№ 414
гр. Пловдив, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502343 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от М. Д. Ш. против Решение №
262045/20.07.2021г., пост. по гр.д.№ 9200/2020, ПдРС, с което жалбоподателят е
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие над КР. Д. ДЖ.,
забранено му е да приближава жилището й, местоработата и местата за социални
контакти и отдих за срок от три месеца, считано от постановяване на решението,
осъден е да заплати глоба в размер на 500лв., както и разноски в производството.
Жалбоподателят Ш. поддържа неправилност и незаконосъобразност на така
постановеното решение. Счита, че съдебният акт е недопустим, т.к. производството е
образувано по молба за незабавна защита по реда на чл.18 от ЗЗДН и съдът не е бил
сезиран с молба за защита по реда на чл.5. Поради това счита, че съдът е излязъл извън
диспозитивното начало. По същество развива съображения, че молбата за защита е
изцяло недоказана. Обсъжда събраните по делото доказателства, като навежда извода,
че същите не подкрепят фактическите твърдения за извършено домашно насилие.
Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което отхвърли иска.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна КР. Д. ДЖ. не е подала отговор на възивната жалба. В
1
съдебно заседание взема становище за неоснователност на жалбата и моли за
потвърждаване на постановеното решение. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано
лице – ответник, останал недоволни от атакуваното съдебно решение, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Обжалвано е решение, с което е уважена молба за предприемане на мерки по
ЗЗДН.
Първото оплакване на жалбоподателя е, че постановеното решение е
недопустимо, т.к. съдът не е бил сезиран с искане за защита по реда на чл.5 от ЗЗДН.
Видно от молбата , подадена от К.Д. до съда, същата е изложила твърдения за
извършено спрямо нея домашно насилие, като е поискала издаване на заповед за
незабавна защита. Съгласно чл.18 от ЗЗДН когато молбата съдържа данни за пряка,
непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото
лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за
незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата. Следователно
производството по реда на чл.18 от ЗЗДН не е самостоятелно такова, развиващо се
отделно от общото производство за защита за домашно насилие, а напротив – когато в
рамките на инициирано производство за защита се твърди и наличие на
непосредствена опасност от извършване на насилие, съдът може да издаде заповед за
незабавна защита. Следователно твърдението на жалбоподателя, че съдът не е бил
сезиран с искане за защита , а се е произнесъл по такова , поради което постановеното
решение да е недопустимо, е неоснователно и не намира законова опора.
Постановеното решение е валидно и допустимо, по подадена молба за защита от
домашно насилие.
Легално определение за понятието „домашно насилие” е дадено в чл.2 от ЗЗДН,
съгласно който домашно насилие е всеки акт на физическо или психическо насилие,
извършено спрямо лица, които се намират в семейна или фактическа връзка или между
бивши съпрузи. По делото не е спорно, че страните са живеели съвместно и имат общо
дете. Приложено е и удостоверение за раждане на детето.
К.Д. твърди, че на 28.07.2020г. бившия й съжител М.Ш. е извършил акт на
домашно насилие против нея в дома й като я е ударил с плесници по главата, през
лицето, скубал косата й, блъснал я в коридора, извил ръцете й зад гърба, при което тя
паднала на коляно. Заявява, че се страхува се за живота и здравето си и изпитва страх,
2
че побоят над нея може да се повтори.
От значение за осъществяване на хипотезиса на нормата за извършено домашно
насилие е установяване на факта налице ли е деяние, описано в чл.2 от ЗЗДН.
Следователно в настоящия случай е необходимо да се установи има ли осъществено
физическо насилие на посочената дата, което да е извършено от соченото лице и в
какво се е изразявало същото, за да се прецени дали следва да се приложат мерки за
защита и се определи видът и размерът на същите.
За установяване на твърдените факти по делото е представено удостоверение от
съдебна медицина № 713/2020 от Катедра Съдебна медицина при МУ-Пловдив, от
което се установява, че се констатират две кръгловати кръвонасядания с размери
1*1см. и 2*1см. на дясна предмишница, както и охлузване с размери 3*2см. на дясна
колянна става. Според експертизата описаните травматични увреждания е възможно
по начин и време да са възникнали съобразно съобщението на освидетелстваната за
упражнен над нея побой. Пред настоящата инстанция е представено удостоверение
изх.№ 1574/01.10.2021г., от МУ-Пловдив, от което се установява, че действително Д. е
била прегледана на сочената в първото удостоверение дата и й е издадено
удостоверение под № 713/29.07.2020г.
По делото е приложена и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която Д.
декларира, че е извършено домашно насилие над нея, като описанието преповтаря
изложеното в молбата за защита.
Други доказателства по делото не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че по делото се
установява да е извършван акт на домашно насилие от М.Ш. над К.Д.. Декларацията по
чл.9 от ЗЗДН се ползва със самостоятелна доказателствена сила, като и само тя е
достатъчна да обоснове основателност на молбата за защита. Тя обръща
доказателствената тежест и следва да бъде оборена от страна на сочения извършител.
Тук е мястото да се отбележи, че законодателят, въвеждайки доказателствена стойност
на тази декларация, е разместил доказателствената тежест в процеса по ЗЗДН, като при
наличието на такава, на сочения извършител се разпределя тежестта да докаже, че не е
извършил деянието, съставляващо акт на домашно насилие. В настоящия случай
декларацията е подкрепена от СМУ, в което са описани травматични увреждания,
констатирани непосредствено след датата на описания инцидент. В същото време не се
събраха никакви доказателства, които да обосноват тезата на жалбоподателя, че не е
извършил акт на домашно насилие. Напротив от СМУ се установява нараняване –
хематоми на ръката и охлузвания по коляното, така както са описани от молителката
Д.. Твърденията за наличие на съдебен спор относно родителските права над общото
3
им дете не може да обуслови извод за злоупотреба с право от страна на молителката,
доколкото от една страна няма никакви доказателства, които да разколебаят тезата й за
извършено домашно насилие, а от друга – в това производство не са постановявани
мерки по отношение на детето.
С оглед изложеното, съдът счита, че следва да се уважи молбата за защита от
домашно насилие над К.Д.. Съгл. чл.5 от ЗЗДН мерките за защита от домашното
насилие са: - задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие; - отстраняване от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от
съда; - забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището,
местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при
условия и срок, определени от съда; - задължаване на извършителя на насилието да
посещава специализирани програми; - насочване на пострадалите лица към програми
за възстановяване. В случая съдът намира, че най-подходяща е първата мярка – да се
въздържа от извършване на домашно насилие, както и третата - забрана да доближава
дома, местоработата й и местата за социални контакти за минимален срок от три
месеца.. Следва да бъде наложена и санкцията , предвидена в чл.5, ал.4 от ЗЗДН –
глоба в размер на 500лв.
Първоинстанцонното решение е постановено в същия смисъл, поради което и
следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят с9ледва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна сумата от 300лв., разноски във въззивното произовдство.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ПОС сумата от 25лв. ДТ за въззивното производство.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262045/20.07.2021г., пост. по гр.д.№ 9200/2020,
ПдРС.
ОСЪЖДА М. Д. Ш., ЕГН **********, да заплати на КР. Д. ДЖ., ЕГН
**********, сумата от 300лв. разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА М. Д. Ш., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
4
съдебната власт по сметка на ПОС сумата от 25лв. ДТ за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5