РЕШЕНИЕ
№ 20158
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110110074 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „ЗАОЗКЗ” АД
(„************“ АД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ********
представлявано заедно от АЛ РД - изпълнителни директори, съдебен адрес: **********, чрез
адв. Г. Б. Х. срещу В. С. П., ЕГН **********, с адрес: **********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 448,86 лева (четиристотин
четиридесет и осем лева и 86 стотинки), представляваща главница за регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение на увредено МПС марка „Сааб“, модел „9-3“, с рег.
№ **********, застраховано от ищеца, което увреждане на 18.05.2017 г., около 12:10 часа, в
******* е причинено виновно от длъжника, след което е напуснал мястото на пътното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със
законна лихва за период от 26.05.2023 г. до изплащане на вземането
Ищецът сочи, че на 18.05.2017 г., около 12:10 часа, в ******** се движи МПС
марка „Киа“, модел „Черато“, с рег. № *************, управлявано от В. С. П.. Пред бл.
****** водачът на автомобила, без да се убеди, че пътят зад него е свободен, предприема
неподсигурена маневра „движение на заден ход“ и блъска в странична лява част
паркираното МПС марка „Сааб“, модел „9-3“, с рег. № ******, чийто водач Л. И. С. се е
намирал вътре в автомобила, след което напуска местопроизшествието. В резултат на
настъпилото ПТП са нанесени материални щети на МПС марка „Сааб“, модел „9-3“, с рег. №
******.
За инцидента е съставен Протокол за ПТП № 1675732/18.05.2017 г., по описа на
ОПП към СДВР. След като е установен, спрямо виновния водач е взето административно
отношение с АУАН серия „Д“ бл. № 206771/01.09.2017 г., по описа на ОПП към СДВР. Въз
основа на същия е издадено НП № 17-4******-018533/25.09.2017 г., влязло в законна сила на
20.02.2018 г. Видно от същото, В. С. П. е напуснал местопроизшествието без да уведоми
органите на МВР.
Към датата на застрахователното събитие, собственикът на МПС марка „Сааб“,
модел „9-3“, с рег. № **********, е имал валидна имуществена застраховка „Каско“,
1
сключена със „*******“ АД, комбинирана застрахователна полица № *********, валидна от
23,12.2016 г. до 22.12.2017 г.
Във връзка с нанесените имуществени вреди, на 19.05.2017 г. собственикът на
увреденото МПС марка „Сааб“, модел „9-3“, с рег. № **********, подал уведомление за
щета в представителството на „*******“ АД, с което претендирал изплащане на
застрахователно обезщетение. По повод уведомлението в дружеството била образувана щета
№ ***********. На 19.05.2017 г. експерти на застрахователя извършили оглед на увредения
автомобил и съставили Опис на щетите, в който са описани увредените детайли, а именно:
задна лява врата. Ремонтът на автомобила бил възложен на автосервиз „*********“ ООД. За
извършените ремонтни дейности била издадена Фактура № ********/21.06.2017 г., на
стойност 418,86 лв. Въз основа на същата, „*******“ АД одобрило за изплащане
застрахователно обезщетение в размер на 418,68 лв. С Платежно нареждане с УРН
*********/07.07.2017 г., посочената сума е преведена по сметка на автосервиза.
Към датата на застрахователното събитие, МПС марка „Киа“, модел „Черато“, с
рег. № *************, управлявано от виновния водач, е имало валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ в „************“ АД, полица № BG/23/************, валидна
от 08.07.2016 г. до 07.07.2017 г.
С оглед на извършеното плащане, „*******“ АД отправило регресна покана до
„************“ АД, с която претендирало възстановяване на сумата в размер на 433,86 лв.,
представляваща: 418,86 лв. - изплатено застрахователно обезщетение и 15 лв. -
ликвидационни разноски. Във връзка с предявената регресна претенция била образувана
щета № 0410-110-******-2018, по описа на „************“ АД. Видно от изготвения доклад
по щетата, ищцовото е дружество одобрило за възстановяване в пълен размер
претендиралата сума в размер на 433,86 лв.
След проведени преговори и с оглед уреждане на насрещните им задължения,
между двете дружества е извършено прихващане на насрещно дължими вземания до
размера на по-малкото от тях. Видно от Приложение № 1 към уведомлението за прихващане,
дължимата сума по щета № 0410-110-******-2018, по описа на „************“ АД,
съответстваща на щета №***********, по описа на „*******“ АД, е погасена изцяло.
Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, застрахователят
има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
Видно от влязлото в сила НП № 17-4******-018533/25.09.2017 г., по описа на ОПП към
СДВР, В. С. П. е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител
оспорва исковете. Твърди се, че не се установява авторството на деянието. Видно от
представената полица за застраховка „Гражданска отговорност“ касае се за автомобил,
собственост на фирма „***********“ ЕАД. Във връзка с връчен на ответника АУАН, П. е
възразил „Не съм карал тази кола на тази дата“. Прави се възражение за погасяване по
давност на всички евентуални задължения на ответника във връзка с процесното ПТП. От
приложените доказателства се установява, че ПТП е реализирано на 18.05.2017г. От Доклад
по щета № 1 /№ 0410- 110-******-2018/ ищецът е определил: регрес от дата 19.04.2018г.
Заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано в СРС на 26.05.2023г., след повече от 5 години.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
2
делото, намира за установено следното от фактическа страна:
От ангажираната застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“ се
установява, че по отношение на лек автомобил Киа Черато с рег. №******** от страна на
„***********“ ЕАД е сключена застраховка Гражданска отговорност“ с „***********“ с
период на застрахователното покритие от 00:00 ч. на 08.07.2016 г. до 23:59 ч. на 07.07.2017 г.
От ангажираната застрахователна полица по застраховки „Каско“ и „Злополука“ се
установява, че по отношение на лек автомобил Saab 9-3 с рег. №******* е сключена
застрахова Каско с покрити рискове – клауза П и допълнително покритие „Асистанс“ с ЗАД
„**********“ за период на застрахователно покритие 00:00 ч. на 23.12.2016 г. -23:59 ч. на
22.12.2017 г.
На 19.05.2017 г. Л. И. С. е депозирал Уведомление- декларация за щета по застраховка
„Каско на МПС“ за увреден автомобил Saab 9-3 с рег. №*******. Заявителят е декларирал:
„На 18.05.2017 г. ****** След около 2мин. таксиметрова кола на „********” с рег.
№******** и номер */****, правейки маневра назад ме удря в задна лява врата. След
обаждане на тел. 112 пристигна КАТ. Водачът на таксито избяга от местопроизшествието.“
Посочено е увреждане на задна лява врата.
Представен като част от застрахователната преписка по образувана щета ***********
е опис на щетите, в който е посочена задна лява врата за боядисване и ремонт.
С възлагателно писмо от 30.05.2017 г. ЗАД „**********“ е възложило извършването на
ремонта на автосервиз „*********“ ООД гр. София, автомобилът е предаден за ремонт с
приемо-предавателен протокол от 09.06.2017 г., като за извършения ремонт е издадена
фактура от 21.06.2017 г. от сервиза на застрахователя за сумата от 418.86 лева, която сума е
заплатена на 07.07.2017 г.
С регресна покана ЗАД „**********“ е поканило „**********” АД да заплати по щета
№*********** изплатената като застрахователно обезщетение сума от 418.86 лева, както и
направените ликвидационни разноски в размер на 15 лева.
„************” АД е направило прихващане на насрещно дължими суми, като е
доплатило сумата от 27230.42 лева на ЗАД „**********“ на 05.06.2018 г. като видно от
приложения опис в тази сума се включва и сумата от 433.86 лева по щета №*********** .
Приложен по делото е Протокол за ПТП №*******/18.05.2017 г., съставен от служител
на 01 група в Пътна полиция към СДВР за настъпило ПТП на 18.05.2017 г. в *************.
Констатиран е участник в ПТП- Л. И. С., управлявал лек автомобил Сааб 9-3 с рег.
№*******. В графата „Обстоятелства, нарушения, причини и условие за ПТП“ е посочено:
„Неизвестно МПС 1 се движи в ********* част и пред бл. ****** поради неизяснени
причини и обстоятелства реализира ПТП с МПС-в след което МПС-1 напуска ПТП.“.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение на 01.09.2017 г. на В.
С. П. за това, че на 18.05.2017 г. като неправоспособен водач управлява лек автомобил Киа
Черато с рег. №******** по *************** и пред бл. ****** поради неподсигурена
маневра заден ход реализира ПТП в спрелия лек автомобил Сааб *******, след което
напуска мястото на ПТП без да уведоми органите на МВР. В направената забележка В. С. П.
сочи, че не е карал тази кола на тази дата. По административната преписка са приложени
обяснения от Л. Г. Я.- лизингополучател на автомобил Киа Черато с рег. №********. Той
сочи, че на 18.05.2017 г. автомобилът е управляван от В. С. П..
С наказателно постановление №17-4******-018533 на В. С. П. са наложени глоби и
наказание лишаване от право до управлява МПС за 3 месеца.
Разпитан по делото е Л. И. С.. На същият са предявени протокол за ПТП и
уведомления за щета, като той сочи, че подписът под участник 2 в протокола е негов и той е
3
попълнил уведомлението за щета. Разказва за случая, че бил паркирал успоредно на тротоара
при загасен двигател. Бил вътре в купето и видял как едно такси се движи на заден ход, но
без да може да слезе от колата и да реагира другият участник го ударил, като смачкал предна
лява врата. Върнал се напред, спрял и взел възрастна жена от входа. Свидетелят се обадил на
телефон 112, но докато дойде полиция другият шофьор се върнал с жената и я оставил.
Свидетелят го попитал защо е избягал и го е ударил, но той не разбрал отговора и отново
избягал. Въпреки това свидетелят записал фирмата и номера, като обяснил всичко на
служител на КАТ.
Разпитан по делото е и свидетеля Л. Г. Я.. Той разказва, че е взел като
лизингополучател коли, които самият той отдава на различни шофьори да ги ползват като
таксиметрови автомобили към „*****“. На свидетеля е предявена декларация, находяща са
на л. 108 от делото, дадена пред „Пътна полиция“. Свидетелят разяснява, че е имал
автомобил „Киа Черато“, но не си спомня с какъв регистрационен номер и кога точно, но
щом е заявил това пред КАТ значи става въпрос за същия автомобил. Сочи, че в „********“
има електронна система и всеки един шофьор въвежда персонален код, за да започне да
работи като остава запис за какво време е управлявал автомобила. Именно от тази система
свидетелят е видял и заявил пред КАТ, че В. С. П. е управлявал автомобила на процесната
дата.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 500, ал.1, т.3 КЗ. Съобразно
разпределената доказателствена тежест ищецът следва да установи наличието на валидно
застрахователно правоотношение със застрахования. Ищецът следва да установи
възникването на вредите от процесното увреждане, техният размер, причинно –
следствената връзка между деянието и вредите, чието репариране се иска, както и
заплащането на застрахователно обезщетение. Ищецът следва да установи, че ответникът е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон.
Съобразно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ освен в случаите по чл. 433, т. 1
застрахователят/ по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ / има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач
На първо място не се спори, че спрямо управлявания от ответника автомобил към
датата на процесното ПТП /18.05.2017 г./ е имало валидно застрахователно правоотношение
в периода на действие на застрахователното покритие с „***********“
За да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ от третите увредени лица, трябва да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за
носене на деликтна отговорност от лицето, което е причинило вредите.
В процесния случай се установява от събраните доказателства – констативен протокол
за ПТП, акт за установяване на административно нарушение, наказателно постановление и
декларация пред застрахователя, че на 18.05.2017 г. е настъпило застрахователно събитие –
ПТП, при което на автомобил на трето по делото лице са причинени щети. Съгласно
константната съдебна практика на ВКС /решение № 15/25.07.2014 г. по т.д.№ 1 506/2013 г. на
ВКС, I ТО; решение № 85/28.05. 2009 г. по т.д № 768/2008 г. на ВКС, II ТО; решение №
24/10.03.2011 г. по т.д.№ 444/2010 г. на ВКС, I ТО; решение № 73/22.06.2012 г. по т.д.№
4
423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т.д.№ 750/2011 г. на ВКС, II ТО и
др./, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в
установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв
той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК – и със задължителна материална такава, като
съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за
извършените от него и пред него действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от
него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като състоянието на
пътното платно, местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и пр. В
процесния протокол за ПТП в предвидената за това графа е отразено, че
местопроизшествието е било посетено на място от неговия съставител, предвид което
същият се ползва с материална доказателствена сила относно възприетите от съставителя му
обстоятелства, свързани с произшествието, удостоверени в него. Относно посоченият в
протокола за ПТП механизъм документът няма качеството на официален такъв и няма
предопределена доказателствена сила. Същият следва да се цени заедно с другите
доказателства при съвкупния им анализ.
Посоченият механизъм в протокола за ПТП, се потвърждава от заявеното от Л. И. С.
пред административнонаказващите органи и пред застрахователя. Останалите елементи от
фактическия състав на непозволено увреждане се установяват по безспорен начин от
събраните по делото доказателства – вредата за собственика на увредения автомобил,
изразяваща се в имуществени вреди от поведението на застрахованото при ответника лице,
и причинната им връзка с виновното и противоправно деяние на виновния за настъпване на
произшествието. Причинната връзка между вредите и механизма на деянието не се оспорват.
Съдът приема за установено, че са причинени именно описаните в описа-заключение на
застрахователя щети, като те се установяват от протокола за ПТП и от описа на щетите.
Не е спорно, че застрахователят- ищец е заплатил на застрахователя по „Каско“ на
третото увредено лице 433.86 лева по щета №***********.
Спорният по делото въпрос е дали е налице хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ,
даваща правото на застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
да претендира от виновния водач заплатените суми и дали вземанията са погасени по
давност.
В процесният случай видно от декларациите на двамата водачи в административната
преписка е имало спор дали е налице удар между тях. Наличието на увреждания по
автомобил Сааб ******* е констатирано от посетилия мястото младши автоконтрольор като
в тази част протокола на база на личните възприятия на съставителя му има материална
доказателствена сила.
Съгласно чл. Чл. 125, т. 7 от Закона за движение по пътищата службите за контрол на
Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на
пътнотранспортното произшествие, когато между участниците в произшествието има
разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.
Такъв е и процесният случай, доколкото изобщо е имало спор дали е налице удар
между двата автомобила.
Следователно е установено за ищеца възникването на регресно вземане на основание
чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ да претендира от ответника заплатеното по договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ на увреденото лице застрахователно обезщетение на заявеното в
исковата молба основание, ведно с ликвидационните разноски/15 лева/ за определянето му.
Неоснователно е възражението погасяване на претенцията поради изтичане на 5-
годишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. То е
5
настъпило на 18.05.2017 г., а настоящият иск се счита за предявен на 26.05.2023 г./арг. от чл.
422, ал1. ГПК./ В случая става въпрос за регресна претенция на застраховател по
имуществена застраховка. Законодателят е предвидил изключение от принципа,че давността
тече считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. В процесния случай
приложение намира специалната норма на чл. 378, ал. 5 от КЗ съгласно която регресните и
суброгационни искове и исковете на причинителя на вредата по чл. 435 срещу
застрахователя по застраховки „Гражданска отговорност" по т. 10 - 13, раздел II, буква „А"
от приложение № 1 се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане
от страна на застрахователя по имуществена застраховка или от страна на причинителя на
вредата.
Видно от приложеното по делото платежно нареждане извършеното плащане към
застрахователя по имуществена застраховка е сторено на 05.06.2018 г., съответно към
26.05.2023 г. вземанията не са били погасени по давност.
Основателността на иска, има за своя закономерна последица основателност на
претенцията за законна лихва за забава, начиная от 26.05.2023 г./датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично заявеното искане ответникът
дължи на ищеца сторените в производството разноски в размер на общо 1005 лева, от които
25 лева - държавна такса, 400 лева- депозит за особен представител, 480 лева- адвокатски
хонорар и 100 лева- депозити за разпит на свидетели.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят разноски -505 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В. С. П., ЕГН **********, с адрес:
**********, че дължи на „ЗАОЗКЗ” АД („************“ АД), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *******, на основание чл. 500, ал. 1, т.3 от КЗ сумата от
448,86 лева (четиристотин четиридесет и осем лева и 86 стотинки), представляваща
главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение на увредено МПС
марка „Сааб“, модел „9-3“, с рег. № **********, застраховано от ищеца, което увреждане на
18.05.2017 г., около 12:10 часа, в *******, причинено виновно от ответника, след което е
напуснал мястото на пътното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, ведно със законна лихва за период от 26.05.2023 г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№28509/2023 г. на СРС, 46 състав.
ОСЪЖДА В. С. П., ЕГН **********, да заплати на „ЗАОЗКЗ” АД („************“
АД), ЕИК *********, на основание чл. 78, ал.1 ГПК съдебно-деловодни разноски в размер
на 1005 лева за настоящото производство и 505 лева за ч.гр.д. №28509/2023 г. на СРС,
46 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7