№ 596
гр. *, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120201108 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*“ ЕООД с ЕИК: *, с посочен съдебен
адрес: гр. *, ул. „*“ № 26, Адвокатско съдружие „*“, чрез управителя Д.Т., срещу
Наказателно постановление № 608102-F*/04.03.2022 г., издадено от Началник Отдел „ОД“ – *
в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл. 118, ал. 4 ЗДДС вр. с чл. 7, ал. 1 от
Наредба № Н-18/06 г. на МФ (Наредбата), на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС, на
жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
бланкетно се заявява, че то е неправилно и постановено в нарушение на производствените
правила. Заявява се, че случаят е маловажен, защото не са настъпили вредни последици, а
под евентуалност се моли за намаляване на размера на наложената санкция.
В откритото съдебно заседание дружеството не изпраща представител.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата. Счита, че нарушението е безспорно доказано, като в
хода на производството не са допуснати съществени нарушения. Пледира, че санкцията е
правилно определена. Счита, че НП следва да се потвърди, като прави искане и за
присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в актуалната редакция), доколкото видно от разписката на
л. 8 - НП е връчено на 08.03.2022 г., а жалбата срещу него е депозирана на 18.03.2022 г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
1
поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 01.09.2021 г., в 11:35 часа св. М.М. – инспектор по приходите в НАП, съвместно с
колегата си Г.А., посетил търговки обект – офис, находящ се в гр. *, ул. „*“ № 17, в който
жалбоподателят упражнявал търговска дейност. В хода на проверката било установено, че
дружеството извършва посредническа дейност при закупуване на недвижими имоти, като на
16.02.2021 е. приело плащане на сума в размер на 9980 лева в брой във връзка със сключен
договор за гаранция с купувач Е.З., като е издало фактура № 1/16.02.2021 г. На 05.07.2021 г.
и на 29.07.2021 г. дружеството е приело други две плащания от клиенти, отново във връзка с
договори за гаранция, като е издало Фактури № 2 и № 3. Въпреки това в обекта не бил
въведен в експлоатация ЕКАФП, на който да се отчитат приходите от продажба на услуги.
Представляващият търговеца обяснил в писмено сведение (л. 17), че не е знаел и не е
бил информиран, че трябва на има фискално устройство, както и че не е ощетил държавата,
защото е осчетоводявал приходите.
При тези факти св. М. преценил, че с поведението си търговецът е осъществил
състава на нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредбата и на 07.09.2021 г. му съставил АУАН с бл.
№ F*. Жалбоподателят подписал акта без да направи възражения. В допълнително
депозирани писмени възражения (л. 25-26) дружеството посочило, че не оспорва фактите по
преписката, но застъпва, че не е ощетило фиска по никакъв начин, поради което и поискало
квалифициране на нарушението като „маловажно“ и прилагането на чл. 28 ЗАНН.
Съдържанието на съставения АУАН било пренесено в издаденото на 04.03.2022 г.
НП, като АНО не възприел тезата за маловажност на случая, а също счел че с действията си
едноличният търговец е осъществил състава на чл. 7, ал. 1 от Наредбата, поради което и на
основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС му наложил „Имуществена санкция” в размер на 3000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Жалбоподателят по никакъв начин не оспорва фактическата обстановка, като признава, че е
приел няколко плащания, както и че към датата на проверката – 01.09.2021 г. не е имал
въведено в експлоатация и функциониращо фискално устройство в обекта.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник отдел
„Оперативни дейности“- *, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от
приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г. на
2
изпълнителния директор на НАП. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН (с изключение
на индивидуализирането на санкцията), а при издаването на акта е спазена разпоредбата на
чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно са
посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
По същество следва да се посочи следно.
Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани
в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./.
Съгласно нормата на чл. 3, ал.1 от Наредбата - въведено е задължение всяко лице да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за
пощенските услуги. Свързано с това задължение е уреденото в чл. 7 от Наредбата, съгласно
който лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
Съгласно §1, т. 41 от ДР на ЗДДС - "търговски обект" е всяко място, помещение или
съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или
от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или
съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или
други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или
други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват
продажби.
В случая търговецът не оспорва, че е извършвал търговска дейност /посреднически
услуги/ в обособен търговски обект – офис, поради което и с оглед горните разпоредби – за
него е съществувало задължение да монтира и въведе в експлоатация на мястото, където
извършва продажбите (в обекта), фискално устройство. Той не е изпълнил това си
задължение, но въпреки това е приемал плащания и е извършвал стопанска дейност, поради
което и правилно контролните органи са приели, че той е нарушил разпоредбата на чл. 7, ал.
1 от Наредбата. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, като например -
3
Решение № 744 от 24.06.2020 г. на АдмС - * по к. а. н. д. № 713/2020 г.
Съдът счита обаче, че неправилно АНО е приложил санкционната разпоредба на чл.
185, ал. 2 ЗДДС. Според чл. 185, ал. 2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 (лице, което не
издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС) на лице, което извърши или допусне извършването
на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. От
наличните по делото писмени и гласни доказателства – показания на актосъставителя,
АУАН и протокол за извършена проверка, се установява, че за приетите плащания има
издадени фактури, като няма никакви доказателства, които да оборват твърденията на
жалбоподателя, че тези фактури са осчетоводени и дължимите данъци са платени. Предвид
така цитираните правни норми, настоящия състав приема, че след като констатираното
нарушение не е доказано да води до неотразяване на приходи, то санкцията следва да се
определи по реда на чл. 185, ал. 2, изр. последно, във вр. с ал. 1 от ЗДДС, съгласно която
имуществената санкция за юридически лица и еднолични търговци е в размер от 500 лв. до
2 000 лв. Наказващият орган неправилно е санкционирал търговеца на основание чл. 185,
ал.2 от ЗДДС с имуществена санкция в размер на 3 000 лв., независимо че не е установил
нарушението да води до неотразяване на приходи. Доколкото производството по оспорване
на наказателно постановление пред районен съд протича по реда на Наказателно-
процесуалния кодекс (чл. 84 от ЗАНН), то за районните съдилища е допустимо
приложението на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК - за прилагане на закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо престъпление, поради което и няма пречка съдът да измени
наказателното постановление в тази му част и да приложи закон за по-леко наказуемо
нарушение при същите фактически положения. В този смисъл е и практиката на
Административен съд * - Решение № 1256 от 7.07.2017 г. на АдмС - * по к. а. н. д. №
943/2017г.; Решение № 1251 от 6.07.2017 г. на АдмС - * по к. а. н. д. № 1235/2017 г.;
Решение № 1116 от 20.06.2017 г. на АдмС - * по к. а. н. д. № 897/2017 г. и др. Относно
конкретния размер на санкцията, съдът отчита, че това е първо нарушение на
жалбоподателя, поради което следва да се приеме, че е налице инцидентен пропуск, който не
може да обоснове налагане на завишен размер на санкцията, различен от минимума от 500
лева.
Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по делото обстоятелства
не може да се направи извода, че нарушението попада в категорията на маловажните
нарушения. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
4
наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция
съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс – "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на
обществена опасност от другите нарушения от съответния вид – касае се за типично по вид
нарушение, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН се явява неоправдано.
Всичко горепосочено води до извода, че в случая административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана, като в хода на производството
не са допуснати съществени процесуални нарушения. С оглед неправилно определения
размер на санкцията съдът следва да упражни функциите си по чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН и да
измени НП в тази му част, като намали размера на имуществената санкция.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. На настоящия състав е служебно известно, че в практиката на
съдилищата съществува разнобой относно това на кого и в какъв размер следва да се
присъдят разноски, в случите когато е изменен само размерът на наложената санкция.
Според едното виждане в този случай следва да намери приложение принципът, важащ в
гражданския процес и разноските да се присъдят съразмерно на страните (приема се по
аналогия, че за разликата от размера на наложеното наказание/санкция, до размера,
определен от съда, искът е уважен, а за останалия размер е отхвърлен). Според другото
схващане разноски се дължат само в полза на АНО, доколкото е установено, че
жалбоподателят е извършил вмененото нарушение, а какъв е окончателният размер на
санкцията, определена от съда, е без значение.
Актуалната практика на касационната инстанция се е ориентирала около първото
виждане, като в Определение № 1997/08.10.2021 г. по к.н.а.х.д. № 2374/2021 г. на АдмС-*
съдът е разяснил, че разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (сега чл. 63д ЗАНН) предвижда,
че в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Наличието на специална норма в ЗАНН,
уреждаща въпросът за разноските изключва приложимостта на чл. 84 от ЗАНН във вр. с
чл.189, ал. 3 от НПК. В АПК отговорността за разноски е регламентирана с нормата на чл.
143. Тази норма обаче, не урежда отговорността за разноски в случаите на частично
уважаване на жалбата. Поради това, на осн. чл. 144 от ГПК приложение намира
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Въз основа на това правило, съдът следва да присъдени
разноски съразмерно уважената/отхвърлената част от жалбата.
Настоящият състав, макар да не споделя напълно мотивите на АдмС-*, счита, че
следва да зачете становището на касационната инстанция, поради което и следва да присъди
на страните разноски съразмерно с намаления размер на санкцията. Доколкото само АНО е
поискал присъждането на такива и в конкретния случай е бил защитаван от юрисконсулт,
5
то и на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в негова полза следва да се присъди и
възнаграждение. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на
конкретното възнаграждение се явява 80 лева, като този размер следва да бъде намален
пропорционално с уважената част от жалбата и по този начин се формира крайна сума от
13,33 лева, която следва да бъде присъдена на АНО.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН, *кият районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № */04.03.2022 г., издадено от Началник Отдел
„ОД“ – * в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл. 118, ал. 4 ЗДДС вр. с чл. 7,
ал. 1 от Наредба № Н-18/06 г. на МФ, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС, на „*“
ЕООД с ЕИК: * е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, като
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 3000 лева на 500,00
/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН „*“ ЕООД с ЕИК: * да заплати в полза на
НАП-София сумата в размер на 13,33 лв. /тринадесет лева и тридесет и три стотинки/,
представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. * в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
6