П
Р О Т
О К О
Л № 260155
гр.
Пловдив, 01.12.2020 година
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено
на първи декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА
БУЮКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ГЕОРГИ ЧАМБОВ
секретар АННА СТОЯНОВА,
прокурор ДОБРИНКА КАЛЧЕВА,
сложи за разглеждане докладваното
от съдия БУЮКЛИЕВА
ВЧНД № 572 по описа за 2020 година.
На именното повикване
в 10,10 часа в залата се явиха:
При добър звук
и картина на линията по Skype
в Ареста – П. се намира жалбоподателят
- обвиняемият Л.Г.П. в
изпълнение разпореждане на съдията докладчик, издадено въз
основа на Заповед на председателя на
Апелативния съд за разглеждане на наказателни дела със задържани лица чрез
видеоконферентна връзка Skype.
В съдебната зала се явява неговите защитници
адвокат В. В. и адвокат С. З..
За Апелативна прокуратура Пловдив се явява
прокурор ДОБРИНКА КАЛЧЕВА.
В съдебната зала
присъства и системният
администратор на Апелативен съд –
Пловдив – Р. Е..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
Адв. З.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. П.: Да се гледа делото днес.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма
процесуална пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се частната
жалба на адв. З. и адв. В., защитници на обв. Л.Г.П., против определението на
Окръжен съд Пловдив, постановено по ч.н.д.№ 2348/2020 г., с което е оставено
без уважение искането на обв. П. за изменение на мярката му за неотклонение
„Задържане под стража“ в по-лека такава по досъдебно производство № 225/20 г. по описа на РУ – Х. при
ОД на МВР – П..
Съдебният акт се атакува като
незаконосъобразен. Иска се неговата отмяна и определяне на по-лека мярка за
неотклонение спрямо обвиняемия.
Адв.
В.: Поддържаме жалбата.
Адв.
З.: Изцяло поддържам
жалбата.
ОБВИНЯЕМИЯТ
П.: Поддържам жалбата.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274
и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на
съда. Нямам нови искания и искания за
доказателства.
Адв.
З.: Нямам искания за
отводи. Нямам искания за нови доказателства.
Адв.
В.: Нямам искания за
отводи. Нямам искания за нови доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ П.: Нямам искания за отводи. Нямам искания за
нови доказателства.
С оглед изявленията на страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на
съдебните прения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите жалбата без уважение и
потвърдите определението на
първоинстанционния съдебен състав. Правилно ПОС е преценил, че продължават да са
налице предпоставките за този обвиняем
да действа най-тежката мярка за неотклонение. Считам, че първоинстанционният съд добре е обосновал
становището си. Ще взема отношение по доводите и правилно съдът е сторил това
за изискуемите предпоставки по отношение на новоповдигнатото по-тежко
обвинение, а именно за умишлено убийство при условията на домашно насилие.
Налице е първата предпоставка досежно
предвиденото наказание в закона от 15 до 20 години лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвора без право на замяна. Съдът
правилно е достигнал до извода, че е налице и обосновано предположение, че П. е извършил и престъплението, за което му е
повдигнато и второто по-тежко обвинение. Във връзка с пространно развитите в
жалбата на защитниците съображения
следва да бъде отчитан само характерът на настоящото производство,
фазата на процеса и по-ниската степен на доказаност, която се изисква по
отношение на обосноваността на повдигнатото обвинение, така че категорична
доказаност не е необходима.
Доказателства са събрани за обосновано предположение за извършено
умишлено убийство. Единствено следва да се подчертае несъстоятелността на
версиите изтъкнати от обвинението във връзка с протеклите събития, във връзка с
настъпилата смърт на пострадалата. Налице са противоречиви доказателства, които
са оборени с изготвената комплексна експертиза, оглед на местопроизшествието и
находките. Версията за самоубийство се опровергава както от показанията, така и от собственото му
поведение, тоест, не намират основания
част от извършените от него действия, макар че се твърди самоубийство.
Факт е проникването в дома й през страничен вход, все обстоятелства, които
съдът е обсъдил подробно. В насока наличие на обосновано предположение е и
наличната мобилна комуникация на пострадалата.
Свидетелските показания на свид. Н. Г. сочат на липса на мотив за
самоубийство, а точно обратно – мотив, свързан с ревност, както и финансов, предвид
отношенията, които е имало между тях и тяхното приключване по инициатива на
пострадалата. Безспорно животът на П. е щяло да бъде променен
негативно вследствие на тяхната
раздяла по инициатива на пострадалата.
Правилно съдът е преценил, че е налице реална, а не хипотетична, опасност П. да извърши престъпление против
правосъдието, както и да се укрие. Самият признава, че след настъпване на
смъртта е направил опит да заличи
доказателства, заличавайки следи по
въздушната пушка и пренасяйки я на друго място, имало е и записващо устройство.
Всичко това е въпрос на по-задълбочена
преценка на доказателствата по приключване на наказателното
производство.
Доводът да не бъде задържан под стража
обвиняемият, изтъкнати от защитата, за
да полага грижа за две малолетни деца ще моля също да оставите без уважение.
Има кой да се грижи за тези деца и това са баби и дядовци. Не е без значение
изтъкнатото от съда обстоятелството, че в дома се е намирало едно от децата,
което не му е попречило да извърши
престъплението, в което е обвинен от прокуратурата. Моля да оставите в
сила като най-адекватна най-тежката
мярка за неотклонение.
Адв.
В.: Уважаеми апелативни
съдии, видно от частната жалба на нашия доверител, ние не сме доволни от
определението на окръжния съд, с което бе взета най-тежката мярка за задържане
под стража срещу нашия подзащитен. Съображенията сме изложили подробно в нашата
частна жалба.
На първо място според нас Окръжен съд
Пловдив неправилно прие, че към датата, на която беше депозирана молбата за
промяна на мярката - 17.11.2020 г., не е изтекъл визираният в чл. 63 ал. 4 НПК
двумесечен срок, в който би следвало да трае задържането под стража по
повдигнато обвинение по чл. 122 НК. Неправилно в този аспект съдът не сподели
нашите възражения в тази насока, тъй като безспорно по делото е установено с
доказателства, че фактическото задържане на нашия доверител е станало на 15
септември. От 15 септември до 17 септември същият е в полицейското управление,
без да има достъп до него защитник. Едва на 17.09 е допусната адв. З. при него,
на 17.09 ден му е повдигнато обвинение, на 17.09 има заповед за 24-часово
задържане по реда на ЗМВР и на 17.09 е и постановлението за 72-часовото му
задържане, с оглед довеждането му в съда. Именно и в тази насока не сме
съгласни, че не следва да се приема цитираната от нас съдебна практика на
Апелативен съд Пловдив именно в тази насока, в която се казва, че това
задържане по чл. 63 ал. 4 се счита от фактическото задържане на лицето.
Що се касае до наличието на обосновано
предположение за извършено престъпление по т.н. ново повдигнато обвинение – по
чл. 116, квалифицирания случай, при условията на домашно насилие, ние считаме,
че такова не е налице. За да достигне до извода, че е налице такова предположение,
първоинстанционният съд обсъди два основни мотива, които би имал обвиняемият за
това да извърши убийство, което му е
вменено като престъпление. На първо място това е мотивът ревност. Съдът извежда този мотив от събраните по делото
гласни доказателства, вкл. разпита на свид. Г. и от установените чатове в
мобилния телефон на пострадалата, като в съда от този разговор, така проведен,
обвиняемият е разбрал, че К. има нова връзка. Отделно от това като мотив се
счита и поведението на обвиняемия, тъй като същият бил влезнал от страничен
вход на вратата на двора и това нещо, след като му било забранено от К., би
могло да се тълкува като негови действия в насока мотив за ревност и
следователно убийство.
В нашата жалба сме посочили, че по делото е
извършен оглед на охранителните камери на къщата и точно в момента, в който
обвиняемият Л.П. влиза в двора на къщата. Записали сме подробно часовете и
минутите, в които той е влезнал. Вижда се, че в рамките на минута той влиза и
излиза от къщата два пъти, излиза на двора, излиза пред къщата и хаотично се
движи по тротоара, като разговаря по телефона. Това е моментът, в който той се
е обаждал на тел. 112. От този негово поведение, от този кратък времеви период
и това хаотично негово поведение, след като е установил какво има в къщата,
според нас се опровергава твърдението, че същият е имал възможност да извърши
това убийство. Съдът, за да достигне до този извод, се мотивира и с
констатирани чатове в телефона на пострадалата. При прочита на доказателствата
не установихме да има такива чатове. Извършен е оглед на мобилния телефон на
обвиняемия П. и в него единствено са установени, поне така са събрани
доказателствата, входящи и изходящи разговори. В края на протокола е
констатирано, че са установени чатове,
които са свързани със служебна комуникация между Л. и К. и децата им по
приложението Messenger. Тази
комуникация не е изнасяна и не й е направен оглед. Отделно от това, въпреки
изрично дадените указания от прокурора в Районна прокуратура Пловдив,
разследващите не са направили оглед на телефона на пострадалата К.. Тези
обстоятелства, свързани и с несвоевременно уважените искания за събиране на
доказателства от адв. З., които са направени още в края на м. септември, ни
дават основание да направим извода, че до настоящия момент по делото се правят
усилия единствено за събиране на доказателства в насока обвинителна теза, а се
неглижира обстоятелството за събиране на доказателства в обратната,
оправдателна теза. Затова няма да се съглася със становището на прокуратурата,
че разследването се намира в такава фаза, че имаме ниска степен на доказване.
Несъстоятелна е версията за финансов мотив,
която обсъжда окръжният съд. Перспективата да остане без дом, средства, без
децата и връзката си, според нас не са основание да е имал мотив да извърши
това убийство, за което му е повдигано обвинение. За тези данни съдът черпи
единствено доказателства и основания от разпитите, проведени на близките на
пострадалата. Разпитани за братовчеди, лели, без да се разпитат в обратната
посока исканите от нас свидетели, които биха дали по-адекватна и по-реална
картина на отношенията между двамата.
Що се касае за това дали пострадалата сама
се е простреляла в гърдите, не сме съгласни с извода на съда, че тази версия е
обективно невъзможна и житейски недоказана, както казва и съответният състав на
първоинстанционния съд. В тази насока нашите мотиви са насочени към
единствените изготвени експертизи по делото. На първо място това е заключението
на СМЕ на труп. От заключението на същата е установено, че по трупа на К. са
констатирани кръвонасядания по долните крайници, охлузване на втори пръст на
дясното ходило...
От тази експертиза, която категорично
посочва, че тези белези, които са установени, са характерни за самонараняване.
От комплексната експертиза заключението на тази експертиза става ясно, че
анатомичното състояние на пострадалата в момента на изстрела в тялото е в
изправен стоеж. И в момента на изстрела пушката е била в почти вертикално
положение. Оттук правим извода, че са налице основания да се твърди, че е
извършено самонараняване от самата пострадала. Отделно от това тази експертиза
дава заключение, че данните, които обвиняемият П. е дал на извършения следствен
експеримент на 18.09.2020 г., пострадалата да е седнала на дивана, дърпайки
пушката към себе си, а той в изправено положение, държейки пушката с дясната си
ръка, не отговарят на установените такива при аутопсията.
Всички тези заключения категорично
опровергават твърдението за наличието за обосновано предположение той да е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. От друга страна
подкрепят изцяло обясненията му пред прокурор, преди още да е изготвила самата
експертиза. Тези негови обяснения са реалната фактическа обстановка.
За нас не са налице основания да се твърди,
че съществува реална опасност да извърши ново престъпление, както и да се
укрие. Изложили сме подробни съображения в жалбата ни.
Адв.
З.: Уважаеми апелативни
съдии, в допълнение на колегата бих искала да заявя следното:
Пред интересен юридически казус сме изправени.
На 11.09. е станал инцидентът, подзащитният ми е освободен именно
след огледа на труп и констатациите на
съдебния лекар. Повикан на 15. 09. се явява сам и от 15 до 17 е
задържан, за което има данни по делото. За това искането ми беше, че е изтекъл
2-месечният срок. Защо? Защото обвинението беше по непредпазливост и сега има
две обвинения, коренно противоречиви. Едното е по непредпазливост, другото е за
умисъл, като това няма мярка за неотклонение. Практиката на съдилищата на ВС, на АС Пловдив, е от фактическото
задържане се брои двумесечният срок. Не напразно законодателят приспада
задържането при постановяване на съдебния акт. И какво правим със задържането
от 15 до 17-ти, при повдигане на първото му обвинение? Това беше мотивът ми за
подаване на въззивната жалба.
Междувременно се предяви обвинение по чл. 116 и аз твърдя, че по него
няма мярка за неотклонение. Продължава едно задържане, което е
незаконосъобразно според мен. В момента
сме в производство по чл. 63 ал. 4 – 5 НПК, и чл. 65, с оглед новите
обстоятелства. Новите обстоятелства са най-важните, това са експертизите. Вие
трябва въз основа на тях да вземете вашето обосновано решение, дали има
обосновано предположение за авторството или не. Безспорно на 17.09.
подзащитният ми дава обяснения пред мен, като се извършва и
следствен експеримент в присъствието на всички полицаи, които са в районното,
но още преди изготвянето на тези доказателствени източници – експертизите,
същият желае да даде обяснения и да каже как, по какъв начин и защо е мотивиран
от полицаите да даде тези обяснения. И той подробно пред прокурор, макар че
искането ни беше пред съдия, уважено частично, чрез постановление на 16.11. се
разрешава разпит за 4.11. и обяснява подробно защо, как и какво се е случило на 11.09. и тези обяснения са дадени точно
преди извършване на каквито и да е експертизи. Всъщност, той е нямало как да
знае какви са заключенията и си казва
самата истина, обяснява как и кой точно с имена го е притискал и измислял
версията. Тя е измислена безспорно. Тези експертизи потвърждават неговите
обяснения пред прокурор дадени. Това е истината за 11. 09., защото те се
подкрепят от останалите доказателствен материал. Забележете,
СМЕ каква - пушката е вертикално, как ще я застреля
той, ще лежи на земята? Дават пълни
научни изследвания, с оглед мястото на пострадалата, в какво състояние е била
тя, пушката, отклонението и това е абсолютно правдоподобно. С огледа на труп, с
нараняванията на големия пръст на крака, на тялото, и това именно подкрепя
факта на самоубийството. Забележете ДНК експертизите – алиелите от ДНК на
пострадалата два броя сачми има и там е само нейното ДНК, дулото на пушката - и
там е само нейното ДНК. И тези експертизи нима не доказват, че обвинението на
нашия обвиняем е напълно несъставомерно и незаконосъобразно.
Прокуратурата ползва голи твърдения, бланкетни. Нищо за експертизата. Не
коментирам свидетелските показания, те са единствено на близки родственици на
пострадалата и това е нормално. Всички мои молби по делото, които искам не са извършени,
уважени са от 16. 11., но умишлено не се вършат.
Отделно от това, с оглед на доказване на
обвинителната теза, за да се мотивира съдът да вземе най-тежката мярка
задържане под стража. От тежестта на обвинението не трябва да се правят изводи
за мярката за неотклонение, защото самите доказателства водят на съвсем
други изводи. Хубаво е да се видят
доказателствата, въз основа на тях ще се прави изводът за обоснованото
предположение. Затова считам, че самото обвинение е несъставомерно,
незаконосъобразно, а и мярката задържане под стража не бива да продължава, а да
му се определи по-лека мярка, с оглед събиране на доказателства за виновност
или невиновност.
Същият не е осъждан, с постоянен адрес, с
две малки деца, от кой ще се укрие или
извърши престъпление? Имало реална
предпоставка?! Напротив, има доказателства по делото, че не той е
укривал доказателства, баща му е бил
отишъл и ако е укривал доказателства нямаше да излезне ДНК по дулото на пушката
и на двете сачми.
В този смисъл аз моля да отмените
първоинстанционното определение и определите по-лека мярка за неотклонение от
задържане под стража.
Визирам датата 15.09. в показанията на
полицаите Г. и А.. Р. Г. казва, аз му се обадих на 15, казва - разговарях с
адвокатката и така беше, тогава П. отиде в участъка в К. и не е освобождаван.
ОБВИНЯЕМИЯТ ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА:
ОБВИНЯЕМИЯТ П.: Поддържам казаното от адвокатите ми. Нямам какво да добавя.
Съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВИНЯЕМИЯТ П.: Моля за по-лека мярка.
Съдът се
оттегли на тайно съвещание.
След тайно
съвещание отново се осъществи видеоконферентна връзка с ареста.
Съдът, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.65, ал.8 от НПК.
Образувано е
по частна жалба на защитниците на Л.Г.П., обвиняем по досъдебно производство №
225/2020г. по описа на РУ на МВР гр.Х., срещу протоколно определение от
23.11.2020г. на Окръжен съд гр.Пловдив,
постановено по ЧНД № 2348/2020г. по
описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането за изменение
на мярката за неотклонение „задържане под стража”, взета
спрямо техния подзащитен. Прави се искане за
отмяна на съдебния акт и определяне на по-лека мярка за неотклонение
спрямо обвиняемия.
В съдебно
заседание защитниците на последния поддържат горното искане. Излагат доводи, че
не са налице основанията за продължаване на тази мярка на процесуална принуда.
Обвиняемият П.
се присъединява към казаното от неговите
защитници и иска мярката му за неотклонение да се измени в по-лека.
Представителят
на Апелативна прокуратура гр.Пловдив намира, че жалбата, като неоснователна,
следва да се остави без уважение, а атакуваният съдебен, като законосъобразен и
обоснован, да се потвърди. Счита, че не са настъпили нови обстоятелства, които
да налагат промяна на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража”
спрямо обвиняемия.
Съдът, след
като анализира доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност,
изложеното в жалбата и заявеното от страните, намира за установено
следното:
Частната жалба
е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежни страни в
процеса. Разгледана по същество е неоснователна.
За да
постанови определението си Окръжен съд гр.Пловдив е приел, че първоначално
взетата мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемия е
законосъобразна и не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат нейното
изменение.
Този извод се
споделя изцяло от въззивния съд.
И към
настоящия момент са налице всички предпоставки на чл.63 от НПК за определяне на
мярка за неотклонение „задържане под стража”.
При преценка
на събраните по делото доказателства - гласни,
писмени и веществени, заключенията на съдебномедицинските,
дактилоскопната, комплексната съдебномедицинска и балистична експертизи, Окръжен съд гр.Пловдив правилно е приел, че е
налице обосновано предположение, че обвиняемият П. е съпричастен към вмененото
му престъпление по чл.116, ал.1, т.6а вр. чл.115 от НК. Касае се за тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или
доживотен затвор без замяна.
Не е отпаднала
реалната опасност обвиняемият да извърши престъпление с оглед поведението му.
Той е взел мерки да се заличат следите му по пушката, с която е била причинена
смъртта на пострадалата К. К., местил е оръжието. Въздействал е и върху
видеоохранителната система на дома й. Проникнал е в него, въпреки ясно
изразеното нежелание на пострадалата да контактува с него и да ограничи достъпа
му до имота си.
Някои от
разпитаните свидетели сочат, че изпитват страх от обвиняемия П. и неговото
семейство. Налице е опасност обвиняемият да повлияе на показанията им, да
осуети събирането на други доказателства, не само гласни.
Срокът на
задържане е в рамките на разумните срокове. Мярката за неотклонение не е
придобила репресивен характер или такава на наказание лишаване от свобода. С
нея не се нарушават международните и вътрешни нормативни атове, гарантиращи
правата на личността.
Незаконосъобразен
е доводът на защитата, че обвиняемият П.
е бил задържан на 15.09.2020г., когато е бил призован да се яви в полицейското
управление. Заповедта му за задържане по ЗМВР е от дата 17.09.2020г.
С
постановление от 17.11.2020г. е привлечен към наказателна отговорност за
престъпление по чл.116 от НК. Съобразно предвидената за него санкция по
аргумент от разпоредбата на чл.63, ал.4 от НПК мярката за неотклонение
„задържане под стража“ в досъдебното производство може да продължи до една
година и шест месеца.
На обвиняемия
е повдигнато ново обвинение по реда на чл.225 от НПК. Актуалното е по чл.116 от НК и не следва да се обсъжда това по чл.122 от НК.
Незаконосъобразно
е виждането на защитата, че обвиняемият П. е без мярка за неотклонение.
Не намира
опора в доказателствената съвкупност тезата, че е бил фактически задържан от
15.09.2020г. Подобен извод не може да се извлече, нито от писмените, нито от
гласните доказателства.
Показанията на
свидетелите П. А., Р. Г., А. А. и Н. К. опровергават защитната позиция, че
спрямо обвиняемия е бил упражняван натиск от полицейски служители, което го е
мотивирало да даде първоначалните си обяснения, в които разказва за случилото
се при срещата им с пострадалата, и да участва в следствения експеримент.
Видно от
заключението на ДНК експертизата по металната кутия за сачми е установено
наличие на смес от биологичен материал, в която присъстват алели от ДНК профилите на пострадалата, обвиняемия
и майка му.
Доводите на
защитата за чисто съдебно минало, постоянен адрес, две малолетни деца не се
новонастъпили. Те са бил налице и при първоначалното вземане на мярката за
неотклонение „задържане под стража”.
С оглед на
изложеното Пловдивският апелативен
съд намира, че определението на
първоинстанционния съд е законосъобразно и обосновано и като такова следва да
се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение.
Поради горното съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 23.11.2020г. на
Окръжен съд гр.Пловдив, постановено по ЧНД № 2348/2020г. по описа на същия съд, с
което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение „задържане под
стража”, взета спрямо Л.Г.П., ЕГН **********, обвиняем по досъдебно
производство № 225/2020г. по описа на РУ на МВР гр.Х., в по-лека.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
Протоколът
изготвен в с.з.
Заседанието
се закри в 11,00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: