МОТИВИ към НОХД 2075/09г.
Производството е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик
обвинителен акт.
Обвинението е против Б.С.Б.,***, за това, че На 07.10.2009г. около 16.20ч. на пътя от гр.Ветрен за с.Бошуля, обл.Пазарджик,
е управлявал моторно превозно средство – микробус, марка “Форд”, модел
“Транзит” с ДК № РА 0916 АТ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на
хиляда, а именно 2.17 на хиляда, установено по надлежния ред
с Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в
кръв и урина № 1185/09.10.2009г. на Специализирана химическа лаборатория
при „МБАЛ АД” гр.Пловдив- Престъпление по чл. 343б ал.1 от НК.
В
съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на РП Пазарджик с
искане за постановяване на осъдителна присъда и налагане на наказание лишаване
от свобода , изтърпяването на което да бъде отложено за изпитателен срок, както и налагане на наказание по чл. 343г от НК.
Подсъдимият се признава за виновен.
Районният съд, като обсъди и прецени поотделно
и в съвкупност събраните доказателства , при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено
следното:
На 07.10.2009г. сутринта подс. Б.Б.
употребил известно количество алкохол – вино.
Няколко часа след това, без да се
съобразява, че е пил, същият отишъл до гр.Септември, управлявайки микробуса на
баща си – Форд „Транзит” с ДК № РА 0916 АТ. Прибирайки се към вкъщи, същия ден
около 16.20ч. отново управлявал посочения автомобил, когато на пътя гр.Ветрен - с.Бошуля бил спрян за проверка от
свидетелите Александър Димов и Трифон Ангелов – полицаи към РУ-МВР
гр.Септември. Тъй като водачът бил във видимо нетрезво състояние, същият бил
изпробван за алкохол с техническо средство „Алкотест-Дрегер” с фаб.№ 0639, като
пробата отчела 2.29 на хиляда алкохол в издишания от него въздух.
Съставен му бил АУАН, който същият подписал
без възражения. Издаден му бил и талон за медицинско изследване на кръвта. В
определения, съгласно Наредба № 30 срок, обв. Б. ***, където дал кръвна проба. Заключението на назначената впоследствие химическа
експертиза сочи, че в кръвта на обв.Б. е имало концентрация на
алкохол 2.17 на хиляда.
Съдът възприе описаната
фактическа обстановка въз основа на внимателен и обстоен анализ на събраните по
делото доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите
Димов и Ангелов, както и писмените доказателства по делото, инкорпорирани по
съответния процесуален ред.
Обвинението
против подсъдимия е за това, че на инкриминираната дата – управлявал лек автомобил, след употреба на
алкохол над допустимата граница от 1.2 промила, което е установено по надлежен
ред – в случая с химически анализ на кръвна проба.
Подсъдимият
се признава за виновен като дава подборни обяснения, съдържащи самопризнание.
Същото се подкрепя напълно от събраните други доказателства – показанията на
св. Димов и Ангелов, които като дежурен автопатрул са спрели подсъдимия на
инкриминираната дата. Извършили проверка за алкохол с Алкотест Дрегер поради
създадени у тях впечатления с оглед поведението и вида на водача за употреба от
негова страна на алкохол. Устройството което е и надлежно калибровано с оглед
представеното по делото удостоверение, отчело стойност 2.29 промила. Поради
това на водача бил издаден и ТМИ, като химическия анализ на кръвната проба
установила стойност от 2.17 промила алкохол в кръвта.
Доказателствата
по делото се намират в пълен синхрон и в своята съвкупност установяват
безспорно факта на престъплението и неговият автор.
В
субективно отношение подсъдимият е съзнавал противоправността на деянието си.
Не е имал представа за конкретните стойности на алкохолното си опиянение, но се
е отнасял към тях безразлично.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следваше да му се наложи съдът
на първо място съобрази критериите за индивидуализация визирани в чл. 54 от НК,
както и целите които следва да се постигнат с налагането на наказанието по чл.
36 от НК.
Обществената
опасност на деянието е висока, отчетена на база нарастващия брой престъпления
против транспорта и все по-големия брой жертви от тях, като основен фактор за
същите в статистически аспект е управлението в пияно състояние.
Обществената
опасност на подсъдимия е завишена – има предходно осъждане за държане на
огнестрелно оръжие и множество наказания през годините му като водач на МПС за
нарушения на правилата за движение по пътищата, които са били налагани по
административен ред. Сред същите е и вкл. управление на МПС в пияно състояние. Само
броят им е досаттъчен за да обоснове едно постоянство при погазване на
правилата, гарантиращи сигурността на участниците в движението.
Като
взе предвид горното, както и конкретната стойност на концентрация на алкохол в
кръвта на водача, който в пияно състояние е управлявал МПС през деня , с което
несъмнено е представлявал потенциална опасност за движението, съдът прие, че за
да може наказанието да има окачваното въздействие върху подсъдимия към спазване
на закона , както и предупредително-възпиращо въздействие , а и общопревантивен
ефект, съдът наложи наказание от СЕДЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
От
друга страна съдът прие, че въпреки наличието на едно предходно осъждане, за
което подсъдимият е получил наказание пробация и въпреки предходните
административни наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата и
тъй като те са в един отдалечен период от време ( от 1984г. , като последното е
от 14.09.05г) , не е наложително , за да се постигне целения превантивен ефект
в личен и в обществен аспект , подсъдимият да изтърпи ефективно наложеното му
наказание лишаване от свобода. При това и на основание чл. 66, ал.1 от НК съдът
отложи изтърпяването на наложеното наказание, като определени максимално
възможния изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ И СЕДЕМ МЕСЕЦА и възложи възпитателната работа по отношение
на подсъдимия на Наблюдателна комисия при Община Септември.
На
основание чл. 343г от НК съдът лиши подсъдимия от правото да управлява МПС за
срок от една година и два месеца, чиято продължителност бе определена с оглед
предходните административни наказания за нарушенията на правилата за движение
по пътищата и завишената стойност за концентрация на алкохол в кръвта.
На
основание чл. 59 ал.3 от НК съдът зачете времето, през което подсъдимият е бил
лишен от правоуправление, считано от 08.10.09тг.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия бяха възложени сторените
съдебно-деловодни разноски в размер на 25 лв.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: