Решение по дело №1109/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.156 и следв. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „Мулти мегастрой груп“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. „Б“, ет.5, ап.15, представлявано от управителя Ж. Ж., против Ревизионен акт № Р-16001621005580-091-001 от 12.01.2023г., издаден от В. С. К., на длъжност началник сектор, възложил ревизията, и Ю. М. Д., на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 123 от 06.04.2023 г. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - [населено място], при Централно Управление на Национална агенция за приходите, в частта за допълнително установени задължения, както следва: - корпоративен данък за 2018 г. в размер на 429.46 лв. и лихви 165.20 лв. и за 2019 г. в размер на 7 814.78 лв. и лихви 2 944.50 лв.; - лихви за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.09.2018 г. – 31.12.2019 г. в размер на 986.35 лв.; - лихви за ДОО – за осигурители в размер на 1 788.66 лв.; - лихви за ДЗПО – УПФ – за осигурители в размер на 395.62 лв.; - лихви за вноски за здравно осигуряване – за осигурители в размер на 756.24 лв.; - допълнително начислен ДДС в резултат на непризнат данъчен кредит за периода 01.10.2018 г. – 31.10.2018 г. в размер на 66.67 лв. и лихви 28.18 лв.; за допълнително начислени лихви по СД по ЗДДС в размер на 4 288.52 лв. или общо – главница в размер на 8 319.36 лв. и лихви – 11 353.27 лв.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че са извършени процесуални действия извън сроковете на ревизията, както и, че проверяващият екип е нарушил задължението си да присъедини всички документи от досието на фирмата при извършване на ревизията, което е довело до неправилни констатации относно извършените погасявания на публични задължения. Сочи се също така, че изводите на ревизиращия екип са бланкетни и не са подкрепени с никакви доказателства относно твърденията за завишени разходи за заплати и осигуровки. Изначално се твърди и незаконосъобразност на решението на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, тъй като РД и РА визират законите и нормативните уредби, касаещи времето на издаване на РД с РА и решение № 123 и същите не могат да бъдат използвани със задна дата от органа по приходите, извършил ревизията, както и от директора, потвърдил РА с оспореното решение.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С., който поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Претендира разноски по делото.

Директорът на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юриск. Бонева, е на становище, че жалбата е неоснователна по аргументи, подробно изложени в представената по делото писмена защита, и моли съда да отхвърли жалбата. Иска се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение, при съобразяване с разпоредбата на чл.161 ал.3 от ДОПК.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си изцяло го е потвърдил. Така постановеният от директора на дирекция “Обжалване и данъчно -осигурителна практика” - [населено място] резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001621005580-020-001 от 04.10.2021 г. (л.1331, т.5), издадена от В. С. К., на длъжност началник сектор при ТД на НАП-Пловдив, с обхват задължения на „Мулти мегастрой груп“ ООД за: - корпоративен данък за периода 01.09.2018 г. – 31.12.2019 г.; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.09.2018 г. – 31.12.2019 г.; - данък върху добавената стойност за периода 28.09.2018 г. – 13.01.2020 г.; ДОО – за осигурители за периода 01.09.2018 г. – 31.12.2019 г.; - вноски за ЗО – за осигурители за периода 01.09.2018 г. – 31.12.2019 г. и ДЗПО-УПФ – за осигурители за периода 01.09.2018 г. – 31.12.2019 г., като е определен срокът за извършване на ревизията - до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 04.10.2021 г. лично на управителя на дружеството (л.1330, т.5). Със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-16001621005580-020-002 от 11.01.2022 г. (л.957, т.4) на същия орган по приходите, срокът на ревизията е продължен до 04.02.2022 г., връчена също лично на управителя на дружеството, а със ЗИЗВР № Р-16001621005580-020-003/03.02.2022 г. (л.321, т.2), срокът на ревизията е продължен до 04.03.2022 г. Тази заповед е връчена по електронен път на 10.02.2022 г. (л.323, т.2). Със Заповед № Р-16001621005580-023-001/09.02.2022 г. (л.307, т.2) , на основание чл.34 ал.1 т.5 от ДОПК ревизията е спряна, считано от 09.02.2022 г. за срок до 09.05.2022 г., като документът е връчен по електронен път на проверяваното лице на 10.02.2022 г. (л.309, т.2). На основание чл.34 ал.1 т.1 от ДОПК, със Заповед № Р-169001621005580-023-002/10.05.2022 г. (л.276, т.2) срокът на спирането е продължен, считано от 10.05.2022 г. до завръщане на титуляра по ревизията, която заповед е връчена по реда на чл.32 от ДОПК. Със Заповед за възобновяване на ревизионното производство № Р-16001621005580-143-002/31.05.2022 г. (л.266, т.2) производството е възобновено, считано от 31.05.2022 г., като е даден срок за приключване – 23.06.2022 г. Тази заповед също е връчена по реда на чл.32 от ДОПК. Със Заповед № Р-16001621005580-ЗИД-001/22.06.2022 г. (л.252, т.2) на изпълнителния директор на НАП – София, ревизионното производство е продължено до 01.11.2022 г., като във връзка с тази заповед е издадена ЗВР № Р-16001621005580-020-004 от същата дата (л.244, т.1), с която срокът е продължен до 01.11.2022 г., като и тази заповед е връчена на РЛ по реда на чл.32 от ДОПК.

В хода на тази административна процедура е съставен Ревизионен доклад № Р-16001621005580-092-001/22.11.2022 г. (л.47, т.1), срещу който, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК няма данни да е депозирано възражение. Въз основа констатациите в РД, възложилият ревизията и ръководителят на същата, са издали Ревизионен акт № Р-16001621005580-091-001 от 12.01.2022 г. (л.47, т.1).

По жалба на „Мулти мегастрой груп“ ООД е издадено Решение № 123 от 06.04.2023 г. (л.23, т.1) от директора на Д „ОДОП“ - Пловдив, при ЦУ на НАП, с което РА е потвърден изцяло в оспорената част. Тук е необходимо да се посочи, че решаващият орган е възприел изцяло мотивите на ревизиращия екип, посочил е подробно нормативната уредба, регулираща този вид финансови отношения, анализирал е в значителна степен и обстойно събраните в хода на ревизията доказателства, както и се е произнесъл изцяло по изложените в жалбата до него възражения от страна на представляващия „Мулти мегастрой груп“ ООД.

С оглед, делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК, по делото са представени: - Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г. (л.4, т.1), Заповед № РД-09-1602/085.10.2020 г. (л.8, т.1) и Заповед № РД-09-789/13.12.2022 г. (л.10, т.1), всички издадени от директора на ТД на НАП Пловдив.

По административната преписка е приложен и оптичен носител – CD, съдържащ всички актове, както и сертификати за валиден електронен подпис на длъжностните лица, издали всички актове.

Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Всички проверки са извършени, а протоколите по чл.50 от ДОПК, които са изготвени по надлежния ред, и представляват годни доказателствени средства, са изготвени в сроковете на ревизията, а именно: - от 04.10.2021 г. до 22.11.2022 г. (когато е издаден РД). РД е връчен на РЛ на 15.12.2022 по електронен път (л.127, т.1) на адрес, предоставен от жалбоподателя, за който липсват и данни да е променен и е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, органи на данъчната администрация; същият е съставен в съответствие с нормата на чл.117 ал.2 чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, което означава, че на лицето е предоставена възможността за подаване на възражение в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, от която то не се е възползвало, предвид факта, че на същият електронен адрес е връчен и РА, по отношение на който не се правят обструкции за нередовно връчване и, който е обжалван пред по-горе стоящия в йерархията административен орган, чието решение Желев оспорва пред настоящата инстанция.

В този смисъл, неоснователно е възражението на жалбоподателя за извършени от органите на приходите процесуални действия извън сроковете на ревизията, визирайки ПУФО № П-16001619079149-073-001/16.12.2019 г. (л.613, т.3) и ПУФО № П-16001619203420-073-001/16.03.2020 г. (л.919, т.4), съдът отбелязва, че проверка за установяване на факти и обстоятелства се извършва с цел установяване спазването на данъчното и осигурителното законодателство, както и установяването на определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице. С ПУФО не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице. Повод за извършване на проверка за установяване на факти и обстоятелства може да бъде: - извършена селекция по предварително определени критерии; - получено писмо от горестоящ орган във връзка с получени сигнали и жалби; - получено искане от задължено лице; - получено уведомление за откриване на производство по несъстоятелност, прекратяване, прехвърляне и преобразуване на предприятие; - установяване на очевидна фактическа грешка; - преустановяване на данъчни измами; - прилагане на Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).

Проверката за установяване на факти и обстоятелства се извършва в офис или в обект, където проверяваното лице, осъществява своята дейност или офис на НАП съобразно обстоятелствата. При проверката се събират и доказателства за установените факти и обстоятелства, като при необходимост се искат обяснения от проверяваното лице. Има различни видове проверки за установяване на факти и обстоятелства, като ПУФО приключва с издаване на протокол, в който се отразяват и анализират констатираните в хода на проверката факти и обстоятелства или с издаването на друг специфичен документ (поискано удостоверение). Изготвените документи се предоставят за подпис на проверяваното лице. В случай, че проверката е извършена единствено въз основа на документи, намиращи се в териториалната дирекция, протоколът от проверката не се подписва от проверяваното лице и на него не му се предоставя екземпляр от протокола.

Казано по друг начин, с ПУФО не се установяват задължения за данъци и осигуровки; данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл.118 от ДОПК (чл.108 от с. к.), което в случая е сторено по надлежния ред, като са отчетени обстоятелствата по чл.122 от ДОПК.

В жалбата се твърди също така, че са извършвани проверки по инициатива на дружеството, документите от които не са взети предвид от проверяващите, което е рефлектирало върху формирането на негативните изводи по отношение на РЛ. Данни за подобни проверки и представени по тях документи липсват, както по административната преписка, така и по събраните в хода на съдебното производство доказателства,поради което, съдът намира и това възражение на жалбоподателя за неоснователно.

Все в този ред на мисли, жалбоподателят възразява и срещу реда, по който е проведена ревизията – особения такъв по чл.122 от ДОПК. И това възражение съдът намира за неоснователно.

Няма спор, че ревизията по ЗКПО е проведена по реда на чл.122 от ДОПК, предвид факта, че от РЛ са представени единствено първични счетоводни документи, фактури за приходи и разходи, копия на банкови извлечения, трудови договори, като не са представени никакви счетоводни регистри, ведомости за работни заплати, фишове за заплати, рекапитулации, пътни листове, пътни книжки, маршрутни листове, заповеди за командировки и отчети към тях или други документи. Няма спор и, че във връзка с горните обстоятелства, на РЛ са връчени уведомления по чл.17 и чл.124 от ДОПК, както и ИПДПОЗЛ за декларациите по чл.124 ал.3 от кодекса, като до приключване на ревизията, от лицето не са представени доказателства, както и липсва становище по тях. Изложеното е дало основание на ревизиращия екип да проведе ревизията по особения ред на чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК, като във връзка с възражението на жалбоподателя, е необходимо да се отбележи следното:

Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателя. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи, при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да е приложима презумпцията по чл.124 ал.2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.

Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл.122 ал.1 т.1 - 7 от ДОПК. В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите приели, че за ревизирания период по отношение на ревизираното лице са установени основания по чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК – липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. Като фактическо основание да се премине към облагане по аналог са констатациите в хода на ревизията, че за ревизирания период "Мулти мегастрой груп" ООД не е представило на ревизиращия екип никакви счетоводни документи, както се посочи по-горе подробно - счетоводни регистри, ведомости за заплати, фишове за заплати, отчети и пр., от които да се установи правомерното разходване на средствата, разходите за заплати, и изобщо да се установя приходите и разходите от независимата икономическа дейност, с оглед и правилно разчитане с бюджета на дължимите публични задължения. Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства, органът по приходите приема, че липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или водената счетоводна отчетност не дава възможност за установяване основата за облагане с данъци, както и, когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на ЗОВ, са унищожени не по установения ред.

Определянето на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът им са нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл.122 ал.2 и ал.4 от ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта, основанията по чл.122 ал.1 от ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл.122 ал.1 от ДОПК, респ., на тези, посочени в РА. В разглеждания случай фактическите констатации на органите по приходите не се опровергаха в проведеното съдебно производство. Изведените въз основа на тях правни изводи са верни и съответстват на материалния закон. Безспорно е установена предпоставката на чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК – липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, което резултатира в липса на възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Този извод кореспондира пряко с данните от анализа на събраните първични счетоводни документи на ревизираното лице, което противоречи на разпоредбата на чл.3 ал.2 от Закона за счетоводството /ЗСч/, според предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред.

Или иначе казано, изложеното до тук, налага извода, че не се констатират нарушение на административнопроизводствените правила, но дори и това да е така, съдът не може да отмени оспореният акт само на това основание, а съгласно чл.160 от ДОПК дължи произнасяне по съществото на спора.

От фактическа и правна страна съдът намира за установено следното:

По Закона за корпоративното подоходно облагане.

Предмет на обжалване са допълнително установени корпоративен данък и лихви, в резултат на липсата на представени счетоводни регистри, ведомости за

работни заплати, фишове за заплати, рекапитулации, пътни листове, пътни книжки, маршрутни листове, заповеди за командировки и отчети към тях и др., подробно описани в РД. Във връзка с тези констатации, на РЛ са връчени уведомления по чл.17 и по чл.124 от ДОПК, както и ИПДПОЗЛ за декларациите по чл.124 ал.3 от с. к., като до приключване на ревизията, от лицето не са представени доказателства и не е взето становище по тях.

С оглед горното, при на правения анализ на обстоятелствата по чл.122 ал.2 от ДОПК, относими към случая, а именно: - т.1., т.2., т.3.,т.4., т.5., т.8., т.9., т.10., т.12., т.15. и т.16., и формиране на данъчната основа за 2018 и 2019 г., от общия размер на декларираните разходи са приспаднати непризнати за данъчни цели разходи, отразени по с/ка 609 през 2018 г. за покупка на самолетни билети и гориво, които не са документално обосновани, в размер на 1 223.23 лв., и за дрехи, хранителни продукти и др., които също не са документално обосновани и не са свързани с дейността на дружеството, в размер на 3 071.69 лв.; по с/ка 699 през 2019 г. за покупка в нощен клуб „Галакси“ в размер на 239.00 лв., които не са документално обосновани и не са свързани с дейността на дружеството, както и относно извършените и осчетоводени в завишен размер разходи за заплати на двамата съдружници и разходите за осигуровки за сметка на работодателя в размер на 77 909.00 лв.. Визирани са нормите на чл.26 т.1 и т.2 във връзка с чл.10 ал.1 и чл.26 т.11 от ЗКПО във връзка с §1 т.5 б.“а“ от ДР на ЗКПО.

По отношение на разходите по сметки 609 и 699 е установено, че липсват и не са представени доказателства за какво и от кого са използвани отчетените разходи за закупени самолетни билети през 2018 г.; че наличието на документ за покупка на гориво без пътен лист, не е основание за признаване на разхода за гориво, като не са представени доказателства, че направените разходи са във връзка с осъществяваната от РЛ независима икономическа дейност; че за разходите за дрехи, хранителни продукти и др. от различни видове магазини, не са представени фактури (информацията за посочените разходи е налична в банковите извлечения на дружеството, като същите са заплатени на ПОС терминал с фирмена банкова карта), както и доказателства, те да са свързани с дейността на дружеството. В тази връзка е формиран извод, че е налице хипотезата на §1 т.5 б.“а“ от ДР на ЗКПО, тъй като за разходите, които не са свързани с дейността на РЛ не са съставяни и сумите не са възстановени, което е обосновало извод за изтичане на парични ресурси от дружеството без да са налице документи и доказателства за действителното основание за тяхното изплащане, впоследствие, реалното им връщане и фактическата им наличност в дружеството.

В констативната част на РД е посочено, че от началото на 2019 г. РЛ не заплаща или закъснява с издължаването на дължимите и декларирани вноски за данъци и ЗОВ и генерира задължения към бюджета. Описани са подробно предприетите действия като съответните документи от действията на публичния изпълнител са приложени и по административната преписка (л.1023, т.4 – л.1211, т.5). От събраните доказателства се установява, че са предприети действия за обезпечаване на публични задължения от публичния изпълнител, проведени са множество срещи между ЗЛ, публичния изпълните, директора на дирекция „Събиране“ и териториалния директор на НАП; поети са ангажименти за погасяване на задълженията; посочени са образуваните дела, връчените съобщения, разпореждания и постановления. Изтъква се, че в периода след наложения запор от 20.02.2019 г. върху банковата сметка на дружеството, управителят на последното, с цел да избегне плащанията към НАП, е открил няколко нови банкови сметки, които своевременно също са били запорирани. Въз основа на събраната информация е формиран изводът, че управителят и съдружникът в дружеството са опитали многократно, в рамките на наложения им запор от публичния изпълнител, да избегнат плащания по образуваното им изпълнително дело. Ревизиращите са изтъкнали, че в хода на принудителното изпълнение са издавани разпореждания за временно разрешение за неотложни плащания на основание чл.229 ал.1 от ДОПК. След удържане на определен процент от получените приходи по банков път, на дружеството е разрешавано да ползва остатъка от паричните средства с цел погасяване на задължения към доставчици и персонал, както и да организира функционирането на дейността си. Посочено е, че управителят на „Мулти мегастрой груп“ ООД е изтеглил в брой от банковите сметки на дружеството суми н размер на над 120 000.00 лв., а от събраните по административната преписка доказателства е установено, че за ревизирания период и от 29.03.2019 г., съдружниците имат сключени трудови договори с РЛ и, че получените от тях суми под формата на заплати са в значителни размери, несъответстващи на задълженията и отговорностите им, посочени в подписаните трудови договори. Вместо с изтеглените от банковите сметки суми да се разплатят задълженията на дружеството към НАП, съдружниците са отклонили средства от касата на фирмата под формата на начислени и платени трудови възнаграждения, като дължимите данъци и осигурителни вноски за тези възнаграждения, не са внесени в приход на бюджета. Формиран е извод, че единственото логично обяснения за това е, да бъдат разпределени, платени и отклонени от съдружниците в брой (тъй като банковите сметки са възбранени) сумите, изтеглени от банковите сметки.

В хода на ревизията не са представени доказателства за дейностите, които са извършвали съдружниците Гондов и Желев, както и какъв е характерът на дейността, която са положили в дружеството; не са представени писмени доказателства, кое налага изплащане на месечни възнаграждения на двамата съдружници в размер на 10 000 .00 лв. за всеки. Като доказателства за нерегламентираното плащане на парични суми, според проверяващия екип, е и фактът, че след м.09.2019 г., след като са изтеглили всички свободни суми от банкови сметки и са ги разпределили/платили на себе си под формата на трудови възнаграждения, съдружниците спират да начисляват разходи за заплати и спират да плащат такива за себе си. Ревизиращите сочат, че в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че мениджмънтът на „Мулти мегастрой груп“ ООД, в лицето на съдружниците Гондов и Желев, са гласували единствено на себе си възнаграждения в такива значителни размери, а за останалия персонал не е определено по-високо възнаграждения от минималните осигурителни прагове.

В резултат на извършения анализ е формирано заключение, че въпреки наличието на неплатени данъчно-осигурителни задължения от страна на „Мулти мегастрой груп“ ООД, двамата съдружници злоупотребяват с генерираните парични средства в дружеството, като ги разпределят в своя полза, под формата на трудови доходи в многократно завишени размери, както и, като ги теглят (в частност – Ж. Ж.) от банковите сметки на дружеството след издадените разпореждания за разпределение от дирекция „Събиране“ и вместо да погасят с тях задължения, ги ползват за лични нужди.

Във връзка с горните констатации ревизията определя данъчна основа след анализ на относимите обстоятелства по чл.122 ал.2 от ДОПК, обсъдени са събраните доказателства, съставени са таблици, онагледяващи констатациите и е установено, че при формиране на данъчната основа за 2018 и 2019 г., процесните разходи, съответно, общо в размер на 4 294.92 лв. и 78 148.00 лв., следва да се изключат от общата сума на разходите, установени от ревизията и по този начин е формирана данъчната основа за облагане с корпоративен данък за ревизираните години, като са доначислени съответните главници и лихви, а за 2019 г. – и лихви за невнесен деклариран данък в ГДД по чл.92 от ЗКПО.

По горните съображения, предвид събраните в хода на ревизията доказателства, както и направените констатации в РД/РА, органът по приходите е извършил корекция на данъчните основи за 2018 и 2019 г. с процесните суми, респ. доначисляване на корпоративен данък за тези две години, съответно в размер на 429.46 лв. и 7 814.78 лв.

Съгласно чл.175 от ДОПК, чл.9 от ЗКПО и чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, върху допълнително установения корпоративен данък са дължими и прилежащи лихви, съответно в размер на 165.20 лв. и 2 013.99 лв., а за 2019 г. - и лихви за невнесен деклариран данък по ГДД на стойност 930.51 лв.

По основателността на жалбата в частта по ЗКПО:

След разглеждане на доказателствата по преписката следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, който отразява вярно стопанската операция.

Съгласно чл.26 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, несвързани с дейността (т.1) и разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон (т.2). По аргумент от чл.26 т.2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани и с тях, на основание чл.23 ал.2 т.1 от същия закон, следва да се увеличи счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата).

От друга страна, следва да се отбележи, че, за да бъде признат счетоводен разход за данъчни цели, ЗКПО поставя допълните изисквания като: извършването му да е пряко свързано и да обслужва стопанската дейност на ДЗЛ; да е налице съпоставимост на приходи и разходи; разходът да е пряко относим към отчетния период, за който е намален финансовия резултат; разходът да не представлява „скрито разпределение на печалбата“ по смисъла на §1 т.5 от ДР на ЗКПО; разходът да не е отчетен при хипотезите за отклонение от данъчно облагане по реда на раздел IVот глава първа на закона. В този ред на мисли следва да се посочи и разпоредбата на чл.26 т.11 от ЗКПО, според която, не се признават за данъчни цели разходи, които представляват скрито разпределение на печалбата.

В РД/РА са подробно изложени фактите и обстоятелствата, както и основанията за непризнаване на процесните разходи, подробно посочени по-горе в настоящото изложение, като в нито в хода на ревизионното производство, нито в административното такова, са представени доказателства от страна на представляващия „Мулти мегасторй груп“ ООД, които да обосноват правомерността на извършените разходи, а именно: -неправомерно разходвани средства за самолетни билети и гориво, които не са документално обосновани в размер на 1 232.23 лв.; разходи за дрехи, хранителни продукти и др., които не са документално обосновани и не са свързани с дейността на дружеството в размер на 3 071.69 лв; разходи за покупка в нощен клуб „Галакси“ в размер на 239.00 лв, които също не са документално обосновани и не са свързани с дейността на РЛ, както и осчетоводени в завишен размер разходи за заплати на двамата съдружници и разходите за осигуровки за сметка на работодателя в размер на 77 909.00 лв.

Тук е необходимо да се посочи, че за да бъде признат за данъчни цели разходът следва да е документиран. Този принцип изисква сделките и събитията да се отразяват счетоводно, съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално, според правната им форма. Т. е. дори да е налице разходен документ, той следва да отразява вярно стопанската операция. В случая обаче, липсват изобщо такива документи.

Както се посочи също така, по делото не са представени никакви доказателства за извършването на сторените разходи, съответно, не са оборени изводите на приходната администрация, нито са предприети конкретни действия от страна на жалбоподателя, предвид и липсата на конкретни възражения в тази насока, още по-малко и при липсата на доказателства за противното.

На следващо място, по отношение на увеличението на счетоводния със сумите за самолетни билети и горива в размер на 1 233.23 лв. – (евентуални разходи за командировки), които не са документално обосновани, важат същите нормативни разпоредби, посочени по-горе.

На следващо място, установено е при ревизията, че за сумата за закупените дрехи, храни и др., на стойност 3 071.69 лв., осчетоводена като текущ разход, също не се представят документи за какви цели са закупени, т.е и тук липсва документална обоснованост на същите, поради което следва и те да бъдат изключени при определяне на данъчната основа за облагане.

Що се отнася до осчетоводените в завишен размер трудови възнаграждения на съдружниците и разходите за осигуровки за сметка на работодателя, съдът отбелязва следното:

Разминаването на данните в салдото по сметка „Каса“ (най-често сметка 501 „Каса в лв.“) и реалната касова наличност, изразяващо се в липсата на отчетената касова наличност, е често срещан проблем при търговските дружества.

Причините за това разминаване могат да бъдат различни, например: - фиксиране в трудовите договори на работниците и служителите, занижена спрямо фактически изплащаната сума; - липса на документи за извършени плащания.

В последния случай, при по-голям недостиг на парични средства, като правило става въпрос за изхарчени суми от собственици и съдружници, включително изтеглили пари с дебитната или кредитната карта на името на дружеството, които не са внесени в касата на дружеството.

Липсващата касова наличност, резултат на действия на собствениците/съдружниците в ООД /ЕООД, които не са свързани с дейността на дружеството и, съответно, не носят икономическа изгода, за която не може по време на ревизията все пак да се докаже, че е следствие на лошо документиране на: взети заемообразно от собственици и съдружници средства (в този случай се дължи лихва в полза на дружеството през годините на липсата на средства); авансово предоставен дивидент. В този случай следва да се приеме, че става въпрос за заемообразни средства и съответно се дължи лихва на дружеството; разходвани за нуждите на дружеството суми (опитите да се представят като аванс на подочетно лице, не са съвсем удачни, при наличие на отлежаващ с години аванс), независимо, че няма характер на счетоводен разход и не е довела до намаляване на счетоводния, а от тук и на данъчния финансов резултат би следвало да се третира като скрито разпределение на печалбата по смисъла на т. 5, б. „а“ от § 1 на ДР на ЗКПО.

Това е така, тъй като от 01.01.2010 г. дефиницията на скрито разпределение на печалбата, посочена в б.“а“ на т. 5 от § 1 на ДР на ЗКПО се промени и вече, като скрито разпределение на печалбата, се третират не само разходи, несвързани с дейността, но и „суми“, несвързани с дейността.

С други думи обстоятелството, че изхарчените от собствениците/съдружници суми от касата, (респ. изтеглени от банковата сметка на дружеството суми, невнесени в касата), не са довела до намаляване на корпоративния данък на дружеството - не означава, че няма да се наложат предвидените в ЗКПО данъчни санкции, съпътстващи скритото разпределение на печалбата.

Какви са санкциите предвидени в ЗКПО по отношение на суми, имащи характер на скрито разпределение на печалбата?

Едновременно се налагат две санкции: - ще бъде наложена санкция по реда на чл. 267, ал. 1 от ЗКПО (действаща разпоредба, ДВ, бр.100 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) в размер на 20 на сто от отчетената сума. Тази санкция няма да се приложи само, ако в годината на извършване на скрито разпределение на печалбата, сумата е декларирана в Част VІІ – Деклариране на извършено скрито разпределение на печалбата на ГДД по чл. 92 от ЗКПО (чл. 267 ал. 2 от ЗКПО /действаща разпоредба, ДВ, бр.100 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г./); - ще бъде начислен 5 на сто данък дивидент по реда на: - чл.194 от ЗКПО – ако собственикът/съдружникът е юридическо лице. Тази санкция не се налага на местни търговски дружества, доколкото начисленият в тяхна полза дивидент винаги е освободен от данъчно облагане; - чл.38 ал.3 от ЗДДФЛ във връзка с т.5 б.”в” от §1 на ДР на ЗДДФЛ – ако собственикът /съдружникът е физическо лице (местно ли чуждестранно). Най-често когато става въпрос за липса на касова наличност, породена от действия на собственици и съдружници, става въпрос за физически лица, а не юридически лица.

Както се посочи, промяната в дефиницията на скрито разпределение на печалбата, позволяваща и липсваща касова наличност да се третира като скрито разпределение на печалбата и, респ., дивидент за данъчни цели е в сила от 01. 01. 2010 г.

Накрая, следва да се обърне внимание на обстоятелството, че третирането на липсващата касова наличност като скрито разпределение на печалбата, според този състав на съда, изисква да е налице ясна индикация на връзка между липсващите суми и ползването им именно от съдружниците/собствениците.

Според съда, това е еднозначно ясно при липса на касова/банкова наличност в следните случаи (разбира се, при липса на протокол на следствените органи за констатирана кражба на пари от касата, спрямо която намира приложение чл. 28, ал. 1 от ЗКПО): - ЕООД или ООД или гражданско дружество, при което липсва нает персонал; - в случаите, при която е очевидно, че парите са изтеглени с карта на дружеството от собствениците/съдружниците без да са ползвани за нужди на дружеството, но и не са внесени от тях в касата.

Разбира се, в тези случаи ревизираното дружество може да тръгне в посока на доказване на заемоообразно взети пари от собствениците/съдружниците, което ще доведе до друг вид санкция - начисляване на приходи от лихва на дружеството за констатирания период на липсата на касова наличност.

Или ако се обобщи - липсата на касова наличност, при ясна индикация, че парите са използвани от собствениците/съдружниците в ООД (ЕООД), може да доведе до два вида санкции: - при липса на допълнително събрани доказателства, че парите са предоставени заемообразно - до санкциите, описани по-горе, свързани с третиране на сумите като скрито разпределение на печалбата или; -при представени допълнително доказателства, че парите са предоставени заемообразно - до начисляване на приходи от лихва на дружеството за констатирания период на липсата на касова наличност.

При наличие на немалък брой персонал, назначен на минимално възнаграждение и значителна липсваща касова/банкова наличност, равна приблизително на разликата между официалното възнаграждение и обичайното за съответния вид дейност, би могло да се очаква, че приходните органи ще тръгнат да изясняват и третират характера на липсата в друга посока ( в този смисъл Решение на ВАС № 8357 от 27. 07. 2006 г. по адм. дело № 11245/2005 г.,I отд.).

От РЛ по отношение на трудовите договори са представени единствено трудовите договори, сключени със съдружниците М. Г. и Ж. Ж. и длъжности характеристики. Не са представени изисканите счетоводни регистри, ведомости за заплати и фишове за тях. В хода на ревизията са присъединен частични счетоводни регистри и неокончателни оборотни ведомости, които са представени в хода на ПУФО. Не са представени счетоводни записвания по хронология за ревизираните периоди. От събраните в хода на ревизията документи и доказателства се установява, че за ревизирания период и от 29.03.2019 г съдружниците имат сключени трудови договори с РЛ и, че получените от тях суми под формата на заплати са в значителни размери, несъответстващи на задълженията и отговорностите, посочени в подписаните трудови договори. Вместо с изтеглените от банковите сметки суми да се разплатят задълженията на дружеството към НАП, съдружниците са отклонили средства от касата под формата на начислени и платени трудови възнаграждения, като дължимите данъци и осигурителни вноски за тези възнаграждения не са внесени в приход на бюджета.

При изложената по-горе нормативна уредба и тълкуване на закона, съдът намира за правилни и законосъобразни изводите на ревизиращия екип, че по този начин съдружниците са отклонявали парични средства от дружеството, с цел избягване на данъчно облагане. В подкрепа на този извод са и следните обстоятелства: - 1./ възнагражденията са увеличени само и единствено на съдружниците, но не и на останалия персонал на дружеството; 2./ не са изпълнени поетите от страна на представляващите дружеството ангажименти пред публичния изпълнител за изплащане на задълженията към бюджета; и нена последно място – 3./ откриването на редица банкови сметки, с цел избягване запориране на парични средства.

С оглед изложеното, съдът намира РА в частта за така определените допълнително задължения за корпоративен данък за 2018 и 2019 г. за правилен и законосъобразен. Между впрочем, следва да се посочи, че конкретни възражения в тази насока не се излагат от жалбоподателя.

По Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Във връзка с констатациите по ЗКПО по отношение на трудовите договори, сключени със съдружниците в дружеството, органите по приходите са предприели корекция в намаление по реда на чл.122 от ДОПК на дължимия данък по чл.42 от ЗДДФЛ. В резултат на тези констатации, декларираните задължения на дружеството за данък върху трудовите и приравнените на тях правоотношения са определени в по-малък размер от начисления и деклариран от дружеството. Посочено, че данъкът се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец, съгласно разпоредбата на чл.42 ал.5 от ЗДДФЛ. Внася се до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или, през който са направени частичните плащания в случаите по чл.42 ал.6 от ЗДДФЛ (чл.65 ал.11 от с.з.). Установено е също така, че декларираните от дружеството суми за данък върху трудовите правоотношения не са издължени към момента на издаване на РА. За декларирания, но невнесен в срок данък, са начислени прилежащи лихви, съобразно чл.175 от ДОПКС и чл.1 от ЗЛВДТДПДВ.

Следователно при ревизията няма установен допълнителен данък върху доходите, а единствено допълнително са начислени лихви за декларирани, но невнесени в срок задължения по ЗДДФЛ, като в таблица 1 на РА е посочен размерът на дължимата сума, която е по-малка от декларираната и неиздължена към момента на издаване на РА, като е установен размерът на задълженията по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, както и са отразени данни за установен данък, деклариран такъв, внесен данък и дължима сума. В ДОС и в справка за задълженията са посочени изпълнителните титули на задълженията, както и периодът на дължимост на акцесорните задължения за лихви.

По основателността на жалбата в частта по ЗДДФЛ:

Съгласно чл.42 ал.1 от ЗДДФЛ, авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа.

Съгласно чл.42 ал.5 от ЗДДФЛ, данъкът по ал.4 се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец,а според ал.6 на същия текст, когато през съответния месец са направени само частични плащания за този или за друг месец, работодателят внася данъка по ал.4, определен върху брутния размер на сумата от частичните плащания.

От своя страна, разпоредбата на чл.65 ал.11 от ЗДДФЛ указва, че данъкът, който работодателят е задължен да удържа по чл.42, се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл.42 ал.6. Работодателят по основното трудово правоотношение внася данъка по чл.49 ал.5 в срок до 25 февруари на следващата година.

Коментира се вече, че в хода на ревизията не е установен допълнително данък върху доходите, а единствено са установени допълнително лихви за декларирани, по невнесени в срок задължения по ЗДДФЛ. Същият не е внесен и към датата на издаване на РА.

От страна на жалбоподателя не се излагат конкретни възражения в тази насока, а в жалбата единствено се твърди, че РА е незаконосъобразен в частта по ЗДДФЛ.

В случая, от страна на жалбоподателя, нито в ревизионното, нито в административното, нито в настоящото съдебно производство, се представят никакви доказателства, които да оборят констатациите на ревизиращия екип, че има невнесени задължения по ЗДДФЛ, поради което, съдът намира, че правилно и законосъобразно, органите по приходите са предприели корекция в намаления по реда на чл.122 от ДОПК на дължимия данък по чл.42 от ЗДДФЛ, в резултат на което декларираните задължения на дружеството за данък върху трудовите и приравнени на тях правоотношения са определени при ревизията в по-малък размер от начисления и деклариран от дружеството.

С оглед изложеното, съдът намира РА в частта по ЗДДФЛ за правилен и законосъобразен.

По КСО и ЗЗО:

Ревизията за установяване на задълженията на „Мулти мегастрой груп“ ООД за ЗОВ на наети лица за ДОО, , ДЗПО – УПФ и ЗО е за периода 01.09.2018 г. – 31.12.2019 г.

Във връзка с констатациите по ЗКПО по отношение на трудовите договори, сключени на 29.03.2019 г. със съдружниците в дружеството, органите по приходите са извършили корекция в намаление по реда на чл.122 от ДОПК на трудовите възнаграждения и дължимите осигурителни вноски по КСО и ЗЗО.

В резултат на тези констатации декларираните задължения на „Мулти мегастрой груп“ ООД за наетите лица, в качеството му на осигурител, с декларации обр. № 1 и обр. № 6 за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО са определени при ревизията в по-малък размер от начисления и деклариран от дружеството.

При ревизията осигурителният доход, върху който са дължими вноски по КСО и ЗЗО за ревизирания период, е определен на основание чл.124 а от ДОПК. Посочено е, че осигурителните вноски за ДЗПО – УПФ и ЗО се внасят едновременно с осигурителните вноски за ДОО. За декларираните, но невнесени в законоустановения срок задължения за ЗОВ, след извършената корекция в намаление, са начислени дължими лихви на основание чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО във връзка с чл.175 ал.1 от ДОПК.

В хода на ревизията не са установени задължения за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО. Установените задължения за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, посочени в колона 4 на таблица 1 в РА, са в размер по-малък от декларирания от дружеството и същите не са внесени в срок, което е наложило определяне на задължения за лихви за ЗОВ за процесния обследван период.

По основателността на жалбата в частта по КСО и ЗЗО:

В частта по ЗКПО безспорно се установи, че съдружниците Ж. Ж. и М. Г. са сключили трудови договори в завишени размери на трудовите възнаграждения, които са декларирани пред данъчната администрация, но по същите не са внесени начислените ЗОВ.

Доказателства за противното не се представят в настоящото съдебно производство. Правилно органите на приходната администрация са коригирали трудовите възнаграждения в намаление и въз основа на тях са определили задълженията за ЗОВ, които са в по-малък размер от декларираните, но невнесени от дружеството ЗОВ.

Правилно ревизиращият екип е определил и размерът на ЗОВ, съобразявайки разпоредбата на чл.124а от ДОПК, която е категорична, че разпоредбите на чл.122 - 124 се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски.

В този смисъл настоящата инстанция намира, че правилно е прието от ревизиращия екип, че ЗОВ не се дължат, но се дължат лихви по тях, с оглед тяхното невнасяне в бюджета. Горните изводи кореспондират с разпоредбите на чл.113 от КСО, чл.107 от ЗЗО и чл.175 ал.1 от ДОПК.

Така, според чл.113 от КСО, вземанията за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за неоснователно извършени осигурителни разходи се събират с лихва в размер на законната лихва, а според чл.107 от ЗЗО, налагането на наказание по чл. 103 и 104 не изключва задължението за заплащане на дължимите вноски заедно със законната лихва за периода.

От своя страна, чл.175 ал.1 от ДОПК указва, че за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон.

От страна на жалбоподателя не се излагат конкретни доводи за незаконосъобразност на оспорения акт в тази част. В хода на съдебното производство не се представят и нови доказателства, оборващи констатациите на данъчната администрация.

Ето защо, съдът намира, че РА в частта за допълнително начислени задължения за лихви по КСО и ЗЗО за периода 01.09.2018 г. – 31.12.2019 г. е правилен и обоснован.

По Закона за данък добавена стойност:

Ревизията по ЗДДС е за периода 28.09.2018 г. – 13.07.2020 г.

Установено е, че фактура № **********/26.09.2018 г., издадена от „ТРС“ ЕАД с ЕИК *********, с предмет „наем за м.09.2018 г.“ е включена в дневника за покупки на ревизираното дружество в данъчен период м.10.2018 г. Фактурата е издадена преди датата на регистрация по ЗДДС – 28.09.2018 г.

Констатирано е, че „Мулти мегастрой груп“ ООД има сключен договор с „ТРС“ ЕАД на 01.09.2018 г. с уговорена наемна цена на месец в размер на 400.00 лв. с включен ДДС. За доставката на услугата „ТРС“ ЕАД е издало касов бон от 26.09.2018 г.

По отношение на тази доставка ревизиращият екип е приел, че не са налице условията за приспадане правото на данъчен кредит, тъй като фактурата не отговаря на изискванията на чл.74 ал.3 от ЗДДС. Прието е, че данъчното събитие е настъпило на 26.09.2018 г. с платения от „Мулти мегастрой груп“ ООД наем, документирано с касов бон № 003291 от 26.09.2018 г., което налага извода, че данъчното събитие е настъпило преди датата на регистрация по ЗДДС на ревизираното дружество.

Прието е, че „Мулти мегастрой груп“ ООД не отговаря на нито едно от изискванията на чл.74 ал.3 от ЗДДС, поради което е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 66.67 лв. по фактура № **********/26.09.2018 г. с предмет „наем за м.09.2018 г.“

По основателността на жалбата в по чл.74 ал.3 от ЗДДС.

Материалноправните предпоставки за възникване правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставки на услуги преди регистрацията, се съдържат в разпоредбата на чл.74 ал.3 от ЗДДС, а именно: услугите да са пряко свързани с регистрацията на лицето по реда на Търговския закон; да са получени не по-рано от един месец преди регистрацията на лицето по Търговския закон; лицето да е подало заявление за регистрация по този закон в 30-дневен срок от вписването му в регистъра по чл.82 от ДОПК; за получените услуги лицето да притежава фактура по чл.71 т.1 и доставчикът на услугата да е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката да е била облагаема към тази дата.

Съответно в чл.75 от ЗДДС е предвидено, че правото на приспадане на данъчен кредит по чл.74 възниква на датата на регистрация по този закон /ал.1. / и се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като съответните документи по чл.71 се отразяват в дневника за покупките със съответстващите на наличните активи или получените услуги данъчна основа и данък /ал.2/.

Между страните няма спор, че ревизираното дружество "Мулти мегастрой груп“ ООД е регистрирано по ДДС на 28.09.2018 г. В хода на ревизията е установено, че същото е упражнило право на данъчен кредит по фактура, издадена от "ТРС" ЕАД - № **********/26.09.2018 г., като фактурата е издадена преди датата на регистрация. Установено е още, че данъчното събитие е настъпило преди датата на регистрацията, а именно на 26.09.2018 г., като към тази дата ревизираното дружество е разполагало с издадена данъчна фактура.

Не е спорно, че преди регистрацията по ЗДДС жалбоподателят е получил фактури с предмет "наем " от регистрирано по ЗДДС лице, което е издало фактура с посочен ДДС на отделен ред. Получените услуги обаче е прието, че не са пряко свързани с регистрацията на лицето по ТЗ, поради което за жалбоподателя не възниква претендираното право на данъчен кредит.

Съгласно приложена ДОС на ревизираното дружество и таблица 1 от РА за определяне на задълженията за данъчни периоди м.12.2018 г., м.01.2019 г., м.02.2019 г., м.03.2019 г. и м.04.2019 г., по данъчната сметка са начислени лихви поради късно внасяне на декларирания ДДС за внасяне по СД. Освен това, за данъчни периоди м.05.2019, м.06.2019 г., м.08.2019 г. и м.11.2019 г., декларираните вноски по СД по ЗДДС не са внесени изобщо и са дължими към датата на настоящия РА,за което също са начислени лихви за просрочие. Общо начислените дължими лихви за невнесен в срок ДДС по СД са 4 288.52 лв.

От страна на ревизиращия екип са цитирани разпоредбите на чл.89 ал.1 от ЗДСД и чл.125 ал.5 от с. з., както и чл.175 от ДОПК и чл.1 от ЗЛВДТДПДВ.

По основателността на жалбата в тази част:

Според чл.86 ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период, а според ал. 2 на същия текст, данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. Или иначе казано, съгласно условията на т. 2 и т. 3 от ал. 1 на цитирания текст, издаденият данъчен документ за съответния данъчен период, следва да участва при формирането на данъчния резултат за този период.

Няма спор, че процесните фактури съдържат всички реквизити, но същевременно, в настоящото производство безспорно се установи, че данъчни периоди м.12.2018 г., м.01.2019 г., м.02.2019 г., м.03.2019 г. и м.04.2019 г., са начислени лихви поради по-късното внасяне на декларирания ДДС за внасяне по ДДС, а за данъчни периоди м.05.2019, м.06.2019 г., м.08.2019 г. и м.11.2019 г., декларираните вноски по СД по ЗДДС изобщо не са внесени и са дължими и към настоящия момент.

Съгласно чл.125 ал.1 от ЗДДС (действаща редакция, ДВ бр.98/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.159б. На основание чл.125 ал.5 от ЗДДС справката декларация и отчетните регистри следва да се подадат до 14-то число, включително, на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Като данъчен период чл.87 ал.1 от ЗДДС определя периода от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период, като съгласно ал.2, данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец, освен в случаите по глава осемнадесета. Чл.88 ал.1 от ЗДДС определя като резултат за всеки данъчен период разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период. Съгласно чл.88 ал.2 от ЗДДС, когато начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода - данък за внасяне и, респективно, съгласно чл.88 ал. 3 от ЗДДС - когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода - данък за възстановяване. Същевременно чл.88 ал.4 от ЗДДС изрично сочи, че регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период - данък за внасяне в държавния бюджет или данък за възстановяване от държавния бюджет.

Тук следва да се отбележи, че установяването на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски може да стане единствено по предвидения в ДОПК ред. Кодексът, от своя страна, дели установяването на задълженията на предварително и същинско (глава ХIV раздел I и II от ДОПК).

Предварителното установяване на задължения за данъци се извършва: - чрез подаване на декларация, по която задълженото лице самo изчислява основата и дължимия данък, когато това е предвидено в съответния закон (арг. чл. 105 ДОПК); - чрез извършване на служебна корекция на посочените декларации по реда на чл. 106 ДОПК, чрез издаване на АУЗ или - чрез издаване на акт по реда на чл. 107 ДОПК, касаещ случаите, при които органът по приходите сам установява размера на дължимия данък въз основа на подадена от задълженото лице декларация, а задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено това задължение като и да поиска от органа по приходите издаване на акт за установяване на задължението.

Същинското установяване на задълженията за данъци се извършва чрез извършване на ревизия с издавеното на ревизионен акт по чл.118 от кодекса.

Изложеното до тук налага извода, че след като жалбоподателят е подал СД, резултатите от които не са променени по установения от ДОПК ред, то същите следва да бъдат зачетени така, както са декларирани от лицето.

С изпълнението на задължението за подаване на данъчна декларация определено данъчно задължено лице заявява (декларира) пред компетентен публичен орган съществуването и дължимостта на определен по размер данъчен дълг, който дълг се установява с данъчната декларация, независимо от валидното възникване на основното данъчно задължение.

Основанието на данъчното задължение, а оттам и на данъчния дълг като последица на възникналото данъчно задължение, е нормата на данъчния закон. Нормата на данъчния закон заставя лицата да декларират данъка.

Данъчният дълг възниква по силата на данъчен ревизионен акт, издаден от компетентен орган при спазване на данъчния процес. Способите за установяване на данъчния дълг са два основни: подаване на декларация или извършване на данъчна проверка или ревизия и издаване на данъчен акт – АПВ или РА. В този смисъл способите за установяване на дълга могат да бъдат определени като декларативен и контролен.

Към момента на подаване на данъчната декларация, крайният срок за подаването, на която е определен в различните материални данъчни закони, дългът вече е възникнал и съществуващ. Декларацията или ревизионният акт само му придават ликвидност. Съществува разлика между възникване на дълга и определянето му по основание и размер. Предвид предварителната изпълнимост на ревизионния акт – чл.127 от ДОПК, може да се твърди, че установените с него данъчни задължения са и изискуеми.

След края на данъчния период и преди изтичането на крайния срок за подаване на декларацията всяко данъчно задължено лице е длъжно да подаде данъчна декларация за съответния вид данък.

Към края на съответния данъчен период съществува само един общ и абстрактен данъчен дълг за определен данъчен субект, той не е конкретизиран по вид данъци (основание) и по размер, не е ликвиден. Поради липсата на ликвидност не е налице и изискуемост. Приходната администрация не може да предяви претенция за събиране на данъчния дълг без установяването му по основание и размер. Конкретизирането на дълга по основание и размер става с подаването на съответната данъчна декларация (или с ревизионен акт).

За разлика от данъчното задължение, което се поражда постоянно в продължение на финансовата година с осъществяването на данъчния фактически състав на определени данъчни норми и въз основа единствено на тях, конкретният данъчен дълг като размер и вид данък, платим от определен субект, може да се породи един единствен път за определен период от време, който период е изрично законодателно определен.

Моментът на възникване на данъчния дълг и определяне на ликвидността му е важен въпрос предвид начисляването на лихви за забава и прилагането на давността.

За неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон – чл.175 ал.1 от ДОПК. Това е общото правило. Всеки данъчен закон определя дължимостта на лихвите за просрочени данъчни задължения. Срокът за внасянето на дължимите данъци също се определя в закона.

Самият законодател, с разпоредбите на ДОПК е възприел идеята, че декларацията, при определени хипотези, установява окончателно данъчното задължение (схващано като данъчен дълг). Използването в текста на закона на думата "окончателно установени" дава допълнително основание да се поддържа коментираното по-горе, че с ревизионния акт, издаден при условия на ревизия по общия ред на ДОПК, най-често не се определя един нов данъчен дълг, а се коригира основанието и/или размерът на декларирания от данъчнозадълженото лице такъв. Разбира се, възможни са и редица случаи, при които чрез корекция на основанието и/или размера на данъчния дълг, да се определи нов данъчен дълг, който е съществувал, но не е бил заявен (деклариран).

От своя страна, чл.1 изр. първо на ЗЛВДТДПДВ указва, че неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер, се събират с лихва.

На следващо място е необходимо да се посочи, че чл.89 ал.1 от ЗДДС указва, че, когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период, а предвид чл.125 ал.5 от ЗДДС декларацията се подава до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Следователно, давностният погасителен срок за данъчните задължения за всеки от едномесечните периоди, които са ревизирани в случая, започва да тече от 15 число на месеца, следващ съответния данъчен период.

Ревизираното дружество, като не е внесло в срок и изобщо не е внесло ДДС по фактурите от посочените по-горе данъчни периоди е формирало в намален размер резултат за внасяне за съответния период. Това на практика означава, че резултатът за внасяне не е действителният, а е намален с размера на ДДС, по неотразените за съответния месец фактури в отчетните регистри, като по този начин, дължимият данък по тях, не е внесен в приход на бюджета в законовия срок за подаване на справката-декларация.

Съгласно ал.1 на чл.89 от ЗДДС, когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период, съгласно ал.2, данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в съответната сметка по ал.1. Очевидно е, че това е сторено от страна на РЛ, но не са оборени констатациите на приходната администрация, че процесните фактури, макар да са отразени своевременно в отчетните регистри, дължимият данък не е внесен своевременно в бюджета; не се излагат и аргументи относно незаконосъобразността на акта в тази част, поради което съдът намира изводите на приходната администрация за правилни и законосъобразни и лихвите в размер на 4 288.52 лв. са дължими от "Мулти мегастрой груп“ ООД.

Горните изводи относно законосъобразността на РА в отделните му части се потвърждава и от изслушаната и приета с възражения от жалбоподателя съдебно-счетоводна експертиза, за изготвянето на която, вещото лице е използвало всички приложени по делото документи, както и такива, проверени в счетоводството на жалбоподателя.

Така, след като в констативно-съобразителната част експертът е извършил анализ на събраните доказателства, посочена е основната дейност на дружество, онагледил е част от документите в таблици, описал е подробно съдържанието на трудовите договори и длъжностни характеристики, е формирал следните изводи:

За 2018 г. ревизираното лице е организирало счетоводната си отчетност съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Съставен е индивидуален сметкоплан на дружеството, състоящ се от сметки и подсметки, които дават възможност за хронологично отчитане на стопанските операции. Заведени са необходимите хронологични, синтетични регистри в счетоводството на дружеството. Представените хронологични регистри не осигуряват необходимата аналитична информация относно контрагенти и по-конкретния характер на видовете разходи, отчетени през периода. Дружеството изготвя и представя годишните си финансови отчети на база на Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия. Приходите и разходите произтичащи от сделки и събития са начислявани към момента на тяхното възникване. Заведени са четирите подсметки към сметка 453 Разчети за данък върху добавената стойност, а именно: 4531 Начислен данък за покупките, 4532 Начислен данък за продажбите, 4538 Данък за възстановяване и 4539 Данък за внасяне, чрез които се отчитат разчетите с бюджета по ЗДДС. Допуснато е осчетоводяване на разходи, които не са документално обосновани (липсват първични счетоводни документи - фактури за тях) и такива не свързани с дейността на дружеството. Изложените констатации водят вещото лице до заключение, че счетоводството на МУЛТИ МЕГАСТРОЙ ГРУП ООД макар и водено редовно не осигурява необходимата аналитична информация относно отчетените разходи, както и че са допуснати неточности при съставянето на ГДД и декларирането на дължимия корпоративен данък за 2018 г.

За 2019 г. са представени само частични оборотни ведомости и счетоводни регистри. Допуснато е осчетоводяване на разход едновременно не свързан с дейността и не документално обоснован. Тези констатации водят вещото лице до извода, че счетоводството на ревизираното лице не е водено редовно за 2019 г.

По отношение на ЗКПО:

За ревизирания период жалбоподателят е отчел разходи за материали (бетон, работно облекло и др.) и услуги (наем, интернет, трудова медицина, куриерски услуги). Представени са фактурите за покупки, които са осчетоводени по дебита на сметки 601 Разходи за материали и 602 Разходи за външни услуги. За тези покупки дружеството е ползвало данъчен кредит, тъй като същите са свързани с основната му дейност. Фактурите са включени в дневниците за покупки и справки-декларациите за ДДС. Разплащанията с доставчиците са извършвани в брой и по банков път, като те също са осчетоводени.

За периода от месец октомври 2018 г. до месец декември 2018 г. се установяват отчетени от дружеството разходи за покупка на самолетни билети и гориво от доставчиците WIZZ AIR, RYANAIR, Еко-Пловдив, Лукойл-Пловдив, Газпром - Димитровград в общ размер на 1 223.23 лв.. които не са документално обосновани, тъй като за тях не са представени фактури. Информация за посочените разходи е видна от банкови извлечения, тъй като те са заплатени на ПОС терминал с фирмена банкова карта. Същите са отчетени по дебита на сметка 609 Други разходи и по кредита на сметка 503 Разплащателна сметка в левове.

За периода от месец октомври 2018 г. до месец декември 2018 г. се установяват отчетени от дружеството разходи за покупка от различни видове магазини (повечето германски - WESER, BAUHAUS, NORBACHBAVMARKT, TANKSTEL, LIDLE, NETTO MARKEN а други - за дрехи и аксесоари - TEODOR EOOD, TIMELAND, SKAYSHOP BULGARIA, CASECOM PLOVDIV, АУТЛЕТ BAHECA, ЛЕВ ИНС) в общ размер на 3 071,69 лв., които не са документално обосновани, тъй като за тях не са представени фактури и които не са свързани с дейността на ревизираното лице. Информация за посочените разходи е видна от банкови извлечения, тъй като те са заплатени на ПОС терминал с фирмена банкова карта. Същите са отчетени по дебита на сметка 609 Други разходи и по кредита на сметка 504 Разплащателна сметка във валута.

За 2019 г. се установява отчетен от дружеството разход в нощен клуб Галакси на стойност 239 лв.. който не е документално обоснован (не е представена фактура) и не е свързан с дейността. Информация за посочения разход е видна от банково извлечение, тъй като е заплатен на ПОС терминал с фирмена банкова карта. Същият е отчетен по дебита на сметка 699/1 Непризнат данъчен разход, но с тази сума не е преобразуван счетоводния финансов резултат в посока увеличение в ГДД за 2019 г.

Вещото лице посочва, че отчетените разходи за материали и услуги, за които е ползван данъчен кредит, са пряко свързани със стопанската дейност на жалбоподателя. Посочва също така, че за 2018 г. на основание на представените оборотни ведомости и хронологични регистри на счетоводните сметки, вещото лице смята, че е налице съпоставимост на приходите и разходите и разходите са пряко относими към отчетния период, а за 2019 г. поради частично представените и неокончателни оборотни ведомости и хронологични регистри на счетоводните сметки, вещото лице не може да даде отговор на тези въпроси.

Експертизата е установила, че почти всички работници са назначавани на длъжност строител жилища с код по НКПД *********, група професии Квалифицирани работници с възнаграждение в размер на 603 лв. при 8-часов работен ден и 300 лв. при 4-часов работен ден. Съгласно приложените към договорите длъжностни характеристики обобщеното описание на работата е „извършва задачи, свързани с направа и разваляне на всички видове кофраж; изгражда и оформя всички видове зидарии, колони и др. съобразно зададените изисквания “. Двама служители са на длъжност технически ръководител строителство с код по НКПД 31233001, група професии Приложни специалисти с възнаграждение в размер на 623 лв. за 8-часов работен ден. Съгласно приложените към договорите длъжностни характеристики обобщеното описание на работата е „осъществява непосредственото оперативно-стопанско, техническо и административно ръководство на строителния обект “. Седем човека на длъжност строител жилища са били командировани да работят на обектите на дружеството в Германия. За периода на командироването им те имат сключени допълнителни споразумения към трудовите договори с уговорена часова ставка в размер на 22,98 лв. или 3 860,64 лв. месечно за 21 работни дни.

Договореното трудово възнаграждение на горепосочените работници и служители е в размера на минималния осигурителен доход за съответната длъжност съобразно таблицата за минималните осигурителни прагове по видове дейности и групи професии.

Двамата съдружници и собственици на капитала в МУЛТ ИМЕГАСТРОЙ ГРУП ООД са назначени на трудови договори, както следва: - Ж. Ж. с ТД № 31/29.03.2019 г. на длъжност управител с код по НКПД 11207023, група професии Ръководители, с месечно възнаграждение в размер на 10 000 лв.; - М. Г. с ТД № 32/29.03.2019 г. на длъжност управител строителство с код по НКПД 13235002, група професии Ръководители, с месечно възнаграждение в размер на 10 000 лв., като основните длъжностни задължения на двамата управители са подробно описани в КСЧ.

Вещото лице е установило, че от началото на 2019 г. ревизираното лице не заплаща или закъснява с издължаването на дължимите и декларирани вноски за данъци и задължителни осигурителни вноски. Във връзка с това е образувано изпълнително дело № *********/2019 от органите по приходи от Дирекция Събиране към ТД на НАП - Пловдив. Предприети са действия за обезпечаване на публичните задължения на МУЛТИ МЕГАСТРОЙ ГРУП ООД като са наложени запори върху съществуващите и новооткрити банкови сметки на дружеството. В хода на принудителното изпълнение от Д. С. на ТД на НАП - Пловдив са издавани разпореждания за временно разрешение за неотложни плащания на основание чл. 229, ал. 1 от ДОПК. След удържане на определен процент от получените приходи по банков път и разпределянето им от публичния изпълнител за покриване на публични задължения, на дружеството е разрешавано да ползва остатъка от паричните си средства с цел погасяване на задължения към доставчици и персонал, както и да организира функционирането на дейността си.

На лист 60-61 от делото е приложена справка за задълженията на дружеството с изчислени лихви към 12.01.2023 г. Общият размер на задълженията е 51 572,18 лв. като в това число се включват главница 37 896,25 лв. и лихви 13 675,93 лв.

Към момента на изготвяне на настоящото заключение няма информация какъв е размерът на публичните задължения на МУЛТИ МЕГАСТРОЙ ГРУП ООД.

Експертизата е категорична, че дължимите данъци и осигурителни вноски за определените възнаграждения на съдружниците не са внесени в приход на бюджета.

Що се отнася до счетоводни записи във връзка с получените заплати от съдружниците и относно дължимите данъци и осигурителни вноски, вещото лице посочва, че поради частично представените и неокончателни оборотни ведомости и хронологични регистри на счетоводните сметки, вещото лице не може да даде отговор на този въпрос. От представената от дружеството-жалбоподател документация експертизата е установила, че съдружниците Ж. Ж. и М. Г. са подписвали документи, свързани е движението на персонала в дружеството - трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди за разрешаване на отпуски, заповеди за прекратяване на трудови договори, заповеди за командировки в чужбина. От страна на дружеството-жалбоподател не е представен протокол с решение на Общото събрание за сключване на трудови договори със съдружниците и определяне на възнагражденията им. Установено е също така, че към двата трудови договора на съдружниците има приложени длъжностни характеристики, с които те са се запознали и са подписали. В длъжностните характеристики са описани подробно задълженията и отговорностите на лицата.

Въз основа на представените от счетоводството на ревизираното лице ведомости заплати за поделение „Управление“ единствено за месеците април и май 2019 г. са налични такива с подписи на лицата. На основание на тези документи вещото лице прави извод, че възнагражденията на Ж. Ж. и М. Г. за месеците април и май 2019 г. са изплатени в брой. За другите процесни периоди не са представени документи, удостоверяващи изплащането на възнагражденията на съдружниците.

Експертизата е установила и, че съгласно Таблицата за минималния осигурителен доход за 2019 г. по видове дейности и групи професии, най-високият осигурителен доход за група Ръководители е определен за КИД 65 и 66 Финансови и застрахователни дейности и е в размер на 1 589 лв. При съпоставката на тази сума с определеното възнаграждение на съдружниците се установява, че последното надвишава повече от 6 пъти установения като най-висок минимален осигурителен доход. В експертизата е посочен и минималният осигурителен доход (МОД) за 2019 г. по основни икономически дейности и квалификационни групи професии по КИД: 4120 за 2019 г. за група „ Ръководители “, който за група „Ръководители“ с КИД 4120 е в размер на 790 лв.

Вещото лице посочва, че поради липсата на аналитична отчетност и допълнителни обяснения към осчетоводените стопански операции, не може да даде отговор какъв е характера на разходите отразени по сметка 609.

След като прегледа и провери изчисленията, направени от приходния орган, в ревизионния доклад и ревизионния акт, вещото лице е на мнение, че математически вярно са определени данъчната основа за корпоративния данък за 2018 г. и 2019 г., данъкът по ЗДДФЛ и съответните лихви по КСО и 330.

По отношение констатациите по ЗДДС:

Експертът посочва, че за ревизираните данъчни периоди 28.09.2018 г. - 13.01.2020 г. дружеството декларира облагаеми доставки на строителни услуги със ставка 20% в общ размер на данъчната основа 254 340,58 лв. и начислен ДДС в общ размер на 50 868,07 лв. Не са констатирани нарушения във връзка с формирането на данъчната основа и начисляването на данъка при доставките. За същия период дружеството декларира доставки без право на данъчен кредит или без данък в общ размер на 2 465,50 лв. и доставки с право на пълен данъчен кредит в общ размер на данъчната основа 30 141,28 лв. и ползван данъчен кредит в общ размер на 6 028,30 лв.

Установено е, че фактура № 11290/26.09.2018 г. издадена от ТРС ЕАД с ЕИК ********* с предмет наем за м.09 е включена в дневника за покупки на дружеството в данъчен период м. 10.2018 г. и е ползван данъчен кредит по нея в размер на 66,67 лв. Но въпросната фактура е издадена преди датата на регистрация на дружеството по ЗДДС, която е 28.09.2018 г. Поради това данъчният кредит в размер на 66,67 лв. е отказан.

Установено е, че фактура № **********/21.09.2019 г. издадена от Хидробетон ООД с ЕИК ********* е включена в дневниците за покупки и за м. 12.2019 г. и за м. 01.2021 г. Поради това е отказано право на данъчен кредит в размер на 8,45 лв.

Съгласно приложената на лист 60-61 от делото справка за задълженията на дружеството с изчислени лихви към 12.01.2023 г., задълженията по ЗДДС, които не са внесени са, както следва: - 3 689,01 лв. главница и 1 345,41 лв. лихви за данъчен период 05/2019 г.; - 4 289,79 лв. главница и 1 523,83 лв. лихви за данъчен период 06/2019 г.; - 2 143,71 лв. главница и 723,98 лв. лихви за данъчен период 8/2019 г.; - 319,08 лв. главница и 99,69 лв. лихви за данъчен период 11/2019 г.

След преглед и проверка на изчисленията, направени от приходния орган, в ревизионния доклад и ревизионния акт по отношение на задълженията по ЗДДС, вещото лице е на мнение, че математически вярно са определени задължения по ЗДДС.

Съдът кредитира така приетата по делото ССчЕ, която е изготвена безпристрастно и коректно и е относима към изясняване на фактите и обстоятелствата по спора, и която не променя по никакъв начин изводите на органите на приходната администрация, тъй като с поставените въпроси на вещото лице, респективно отговори, не се въвеждат нови обстоятелства по делото. В този смисъл следва да се посочи, че последната потвърждава изцяло констатациите в РД/РА, а именно, че са налице разходи, които не са документално обосновани, както и, че правилно от страна на ревизиращия екип са определени процесните публични задължения. Експертизата също така потвърждава констатациите на органите на приходите, че са допуснати неточности при съставяне на ГДД и декларирания корпоративен данък за 12018 г., предвид липсата на достатъчно счетоводна информация.

В заключение съдът отбелязва, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2 във връзка чл.118 ал.2 и чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация.

Не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като, изложеното по-горе, налага да се приеме, че ревизионното производство е образувано и, съответно, ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите. Както ревизионният доклад, така и ревизионният акт са съставени в предвидената за това форма.

Следва в случая да се констатира и това, че от представените по делото доказателства се установява, че ЗВР, ЗИЗВР и останалите заповеди, ревизионният доклад и ревизионният акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

Отделно от това, всички протоколи от извършени проверки и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от трети лица, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени средства.

Впрочем, дори и в случая да се приеме, че са налице нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, то това обстоятелство, само по себе си, не обуславя незаконосъобразността на ревизионния акт, като краен резултат, тъй като съдът в настоящото производство действа при условията на чл.160 от ДОПК и е задължен да разреши материалноправния спор по същество, с оглед събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, действайки вместо органа по приходите, като провери наличието на всички материалноправни предпоставки за определяне на задължения по ЗДДС. Предвид на това, дори и при констатиране на процесуални нарушения, допуснати в ревизионното производство, съдът няма правомощието да отмени РА, а следва да приложи материалния закон по отношение на установените по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните задължения.

С оглед изложеното съдът намира жалбата на „Мулти мегастрой груп“ ООД срещу оспорения в настоящото съдебно производство РА от12.01.2023 г. за правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден, а жалбата, като неоснователно – да се остави без уважение.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 2 170.54 (две хиляди сто и седемдесет и 0.54) лева, съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, III състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Мулти мегастрой груп“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. „Б“, ет.5, ап.15, представлявано от управителя Ж. Ж., против Ревизионен акт № Р-16001621005580-091-001 от 12.01.2023 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 123 от 06.04.2023 г. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - [населено място], при Централно Управление на Национална агенция за приходите, в частта за допълнително установени задължения, както следва: - корпоративен данък за 2018 г. в размер на 429.46 лв. и лихви 165.20 лв. и за 2019 г. в размер на 7 814.78 лв. и лихви 2 944.50 лв.; - лихви за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.09.2018 г. – 31.12.2019 г. в размер на 986.35 лв.; - лихви за ДОО – за осигурители в размер на 1 788.66 лв.; - лихви за ДЗПО – УПФ – за осигурители в размер на 395.62 лв.; - лихви за вноски за здравно осигуряване – за осигурители в размер на 756.24 лв.; - допълнително начислен ДДС в резултат на непризнат данъчен кредит за периода 01.10.2018 г. – 31.10.2018 г. в размер на 66.67 лв. и лихви 28.18 лв.; за допълнително начислени лихви по СД по ЗДДС в размер на 4 288.52 лв. или общо – главница в размер на 8 319.36 лв. и лихви – 11 353.27 лв.

ОСЪЖДА „Мулти мегастрой груп“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. „Б“, ет.5, ап.15, представлявано от управителя Ж. Ж., да заплати в полза на Националната агенция за приходите сумата в размер на 2 170.54 (две хиляди сто и седемдесет и 0.54) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.