Р Е Ш Е Н И Е

 

 № 696/14.2.2020 г.

 

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРИДЕСЕТ И ПЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание, проведено на двадесет и първи януари, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9183 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано въз основа на искова молба от Й.К.А., ЕГН: **********, с адрес ***, срещу ЗАД „А.“, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 386, ал. 1, вр. с чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3039.15 лева, представляваща част от претенция, цялата в размер на 3500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, преден капак, преден десен калник, предна лява врата, външна дръжка предна дясна врата, задна лява врата, задна дясна врата, задна броня, заден ляв калник и заден десен калник, причинени в резултат на застрахователно събитие, настъпило в периода 30.09.2018 год. – 04.10.2018 год. в гр. Варна, *, на паркинга на магазин „* *“, представляващо покрит от застрахователя риск, съгласно договор № * от * г., за „Каско" на лек автомобил *, с per. № *, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 13.06.2019 год. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноски.

В исковата молба се излага, че на 02.10.2017 год. между страните е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, с период на валидност 08.10.2017 г.- 07.10.2018 г. Застрахователната премия е заплатена изцяло към датата на предявяване на иска. На 30.09.2018 год., ищецът паркира застрахования автомобил на паркинга на магазин „* *“, в гр. Варна. На 04.10.2018 год. установява, че предната броня, предния капак, предния десен калник, предната лява врата, външната дръжка на предна дясна врата, задната лява врата, задната дясна врата, задната броня, задния ляв калник и задния десен калник на автомобила са увредени. Застрахователят е уведомен за инцидента на 04.10.2018 год., като е извършен оглед на автомобила и съставен опис на щетите. На 02.11.2018 год. ищецът получава писмен отказ за изплащане на обезщетение от ответника.

Ответникът –ЗАД „А.“, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който релевира доводи за недопустимост на иска, поради идентичност в страните и предмета на спора с друго гражданско дело, образувано във ВРС. Позовава се преюдициалност на спора по гр. д. № 17323/ 2018 год. на ВРС. Оспорва и размера на претенцията.

 

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 386, ал. 1, вр. с чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да запплати в уговорения срок застрахователно обезщетение.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, предпоставките визирани в хипотезата на правната норма, а именно: наличие на валидна облигационна връзка между страните по силата на договор за застраховка на домашно имущество, по който е изправна страна; настъпване на застрахователно събитие; вида и размера на причинените вреди; причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат.

В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които основава възраженията си.

С определение от 21.01.2020 г. са обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на сключен между страните договор за застраховка „Каско на МПС“ относно лек автомобил марка „*“, с per. № *, валиден за периода 08.10.2017 г. - 07.10.2018 г.

С Решение № 1050/ 22.11.2019 г., постановено по гр. д. № 1181/ 2019 г. по описа на ВОС, е потвърдено Решение № 2203/ 21.05.2019 г. по гр.д . № 17323/ 2018 год. по описа на ВРС, с което ЗАД „А.“ е осъдено да заплати на Й.К.А. сумата от 100.00 лв. - частичен иск от общо 3500.00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди изразяващи се в увреждане на предна броня, преден капак, преден десен калник, предна лява врата, външна дръжка предна дясна врата, задна лява врата, задна дясна врата, задна броня, заден ляв калник и заден десен калник, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор № 0306Х0330298 от 02.10.2017 г., за „Каско" на лек автомобил марка „*“, с per. № *, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 16.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/ 2016 г. на ОСГТК, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.

В контекстна на горепосочената тълкувателна практика, имаща задължителен характер за съдилищата, с оглед уважената частична претенция, съдът е обвързан настоящия състав е задължен да зачете силата на присъдено нещо на влязло в сила решение, като същото е задължително и за страните между които е постановено (чл. 298, ал. 1 ГПК).

В настоящата хипотеза, с влизане в сила на решението по гр. д. № 17323/ 2018 год. е формирана сила на присъдено нещо между страните по настоящия спор относно фактите, че в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор № * от * г., за „Каско" на лек автомобил *, с per. № *, на същия са причинени имуществени вреди изразяващи се в увреждане на предна броня, преден капак, преден десен калник, предна лява врата, външна дръжка предна дясна врата, задна лява врата, задна дясна врата, задна броня, заден ляв калник и заден десен калник. По аргумент от чл. 299, ал. 1 ГПК, тези въпроси не могат да бъдат пререшавани от настоящия състав.

По изложените съображения, с оглед липсата на възражения за наличие на някоя от визираните в чл. 408 КЗ хипотези, следва да се приеме, че за ищеца е възникнала правото да получи застрахователно обезщетение.

         Спорен момент в производството е въпросът относно размера на дължимото застрахователно обезщетение.

         Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ (идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./) при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: Решение № 6/ 02.02.2011 г. по т. д. № 293/ 2010 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 206/ 03.09.2013г. по т. д. № 107/ 2011 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 79/ 02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/ 2009 г., I т. о.; Решение № 235/ 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/ 2013 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 115/ 09.07.2009 г. по т. д. № 627/ 2008 г. на ВКС, II т. о., Решение № 209/ 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/ 2010 г., II т. о., както и в определение № 156/ 27.03.2015 г. по т. д. № 1667/ 2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай.

Последователна е практиката на ВКС, съобразно която на застрахования се следва обезщетение в размер на действителната/ възстановителната стойност на автомобил, а не обезщетение съобразно методиката на застрахователя.

Следователно размера на дължимото обезщетение следва да бъде определен по средни пазарни цени за части и труд, необходими за възстановяване на автомобила. В тази връзка, от заключението на вещото лице по изготвената съдебно - автотехническа експертиза, кредитирано като обективно, компетентно и непротиворечиво, кореспондиращо със събраните по делото данни, се установява, че стойността на разходите са отстраняване на процесните вреди, по средна пазарна стойност, възлиза на 3139.15 лв.

Предвид присъдения по гр. д. № 17323/ 2018 г. по описа на ВРС размер от 100.00 лева, се налага извод, че предявеният иск за присъждане на сумата от 3039.15 лв. е основателен и следва да бъде изцяло уважен, на основание чл. 386, ал. 1, вр. с чл. 405, ал. 1 КЗ.

На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция за пресъждане на законна лихва върху присъдената главница, за периода от датата на депозиране на исковата молба – 13.06.2019 год. до окончателното изплащане

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите от него разноски, като същите възлизат в общ размер на сумата от 871.57 лв., от които 121.57 лв. - платена държавна такса, 300.00 лв. – депозит по САТЕ и 450.00 лв. - адвокатско възнаграждение. Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Й.К.А., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата в размер на 3039.15 лв. (три хиляди тридесет и девет лева и петнадесет стотинки), представляваща част от претенция, цялата в размер на 3500.00 лв. (три хиляди и петстотин), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди изразяващи се в увреждане на предна броня, преден капак, преден десен калник, предна лява врата, външна дръжка предна дясна врата, задна лява врата, задна дясна врата, задна броня, заден ляв калник и заден десен калник, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск, съгласно договор № 0306Х0330298 от 02.10.2017г., за „Каско" на лек автомобил марка „*“, с per. № *, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 13.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 386, ал. 1, вр. с чл. 405, ал. 1 КЗ.

 

ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Й.К.А., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата в размер на 871.57 лв. (осемстотин седемдесет и един лева и петдесет и седем стотинки), представляваща извършени съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: