Решение по дело №152/2025 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 91
Дата: 5 май 2025 г. (в сила от 5 май 2025 г.)
Съдия: Пламен Димитров Стефанов
Дело: 20252200600152
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 20 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. С., 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и осми април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Светослава Костова

Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20252200600152 по описа за 2025 година
С Присъда № 183/11.12.2024 год. постановена по НЧХД № 887/2024
год. по описа на Районен съд - С. И. М. М. роден на *** г. в гр. С., жител и
живущ в същия град, бълг. гражданин, със средно образование, неженен,
учащ, неосъждан, ЕГН: **********, е признат за виновен в това, че на
30.04.2022г. около 10.00часа в гр. С., местност „Х.“ причинил на З. П. С. лека
телесна повреда изразяваща се в контузия на лицето в областта на долните
половини на двете очници и двете скулни области на лявото слепоочие с
наличие на кръвонасядане и болезнен травматичен оток на тъканите, както и
болки в лявата поясна област и лявата половина на кръста и на седалищната
област, представляващи „разстройство на здравето, извън случаите на чл.128
и чл.129 от НК“ - престъпления по чл.130, ал.1 от НК и на осн. чл.78а от НК е
освободен от наказателна отговорност, като му е наложено наказание
„ГЛОБА“ в размер на 1000 лева.
Със същата присъда З. П. С. е признат за невиновен да е причинил на И.
М. М. лека телесна повреда и оправдан по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.130 ал 1 от НК.
С присъдата З. П. С. е признат за невиновен и оправдана и по
повдигнатото му обвинение по чл.146 ал.1 от НК.
С присъдата И. М. М. е осъден да заплати на З. П. С. сумата от 1000
лева представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в
резултат на престъплението, в едно със законната лихва, считано от датата на
деянието до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявевия
граждански иск до претендирания размер от 5000 лева и предявения
1
граждански иск от 500 лева за имуществени вреди ката неоснователен и
недоказан.
И. М. М. с присъдата е осъден да заплати държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на 50 лева в полза на държавата по
бюджета на съдебната власт, както и да заплати на З. П. С. направените от
него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева и държавна
такса за образуване на НЧХД в размер на 12 лева.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
адвокат С. И. Р. – защитник на подс. И. М. М., в която се изразява несъгласие с
атакуваната присъда.
В депозираното допълнение към въззивната жалба са изложени
подробни съображения.
На първо място е посочено допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила до колкото по делото са били постановени на една
дата 11.12.2024г две присъди – под № 182 и под №183.
На следващо място се претендира неправилен анализ на доказателствата
от страна на съда, който не е дал вяра на показанията на единствената
свидетелка очевидец- св.Мария М.а, а от друга страна е дал пълна вяра на
показанията на свидетелите посочени от тъжителя. Оспорва се недаването на
вяра на обясненията на подсъдимия от първоинстанционния съд, които според
жалбоподателя са напълно логични. Твърди се за еднопосочно, превратно и
избирателно интерпретиране на доказателствения материал и липса на
обективност от съда, постановил присъдата. Иска се от въззивния съд да
отмени на основание чл. 334, т. 2 от НПК обжалваната присъда изцяло и да
постанови нова такава, с която подс. И. М. М. да бъде признат за невиновен
по повдигнатите му с частната тъжба обвинение, както и да бъде отхвърлен
предявения срещу него граждански иск. Не е направено алтернативно искане
за евентуална отмяна на присъдата и връщане на делото на осн. чл.334 т.1 от
НПК за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- С..
В съдебно заседание пред настоящата втора инстанция, повереникът на
частния тъжител З. П. С. – адвокат Ю. К., пледира да бъде оставена без
уважение жалбата на подсъдимия, като излага доводи за немотивираност и
неоснователност на направените в нея оплаквания. Твърди се, че оспорената
присъда е постановена при липса на допуснати от първостепенния съд
процесуални нарушения и съответно при пълно зачитане на правото на защита
на подсъдимото лице. Сочи се, че първоинстанционният съд не е нарушил
материалния закон, като правилно е квалифицирал извършените от
подсъдимия деяния, за които съобразно конкретната им тежест, е определил и
справедливи наказания. Излагат се доводи, че атакуваната присъда е напълно
законосъобразна и правилна и в гражданско-осъдителната й част, тъй като
обезщетението за морални вреди на тъжителя, е определено съгласно
действително претърпяните такива от него.
Частният тъжител З. П. С. се присъединява към становището на
повереника си, като добавя, че в случай че получи присъденото му
2
обезщететение за неимуществени вреди, ще го дари за благотворителни цели.
В проведеното въззивно съдебно заседание, защитникът на подс. И.
М. М. – адвокат С. Р. моли проверяваната по въззивен ред присъда, да бъде
отменена изцяло, съобразно изложените в жалбата доводи. Други доводи и
твърдения не се изтъкват от защитника в съдебното заседание.
Подсъдимият И. М. М., се присъединява към заявеното от неговия
защитник, като в последната си дума моли да бъде оправдан.
Настоящият съдебен състав на Окръжен съд - С., след като обсъди
доводите на страните, във връзка с данните по делото и като провери изцяло
правилността на атакуваната присъда и направи служебна проверка в
Единната информационна система на съдилищата, чрез функция „свързани
дела“ от фактическа страна установи:
Производството по делото е инициирано по повод подадена в РС – гр.
С. частна тъжба от З. П. С. срещу подсъдимия И. М. М., за извършено от него
престъпление по чл.130, ал.1 от НК .
С Разпореждане № 2043 от 11.07.2024 г. съдията-докладчик от
Районен съд-С. е насрочил разглеждането на делото в открито съдебно
заседание и е постановил призоваване на частния тъжител и на подсъдимия, и
връчване на съдебните книжа.
На 02.09.2024г; 30.10.2024г.; 11.12.2024г.са проведени съдебни
заседания по делото.
В проведеното на 11.12.2024г. съдебно заседание съдът е обявил
диспозитив на присъда.
След направена от настоящия състав служебна проверка в Единната
информационна система на съдилищата, чрез функция „свързани дела“ се
установи че Районния съд е постановил надлежно електронно подписани от
съдебния състав две присъди, а именно: Присъда №182 от 11.12.2024г. в
11,21ч., след което на същата дата в 11,28ч. е постановена втора Присъда
№183 от 11.12.2024г., също надлежно електронно подписана от съдебния
състав. В протокол № 1842 от 11.12.2024г. когато е обявена присъдата
съдебния състав не е посочил коя от двете присъди е обявил, не е посочил
номера на присъдата, която е обявена при наличието на две присъди с
различни номера.
Изложената фактическа констатация по процесуалното развитие на
делото, ясно сочи на допуснато при първоинстанционното разглеждане на
делото съществено нарушение на процесуалните правила довело до
нарушаване на процесуалните права на страните, изразяващо се в
постановяване на две присъди от първоинстанционния съдебен състав.
Това процесуално нарушение несъмнено опорочава постановения от
първата инстанция съдебен акт и обосновава основание по чл. 335, ал. 2, вр.
чл. 334, т. 1, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, за неговата отмяна и връщане на
делото за ново разглеждане от тази инстанция. Като нарушение на закона по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК се определя от въззивният съд наличието
в хартиеното досие на делото приложена атакуваната Присъда № 183 от
3
11.12.2024г. , която е надлежно подписана и електронно от съдебния състав, но
същата е предшествана от постановена няколко минути по-рано Присъда
№182 от 11.12.2024г., по същото наказателно производство, от същия съдебен
състав, за същите деяния и е надлежно подписана с квалифициран електронен
подпис. Въпросната Присъда №182 от 11.12.2024г. съществува само в
електронен документ в ЕИСС, но съгласно действащия НПК /чл.310 ал.1 от
НПК/ същата е съдебен акт независимо, че не съществува на хартиен носител.
Разликата в съдържанието между двете присъди е в следното:
Във втората има допълване на думата „да заплати“ в диспозитива, с
който подс. И. М. М. е осъден да заплати направените от З. П. С. разноски за
адвокатско възнаграждение, който израз в първата по номер присъда липсва.
Другата разлика в съдържанието между на двете присъди е в
произнасяне за присъждане на 12 лв. разноски - такса за образуване на НЧХД,
което произнасяне в първата по номер присъда липсва и е допълнено във
втората присъда приложена на хартиен носител по делото.
Постановявайки втора присъда, чрез която допълва произнасянето си,
първоинстанционният съдебен състав е действал в условията на грубо
нарушаване на закона, процесуалните правила и на принципите на
наказателния процес. Недопустимо е постановяването на втора присъда за
едно и също деяние, а в случая е следвало при констатиране на пропуск
относно неприсъждането на разноски по делото да се приложи редът
предвиден в чл. 306 от НПК и съдът с отделно определение да се произнесе по
въпроса за разноските и да ги присъди.
Предвид изложеното съдът намира, че с оглед на изключителната
тежест на допуснатото съществено нарушение от първоинстанционния съд на
процесуалните правила при постановяване на две присъди, което е
неотстранимо от въззивната инстанция, следва да се постанови съдебно
решение, с което да се отменят и двете присъди и делото да се върне на
Районен съд - С. за разглеждане от друг съдебен състав. Липсва възможност за
отмяна само на втората присъда, тъй като би останала в сила първата присъда,
която не е изрично и нарочно обжалвана, тъй като е надлежно изготвена в
ЕИСС и подписана с КЕП, станала е достояние на страните в процеса и в
допълнителната жалба е констатирано от подсъдимия.
Предвид характера на допуснатото в контролираната присъда
нарушение на процесуалните правила, настоящият състав на Окръжен съд С.
не обсъжда оплакванията по същество на спора, изложени във въззивната
жалба.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, във вр. с чл.
335, ал. 2 от НПК, Окръжен съд-С.


РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 183 от 11.12.2024 г. на Районен съд – гр.
С., постановена по н. ч. х. д. № 887/2024 г. по описа на същия съд.
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 182 от 11.12.2024 г. на Районен съд – гр.
С., постановена по н. ч. х. д. № 887/2024 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-С.
от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно
заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5