Определение по дело №877/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 902
Дата: 9 август 2021 г. (в сила от 9 август 2021 г.)
Съдия: Вера Цветкова
Дело: 20211000600877
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 5 август 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 902
гр. София , 09.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на девети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Весислава Иванова

Маргаритка Шербанова
като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600877 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на чл.249,ал.3 от НПК по
протест на Софийска градска прокуратура срещу определение от 05.07.2021
год. на Софийски градски съд, с което на основание чл.249,ал.1 и
2,вр.чл.248,ал.1,т.3 НПК е прекратено съдебното производство по н.о.х.д. №
99/2021г. и делото е върнато на СГП за отстраняване на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила .
В протеста са релевирани доводи за незаконосъобразност на
определението и е заявено искане за неговата отмяна.
Софийски апелативен съд, като взе предвид изложените в протеста
доводи, материалите по делото, намира за установено следното:
За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че на ДП са
допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, тъй като
изготвеният обвинителен акт не отговарял на изискванията на чл.246 НПК.
Аргументите били свързани и с липсата на конкретизация на механизма и
обстоятелствата ,при които е извършено посоченото в обвинителния акт
престъпление, приетата от представителя на прокуратурата фактическа
обстановка във връзка с претендираното нарушение на правилата за
движение била непълна и неясна, допуснати са противоречия . Поради това
съдът приел,че процесуалните права на подсъдимия са ограничени и при
тези съображения прекратил съдебното производство.
В изготвения частен протест било посочено, че внесеният в съда
обвинителен акт макар и частично да носел недостатъка визиран в
определението, нарушенията не са от категорията на особено съществените
налагащи връщане на делото.
Изложените от прокуратурата доводи са неоснователни.
Пределите и съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния
акт е регламентиран от разпоредбата на чл.246,ал.2 НПК. Доколкото
1
основното предназначение на обвинителния акт е свързано с очертаване на
рамките на обвинението, в които ще се развие процесът на доказване по време
на съдебната фаза, то е необходимо в същия да намерят отражения всички
релевантни за обвинението факти. В него следва да се изложат всички
установени по делото обстоятелства, като това изложение следва да бъде
достатъчно ясно, конкретно и разбираемо, за да не бъде затруднено
обвиняемото лице при упражняване на правото си на защита. Това е
необходимо и с оглед изясняване на съответната на твърдените факти
правилна правна квалификация. Претендираната спрямо обвиняемия
отговорност е за негово конкретно деяние и непосочването на всички тези
данни в обстоятелствена и заключителна част (диспозитива) в обвинителния
акт съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
винаги води до ограничаване правата на бъдещите страни в съдебното
производство.
В конкретния случай въззивният състав намира за неоснователни
възраженията на прокурора относно констатираните от съда неясноти и
противоречия касателно съставомерните елементи на инкриминираното
престъпление. Правилно е било прието, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт не са включени всички фактически данни и обстоятелства
свързани с начина на извършване на престъплението, които са от значение за
квалификацията на деянието така, както е посочено в заключителната част на
същия. Не са изложени достатъчно факти, които да внесат яснота как е
било осъществено изпълнителното деяние,тъй като в ОА твърде неясно и
противоречиво са били посочени обстоятелствата относно механизма на
извършване на престъпното деяние. От една страна е прието,че пътно
транспортното произшествие е било реализирано при удар между
автомобила управляван от обвиняемия А. и пострадалата, която е пресичала
пътното платно от дясно наляво,след което е било посочено,че ПТП е
настъпило при връщането на пострадалата обратно в лентата за движение на
автомобила и след като е пресякла безпрепятствено платното за движение
отдясно наляво, в което се е движел обвиняемият. Първоначално е било
посочено, че при навлизането на пострадалата за първи път в платното за
движение на автомобила управляван от А., той се е намирал на 304 метра от
мястото на удара. Впоследствие при описание начина на движение на
пострадалата и връщането й обратно в лентата за движение на обвиняемия, е
било посочено, че А. се е намирал на разстояние от 73 метра от мястото на
удара,имал е възможност да я възприеме и да предотврати настъпване на
произшествието,след което е посочено, че в момента ,в който пострадалата
тръгнала назад, отстоянието на автомобила до мястото на удара е било 33
метра ,като опасната зона за спиране е била 47.40 метра. При това изложение
остава неясно какво е приела прокуратурата във връзка с възможността за
предотвратимостта на удара и дали обв.лице е имало обективна възможност
да спре преди мястото на удара при тръгване на пострадалата назад, както и
при повторното й навлизане в неговата лента за движение;неясно е какво е
прието от прокуратурата и касателно причината за настъпилото
произшествие, дали е резултат от превишената скорост на движение или
поради липсата на внимание към уязвимите участници в движението,каквито
са пешеходците. При описание на механизма на произшествието е налице
неяснота за мястото на което е било ситуирано тялото на пострадалата и в
каква посока е било отхвърлено тялото: по посока обратна движението на
автомобила или по посока на движението му, което е от значение за
определяне скоростта на движение на автомобила.Обоснован е и извода на
решаващият съд, че фактологията относно вмененото нарушение на
2
правилата за движение е твърде неясна , непълна и противоречива.
Констатираните пропуски и непълноти в съдържанието на внесения
обвинителен акт несъмнено водят до ограничаване правото на защита на
обвиняемия. Обвинителният акт в този си вид не може да изиграе своята
процесуална функция, тъй като обвиняемият е лишен от възможността да
узнае обвинението в неговата цялост и пълнова и да организира защитата си .
Предвид изложеното САС намира, че атакуваното определение е правилно,
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 345 вр.чл.341,ал.2 НПК Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено на 05.07. 2021
год., на основание чл.249,ал.1 и 2,вр.чл.248,ал.1,т.3 НПК на Софийски
градски съд, с което е било прекратено съдебното производство по н.о.х.д. №
99/2021 г. и делото върнато на Софийска градска прокуратура за отстраняване
на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.

Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3