Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 04.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти
граждански състав в открито съдебно заседание
на 28.09.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела
Маринова, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №4046 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази
следното :
Производството е по иск с правно
основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена
искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Й.В.,
чрез юрк. Ц.В., съдебен адрес:***, ***против Н.Д.Т., ЕГН **********, адрес: ***,
в която се твърди следното: ищецът
е депозирал заявление
за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу
ответницата за сумата 1508.32лв., от които 1218,64лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
01.01.2013 г. до 31.01.2017г. и 289,68 лв. лихва за забава от 04.03.2013 г. -
20.03.2017г., с претендирана законна лихва върху главницата до окончателното
изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение. По образуваното ч.гр.дело №2121/2017г. по описа на
ПлРС е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, възразил в срока по
чл.414 от ГПК, инициирало настоящото
исково производство.
Предявен е иск за установяване на
съществуване на вземане на ищеца спрямо ответницата за консумирана и
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за неин топлоснабден имот - апартамент,
находящ се на адрес ***, с аб.№ 12262.
Вземането се обосновава със следното:
като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен,
ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.
153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл.150. (1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите.
Общите условия от 2007г. са публикувани
във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник „Посоки”
бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между
клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете
страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. -
„Заплащане на ТЕ” е определен редът и срокът, по -който купувачите на ТЕ /в
т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно:
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31 ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението
си.
Сградата-етажна собственост на адрес ,
в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на
ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма “Т.С.” ЕООД.
Сумите за ТЕ за процесния имот са
начислявани от “Топлофикация - Плевен” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата “Т.С.” ЕООД на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
Топлоснабдяването.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да п признае за установено по отношение ответницата, че дължи
на „Топлофикация - Плевен” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ
размер на 863,04 лв., от които 744,67 лв. - главница представляваща стойност на
незаплатеиата топлинна енергия за периода 01.02.2014г. - 31.01.2017г. и
118,37лв. лихва за забава от 03.04.2014г. - 20.03.2017г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №2121/2017г. по описа на ПлРС до окончателното
изплащане на сумите.
Претендират се и направените по делото
разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание
чл. 78 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата не
е депозирала писмен отговор.
В о.с.з. ищцовото дружество се
представлява от юркс.В., който поддържа иска и прави искане за постановяване на
неприсъствено решение.
В о.с.з. ответницата, редовно призована,
не се явява и не се представлява. Не е
ангажирала искания по доказателствата.
В о.с.з.
не се явява представител на конституираното трето лице-помагач – на
ищеца, представени са писмени доказателства.
Съдът, след като взе предвид
представените доказателства по делото и
становището на ищцовото дружество, намира иска за изцяло основателен и доказан
и като такъв следва да бъде уважен, като се постанови неприсъствено решение. Приложено е ч.гр.д.№
2121/2017год. по описа на ПлРС, от което
се установява, че срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение за
процесната сума, макар и включена в по-голяма като размер и за по-дълъг период
от време; депозирано е възражение в срок. Предявеният иск на основание чл.422
от ГПК е допустим.
Налице са предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна по делото,
визирани в чл.238 ал.1 от ГПК, чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната страна са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед
представените с исковата молба доказателства и доводите, наведени в същата.
Искът се явява основателен и доказан,
следва да се уважи изцяло, като се постанови съдебно решение съгласно чл.239
ал.2 от ГПК без да се мотивира по същество поради наличие на предпоставките,
визирани в ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода на производството и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на ищцовата страна направените по делото разноски в настоящето производство в
общ размер 169,84лв. – за внесена държавна такса и минимален размер на
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед намаления размер на вземането
на ищеца в исковото производство /сравнено със заповедното/, направените
разноски в производството по реда на чл.410 от ГПК следва да бъдат редуцирани,
като в полза на ищеца следва да се присъдят такива в по-малък размер, а именно в общ размер – 45,87лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 от ГПК, че Н.Д.Т., ЕГН **********, адрес: *** ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, сумите, както следва: 744,67лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатеиата топлинна енергия за периода
01.02.2014г. - 31.01.2017г. и 118,37лв. лихва за забава от 03.04.2014г. -
20.03.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение – 23.03.2017год., за които суми и
на основание чл. 410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело
№2121/2017г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК Н.Д.Т., ЕГН **********, адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ –
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, направените
разноски по делото в исковото производство по чл.422 от ГПК в размер 169,84лв., както и разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. №2121/2017год. по описа на Плевенски районен
съд в размер 45,87лв.
Решението е постановено при участието на трето
лице –помагач на ищеца- „Т.С.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***. д-р
Павлов №3.
Решението не подлежи на обжалване съгласно
чл.239 ал.4 от ГПК.
Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: