Решение по дело №3129/2017 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

12.12.2017г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

          При секретаря Петя Иванова и прокурора......................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 3129/2017г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. В. В, против С.Д.Г., с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 2048/2017г, по описа на ПлРС, срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес гр. ***. Твърди се, че същият е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, ползвал е ТЕ, и не е погасил задълженията си. Твърди се, че сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, и за посоченият период, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с “НЕЛБО” ЕАД, гр. София. Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г. и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от 646,73лв.- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.02.2014-31.01.2017г. и сумата от 105,44лв- лихва за забава, за периода 03.04.2014-16.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

В срока за отговор, отв. С.Д.Г.,, изразява становище за неоснователност на иска, като твърди, че  не притежава имот на посоченият в ИМ адрес. Посочва също, че не е сключвал договори с НЕЛБО” ЕАД, гр. София за отчитане на ТЕ.

Съдът, като съобрази становищата на страните и на основание закона, намира за установено следното:

По делото, с протоколно определение от 11.октомври.2017г, производството е частично прекратено, по  реда на чл.232 от ГПК,- поради оттегляне на иска, за разликата от сумата от 232,37лв.- главница, до сумата от 646,73лв., за периода 01.02.2014-31.01.2017 и за разликата от сумата от 52,72лв. до пълния предявен размер от 105,44лв- лихва за забава, за периода 03.04.2014-16.03.2017г. Определението е влязло в законна сила.

Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 1257/23.03.2017г. по ч. гр.д.№22048048/2017г. по описа на ПлРС.

С определение №3089/07.08.2017г., по делото, като трето лице- помагач на страната на ищеца, е конституирано „НЕЛБО” ЕАД; същото представя изисканите писмени доказателства, приети по делото,от които се установява, че за процесния период, е отчитано потребяване на ТЕ за имота, за  сградна инсталация.

По делото се установява също и факта на публично оповестяване на Общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”.

По делото безспорно се установява също, видно от приложената справка от Служба по вписванията – гр. Плавен, и съобразно изявлението на ответника в о.с.з. на 11.10.2017г., че отв. С.Г., е собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, ул. ***/. В тази връзка е представен от страна на ответника и договор за прекратяване на съсобственост чрез продажба на общински дял от имота, от 04.10.-2006г, въз основа на който, отв. Ст. Г. и К.М, са закупили от Община Плевен, общинският дял от имота-92,66%. С оглед на установеният факт, че имота е в съсобственост, е направено частично оттегляне на исковите претенции, до размерите посочени по- горе, прието от съда.

Безспорно по делото се установява също, че за имота, е открита партида с аб.№ 42155.

Спорен по делото е въпросът доставяна ли ТЕ до имота на ответника, за  процесния период.

По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява следното: ответника, с аб. № 42155, за имот с адрес гр. ***, е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, за процесния период, във връзка с което, ежемесечно са издаване данъчни фактури. ВЛ е установило, че размерът на потребената и незаплатена топлинна енергия, за периода 01.02.2014-31.01.2017г., е сумата от 646,72лв. /общо за имота/, от която: 640,37лв.- сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация и сумата от 6,36лв.- услуга дялово разпределение. ВЛ е установило, че в имота не се ползва отопление и топла вода. ВЛ е посочило, че няма извършени плащания, за периода 01.02.2017-22.10.2017г. ВЛ е установило също, че лихвата за забава, върху главницата от 646,72лв., за периода 03.04.2014-16.03.2017г. е в размер на 105,44лв.

По делото е изслушана и приета и СТЕ, от заключението по която се установява следното: процесният имот, се намира в топлофицирана сграда, с общ отопляем обем на сградата- 3481,78 куб. м. и действителен отопляем обем на имота-264 куб. м. ВЛ е установило, че в имота- хлебопекарна, няма отопление и не се ползва топла  вода. ВЛ посочва, че индивидуалната сметка на ответника, включва само един компонент- дял на имота за отдадена ТЕ от сградна инсталация. ВЛ е изчислило и е дало в табличен вид- таблица №1- л. 113 от делото, количеството на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, помесечно, за процесния период, изчислена по реда на Методиката за разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост- приложение към чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяването №16-334/06.04.2007г. ВЛ е посочило, че до абонатната станция е доставяне ТЕ от топлоснабдителното предприятие, което означава, че е доставяна ТЕ и до имотите в етажната собственост. Разпределението на ТЕ в абонатната станция и в имота, е извършвано съобразно действащата нормативна база; начислените суми са пресметнати от фирмата, извършваща дялово разпределение, съгласно утвърдената Методика за дялово разпределение. В с.з. на 22.11.2017г., ВЛ Й. посочва, че в имота не преминават тръби, но сградната инсталация включва всички тръби от абонатната станция.

По делото, от страна на ответника няма представени доказателства за извършване на плащане на претендираните суми.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Облигационната връзка в случая е възниква въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез тяхното публикуване. Съобразно ТР №2 от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради-етажна собственост е колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка.

Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на ЗЕ, "Абонатна станция" е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към клиентите. Безспорно по делото се установи, че в сградата, в която се намира имота на ответника, има изградена абонатна станция, поради което, въз основа на цитираната норма на чл. 153, ал.1 от ЗЕ, същият има качеството на потребител на ТЕ. В случая, безспорно по делото се установи, че  отв. Г. дължи плащане само на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, доколкото в имота няма отопление, тръби и не се  ползва топла вода. Неизползването на  ТЕ за отопление и топла вода, само по себе си, не  изключва дължимостта на сумите, съставляващи дял от ТЕ, отдадена от сградната инсталация на топлофицираната сграда, с изградена абонатна станция.

Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума. Искът за заплащане на лихва за забава върху главницата има акцесорен характер, и зависи от изхода на главния иск. От заключението по ССЕ, се установява, че размерът на лихвата за забава, върху главницата от 646,72лв., за периода 03.04.2014-16.03.2017г. е в размер на 105,44лв.

На основание гореизложеното, съдът намира, че предявените искове са основателни, в приетите от съда размери, след частичното прекратяване на производството по делото, и следва да бъдат уважени, като бъде признато за установено спрямо ответника С.Г., че дължи сумата от 323,37лв.- главница, съставляваща потребена ТЕ, за периода 01.02.2014-31.01.2017г. и сумата от 52,72лв.- лихва за забава, за периода 03.04.2014-16.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК- 22.03.2017г., съобразно частичното прекратяване на производството по  делото.

Следва ответникът да понесе направените по настоящето дело разноски, съобразно изхода на делото, и след частично прекратяване на  същото, в размер на 217,50лв.В случая съдът определя размер на дължимото юрк. възнаграждение, в размер на 100лв., по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК. Съобразно цитираната норма, в полза на юридически лица или еднолични търговци, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ- Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1- или в размер от 100лв. до 300лв. , като в случая съдът определя минимален размер от 100лв.

Ответника следва да понесе направените в заповедното производство разноски, които съдът е изчислил в размер на 11,85лв., вкл. държавна такса и юрк. възнаграждение, съобразно частта от вземането, която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК. В случая, съдът също определя размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение, по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ –Наредба за заплащането на правната помощ–чл.26, съобразно който размерът на възнаграждението при защита в заповедните производства, е в размер от 50лв. до 150лв. Съдът намира, че следва да се определи минимален размер на юрк. възнаграждение от 50лв.

Следва издадената заповед за изпълнение № 1257/23.03.2017г. по ч. гр.д.№2048/2017г по описа на ПлРС, да бъде обезсилена –за разликата над предявената в настоящето производство сума.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.422, ал.1, вр чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, че С.Д.Г., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й. В, сумата от 323,37лв.- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.02.2014-31.01.2017г., за имот с аб.№ 42155, и сумата от 52,72лв.- лихва за забава, за периода 03.04.2014-16.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК- 22.03.2017г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 1257/23.03.2017г. по ч.гр.д.№ 2048/2017г. по описа на ПлРС.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, С.Д.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й. В, сумата от 217,50лв.- разноски по настоящето дело и сумата от 11,85лв..- разноски по ч. гр.д.№ 2048/2017г. по описа на ПлРС.

ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 415, ал.2 от ГПК, заповед за изпълнение №1257/23.03.2017г. по ч.гр.д.№ 2048/2017г. по описа на ПлРС, ЗА РАЗЛИКАТА НАД предявената в настоящето производство сума, от общо 376,09лв.., от които 323,37лв.- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.02.2014-31.01.2017г. и сумата от 52,72лв.- лихва за забава, за периода 03.04.2014-16.03.2017г.

Решението се постановява с участието на третото лице- помагач „НЕЛБО” ЕАД, гр. София.

Решението може да обжалвано в двуседмичен срок, от съобщението до страните, пред ПлОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: