Решение по дело №604/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260076
Дата: 15 октомври 2020 г. (в сила от 18 февруари 2021 г.)
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20202150200604
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 260076

гр. Несебър, 15.10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа АНД № 604 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Н.С.С., срещу електронен фиш серия К №***на ОДМВР Бургас, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв. Жалбоподателят сочи, че не е осъществил нарушение, ако има поставен знак той не може да бъде възприет и към електронния фиш не е представена снимка. Моли електронният фиш да бъде отменен.

Ответната страна в производството – ОД на МВР Бургас, не заема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

На 10.02.2020г. за времето от 08:30 часа до 12:30 часа от младши автоконтрольор при РУ Несебър - ОД на МВР гр. Бургас, на главен път I-9, 207,6 км., в посока към гр. Варна, било поставено автоматизирано техническо средство № TFR1-M542. Техническото средство било поставено в служебен автомобил с рег. № ***, извън населеното място по първокласен път с ограничение на скоростта в посочения участък от 40 км/ч, обозначен с пътен знак В-26. Видно от писмо от АПИ, ОПУ – Бургас към 10.02.2020г. на главен път I-9, в участъка от километър 206+ 000 до километър 208+ 000 действал пътен знак В26 (40 км/ч.), като такъв имало поставен на километър 206+850 по растящия километраж в ляво (посока гр. Бургас – к. к. „Слънчев бряг“). Видно от писмо от Община Несебър (на л. 24 от делото) участъкът около километър 207,6 на път I-9 не е част от населеното място и не попада в ПУП на гр. Несебър или с. Равда. На 10.02.2020г. в 10:53 часа, през посоченото място преминал лек автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ”, с регистрационен № ***който се движел със скорост от 74 км/ч., при разрешена скорост за движение до 40 км/ч. Скоростта, с която бил управляван автомобилът, била засечена с посоченото автоматизирано техническо устройство. За извършеното нарушение бил съставен електронен фиш серия К №***на ОДМВР Бургас, срещу Н.С.С. – собственик на автомобила. С електронния фиш за наказуема скорост била приета 71 км/ч (след отчитане на допустима грешка от 3 км/ч).

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: електронен фиш серия К №***на ОДМВР Бургас, докладна записка от младши автоконтрольор Коста Димитров, протокол за използване на автоматизирано техническо средство от 10.02.2020г., протокол № 8-5-19 от проверката на мобилна система за видеоконтрол, клип № 10858, радар № 542, писмо от АПИ, ОПУ – Бургас, писмо от Община Несебър. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

На първо място липсва соченото в жалбата нарушение, изразяващо се в непредставяне на снимка. Такава е налична по преписката (на л. 15 от делото), поради което от наказващия орган са изготвени всички необходими доказателства и не е имало пречка жалбоподателят да се запознае с тях, вкл. и в рамките на настоящото производство.

От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че с автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ”, с регистрационен № ***е осъществен от обективна и субективна страна съставът на нарушението по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Автомобилът е управляван на 10.02.2020г. в 10:53 часа по главен път I-9, 207,6 км., в посока към гр. Варна, с наказуема скорост от 71 км/ч (при отчитане на възможностите за допусната грешка от техническото устройство), при разрешена скорост извън населено място от 40 км/ч, съобразно поставения за участъка пътен знак. От изискана информация от АПИ по реда на пар. 5 от ПЗР на Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци се установява, че към 10.02.2020г. на километър 206+850 по растящия километраж в ляво (посока гр. Бургас – к. к. „Слънчев бряг“) бил поставен пътен знак В-26 с ограничение на скоростта от 40 км/ч., който действал до километър 208. Ето защо възраженията на жалбоподателя, че за участъка нямало пътен знак, се оборват от събраните по делото доказателства. Нарушението е било констатирано с мобилна система за видеоконтрол, чиято изправност се установява от протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол. От представена снимка, заснета от средството за измерване на скоростта и по-конкретно от увеличен кадър на регистрационния номер на заснетия автомобил, се установява регистрационният номер на собствения на жалбоподателя дружество автомобил. Видно от протокол (на л. 13 от делото), съставен по реда на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата – налице е ясно посочване на мястото на контрол, на което се извършва заснемането.

С фиша правилно на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП жалбоподателят е бил санкциониран с налагане на наказание глоба в размер на 300 лева. Наказващият орган правилно е приложил санкционната норма като относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта извън населено място с 31 км в час, т.е. в рамките, определени в чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП. За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП предвижда наказание за превишаване от 31 до 40 km/h извън населено място - глоба 300 лв. На жалбоподателя е наложена глоба именно в този размер, който е фиксиран и не може да бъде намален.

С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че електронният фиш следва да бъде потвърден изцяло.

Така мотивиран, съдът

Р   Е   Ш   И

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К №***на ОДМВР Бургас, с който на Н.С.С., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: