О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№…………. 25.03.2019
г. гр. Плевен
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Плевенският окръжен съд четвърти въззивен наказателен състав
На двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: И. РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
вчнд № 223 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.
341, ал. 2 от НПК.
Образувано е по частна жалба от адвокат Х.Н. – защитник на подсъдимия И.С.К. ***, подадена срещу определение № 36 от 12.02.2019 г., постановено по нохд № 182/2017 г. по описа на Районен съд-гр. Троян.
С обжалваното определение Троянският районен съд е оставил без уважение молбата на подсъдимия И.С.К. за изменение на мярката му за неотклонение от „Парична гаранция в размер на 2000 лева“ в „Подписка“ и е потвърдил мярката за неотклонение „Парична гаранция в размер на 2000 лева“.
В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и за вземане на мярка за неотклонение „Подписка“ по отношение на подсъдимия И.С.К..
Плевенският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото и провери изцяло правилността на постановеното определение, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 342, ал. 1 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по
същество частната жалба е основателна.
Троянският районен съд е отказал да уважи молбата на подсъдимия И.С.К., тъй като е приел, че не е налице промяна на обстоятелствата, при условията на които, спрямо И.С.К. е била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 2000 лева“. В частност решаващият съд е посочил изрично, че наличието на влязла в сила присъда, с която подсъдимият е осъден на една година и два месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим, не е ново обстоятелство, налагащо ревизиране на досегашната мярка за процесуална принуда.
Въззивната инстанция в настоящия си състав намира, че атакуваният с частната жалба съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен, а по отношение на подсъдимия И.С.К. следва да бъде взета мярка за неотклонение „Подписка“.
Предназначението на мярката за неотклонение е да бъде обезпечено законосъобразното провеждане на наказателното производство в разумен срок, както и възпрепятстването на подсъдимия да предприеме действия по укриване и извършване на престъпление. При определяне вида на мярката за неотклонение несъмнено е нужно да бъде намерен баланс между целите, визирани в чл. 57 НПК, относими към обществения интерес, и засягането на правата на привлеченото към наказателна отговорност лице. При това - съобразно константната и непротиворечива практика на ВКС и останалите съдилища в Република България, основно изискване към законосъобразността на всяка мярка за неотклонение е тя да бъде пропорционална на преследваните цели и да не създава повече ограничения от действително необходимите за провеждането на ефективен наказателен процес. В производството по чл. 270 НПК съдът следва да направи преценка дали при евентуално изменение на мярката за неотклонение съществува опасност подсъдимият да извърши престъпление и да се укрие и по този начин да осуети своевременното приключване на съдебната фаза на наказателния процес.
В разглеждания случай не съществува никаква опасност – дори и хипотетична, подсъдимият И.С.К. да се укрие, да извърши престъпление и да препятства законосъобразното движение и приключване на наказателното производство, при положение, че взетата спрямо него мярка за неотклонение бъде променена в „Подписка“. Това е така, тъй като с присъда № 3 от 26.04.2018 г., постановена по нохд № 468/2017 г. по описа на Районен съд-гр. Троян, К. е осъден на една година и два месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим, за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2, във връзка с ал. 1 НК. Присъдата е влязла в сила на 22.10.2018 г. и подсъдимият К. изтърпява наложеното му наказание в затвора в гр. Ловеч.
При наличието на влязла в сила осъдителна присъда с ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, мярката за неотклонение „Парична гаранция в размер на 2000 лева“, взета по отношение на частния жалбоподател, не е пропорционална на преследваните цели и създава повече ограничения от действително необходимите за провеждането на ефективен наказателен процес.
По изложените съображения и на основание чл. 345, ал. 2 НПК, Плевенският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 36
от 12.02.2019 г., постановено по нохд № 182/2017 г. по описа на Районен съд-гр.
Троян.
ВЗЕМА мярка за
неотклонение „ПОДПИСКА“ по отношение на подсъдимия И.С.К. – роден на *** ***,
ЕГН – **********.
Определението не подлежи на касационна жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.