О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№689
06.11.2018
г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна, Гражданско
отделение на 06.11,
две хиляди и осемнадесета година, в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Като
разгледа докладваното от съдия Петрова в.гр.д. № 557 по описа на съда за 2018
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 248 ГПК и е образувано по молба на
„Енерго-Про Продажби” АД, гр.Варна, подадена чрез процесуалния му представител
адв.Н.Б., за изменение на определение № 661/25.10.2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № №557/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд, в частта му за
осъждането за разноските
в производството пред апелативния съд.
Жалбоподателят е настоявал, че не следва
да отговаря за разноските на насрещната страна по съображения, че производството
по чл.248 от ГПК има несамостоятелен характер, то е способ за защита срещу
неправилното им присъждане и такива изобщо не следва да се присъждат. Молил е
за изменение на определението на апелативния съд с отмяна на осъждането му за
разноските.
„КНМ
Груп” ЕООД, гр.Варна, чрез адв. Д.Я.,
е подал писмен отговор, с който е оспорил молбата и е молил за оставянето й без
уважение. Изложил е съображения, че производството пред апелативния съд е
такова по обжалване на разпореждане за връщане на частна жалба, а не такова по
институционален контрол на определението на окръжния съд по чл.248 от ГПК, а с
инициирането на недопустимо съдебно производство жалбоподателят е станал повод
насрещната страна да стори разноски за адвокатска защита, поради което и тези
разноски правилно са били присъдени.
Съгласно
разпоредбата на чл. 248 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за
разноските.
Молбата
е редовна, постъпила е в срок и изхожда от процесуално легитимирано лице, поради
което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните
съображения:
Изменението
на решението, респ. определението на съда в частта на разноските е изключение
от забраната за неоттегляемост на решението по чл. 246 ГПК. Затова
произнасянето относно отговорността за разноските може да бъде изменено не само
при погрешно изчисляване, но и поради грешки във фактическите констатации и
правните изводи на съда, въз основа на които той е изградил произнасянето си по
отговорността за разноските. Именно в този смисъл е и настоящата молба за
изменение на постановеното определение в частта на разноските чрез отмяна на
същите.
С
определение № 661
от 24.10.2018 г., постановено
по ч.гр.д. № 557/2018 г., Варненският
апелативен съд е потвърдил разпореждане
№ 5702/24.08.2018 г.,
постановено по в.гр.д. №10587/18
г. по описа на ВОС, с което е била върната частната жалба на „Енерго-Про
Продажби” АД против определение по чл.248 от ГПК. Със същото определение и на
осн. чл. 78, ал.3 ГПК, апелативният съд е осъдил жалбоподателя да заплати
разноските за адвокатска защита на насрещната по частната жалба страна -„КНМ
Груп” ЕООД в размер на 200 лв. Така развилото пред апелативния съд производство
не е такова по обжалване на определение по чл. 248 от ГПК, а е имало за предмет
проверката на разпореждането на окръжния съд за връщане на частната жалба срещу
определението по чл.248 от ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Доколкото
делото пред окръжния съд е приключило с окончателно решение, сторените разноски
на „КНМ Груп” ЕООД за адвокатска защита в производството по частната жалба на „Енерго-Про
Продажби” АД срещу разпореждането за връщане на частната му жалба против
определението по чл.248 ГПК не могат да бъдат присъдени с този краен съдебен
акт. Те следва да се присъдят в производството пред апелативния съд с оглед
резултата от него и в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК.
Разпореждането за връщане е потвърдено от апелативния съд, поради което
жалбоподателят дължи разноските на насрещната страна за адвокатска защита,
които своевременно е поискал и доказал. Този извод не се променя и от
обстоятелството, че обжалваното разпореждане на окръжния съд е имало за предмет
връщане на частна жалба срещу определение по чл.248 от ГПК. Независимо от
горното, следва да бъде посочено, че дори предмет на въззивното производство да
бе определение на окръжния съд по чл. 248 от ГПК, то отговорността за
разноските във въззивното частно производство не се подчинява на различни от
общите правила за отговорността за разноските, като в тази насока е налице и
съдебна практика на ВКС (присъдени са разноски в производство по частна жалба
срещу определение по чл.248 от ГПК -определение № 393 от 10.06.2015 г. на ВКС о
ч.гр.д. № 2132/2015 г. IV
г.о.).
В
този смисъл, настоящата молба по чл.248 от ГПК на „Енерго-Про Продажби” АД, гр.Варна
е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По
изложените съображения, Апелативен съд –Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 от ГПК на „Енерго-Про Продажби” АД, гр.Варна,
подадена чрез процесуалния му представител адв.Н.Б., за
изменение на определение № 661/25.10.2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № №557/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд, в частта му за
осъждането за разноските
в производството пред апелативния съд.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: