№ 157
гр. Пловдив, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско
дело № 20215300503290 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.435,ал.2,т.7 и сл.от ГПК.
Образувано е по жалба,подадена от адв.М.Ч.,назначен за особен представител на
длъжниците К. Н. Н.,ЕГН-********** и АН. Д. Н.,ЕГН-********** против разпореждане №
3215/11.11.21г.,постановено по изп.д.№ 168/21г.по описа на ЧСИ Мариана Кирова,рег.№
823 по КЧСИ и район на действие-ПдОС,в частта му,с която е оставено без уважение
искането на адв.Ч.,обективирано в молба вх.№16948/10.11.21г.за възлагане в тежест на
взискателя на определеното възнаграждение за вещо лице във връзка с изготвяне на
повторна оценка на описаните недвижими имоти.
Жалбоподателите чрез адв.Ч. излагат съображения,че съдебният изпълнител
неправилно е възложил разноските за извършването на нова експертиза на тях чрез
особеният им представител.Твърдят,че особеният представител на длъжниците е освободен
от задължението да внася такси и разноски за реализиране на предприетите действия по
защита на правата и интересите им.ЧСИ неправилно приел,че длъжникът А.Н. устно е
упълномощила адв.Ч. по смисъла на чл.33,ал.2 от ГПК в деня на описа на имотите-
14.10.21г.Искат отмяна на атакуваното разпореждане и възлагане на разноските за изготвяне
на повторна оценка на имотите на взискателите по делото.
Взискателят „Юробанк България“АД,ЕИК-********* чрез пълномощника си
адв.Д.М. счита жалбата за неоснователна по изложени в писмено възражение съображения.
ЧСИ е изложил в мотивите си по чл.436,ал.3 от ГПК становище,че жалбата е
неоснователна.
1
Съдът,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите и становищата на
страните,приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.436 от ГПК от легитимирани лица против
обжалваемо действие на ЧСИ по см.на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК,поради което е допустима.
Разгледана по същество,е основателна.
Изпълнително дело № 168/21г.е образувано по молба на взискателят„Юробанк
България“АД по изп.лист № 386/05.02.21г.по ч.гр.д.№1672/21г.по описа на ПдРС срещу
солидарните длъжници К. Н. Н.,ЕГН-********** и АН. Д. Н., ЕГН-********** за заплащане
на парично задължение,като вземането по изпълнителния лист е обезпечено с договорна
ипотека върху два недвижими имота,собственост на длъжниците.
С разпореждане № 2614/13.09.21г. ЧСИ е назначил за особен представител на
длъжниците адв.М.Ч. и е насрочил опис за 14.10.21г.на ипотекираните имоти.На описа се е
явил единият от длъжниците-А.Н.,като в протокола за описа изрично е записано,че А.Н. се
явява лично,като осигурява достъп до имота,а също и че „на длъжникът А.Н. се указа да
посочи контакт,но същата заяви,че желае да бъде уведомявана за действията по делото чрез
адв.М.Ч..“Протоколът е подписан от Н. като длъжник и от адв.Ч. като особен представител
на К.Н..
На 10.11.21г.адв.Ч. подава до ЧСИ молба,с която оспорва изготвената оценка на
процесните недв.имоти на осн.чл.485,ал.2 от ГПК,посочва друго вещо лице за изготвяне на
повторна оценка и моли съдебният изпълнител да укаже на взискателите да внесат
дължимата се сума за възнаграждението на вещото лице,тъй като той е особен представител
на длъжниците.
С атакуваното разпореждане № 3215/11.11.21г.ЧСИ насрочва оглед със задача
изготвяне на нова оценка на процесните недв.имоти на 18.11.21г.,назначава посоченото от
длъжниците вещо лице да даде заключение за оценката на недв.имоти при възнаграждение
от 400лв.,но вносими от молителя,като оставя без уважение искането на адв.Ч. за възлагане
в тежест на взискателя на определеното възнаграждение за вещо лице във връзка с изготвяне
на повторна оценка на описаните имоти.Мотивите на ЧСИ са,че предвид изричната
нормативна уредба (чл.485,ал.2 от ГПК),на взискателя не може да се възложат разноски,за
които това не е предвидено.На следващо място приема,че адв.Ч. има качеството на особен
представител само по отношение на единия длъжник-К.Н.,а другият длъжник-А.Н.,видно от
отразеното в протокола за опис от 14.11.21г.,се явила на описа и направила заявление,което
попадало в приложното поле на чл.33 от ГПК.Така ЧСИ приел,че Н. устно е упълномощила
адв.Ч. като неин пълномощник по изп.дело.
