№ 770
гр. София, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20251000501094 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на К. А. Т. чрез пълномощник адв. А. против
решение от 04.02.2025г по гр.д. № 14 592/2024г на Софийски градски съд, с което на
осн. чл.7, б.f вр. чл.8 от Хагската конвенция, е разпоредено връщането на детето А. К.
Т. в държавата по обичайното му местопребиваване – Северна Ирландия, по молба на
майката Й. Г. С. срещу К. А. Т. чрез Министерство на правосъдието – централен орган
по смисъла на Конвенцията.
Поддържат се оплаквания за неправилност на решението и неговата отмяна с
подробни съображения, че не са налице предпоставките в Хагската конвенция за
връщане на детето. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява
различна от възприетата от съда фактическа обстановка, която не обосновава
нарушение на Конвенцията. Изтъква се още, че неправилно съдът е приел, че не са
налице предвидените в чл.13 от Хагската конвенция изключения, при които трябва да
откаже връщане на детето – напротив ставало ясно, че обстановката, при която ще
живее в Северна Ирландия е рискова за неговото здраве и психическо състояние.
В срок е постъпил отговор на Министерство на правосъдието като представител
на молителя Й. Г. С., чрез пълномощници Ю. Б. и М. С. – главни ю.консулти в
дирекция „Правни дейности“, с който се поддържат подробни възражения против
оплакванията в жалбата и се иска потвърждаване на решението.
1
САП не е взела становище по жалбата в срок. В с.з. п
САС в настоящият състав, констатира, че въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. След самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства и доводите на страните, настоящият състав приема
за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по молба на Й. Г. С. по чл.7,
б.f вр. чл.8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международно
отвличане, за връщане на роденото по време на връзката й с К. А. Т. малолетно дете А.
К. Т. в държавата по обичайното местопребиваване Северна Ирландия.
Ответникът е оспорил молбата като неоснователна и въвел възражения, че са
налице изключенията, предвидени в чл.13 б.“б“ от Хагската конвенция.
По делото е безспорно и се установява от събраните писмени доказателства, че
страните родители на малолетното дете А. К. Т., на 4год, роден на ********г., който
факт се установява от приложеното удостоверение за раждане, издадено от общ.Стара
Загора. В случай като този, когато родителите не са в брак и няма съдебно решение по
родителските въпроси, приложима е уредбата на Наредбата за децата от 1995г на
Северна Ирландия /приложена в превод по делото/, и бащата се счита за носител на
родителска отговорност заедно с майката, щом е вписан в акта за раждане на детето.
Не е спорно и се установява от писмените доказателства пред първата
инстанция, че детето е имало обичайно местопребиваване в Северна Ирландия до
06.09.2024 г., когато с майката заминава при роднини в Германия, а след това в
България. Този факт освен безспорен между страните, се подкрепя и от представената
схема за уседналост на граждани на ЕС Ливърпул от 16 февруари 2022 г. и от
регистрацията на детето като пациент при общопрактикуващ лекар д-р Макдоналд,
Лърган, Крейгевън.
Установено е, и че понастоящем детето живее в гр. Стара Загора, ул. Планинец
№ 57, където е постоянното местожителство на родителите на ответника и на него
самия при периодичните му завръщания в България. Майката не е давала съгласието
си детето за промяна в местожителството на детето и изрично се е противопоставила
посредством подадената
Майката не е дала съгласие за задържането на детето в Република България към
установяването му или в по-късен момент, за което противопоставяне свидетелства
депозираната молба по Хагската конвенция за връщане на детето.
От гласните доказателствени средства пред първата инстанция, депозирани от
свидетелите М. и П. Т.- фактически партньор на молителката и неговата майка, се
установява, че преките грижи за малолетното дете в пълен обем са осъществявани от
двамата родители, а след раздялата им от майката. До установяването му в България,
2
тя е била обгрижващия родител, а след това постоянно е търсела контакт с ответника,
за да вземе детето, но получавала отказ, а и често и бил препятстван контакта й с
него.
Пред първата инстанция са депозирани и показанията на А. Т.- баща на
ответника, от които отново става ясно, че от раждането си детето е живеело в Северна
Ирландия. Грижи са полагали той съпругата му - баба и дядо по бащина линия. През
месец март 2024г. синът му се конфронтирал с Й. и след това се разделили, тогава 3-4
месеца детето било гледано в семейството му, майката го вземала за по 3-4 дни, а
лятото за 1- 2 седмици. През месец август майката е поискала от бащата паспорта на
детето, за да уреди статута му в Северна Ирландия, след което с него и партньора си
св. М.Т. заминала за Германия, а по-късно за България. Това станало повод бащата със
семейството си да се върне в България и да оттегли декларацията – съгласие, за да не
може Й. с детето да напуснат страната. Когато последната разбрала, че бащата също е
в България, му се обадила да вземе детето и се върнала в Северна Ирландия, без
повече да го потърси. От тогава детето се отглеждало от семейството му в гр.Стара
Загора, а синът му ходел за определени периоди да работи в Северна Ирландия и се
връщал.
Показанията на св. А. Т. не следва да бъдат ценени в частта им, в която се сочи,
че след предаването на детето, майката заминала за Северна Ирландия без повече да
го потърси – преценени по реда на чл. 172 ГПК освен заинтересовани, те се
опровергават и от другите писмени и гласни доказателства.
Посочените факти категорично потвърждават изводите на първата инстанция за
наличието на всички предпоставки на чл.3 от Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца предвиждаща: 1. прехвърлянето или
задържането на детето е незаконно, извършено в нарушение на правото на
упражняване на родителските права съгласно законите на държавата по обичайното
местопребиваване - в случая Северна Ирландия; 2.детето е било прехвърлено, респ.
задържано без съгласието на родителя, упражняващ ефективно родителски грижи; 3.
молбата за връщане на детето е подадена преди изтичането на една година от
задържането на детето; 4. не съществува сериозна опасност връщането на детето да го
изложи на заплаха от физическо или психическо увреждане или по друг начин го
постави в неблагоприятна ситуация, респ. ако такава опасност съществува да са
направени адекватни уговорки, осигуряващи защитата на детето и отвеждащия
родител след неговото завръщане /чл.11, т.4 Регламент № 2201/2003г, който има
действие по отношение на държавите членки и допълва Хагската конвенция от 1980г/.
Както се посочи майката и детето са пребивавали на територията на Северна
Ирландия в продължение на години, затова приложимо е понятието в Конвенцията за
„обичайно местопребиваване“. Липсва писмено съгласие от страна на майката за
3
промяна в обичайното местожителство на детето на територията на България. На
следващо място няма решение на компетентен съд, овластяващ другия родител
еднолично да взема решения, отнасящи се до родителски права и отговорност, нито
доказателства оставането на детето в България да е в резултат на постигнато в
последствие споразумение между родителите. Следователно детето е задържано
незаконно от бащата в нарушение на цитираните правила на Хагската конвенция и
този факт категорично се потвърждава от всички събрани гласни и писмени
доказателства. Молбата за връщане е подадена преди изтичане на една година от
неговото задържане и следователно не е налице изключение по чл.12, апр.2 от
Конвенцията.
Категорично на следващо място не са представени доказателства, от които да се
съди, че молителката по някакъв начин с поведението си би застрашила живота и
здравето на детето, или че условията на живот в държавата по обичайното
местожителство Северна Ирландия са неприемливи и неподходящи.
Следователно, не са налице предпоставките, при които органът на замолената
държава може да откаже връщане на дете, независимо от наличието на условията по
чл.12 вр. чл.3, посочени изрично в чл.13 от Конвенцията. Те се свеждат до
неефективно упражняване на родителските права по време на прехвърлянето или
задържането на детето /чл.13 б.“а“/ и до наличие на сериозна опасност връщането на
детето да го изложи на физическо или психическо увреждане или по всякакъв друг
начин да го постави в неблагоприятна ситуация /чл.13, б. „б“/. В случая се установява
хипотезата на чл.3 от Конвенцията, отнасяща се до нарушаване правото на майката,
ефективно да упражнява родителските права, които би осъществявала, ако детето не бе
неправомерно задържано от бащата. Майката е упражнявала ефективно родителските
права по време на прехвърлянето. Детето, откакто родителите му са разделени /края на
месец март 2024 г./, реално е живяло периодично с молителката /родителите са се
грижили през различни периоди от време самостоятелно за А./ - в тази връзка са
свидетелските показания на всички разпитани по делото свидетели. Няма данни
майката да е била лишена от родителски права или те да са били ограничени, респ.
предоставени на бащата по съответния ред. Правилно поради това,
първоинстанционният съд е съобразил представените по делото доказателства относно
правната уредба в Северна Ирландия в областта на родителската отговорност-
Наредба за децата от 1995г., Част втора, и приел, че майката е упражнявала ефективно
родителските права по отношение на детето, в които несъмнено се включва и правото
да определя местопребиваването му.
Категорични са доказателствата, изключващи наличието на предпоставки по
чл.13, б.“б“, тъй като няма обективно установени обстоятелства, които да сочат, че
връщането на детето ще го постави в неблагоприятна ситуация или изложи на
4
опасност от физическо и психическо увреждане. Информация за такива обстоятелства
не е предоставена нито от централния орган, нито от друг компетентен орган по
обичайното местопребиваване на детето, в съответствие с изискването на чл. 13, ал. 3
от Хагската конвенция. Напротив - дългото отсъствие на майката от живота на детето
в резултат на отвличането би могло да прекъсне емоционалната и доверителна връзка
между тях, което не е в интерес на детето.
За пълнота на изложението, ще следва само да се спомене, че всички спорове
относно упражняването на родителските права по отношение на детето, както и
относно промяната на неговото местоживеене, трябва да се решават съвместно от
родителите му или по съдебен ред от компетентния съд по родителската отговорност.
С оглед всички изложени мотиви и като се съобрази с основния принцип на
Конвенцията за защита на висшия интерес на детето, съдът намира за правилно
разрешението за връщане на детето на територията на държавата по обичайното му
местопребиваване.
Съгласно чл. 22а, ал. 3 от Закон за закрила на детето разноски не се дължат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.02.2025г., по гр.д. № 4592/2024г.,на Софийски
градски съд, ГО, 3-ти брачен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5