Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 14750 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск от „В.и к.“ ООД, ЕИК : ********* срещу И.А.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, с правно
основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК.
Ищецът излага, че по образувано ч.гр.д № 6675/2019г.
е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК за дължимите суми.
На 03.05.2019г. съдът издал заповед № 3497 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, с която разпоредил на А. да заплати на кредитора (сега ищец)
сумата от 75,02лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К
услуги за периода от 05.06.2018г. до 05.02.2019г.; сумата от 3,44лв.,
представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 04.08.2018г.
до 19.04.2019г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда-02.05.2019г. до окончателното плащане, както и
сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по
делото държавна такса в размер на 25.00лв. и юрисконсултеко
възнаграждение в размер на 50.00лв.
На 19.08.2019г. заявителят бил уведомен, че на
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на
вземането си.
Сочи, че претендираните суми за главници и лихви по фактури са
подробно описани в Справка за недобора на частен абонат № 1115425 до 19.04.2019г.
Ищецът моли, съдът да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
основание чл.410 ГПК, а именно: в общ размер на 75,02лв. (седемдесет и пет лева и 02ст.), представляваща главница
за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 05.06.2018г. до 05.02.2019г. на адрес гр.В.; сума в общ
размер на 3,44лв. (три лева и 44ст.), представляваща
лихва за забава върху тази главница за периода от 04.08.2018г. до 19.04.2019г.;
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда-02.05.2019г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена
заповед № 3497 за
изпълнение на парично задължение от 03.05.2019г. по ЧГД № 6675/2019г. по описа на ВРС.Претендира и съдебно
деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът,
чрез назначен от съда особен представител оспорва иска.
Оспорва ответникът да е сключвал договор с
ищеца за предоставяне на ВиК услуги на посоченият
адрес и липсват основания за разкриване на партида с абонатен № 1115425
с титуляр ответника. Възразява потреблението на посоченият адрес на Ви К услуги
е извършено от И.А. и същият е задълженото лице.
Оспорва, че
през процесния период 04.07.2018г. -06.02.2019г. ответникът е
потребител на В и К услуги съгласно чл.2 от ОУ. Оспорва, че не е спазена глава
трета, раздел втори от общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите
от Ви К оператора.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от
фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 6675/2019 г. на ВРС е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу И.А.А.,
ЕГН **********, С АДРЕС *** да заплати на В.И К. ООД ЕИК/БУЛСТАТ ********* с
адрес *** сумата от 75.02 лв., представляваща дължима сума за ползвани и
неплатени В и К услуги за периода от 05.06.2018 г. до 05.02.2019 г. по партида
с абонатен номер 1115425 за обект-имот, находящ се в ГР. В., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
02.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, лихва за забава върху
главницата в размер на 3.44 лв., дължима за периода от 04.08.2018 г. до
19.04.2019 г., както и направените по делото разноски в размер на 75.00 лева,
от които 25.00 лв., внесена държавна
такса и и юрисконсултско възнаграждение
от 50.00 лв.
Към доказателствения материал
са приложени и приобщени Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор,
видно от които /чл.2/ потребители на ВиК услуги
са юридически или физически лица,
собственици или ползватели на имоти,
за които се предоставят ВиК услуги, както
и доказателства за публикацията им и за влизането им
в сила.
Представена по делото е справка за недобора
на абонат с потребителски клиентски № *** за периода 04.07.2018-19.04.2019г. с абонат И.А. А..
По делото е представе карнетен лист за
партида с аб.№***.
Видно от представена справка от
СВ-Варна за И.А.А.
имот с идентификатор *** с адрес
в гр.В. е прехвърлен чрез постановление
за възлагане по ГПК на 28.02.2019г.
От заключението на в.л. по
назначената по делото ССЕ, което съда приема като
обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните, се
установява, че
размерът на всяко
едно от месечните задължения по главницата за ползваните ВиК
услуги на абонатен № *** по издадени фактури в периода от 04.07.2018г.- 06.02.2019г. са с общ сбор към 19.04.2019г. 75,02 лв. Общият размер на лихвата за забава върху
всяко едно от установените месечни задължения за ползвани ВиК
услуги, считано от съответния им падеж до 19.04.2019г. е 3,44 лв.
Към датата на
проверката 10.06.2020г. по процесиите фактури няма извършвани плащания. Платец
към датата на проверката 10.06.2020г. по карнет е И.А., потребител е М. Б. Г.. По
справката за недобора издадена от „ВиК" Варна ООД
за частен абонат с №:*** е И.А.А., ЕГН **********,
като е отбелязана и М. Б. Г. По Справката по лице от Службата по вписванията за
периода 01.01.1992-
10.06.2020г. на И.А.А., ЕГН **********
е видно, че до 28.02.2019г. ответникът е собственик на имота гр.В., на който е
партидата ***.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК има за
предмет да се установи съществуване
на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда
на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното
провеждане на установителен
иск в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че ответника
му дължи сумите за които
е издадена заповедта за изпълнение.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото
дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявени в срока,
предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК
от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при условията,
предвиден в чл. 415, ал. 1,т.2
от ГПК и има за предмет част от посочените в заповедта суми за
главница и лихви.
За успешното провеждане на иска в
тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че с ответника са се намирали в
договорни отношения за доставка на ВИК услуги, т.е. че последният е материалноправно легитимиран да получи процесната
сума. От своя страна при установяване наличието на твърдяната облигационноправна връзка от страна на ищеца, той носи
тежестта да докаже осъществяването на релевантните за възникване на вземането
предпоставки и неговия размер. Разпределението на доказателствената
тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск
ищецът да докаже възникването на спорното вземане,
а ответникът следва да докаже фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това вземане.
Лицата, имащи
качеството потребители на ВиК услуги, са определи
нормативно в чл. 3 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребители и за ползване на тези услуги.
Видно от представената
по делото официална справка от имотния регистър, се установява, че ответника И.А.А. е собственик на самостоятелен обект в сграда №1 в ПИ №***,
с адрес гр.В., като на 28.02.2019г. имотът е прехвърлен чрез публичен търг с
постановление за възлагане на Ж. А..
С оглед притежаваните от ответника вещни права върху имота, обект на потребление,
за процесния период 05.06.2018г.
до 05.02.2019г.,
то той има качеството на потребител по смисъла на §1, ал.1,
т.2, б."б" от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /в сила от 20.01.2005 г./, респективно дължи
заплащане на одобрена от ДКЕВР цена на потребени Вик
услуги на оператора, какъвто в случая се явява ищецът /чл. 2, ал.1
от ЗРВКУ/.
С оглед предприетото от ответника
оспорване на факта на потребление на
услугите в тежест на ищеца - ВиК оператор е да
представи доказателства за доставените в имота на ответника количества вода,
съответно за реалното потребление. Редът и начина на измерване, отчитане и
разпределение на количествата питейна вода и на количествата, отведени и
пречистени отпадъчни води е уреден в разпоредбите на глава ІІІ на общите
условия и на глава VІ от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на
водопроводното отклонение от В и К оператора и по индивидуалните водомери,
поставени при сгради - етажна собственост. Като доказателство за извършените периодични отчети по делото е представен карнетен лист /л.85 от делото/ за извършения отчет по
партидата. Ирелевантно за спора е дали ответникът
лично е потребил услугата или член на неговото
семейство, близък, приятел.
Фактът на доставянето на ВиК услуги до абоната за процесния период се установява от
записванията в карнета, където са отчетите на показанията на процесния водомер. Доставеното
количество студена питейна вода, както и свързаните с това услуги по отвеждане
и пречистване на отпадъчните води, подлежи на заплащане на ВиК
доставчика. В представен по делото карнет са обективирани
показанията на отчетеното количество питейна вода по партида на потребителя. В
същите периодично е полаган подпис на абоната, респ. на негов представител, с
което се удостоверява верността не само на текущите, но и на всички предходни
показания. Карнетите представляват хронологична
последователност на отчетите, поради което консумацията за конкретния период се
изчислява като разлика между отчетеното количество на съответната дата и
отразеното за предходния период. Същите не са оспорени досежно формалната и материалната доказателствена
сила, с която се ползват. Формалната доказателствената
сила на документа задължава съда да приеме, че подписът положен в карнета
принадлежи на абоната или на негов представител. Документът удостоверява
неизгодни за издателя си факти, поради което се ползва с материална доказателствена сила относно обстоятелството, че отразеното
в карнетните листи отговаря на действително доставеното
количество услуги. Полагането на подпис за абонат срещу показанията,
представлява извънсъдебно признание за верността на всички предходни показания.
Съгласно чл. 6 от Общите
условия потребителите са длъжни да осигуряват достъп на инкасаторите за отчитане
на средствата за търговско измерване, които са тяхна индивидуална собственост.
При невъзможност за отчитане на водомерните поради отсъствие на потребителя или
на негов представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните
количества, същият е длъжен да уточни с оператора извършване на отчитане в
удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от шест месеца от последното
отчитане (съгласно чл. 22, ал.3 от Общите условия). В случая по делото не се
установява ответникът да е упражнил това си правомощие, с което възможността за
оспорване на отразените в карнета показания, е преклудирана.
Предвид направените отразявания
в представения карнет, то същият не обхваща целия процесен
период, а удостоверява ползваните ВиК услуги и потребено количество вода до 05.11.2018г. Поради което и
искът се явява основателен за сумата в
размер на 41,64 лв., дължима за периода 05.06.2018г. до 02.08.2018г. ( от 02.08.2018г. до
05.11.2018г. показанията са същите 824 куб) и следва
да се отхвърли за горницата над тази сума 41,64 лв. до претендираните
75,02 лв. и за периода 05.11.2018г. до 05.02.2019г.
Безспорно се установява,
че съобразно чл.33 ал.2 ОУ потребителите следва да заплатят дължимата за
ползваните услуги стойност в 30-дневен срок от фактурирането им. Няма наведени
твърдения, че сумата е заплатена от потребителя, поради което и за всяка
месечна фактура А. е изпаднал в забава с изтичане на 30-дневния срок
от издаването. Съответно следва да се уважат исковете за обезщетение за забава
предвид заключението по ССЕ в претендирания от ищеца
размер за сумата от 2,83 лв.
обезщетение за забава върху главница от 41,64 лв. за периода от съответния
падеж до 19.04.2019г., като отхвърли за горницата над тази сума 2,83 лв. до претендираните 3,44 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на
ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва
да се присъдят
в размер от
25 лв. за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждениеили съразмерно с уважената част на исковете
или сумата от 42,50 лв.
При този
изход на спора, на чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
разноски д.т.-75 лв., депозит за в.л.150 лв. , 300 лв. депозит за особен представител
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
определено съобразно чл.78 ал.8 ГПК вр.с чл.25 от
НЗПП или общо 354,24 лв.
На ответникът не се присъждат разноски на осн.чл.78 ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от
иска поради липса на такива.
С оглед приключване
на производството, следва да се изплати възнаграждение на особения представител
на ответника в размер на 300 лв., от внесения депозит от ищеца.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК,
че И.А.А., ЕГН ********** дължи на “Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК *********
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.
гр. д. № 6675/2019 г. на ВРС сумата от 41,64 лв. (четиридесет и един лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща стойност на
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 05.06.2018г. до 02.08.2018г.
по партида с абонатен номер *** за обект-имот, находящ се в гр.В.,сумата от 2,83 лв. (два лева и осемдесет и три стотинки), представляваща
лихва за забава върху тази главница за периода от 04.08.2018 г. до 19.04.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда-02.05.2019г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за главница за горницата
над 41,64 лв. до претендираните 75,02 лв. за периода
от 05.11.2018г. до 05.02.2019г.
и
обезщетение за забава за горницата над 2,83 лв. до претендираните
3,44 лв.
ОСЪЖДА И.А.А., ЕГН ********** да заплати на “Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК ********* сумата 42,50 лв. (четиридесет и два лева и петдесет стотинки), представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6675/2019 г. на ВРС.
ОСЪЖДА И.А.А., ЕГН ********** да заплати на “Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК *********
сумата от 354,24 лв. (триста петдесет и четири лева
и двадесет и четири стотинки), на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на адв.
Н.К.Й.-Х., възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева) за осъществено процесуално представителство, в
качеството му на особен представител на Илиан А.А., ЕГН **********, за която сума е внесен депозит от
насрещната страна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му,
пред Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: