№ 831 / 25.11.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на шести
ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Я.В., като разгледа административно дело № 1034 по описа на съда за
2019 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба на Р.А.А., с която е предявен против община
Пазарджик следният иск: иск за обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 600 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба, като твърдението е, че вредите са му причинени от заплащането
на адвокатско възнаграждение в размер на 300 по нахд № 1940/2018 г. на Районен
съд – Пазарджик, с решението по което дело е отменено като незаконосъобразно НП
№ 839/02.11.2018 г., издадено от заместник-кмета на община Пазарджик, както и
от заплащането на адвокатско възнаграждение също в размер на 300 лв. по кнхд №
359/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставено в
сила решението на Районен съд – Пазарджик.
Исковата молба се поддържа от процесуалния
представител на ищеца в проведеното открито съдебно заседание. Същият
претендира и присъждане на направените разноски в настоящото производство.
Ответникът – община Пазарджик – не
изпраща представител в проведеното съдебно заседание но подава писмено становище
преди проведеното открито съдебно
заседание. Възразява за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар в
настоящото производство.
Прокурорът дава заключение за основателност на
предявените искове. Счита, исковата молба за доказана.
Жалбата е допустима, тъй като съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 на ВАС „при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон“.
Основният иск за присъждане на обезщение в общ размер
на 600 лв. е основателен: Безспорно по делото се установи, че е издадено наказателно
постановление против ищеца от заместник-кмета на община Пазарджик. Ищецът е обжалвал това
постановление пред Районен съд – Пазарджик, който с решението си, постановено нахд № 1940 по описа на съда за 2018 година го е отменил.
Решението е влязло в сила тъй като е оставено в сила с решението, постановено по кнхд №
359/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. В съдебното производство пред
Районен съд – Пазарджик ищецът е бил представляван от адвокат А.Д., на когото
видно от приложеното пълномощно настоящият ищец е заплатил възнаграждение в
размер на 300 лв. Същият адвокат е представлявал ищеца и в касационното
производство пред Административен
съд – Пазарджик, където също е получил от ищеца възнаграждение в размер на 300 лв.
Тези суми представляват имуществени вреди за ищеца в
резултат на необходимостта да ползва специализирани адвокатски услуги, за да се
защити в съдебните производства, които в крайна сметка е приключило с отмяна на
наказателното постановление.
Възнагражденията са в размер, който съответства на минимално
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения:
Тази наредба в своя член 18, ал. 2 предвижда следното:
Чл. 18. (2) (Доп. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. и доп.,
бр. 28 от 2014 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.
В случая, наложеното наказание е глоба в размер на 500
лв., а възнаграждението от 300 лв. за всяка инстанция съответства на
минималното предвидено в закона. Следователно платеното възнаграждение общо 600
лв. пред двете инстанции е справедливо и обосновано по смисъла на чл. 36, ал.
2, изр. 2 от Закона за адвокатурата и за него следва да бъде присъдено
обезщетение в пълния претендиран размер.
Частично основателен е акцесорният иск за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
присъжданото обезщетение в размер на 600 лв. считано от 12.09.2019 г., т.е. от датата на постъпване
в съда на исковата молба.
Такова обезщетение поначало е дължимо на основание
Закона за задълженията и договорите, който е приложим съгласно § 1 от
заключителните разпоредби на ЗОДОВ, доколкото въпросът не е уреден в последния.
По отношение на момента, от който е дължимо
обезщетението за забава не е приложимо Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2005
г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, тъй като същото не засяга въпроса за
обезщетението за вреди, причинени от заплащането на адвокатско възнаграждение в
съдебното производство по отмяна на незаконосъобразно наказателно
постановление.
Въпросът за датата, от която е дължимо обезщетението
за забава е уреден в ЗЗД.
Съгласно член 69 от този закон ако задължението е без
срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. В случая безспорно
задължението е без срок. То е възникнало към момента на заплащането му, но
доколкото задължението представлява платени разноски за адвокатско
възнаграждение, то същото става дължимо едва от момента на поискването,
доколкото дори и в процесуалните закони, предвиждащи възстановяване на
направени съдебни разноски, съдът не ги присъжда служебно, а само по искане на
страните. Тоест макар и заплатено адвокатското възнаграждение същото не става
автоматично дължимо към момента на влизане в сила на решението на съда, с което
е отменено наказателното постановление. В настоящия случай липсват твърдения и
доказателства от страна на ищеца, чиято е тежестта да докаже настъпването на
претендираните вреди, че той извънсъдебно е поканил ответника да му заплати
разноските за платено адвокатско възнаграждение. Затова следва да се приеме, че
поканата за заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 600
лв. е направена с исковата молба. Но, тъй като исковата молба е подадена до
съда то първия момент, в който ответникът е узнал за нея, следва да се приеме
за момент в който той е поканен да заплати обезщетението от 600 лв.,
представляващо разноски за платено адвокатско възнаграждение и съответно от
този момент нататък той изпада в забава и дължи съответното обезщетение. Тази
дата, видно от изпратената призовка е 07.10.2019 г. Следователно именно от тази дата
ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата, в съответствие с член 86 от ЗЗД.
По отношение на разноските, направени в настоящото
производство.
С оглед изхода на делото е частично основателно
искането на ищеца за присъждане на разноски в настоящото производство. Основателно
е възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от 350
лв., при законов минимум от 300 лв. Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от
15.03.2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 на ВАС „Институтът на
обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в
средство за неоснователно обогатяване“. Настоящото дело не се отличава с
никаква фактическа или правна сложност. При него съдът извършва единствено
преценка какъв е изходът на основното дело, преценка която поначало съдилищата,
присъждайки разноски извършват в допълнение към основните си мотиви.
В случая съдът изцяло уважава основния иск но частично
отхвърля акцесорния за заплащане на обезщетения за забава върху търсената сума
от 600 лв. за периода от 12.09.2019 г. до 06.10.2019 г. (през който период дължимата законна лихва би
била 4.17 лв.). Съответно съдът уважава искането за присъждане на лихви върху
търсените суми от 300 лв. и от 200 лв. за периода от 07.10.2019 г. до 25.11.2019 г. (т.е. до настоящия момент)
(през който период дължимата законна лихва върху сумата от 300 лв. е 8.33 лв.),
както и за в бъдеще до момента на изплащането му от ответника. Следователно
съразмерно с уважените части от исковете редуцираното адвокатско възнаграждение
от 300 лв. следва да бъде намалено макар и символично на 299.99 лв. Затова на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени 10 лв., платена държавна такса и 299.99 лв., платено
адвокатско възнаграждение, т.е. общо 309.99 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
Осъжда община Пазарджик да заплати на Р.А.А. обезщетение за имуществени вреди в
размер на 600 лв. /шестотин лева/, причинени му от заплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 300 по нахд № 1940/2018 г. на Районен съд –
Пазарджик, с решението по което дело е отменено като незаконосъобразно НП №
839/02.11.2018 г., издадено от заместник-кмета на община Пазарджик, както и от
заплащането на адвокатско възнаграждение също в размер на 300 лв. по кнхд №
359/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставено в
сила решението на Районен съд – Пазарджик.
Осъжда община Пазарджик да заплати на Р.А.А. обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 600 лв., считано от 07.10.2019 г. до окончателното изплащане на
главницата от 600 лв.
Отхвърля искът на Р.А. *** за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 600 лв., считано от
12.09.2019 г.
до 06.10.2019
г.
Осъжда община Пазарджик да заплати на Р.А.А. разноски по делото в размер на 309.99
лв. /триста и девет лева и деветдесет и девет стотинки/.
Решението
подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /П/