Тъй като длъжниците не са внесли в срок възнаграждението за вещо лице от 400лв.,с
разпореждане № 3266/18.11.21г.съдебният изпълнител е оставил без уважение искането за
изготвяне на повторна оценка на недвижимите имоти,собственост на длъжниците,което
разпореждане също е обжалвано,но не е предмет на настоящото производство.
Настоящата инстанция намира за неправилни изводите на ЧСИ.Институтът на
2
особения представител намира приложение не само в исковото,но и в изпълнителното
производство (чл.430 от ГПК),поради което в случая и доколкото липсват други
норми,уреждащи този институт в рамките на изпълнителното производство,намират
приложение разпоредбите на чл.29 от ГПК.А разпоредбата на чл.29,ал.3,изр.посл.от ГПК
предвижда в случая на специално назначено от съда лице,представляващо лице с неизвестен
постоянен и настоящ адрес,разноските първоначално да се понасят от насрещната
страна.Тази разпоредба намира приложение по аналогия и в изпълнителното
производство.Взискателят следва да понесе разноските за възнаграждение на вещо лице за
изготвяне на нова оценка на имотите предвид направеното от длъжниците оспорване на
предходната оценка само защото в случая длъжниците са представлявани от особен
представител.Това не означава,че тези разноски от 400лв.ще останат в тежест на
взискателя.Всички разноски по изп.дело с изключение на случаите,посочени в чл.79,ал.1 от
ГПК,(а в настоящия случай разноските не се включват в изброените в чл.79,ал.1 от ГПК),са
за сметка на длъжника.Ето защо взискателят ще ги получи или при евентуално последващо
разпределение,или при приключване на изп.дело.
Настоящата инстанция не споделя и извода на ЧСИ,че длъжникът А.Н. е
упълномощила устно адв.Ч. по чл.33 от ГПК.За да е налице устно упълномощаване по
смисъла на чл.33 от ГПК,следва същото да съдържа елементите на писменото
упълномощаване,конкретно-упълномощителят да направи волеизявление,от което
недвусмислено да се разбира,че упълномощава съответния пълномощник да го
представлява-в случая по изпълнителното дело.От записаното в протокола за описа от
14.10.21г.не може да се изведе такъв извод,тъй като А.Н. е заявила само,че желае да бъде
уведомявана за действията по делото от адв.Ч.,но не и да бъде представлявана от него.
При това положение ЧСИ неправилно е оставил без уважение искането на
длъжниците чрез особения им представител разноските за вещото лице за изготвяне на
повторна оценка на имотите да се заплатят от тях,вместо да се възложат на взискателя.
Поради горното разпореждането като незаконосъобразно следва да се отмени и
делото следва да се върне на ЧСИ за произнасяне по молбата на длъжниците от
10.11.21г.,като възложи определените от него разноски в размер на 400лв.за вещо лице да се
заплатят от взискателя на осн.чл.485,ал.2 от ГПК във вр.с чл.29,ал.3,изр.посл.от ГПК
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 3215/11.11.21г.,постановено по изп.д.№ 168/21г.по
описа на ЧСИ Мариана Кирова,рег.№ 823 по КЧСИ и район на действие-ПдОС,в частта
му,с която е оставено без уважение искането на адв.Ч.,обективирано в молба вх.
№16948/10.11.21г.за възлагане в тежест на взискателя на определеното възнаграждение в
размер на 400лв.за вещо лице във връзка с изготвяне на повторна оценка на описаните
3
недвижими имоти.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Мариана Кирова,рег.№ 823 по КЧСИ за изпълнение на
указаните в мотивната част на определението действия.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4