№ 901
гр. Пловдив, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330201410 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 3159672, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на И.В.А., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата жалбоподателят излага конкретни съображения за
незаконосъобразност на издадения електронен фиш и моли за неговата
отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище в хода на производството за
неоснователност на подадената жалба. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
По делото е представена разписка за връчване на електронния фиш,
видно от която същият е връчен на 15.02.2022г. Жалбата е подадена на
25.02.2022г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок за обжалване. Жалбата
освен това е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
1
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните
съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 15.08.2019г. в 13,38 ч. в гр.
Пловдив, на бул. „Найчо Цанов“ , надлез „Родопи“, посока гр. Асеновград,
при максимална разрешена скорост за движение от 50 км/ч, МПС с рег. №
****, при отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в полза на водача, се движел с
установена наказуема скорост 65 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 15
км.ч. Собственик, на когото е регистриран автомобилът, е Такси 1 ООД,
поради което санкцията била наложена на законния му представител – И.В.А..
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка по отношение
на движението на автомобила на посоченото място се доказва от
приложеното по административната преписка статично изображение №
11743СА/0217577, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата,
свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
По делото са представени и Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система по чл. 10 от 15.08.2019г., както и справка за
собственик на процесния автомобил, видно от която процесният автомобил е
собственост на дружеството, чийто управител е жалбоподателя.
В случая обаче не са налице всички кумулативно предвидени в
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на
нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол.
В случая е представен Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика би представлявал
официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и
начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и
техническите изисквания за неговата законосъобразност. Така принципно
протоколът следва да удостоверява едновременно както кое е техническото
средство, с което е било извършено измерването, така и обстоятелството, че
техническото средство е разположено и използвано съгласно
изискванията на производителя и нормативните предписания- чл. 6 от
Наредбата.
2
В конкретния случай настоящият състав намира, че ЕФ е
незаконосъобразен, поради липса на доказателства, че средството е било
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания- чл.6 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г.
Ако във всеки един процес следваше пълно и главно да се установява
поотделно спазването на всички предвидени в Наредбата и инструкцията за
експлоатация технически изисквания към монтажа и експлоатацията на
АТСС, то процесът на доказване би бил неимоверно затруднен и усложнен.
Затова законодателят е предвидил улеснена форма. В съдържанието на
Протокола по чл. 10, ал.1 от Наредбата е предвидена възможност за
удостоверяване чрез попълване на нарочно поле, с посочване на имената
на удостоверилото лице и полагане на неговия подпис, че
автоматизираното техническо средство е използвано съгласно нормативните
предписания и изискванията, очертани в инструкцията за експлоатация. Само
при кумулативното спазване на всички тези изисквания, биха съществували
достатъчно гаранции че измерванията на техническото средство са точни и не
са налице изкривявания, дължащи се на неправилен монтаж или
експлоатация. При наличие на надлежно попълване се смята до доказване
на обратното, че всички нормативни и технически изисквания са спазени и
са налице достатъчно гаранции за точност на измерването. При липса на
подобно попълване обаче, спазването на техническите изисквания,
явяващи се гаранция за изправност на техническото средство и
прецизност на измерванията, не може да се презюмира.
В конкретния случай в представения по делото Протокол по чл. 10 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. липсва попълване на полето,
удостоверяващо че автоматизираното техническо средство е използвано
съгласно нормативните предписания и изискванията, очертани в
инструкцията за експлоатация. Липсва изписване на име и подпис на
длъжностно лице, което е извършило удостоверяването.
При това положение само може да се предполага, че АТСС е
използвано съобразно приложимите нормативни и технологични изисквания,
но административно-наказателната отговорност не може да почива на
предположения.
3
В този изричен смисъл е практиката на съдилищата в цялата страна,
включително Решение № 4424/27.06.2019г. по КАНД № 4318/2019г. на
Административен съд – София град – „наказателната отговорност не може
да почива на предположения и в този смисъл при ангажирането й, въпреки
липсата на отбелязване, а и на представени каквито и да било други
доказателства, че са спазени всички изисквания при монтажа и
експлоатацията на АТСС, съществено би се нарушило правото на защита
на нарушителя.“, Решение № 541/18.03.2019г. по КАНД № 277/2019г. на
Административен съд-Варна – „Няма изписани име,фамилия и подпис на
служителя в графата със съдържание : „Автоматизираното техническо
средство или Система е разположено/а и настроено/а съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните
предписания.…Липсата на задължителни и нормативно установени
реквизити на представеният от касатора протокол лишава същият от
характеристиките му на официален удостоверителен документ – такива
притежават единствено съставените по установения законов ред
документи.“ и др.
При разполагането и настройването на АТСС не по предвидения ред е
възможно да се достигне до разлика в отчитането на скоростта, която от своя
страна да доведе до наказване на невинни водачи или до неправилно
приложение на материалния закон. Да се приеме обратният подход и съдът да
потвърждава електронни фишове, без да са налице каквито и да е
доказателства и пълна убеденост, че АТСС е действало съгласно изричните
инструкции на производителя, респ. че деецът се е движил с посочената в
електронния фиш скорост, би значело, че съдът толерира действия на
контролно-наказващи органи, при които е възможно наказването на
нарушители за неизвършени нарушения или за нарушения, различни от
извършените, което е недопустимо в една модерна европейска правова
държава, каквато е България. Също така приемането, че контролът е
осъществен законосъобразно поради липсата на доказателства, които да
презумират, че не е бил осъществен по надлежния ред, би значело да се
обърне доказателствената тежест в процеса и нарушителят да бъде поставен в
невъзможната ситуация да доказва отрицателен факт, вместо
административнонаказващият орган, който носи доказателствената тежест в
процеса, да доказва положителен факт, което би противоречало на правото на
4
справедлив процес по чл. 6 от ЕКЗПЧОС. Следва да се отбележи освен това,
че такава презумпция в закона и в Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. не
съществува, за да може да се приеме за осъществен този факт на базата на
предположения.
Нещо повече – липсата на посочване на име, фамилия и подпис на
служителя в съответно предвидената за това графа би значело, че няма лице,
което да носи отговорност при неправилното поставяне на АТСС, респ.
неправилното отчитане на скоростта. Така в случая, с оглед нередовността на
описанието в протокола, е налице единствено предположение, че
нарушителят е извършил вмененото му нарушение, но административно-
наказателната отговорност не може да почива на предположения.
Отделно от това, теорията и съдебната практика отдавна са изяснили с
абсолютна категоричност, че документът е конкретно и изрично писмено
изявление, направено от физическо лице, което фиксира трайно сведение
или информация относно факти с правно значение. За да е налице официален
документ, същият следва да е издаден по установения ред и форма от
длъжностно лице в кръга на службата му. Обстоятелството кой е издателят
на акта се установява с посочване на конкретното лице, което го съставило, и
полагането на подпис на съответното място на документа. При липсата на
посочване на име и подпис на служителя, не става ясно въобще кой е
попълнил и останалите задължителни реквизити на Протокола по чл. 10 от
Наредбата, дали това е лице, което е оправомощено да извършва
видеонаблюдението, респективно дали представеният Протокол въобще има
характерът на официален удостоверителен документ. Наличните в същия
подписи в графите за приемане и проверка на Протокола касаят
администрирането му в деловодната програма на ОДМВР-Пловдив, но не
дават информация за това кой е съставителят му. При липсата на подпис на
издателя, документът няма обвързваща съда сила по отношение на отразените
в него факти.
Действително съдът съобрази и че поначало преценката за
същественост на отсъстващи реквизити от протокола следва да се основава на
съпоставка с всички останали попълнени реквизити, както и с останалите
писмени доказателства от преписката (така и Решение № 380/22.2.2021г. по
к.а.н.д № 1859/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив). Така
5
например несъществени биха били: липсата на номер на първо и последно
статично изображение, в случаите когато снимката отговаря по дата и час на
периода на действие на АТСС, записан в протокола; липсата на посочване на
общо ограничение на скоростта, в случаите когато контролът е бил
осъществен в населено място; липсата на посочване на номер на служебен
автомобил, в случаите когато протоколът е придружен със снимка на МПС-
то; липсата на посочване на посока на движение на контролираните МПС или
посока за задействане, в случаите когато контролът е осъществен и в двете
посоки; липсата на посочване на брой установени АТСС нарушения в цифри
или на броя свалени статични изображения и др. Липсата на каквото и да е
попълване на графата за осъществяване на контрола съгласно техническите
изисквания обаче не може да се санира с никое друго доказателство, като
прави невъзможно както установяването дали лицето, работещо с АТСС, е
преминало обучение за работа с АТСС по смисъла на чл. 15, ал.1 , т. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. (тъй като не се знае кой е служителят,
настроил АТСС), така и дали техническото средство е било настроено
правилно с оглед чл. 6, ал. 1 от Наредбата, респективно дали отчитането на
скоростта е било законосъобразно.
С оглед на гореизложеното, процесният електронен фиш се явява
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на
жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е
представен договор за правна защита и съдействие от 24.02.2022г.
Уговореното възнаграждение не се явява прекомерно, доколкото същото е в
минимално предвидения съгласно Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения размер.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 3159672, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на И.В.А., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
6
ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на И.В.А., ЕГН **********,
сума в размер на 300 лв., представляваща разноски в производството пред
РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7