното от съдия Дандарова въззивно гражданско дело №81по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М.И.М. от гр.П.,чрез адв. В.С. против определение № 260003 от 04.01.21г. постановено по в.гр.д.№ 3195/20г. на ПОС с което се спира производството по делото до произнасяне на СЕС по дело С-262/20. Иска се отмяна на определението с произтичащите се от това последици.Излагат се съображения,че не е извършена преценка за наличие на преюдициална връзка,посочваща коя правна норма поражда съмнение за противоречие с правото на ЕС,обуславящо основанието за спиране и защо за разрешаването на конкретния спор се налага тълкуване на Общностното право.

Постъпил е отговор от Г.д. „П.б.и з.н.н.“-МВР в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната частна жалба. Поддържа се становище,че нормите на чл. 631 и сл ГПК са специални по отношение на общата норма за спиране по чл. 229 ГПК.

Частната жалба е подадена в срок от лице имащо право на жалба и е процесуално допустима, а по същество неоснователна по следните съображения:

Производството по в.гр.д.№ 3195/20г. на ПОС е образувано по въззивна жалба н.Г.д. „П.б.и з.н.н.“-МВР против решение № 261066/29.10.20г. по гр.д.№ 1364/20г. на Пловдивския районен съд с което са уважени искове на М.И.М. против ГД“ПБЗН“-МВР с правно основание чл. 178 ал.1 т.3 във вр. с чл. 187 ал.5 т.2 от ЗМВР и по чл. 86 ал.1 ЗЗД за присъждане на суми представляващи възнаграждение за положен нощен труд,приравнен на дневен за определен период, за забавено плащане на възнаграждението за нощен труд,ведно със законна лихва върху главницата и разноски.

С обжалваното определение въззивният окръжен съд-Пловдив е спрял производството на осн.чл. 631 ал.1 ГПК във вр. с чл. 633 ГПК,поради образуване на дело С-262/20 на Съда на ЕС по преюдициално запитване,отправено от районен съд гр. Л. с определение от 02.06.2020г. по гр.д.№ 606/2019г. Въззивният съд няма мотиви за това,налице ли е основание за спиране на производството с оглед на това какъв е разглеждания спор и дали произнасянето на СЕС по отправено от друг съд преюдициално запитване е задължително в конкретния случай за решаването на този спор при условията на чл. 633.

Съгласно разпоредбата на чл. 229 ал.1 т.7 ГПК съдът спира производството по делото в изрично предвидените в закон случаи.Съгласно нормата на чл. 63 ГПК решението на СЕС по отправено  при условията на чл. 628-630 ГПК преюдициално запитване е задължително за всички съдилища в РБ. Преюдициалното запитване има за цел да осигури еднообразно тълкуване и прилагане на правото на ЕС на територията на всички държави членки. Нормата на чл.633 ГПК  изисква при отправено преюдициално запитване от друг български съд всички съдилища в страната да се съобразят с решението на  СЕС по него. За спазване на това законово изискване е логично, български съд,който не е отправил преюдициално запитване до СЕС, да спре разглежданото от него дело до произнасянето на СЕС по запитването ,отправено от друг български съд,производството пред който е спряно на осн.чл. 229 т.7 във вр. с чл. 631 ал.1 изр.1 ГПК.Основанието за спиране в този случай  е нормата на чл. 229 ал.1 т.7 във вр. с чл. 633 ГПК.Но спирането е обосновано само когато се установи,че спорът,който съдът разглежда,включва и решаването на въпрос,който е поставен с преюдициалното запитване.

Тази проверка е следвало да направи въззивният съд и да изложи мотиви. Поради липсата на такива проверката се прави от настоящата инстанция.

Видно от публикацията в Официалния вестник на ЕС от 24.08.2020г. е образувано Дело С-262/20г. на СЕС по преюдициално запитване,отправено от Районен съд гр. Луковит /Б./ на 15.06.20г. VB /Г.д. „П.б.и з.н.н.“ към МВР.Отправените в запитването въпроси са както следва:

1.Ефективната защита по чл. 12,б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО,изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня?

2.Принципът на равенство,залегнал в чл. 20 е чл.31от Хартата за основните права на ЕС,изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор,да е прилага и за работници в публичния сектор,включително за полицаи и пожарникари?

3.Ефективното постигане на целта по пар.8 от преамбюла на Директива 2003/88/ЕО-да се ограничи продължителността на нощния труд,изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд,включително на заетите в публичния сектор?

Видно е, че тези въпроси се отнасят до тълкуване на правото от СЕС и конкретно на норми от Директива2003/88/ЕО на Е. П. и на С. от 4 ноември 2002г. относно някои аспекти на организацията на работното време,като конкретно касаят защитата при полагането на нощен труд от полицаи и пожарникари.

Несъмнено решението на СЕС по това преюдициално запитване следва да бъде съобразено от постановилия спиране на производството Пловдивски окръжен съд,съгласно чл. 633 ГПК,тъй като разглеждания спор за дължимо на ищеца от ответника допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд.

С оглед на така установеното,подадената частна жалба е неоснователна, а определението на окръжния съд като правилно следва да се потвърди.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260003  от 04.01.21г. постановено по в.гр.д.№ 3195/2020г. по описа на Пловдивския окръжен съд,6-ти гр.състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

                             

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

 

                                               2.