Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ …….

гр. В.Търново, 08.10.2019 год.

 

В   И М Е Т О  Н А    Н А Р О Д А

 

Великотърновски районен съд, първи състав, в публично заседание на  единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав: 

 

Председател: Явор Данаилов

 

при секретаря Анита Бижева, като разгледа докладваното от съдията Данаилов гр. дело № 944 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са субективно съединени отрицателни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК.

Ищците Г.Й.Ж., Н.Г.Ж. и Й.Г.Ж., чрез пълномощника им адвокат С.К. твърдят в исковата си молба, че на основание давностно владение и наследство са придобили собствеността върху недвижим имот в с. Присово, общ. В. Търново, представляващ поземлен имот № 39 в квартал 13 по ПУП на селото, с площ от 610 кв. м. и че на това основание са признати за собственици с нот. акт № 871, том V, рег. № 7329, дело № 526/2007г. на нотариус Г. Стателова. Ищците изтъкват, че процесния имот е придобит от общия им наследодател Н. /Кольо/ Сх Ж. по дарение от негова роднина. Твърдят, че след неговата смърт /07.03.1975г./ са продължили ползването на имота и са заплащали дължимите за него данъци. Ищците отричат да е имало спорове по повод на имота, но понастоящем узнали, че ответниците се легитимират като собственици на същия на основание придобивна давност, за което са се снабдили с нот. акт № 1377, том 7, рег. № 8524, дело № 1084/2007г. на нотариус Т. Братванова. По изложените съображения отправят искане до съда да се приеме за установено по отношение на ищците, че ответниците не са собственици на процесния недвижим имот и на основание чл. 537 ал. 2 ГПК да се отмени констативния им нотариален акт. Претендират се разноски.

Ответниците П.Х.П. и В.В.П. с отговора на исковата молба заемат становище за неоснователност на иска. Излагат, че на 20.10.1970г. са сключили договор за продажба на имота с наследодателя на ищците, но тъй като същият не разполагал с документи за собственост, не бил съставен нотариален акт. Посочват обаче, че от тази дата владеят и ползват имота без прекъсване повече от 50 години. Твърдят, че след смъртта на наследодателя на ищците, неговият син е предявил претенции спрямо тях, по повод на които са провели успешна владелческа защита по чл. 75 ЗС по гр.д. № 160/1977г. на ВТРС. Изтъкват, че след 1977г. никой не е оспорвал владението и собствеността върху спорния имот, включително ищците, поради което са придобили същия по давност на основание чл. 79 ЗС, за което са се снабдили с констативен нотариален акт. Ответниците оспорват общият на ищците наследодател и неговата съпруга, както и техните наследници да са владели и ползвали имот след 1970г. до днес. В тази връзка изтъкват, че през целия този период те са заплащали данъците за имота. По изложените съображения ответниците молят съда да отхвърли исковата претенция на ищците и да отмени техния констативен нотариален акт за собственост по реда на чл. 537 ал. 2 ГПК.

            Съдът, след като изслуша становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност съгласно изискванията на ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка №871, том 5, рег.№7329, дело №526 от 23.07.2017г. на нотариус ххх ищците са признати за собственици при равни права по давностно владение и наследство на следния недвижим имот, намиращ се в с. Присово, общ. Велико Търново, а именно: поземлен имот 39 в квартал 13 по ПУП на селото, с площ от 610 кв.м., включен в урегулиран поземлен имот II-39, 40, при граници: запад – УПИ I-40, изток – УПИ III-38, север – улица, юг – улица.

Ищците са законни наследници на ххх Ж., починал на 26.05.1994 г. – Г.Ж. е негова съпруга, а Н.Ж. и Й.Ж. – синове. хх Ж. е законен наследник – син, на Н. Стефанов Ж., починал на 07.03.1975 г.

Според представения разписен лист за с. Присово имотът №39 е вписан със собственици ищците по делото на основание констативния нотариален акт за собственост, като в същият лист е задраскано „наследници Кольо Стефанов Ж.”.

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот №1377, том 7, рег. №8524, дело № 1084 от 08.06.2007 г. ответниците са признати за собственици на основание давностно владение върху следния недвижим имот, намиращ се в с. Присово, общ. Велико Търново, а именно: поземлен имот №39 в квартал 13 по ПУП на с. Присово, с площ 590 кв.м., с неприложена улична регулация, част от който е предвиден за изграждане на обект – публична държавна собственост при граници: изток – поземлен имот 38, квартал 13; запад – ПИ №40, квартал 13; север – ПИ №25 и ПИ №26, двата в квартал 13; юг – дере.

По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, според заключението на която имотът, описан в нотариален акт за собственост №1377, том 7, рег. №8524, дело № 1084 от 08.06.2007 г. и имотът, описан в нотариален акт за собственост №871, том 5, рег.№7329, дело №526 от 23.07.2017 г. на нотариус Галя Стателова, са идентични, като основните белези – местоположение, площ и граници се отнасят за един и същ имот.

По делото е представена декларация по ЗМДТ от 04.05.1998 г., в която ответникът П.П. е декларирал собствеността си върху описания в исковата молба недвижим имот в с. Присово.

Представена е декларация с вх.№102298/18.06.2007 г. на Г.Й.Ж. по чл.14 от ЗМДТ, в която е декларирана земя в с. Присово – имот №39 в квартал 13 с описаните собственици – ищците по делото.

По делото е приета като доказателство и декларация от 16.12.1965 г. от Никола Стефанов Ж. с описано дворно място в с. Присово, придобито по наследство и делба, като с червен химикал е отбелязано – „ликвидирана”, с дата 29.11.1989 г.

Представена е и подадена декларация от П.Х.П. от 22.02.1967 г. за притежаваните от него и вписани там къща, гараж и дворно място.

Представена е и страницата от декларацията на Никола Ж.,***, където в раздел „промени в данъчната оценка на имота” са посочени трите имена на П.Х.П., като нов собственик на дворно място в с.Присово, описано в декларацията на ххх Ж.. Декларацията на ххх Ж., включително и страницата с нанесени промени в данъчната оценка на имота, са в заверени преписи от Община Велико Търново.

Представени са в заверени преписи приходни квитанции за заплатени данък сгради и такса смет от ответниците за имот в с. Присово за 1998 г. и 1999 г., както и данъчни съобщения за задълженията на ответниците за 1998 г. и 1999 г. от Данъчна служба, гр. Велико Търново. Ответниците са представили и 5 бр. приходни квитанции от 17.03.2006 г. за заплатен данък и такса за земя в с. Присово, земя с. Къпиново и земя и сграда с. Присово. Представени са 2 бр. приходни квитанции за заплатени от ответниците данък и такса от 04.02.2002 г. за земя в с. Присово.

Видно от писмото на ВТРС и преписа от описната книга на ВТРС, гр.д.№160 е образувано на 04.02.1977 г. с предмет – иск по чл.75 от ЗС, със страни ищец П.Х.П. и ответник Георги Николов Ж.. Делото е приключило и е предадено в архива на съда на 10.01.1978 г., но същото е унищожено.

По делото е представен и протокол от 26.03.1942 г. на Търновски околийски съдия по ч.г.д.№168/1940 г., с който е одобрена съдебна спогодба, по силата на която Кольо Стефанов Ж., ххх Ж. и ххх Ж. получават в дял имоти в землището на с. Присово – ниви, зеленчукова градина, между които и дворно място в с. Присово.

Според писмо на Община Велико Търново, Дирекция „Местни данъци и такси” липсват данни за лицето Георги Николов Ж.. Представени са приходни квитанции за платени от ищците Н.Г.Ж., Й.Г.Ж. и Г.Й.Ж. *** за периода 2007 г. – 2018 г. Представени са и приходните квитанции за заплатените от П.Х.П. и В.В.П. *** за периода 2007 г. - 2018г.

С цел доказване на твърденията в исковата молба, са допуснати и разпитани свидетели на ищците. Свидетелката хх посочва, че съпругът й е собственик на имот №40, който е съседен на спорния имот. Тя живеела в с. Присово от 1990 г. и имотът бил поддържан от Г. и Георги до смъртта на последния. След смъртта на Георги свидетелката не е виждала Г. да посещава имота, от време навреме го почиствала от треви. От около десетина години имотът станал гора. Свидетелят ххх, който бил собственик на съседния имот с №38 посочва, че е виждал Г. и мъжа й в имота но преди 1990 г. След 1990 г. имотите не се обработвали. Свидетелката ххх посочва, че познава страните по делото, знае и имота, за който се води делото. Имала дворно място, до което стигала през процесния имот. Признава, че преди тридесет години оставила нейното място и вече не минавала през процесния имот. В селото се говорело, че имотът бил на баба Цана, дядо Кольо и на Петко.

С цел доказването на твърденията в отговора си, по делото са допуснати и разпитани и свидетели на ответниците. Свидетелят хх посочва, че откакто се помни знае, че бабата на Ивета, която се казвала Йова, основно обработвала дворното място. На баба Йова помагали двете й дъщери. Свидетелката ххх живее в с. Присово откакто се е родила, а от 1972 г. живее в този район, в който се намира спорния имот. Посочва, че е виждала баба Йона – на Ивета баба й, както и след нейната смърт ищците – ищците П. и Верка да носят продукция картофи и лук. Съседка й споделила, че на Ивета родителите – П. и Верка, са й дали да го обработва. Свидетелката ххх, която от 1964 г. пребивавала с родителите си в с. Присово, също посочва, че бабата на Ивета - Йова го обработвала. През 80-те години Йова отстъпвала имота да го обработват. Около 1974 г. била виждала имота да се обработва от Йова и нейните дъщери. Имотът се обработвал от тях като починала баба Йова, преди десет години.

При така установените факти по делото съдът е мотивиран да приеме, че предявените отрицателни установителни искове, да се приеме за установено по отношение на ищците, че ответниците не са собственици на процесния недвижим имот и на основание чл. 537 ал. 2 ГПК да се отмени констативния им нотариален акт, са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.  Съображенията за това са следните:

При предявения отрицателен установителен иск за собственост в доказателствена тежест на ответника е да установи при условията на пълно доказване правото си на собственост, като е необходимо да изчерпи всички правопораждащи това му право факти. Правото на собственост на ищеца по този иск не е предмет на спора, като доказването му е необходимо с оглед наличието на правен интерес от отричане на правата на ответника. Както е изяснено в Тълкувателно решение № 11/2012г. на ОСГК нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост и при оспорване на правния извод на нотариуса не намира приложение редът на чл.193 ГПК. Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването се извършва по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.  При тези разяснения и с оглед на настоящия случай, при който всяка от страните разполага с нотариален акт за собственост, то всяка страна дължи доказване на фактическия състав на своето придобивно основание.

            В тежест на ищците по делото беше да установяват фактите, от които произтича интереса им от предявяване на отрицателния установителен иск – претендираните самостоятелни права върху вещта, които се оспорват. Ангажираните от ищците доказателства по делото не  установяват твърденията им за упражнено от тях или наследодателя им владение върху процесния недвижим имот, продължило повече от 10 години до 2007г., когато са се снабдили с констативния нотариален акт за собственост. От своя страна, ответниците доказаха пълно и главно, че са собственици на процесния недвижим имот на наведеното от тях основание - давностно владение, продължило повече от 10 години – от 1970 г. до 2007г., когато са се снабдили с констативния нотариален акт за собственост. Владението на ответниците върху имота е било постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, и е продължило от 1970 г. до снабдяването им с констативен нотариален акт за собственост през 2007г.

Събраните по делото доказателства установиха твърдението на ответниците, че на 20.10.1970 г. са закупили процесния недвижим имот от Н. /Кольо/ хххв Ж., който е бил отразен в данъчните регистри. Безспорно се доказа и обстоятелството, че през 1977 г. и след смъртта на Н.Ж., починал на 07.03.1975г., неговият син ххх Ж., починал на 26.05.1994г., чиито наследници са и ищците по делото, е имал претенции за имота, поради което и било образувано гр.д. № 160/1977г. на ВТРС, в което производство ответникът П.П. е защитил владението си върху имота по предявен иск на основание чл.75 от ЗС именно против Георги Николов Ж.. Или, ответниците доказаха твърдението си, че  владението им върху процесния имот е започнало от 1970 г. Макар и доказателствата по делото да сочат, че след 2007г. и двете страни са заплащали данък за имота, безспорно се установява, че същия е деклариран от ответниците още през 1998г., които са заплащали данъците му и преди 2007г.

По делото липсват както писмени така и гласни доказателства праводателите на ответниците /или техният наследодател/ да са упражнявали фактическа власт върху спорния имот в някакъв период от време преди 2007г., за да бъде изследвано придобиването му по давност. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, по отношение на обстоятелството, че през след 1970г. и до 2007г. процесния имот е бил владян и стопанисван от ответниците. Всички свидетели на ответниците сочат, че имота е обработван от ответниците и от майката на В.П. – Йова, която от своя страна го е отстъпвала за обработка на други лица. Свидетелите на ответниците излагат свои преки и непосредствени впечатления относно твърдените факти и обсотятелства, показанията им са безпротиворечиви, а освен това и се подкрепят от останалите събрани по делото писмени доказателства – заведеното дело от ответника против наследодателя на ищците за защита на нарушеното му владение по чл.75 от ЗС, декларирането на имота от ответниците през 1998г.

От друга страна, макар, че свидетелите на ищците са съседи на процесния имот, показанията им датират до 1990г., или до 1994г., а последната свидетелка признава, че от 30 г. не е минавала през процесното място. Свидетелите излагат, че до 1994г. са виждали ищцата Г.Ж. и съпругът й да посещават имота, но никой от тях не сочи ищците да са обработвали трайно имота и да са се намирали в него постоянно. В показанията си свидетелите на ищците не излагат конкретни впечатления относно владение на имота, осъществено от ищците Н.Ж. и Й.Ж..

По изложените съображения съдът приема, че предявените отрицателни установителни искове, да се приеме за установено по отношение на ищците, че ответниците не са собственици на процесния недвижим имот и на основание чл. 537 ал. 2 ГПК да се отмени констативния им нотариален акт, са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени. 

            При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците дължат на ответниците направените от тях по делото разноски в размер на 600 лв., съобразно приложения за това списък.

            Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, да се приеме за установено по отношение на Г.Й.Ж. с ЕГН **********, Н.Г.Ж. с ЕГН ********** и Й.Г.Ж. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***, кантора 205, че П.Х.П. с ЕГН ********** и В.В.П. с ЕГН **********, двамата със съдебен адреса***, не са собственици на недвижим имот в с. Присово, общ. В. Търново, представляващ поземлен имот № 39 в квартал 13 по ПУП на селото, с площ от 610 кв. м., при граници: запад – УПИ I-40, изток – УПИ III-38, север – улица, юг – улица, както и иска по чл. 537 ал. 2 ГПК да се отмени констативния нотариален акт за собственост върху недвижим имот №1377, том 7, рег. №8524, дело № 1084 от 08.06.2007 г. на нотариус Т.Братванова, рег. № 283 с район на действие ВТРС, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Г.Й.Ж. с ЕГН **********, Н.Г.Ж. с ЕГН ********** и Й.Г.Ж. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***, кантора 205, да заплатят на П.Х.П. с ЕГН ********** и В.В.П. с ЕГН **********, двамата със съдебен адреса***, сумата 600 лв. /шестстотин лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване му на страните.

 

 

 

Районен съдия: