Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……….
гр. Варна, ………….2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, Двадесет и трети състав, в публично
заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Дичева адм. дело
№ 2147 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „Трема груп“ ЕООД /в
несъстоятелност/, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от Т.Д.И. – постоянен синдик, срещу Решение № 143/02.08.2021 г.
на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на
НАП/ Варна, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу
Разпореждане за присъединяване изх. № С210003-105-0233426/19.07.2021 г.,
издадено от главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалните и
материалноправните разпоредби. Сочи се, че с предявяване
на публичните вземания в откритото срещу „Трема груп“ ЕООД /в несъстоятелност/
производството по несъстоятелност публичният изпълнител е лишен от възможността
да осъществява правомощията си по принудителното им събиране. Навеждат се
доводи, че избраният от НАП ред за събиране на присъединените вземания не е
този в ДОПК, а редът, уреден в Търговския закон /ТЗ/, който е специален, което
прави необосновано и безпредметно издаването на оспореното разпореждане за
присъединяване на взискателя НАП в изпълнителното производство, образувано по
реда на ДОПК. Прави се позоваване на нормите на чл. 638, ал. 1 от ТЗ и чл. 193,
ал. 1 и ал. 4 от ДОПК, допускащи по изключение изпълнение върху имущество,
върху което са били наложени обезпечителни мерки преди откриване на
производството по несъстоятелност, което следва да бъде реализирано в рамките
на 6-месечен срок от откриване на производството по несъстоятелност,
аргументирайки че конкретният случай не попада в посочената хипотеза, тъй като
към датата на издаване на обжалваното разпореждане, с което е извършено
присъединяване на публичния изпълнител, този срок е изтекъл. Изтъква се, че от
цитираните разпоредби се налага извод, че с изтичането на 6-месечния срок по
чл. 193, ал. 4 от ДОПК се спира изпълнителното производство по реда на ДОПК.
Отправя се искане за отмяна на оспореното решение.
В депозирана по делото писмена молба жалбата се
поддържа изцяло по изложените в нея съображения и се моли същата да бъде
уважена и да бъде осъдена НАП да заплати на жалбоподателя направените в
производството разноски, представляващи заплатена държавна такса в размер на 50
лева.
Ответната страна – Директорът на ТД на НАП Варна, в
депозирани чрез процесуален представител писмени бележки оспорва жалбата. Счита
същата за неоснователна, а издаденото разпореждане за присъединяване и
потвърждаващото го решение за правилни и законосъобразни. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Варна, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
В ТД на НАП – Варна е образувано изпълнително дело №
**********/2011г. срещу „Трема груп“ ЕООД за принудително събиране на
установени и изискуеми публични държавни вземания за ДОО, за здравно
осигуряване, за универсален пенсионен фонд, за данък върху доходите от трудови
и приравнените на тях правоотношения и за данък върху добавената стойност от
сделки в страната, по подадени от „Трема груп“ ЕООД декларации /декларации
образец 6 и декларация по ЗДДС/. Общият размер на всички задължения по
изпълнителното дело към 30.07.2021 г. е 292 225,43 лева – главница, и
334 387,06 лева – лихви.
До „Трема груп“ ЕООД е изпратено Съобщение за
доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК с изх. № 0605/2010/000002/18.01.2011
г., получено от дружеството на 21.01.2011 година.
По изпълнително дело № **********/2011 г. с
постановления за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ са наложени следните
обезпечителни мерки:
-
с ПНОМ изх. № 18248/2011/000046/24.06.2015 г. – запор
върху всички безналични ценни книжа, собственост на длъжника;
-
с ПНОМ изх. № С160003-022-0031428/01.11.2016 г. –
запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени
вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, находящи се във всички банки в Република
България;
-
с ПНОМ изх. № С170003-022-0000272/13.01.2017 г. –
запор върху следните МПС: лек автомобил марка SANG YONG, модел РЕКСТОН, рег. № *****, лек автомобил марка FIAT, модел РЕГАТА,
рег. *****, и лек автомобил марка CITROEN, модел КСАНТИЯ,
*****;
-
с ПНОМ изх. № С180003-022-0022802/04.04.2018 г. –
запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени
вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, находящи се в: Обединена Българска Банка,
Интернешънъл Асет Банк АД и ТБ Алианц Банк България АД.
С Решение, № 185 от 01.03.2019 г. на Окръжен съд –
Варна, постановено по т. д. № 1991/2018 г., срещу „Трема Груп“ ЕООД е открито
производство по несъстоятелност, като е назначен за временен синдик Т.Д.И..
В писмо № 4304-13/08.04.2021 г. от Директора на Дирекция
„Държавни вземания“ при ЦУ на НАП са посочени предявените в производството по
несъстоятелност срещу „Трема Груп“ ЕООД /в несъстоятелност/ публични вземания,
администрирани от ТД на НАП Варна в общ размер на 521 252,38 лева, в т.ч.
247 362, 31 лева – главница, и 273 890,07 лева – лихви към 15.03.2019
г., сред които не фигурират задълженията, декларирани от дружеството с ГДД по
чл. 92 от ДОПК с вх. № 0300И0947023/18.06.2021 година.
С Разпореждане за присъединяване на публичен взискател
изх. № С210003-105-0233426/19.07.2021 г., издадено от главен публичен
изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, към изпълнително дело №
**********/2011 г. е присъединен публичен взискател за следното задължение:
корпоративен данък от нефинансови предприятия – вземане по Годишна данъчна
декларация /ГДД/ по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО вх. № 0300И0947023/18.06.2021 г., за
периода: 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. в размер на 39 865,22 лева –
главница, и 210,56 лева – лихви.
Разпореждането за присъединяване е обжалвано от „Трема
Груп“ ЕООД /в несъстоятелност/ с жалба вх. № 34729/28.07.2021 година.
С обжалваното Решение № 143/02.08.2021 г. Директорът
на ТД на НАП Варна е оставил без уважение жалбата на дружеството срещу
Разпореждане за присъединяване изх. № С210003-105-0233426/19.07.2021 г.,
издадено от главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
Варна. Решаващият административен орган е изложил мотиви, че подадената от „Трема груп“ ЕООД /в
несъстоятелност/ ГДД по чл. 92 от ЗПКО вх. № 0300И0947023/18.06.2021 г., представлява надлежно основание за предприемане на изпълнението по смисъла
на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, като без съмнение НАП притежава качеството на
публичен взискател и като такъв може да бъде присъединен към вече образувано
изпълнително производство по реда на ДОПК, поради което правилно и
законосъобразно публичният изпълнител е присъединил неплатеното в срок публично
задължение. Посочено е, че видно от писмо № 4304-13/08.04.2021 г. от Директора
на Дирекция „Държавни вземания“ при ЦУ на НАП задълженията, декларирани от
дружеството с ГДД по чл. 92 от ДОПК вх. № 0300И0947023/18.06.2021 г., които са
присъединени с обжалваното разпореждане за присъединяване, не фигурират в
предявените в производството по несъстоятелност. Отбелязано е, че съгласно
Тълкувателно решение № 7 от 04.15.2021 година на Върховния административен съд
на Република България разпореждането за присъединяване представлява
администриране на постъпило искане за събиране на вземане до публичния
изпълнител и същото не е действие по принудително изпълнение по смисъла на
ДОПК.
При така установената фактическа
обстановка, по същество безспорна между страните по делото, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, срещу акт подлежащ на
обжалване по съдебен ред, от надлежна страна, имаща правен интерес от
оспорването, след проведено административно обжалване – задължителна
процесуална предпоставка за обжалване по съдебен ред, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Процесното решение е издадено от компетентен орган –
Директора на ТД на НАП Варна, съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК. Решението е издадено в писмена форма, като в него са
изложени съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали
административния орган да потвърди обжалвания пред него акт. Самото
разпореждане за присъединяване също е издадено от оправомощен за това орган, на
основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК и в рамките на неговата компетентност. В хода на
административното производство не са допуснати съществени процесуалния
нарушения, които да обосноват отмяна на акта на самостоятелно основание.
Решението е постановено при правилно приложение на
материалноправните разпоредби.
Съгласно чл. 217, ал. 1 от ДОПК в производствата по
този дял могат да се присъединяват публични взискатели, както и кредитори,
чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези,
които са упражнили право на задържане. По силата на ал. 2 на същата правна
норма присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до
изготвянето на разпределението на събраните суми
При безспорните между участниците в съдебния процес
факти относно наличието на образувано срещу „Трема Груп“ ЕООД /в
несъстоятелност/ изпълнително дело № **********/2011 г., както и на публично
задължение за корпоративен данък за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. по
подадена от дружеството ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО вх. №
0300И0947023/18.06.2021 г., издавайки процесното Разпореждане за присъединяване
изх. № С210003-105-0233426/19.07.2021 г., потвърдено с обжалваното решение на
Директора на ТД на НАП Варна, публичният изпълнител е действал изцяло съобразно
с горепосочените разпоредби. Задълженията за корпоративен данък и за лихви
върху него са публични държавни вземания /вж. чл. 162, ал. 2, т. 1 о т. 9 от ДОПК/, а по аргумент от чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК ГДД по чл. 92 от ЗКПО
представлява изпълнително основание. Ето защо законосъобразно се явява
предприетото от публичния изпълнител присъединяване на публичен взискател по
изпълнително дело № **********/2011 г. по отношение на посоченото публично
вземане.
Неоснователно е релевираното с жалбата възражение, че
присъединяването на публичен взискател по образуваното изпълнително дело
представлява действие по принудително изпълнение, което не може да бъде
осъществено след предявяване на вземането в откритото срещу длъжника
производство по несъстоятелност. Присъединяването на взискател към
образувано изпълнително производство не представлява извършване на конкретно
същинско действие по изпълнение. Това действие на публичния изпълнител има за
цел единствено да подготви бъдещото осъществяване на принудителното изпълнение,
но самото то не представлява такова. Същото представлява администриране на
постъпило искане за събиране на вземания до публичния изпълнител, а не действие
по принудително изпълнение. В същия смисъл е и Тълкувателно решение № № 7 от
04.15.2021 г. на Върховния административен съд на Република България – ОСС от I
и II колегия на ВАС, постановено по тълкувателно дело № 8/2019 година. Предвид
горното няма пречка да се извърши присъединяване на взискател по образувано
изпълнително дело, макар да е налице открито производство по несъстоятелност
срещу длъжника.
Не водят до различен от горния
извод и нормите на чл. 638, ал. 1 от ТЗ и чл. 193, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК, на
които се позовава жалбоподателят. Съгласно чл. 638, ал. 1 от ТЗ с откриване на
производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу
имуществото, включено в масата на несъстоятелността с изключение на имуществата
по чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Според чл. 193, ал. 1
от ДОПК имущество, върху което преди откриването на производство по
несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или
срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични
вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този
кодекс.
Анализът на цитираните разпоредби
сочи, че принципното правило е, че в момента, в който се открие производството
по несъстоятелност, всички изпълнителни производства, учредени и по ГПК, и по
ДОПК, се спират, ако са насочени срещу имущество, което е включено в масата на
несъстоятелността. Това нормативно разрешение е логично, с оглед
характера на производството по несъстоятелност, което е универсално. Предвидено
е обаче едно изключение /чл. 193, ал. 1 от ДОПК/, касаещо принудително производство,
образувано от публичния изпълнител по реда на ДОПК преди откриване на
производството по несъстоятелност, по което има наложени обезпечителни мерки, в
който случай изпълнителното производство не се спира. Именно такъв е разглежданият
казус. Между страните не се спори, а и се установява от доказателствата по
делото, че преди откриване на производството по несъстоятелност срещу „Трема Груп“
ЕООД /в несъстоятелност/ с решение на Окръжен съд – Варна от 01.03.2019 г., е
образувано изпълнително дело № **********/2011 г., по което върху конкретно
имущество на длъжника /безналични ценни книжа, парични средства и движими вещи
– три броя леки автомобили/ с ПНОМ изх. № 18248/2011/000046/24.06.2015 г., ПНОМ
изх. № С160003-022-0031428/01.11.2016 г., ПНОМ изх. № С170003-022-0000272/13.01.2017
г. и ПНОМ изх. № С 180003-022-0022802/04.04.2018 г. са наложени обезпечителни
мерки. В този смисъл, в случая е допустимо да се приложи институтът на
присъединяване на публичен взискател по чл. 217 от ДОПК. Преследваната от законодателя
цел е при наличието на определени предпоставки /наложени обезпечителни мерки
или при вече предприети действия по принудително изпълнение върху конкретни
имуществени права на длъжника/ да се даде предимство на изпълнителното
производство по ДОПК.
Лишено от основание е
възражението в жалбата, че с изтичането на 6-месечния срок по чл. 193, ал. 4 от ДОПК се спира изпълнителното производство по реда на ДОПК, поради което след
този срок е недопустимо извършването на действия по принудителното изпълнение,
включително такива по присъединяване на взискател. Както бе отбелязано по-горе
в настоящото изложение, присъединяването на взискател по изпълнителното дело не
представлява същинско действие по принудително изпълнение, а единствено
администриране на искане за събиране на определено вземане. Освен това
разпоредбата на чл. 193, ал. 4 от ДОПК не предвижда автоматично /ex lege/ спиране на изпълнителното
производство. Съгласно цитираната правна норма,
ако в срок до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност на
длъжника публичният изпълнител не е реализирал имуществото по ал. 1, то се
предава от публичния изпълнител на синдика и се реализира в производството по
несъстоятелност. Това нормативно разрешение, макар да е свързано с предвиденото
в чл. 193, ал. 1 от ДОПК изключение от правилото за спиране на изпълнителните
производства при откриване на производство по несъстоятелност /чл. 638, ал. 1
от ТЗ/, не предвижда спиране на изпълнителното производство, а единствено урежда
правните последици от нереализирането на обезпеченото преди откриване на
производство по несъстоятелност имущество в предвидения в чл. 193, ал. 4 от ДОПК срок. Същите са свързани с предаване от публичния изпълнител на синдика на
съответното имущество, чието реализиране следва да се извърши в универсалното
производството по несъстоятелност. Неправилно обаче е направеното от
оспорващото търговско дружество разширително тълкуване на тази правна норма и
на произтичащите от нея правни последици, към които не се числи автоматичното
/по силата на закона/ спиране на изпълнителното производство. Още повече, че в
случая не са налице данни за предаване на нереализираното имущество от
публичния изпълнител на синдика в предвидения в чл. 193, ал. 4 от ДОПК
6-месечен срок от откриване на производството по несъстоятелност на „Трема Груп“
ЕООД /в несъстоятелност/, т.е. не са изпълнени
предпоставките на визираната в тази правна норма хипотеза.
В допълнение следва да бъде
отбелязано, че при извършена справка в Търговския регистър съдът установи, че публичният
изпълнител /НАП/ е предявил процесното вземане за корпоративен данък по ГДД по
чл. 92, ал. 1 от ЗКПО вх. № 0300И0947023/18.06.2021 г., предмет на потвърденото
с оспореното решение Разпореждане за присъединяване изх. №
С210003-105-0233426/19.07.2021 г., в производството по несъстоятелност. Същото
е прието, ведно с претендираната законна лихва върху главницата, считано от
09.07.2021 г., за което назначеният на „Трема Груп“ ЕООД /в несъстоятелност/ синдик е
изготвил допълнителен списък на приетите и служебно вписаните вземания.
Следователно процесното публично вземане ще бъде реализирано в производството
по несъстоятелност по ТЗ, а не в изпълнителното производство по реда на ДОПК.
След отриване на производството по несъстоятелност /01.03.2019 г./ по образуваното
изпълнително дело № **********/2011 г. не са извършвани никакви действия по
принудително изпълнение, поради което не е допуснато соченото от жалбоподателя
нарушение на чл. 638, ал. 1 от ТЗ.
По изложените съображения съдът счита, че Решение №
143/02.08.2021 г. на Директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без
уважение жалбата на „Трема Груп“ ЕООД /в несъстоятелност/ срещу Разпореждане за
присъединяване изх. № С210003-105-0233426/19.07.2021г., издадено от главен
публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, е правилно и
законосъобразно, а жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора
основателно и своевременно направено се явява искането на ответната страна за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143,
ал. 3 от АПК, във връзка с § 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ДОПК, във
връзка с чл. 37, ал. 1 от за правната помощ, жалбоподателят следва бъде осъден да заплати в полза на ТД на НАП
Варна сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 268, ал. 2
от ДОПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, във връзка чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Трема
груп“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от Т.Д.И. – постоянен синдик, срещу Решение № 143/02.08.2021 г.
на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Варна,
с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Разпореждане за
присъединяване изх. № С210003-105-0233426/19.07.2021 г., издадено от главен
публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна.
ОСЪЖДА „Трема груп“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: *****, представлявано от Т.Д.И. – постоянен
синдик, да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите
Варна сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: