№ 20118
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. Р.
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. Р. Гражданско дело №
20241110126201 по описа за 2024 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Ищцата Т. Т. Д. /малолетна/ чрез своя баща и законен представител Т. Д. Д. и адв. Б.
К. – АК-София, е предявила срещу ************* иск с правно основание по чл. 49 вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД за осъждането ú да заплати на ищцата сумата от 1000,00 лева /частично от
5000,00 лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
неприятни изживявани, страх и тревоги, последица от инцидент, настъпил на 27.07.2023г. в
град София, в Северния парк, при който ищцата, докато играела и тичала, паднала в
необезопасена шахта, пълна със студена вода, ведно със законната лихва от датата на
деликта /27.07.2023г./ до окончателното ú изплащане.
Ищцата твърди, че на 27.07.2023г. заедно с родителите си се разхождала в Северния
парк в град София. Докато играела и тичала, тя паднала в шахта, пълна със студена вода,
която покрила цялото тяло на детето. Шахтата нито била обезопасена, нито територията
около нея, намираща се близо до обществена чешма, била означена като опасна. След
инцидента родителите на ищцата забелязали коренна промяна в поведението ú – била
тревожна, будела се нощем от кошмари, не искала да напуска дома си, появил се страх от
вода, който дотогава не съществувал. Категорично отказвала да излиза на разходка и да
играе в парка. Детето хващало майка си за ръка и плачело, когато минавали покрай шахти,
не искало да се доближава до вода. Процесната шахта била собственост на ответника и
елемент от градската канализационна система. Общината, като неин собственик, носела
отговорност да я поддържа в безопасно състояние, съответно носела отговорност за вредите,
настъпили от бездействието ú да поддържа в добро състояние и да стопанисва надлежно
общинската инфраструктура. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищцата
не се явява, като се представлява от адв. К. К., която поддържа предявения иск, включително
в хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага в Писмена защита, вх. №
336872/23.10.2024г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната Столична община чрез юрк. Д.А. е подала
Отговор на исковата молба, вх. № 227564/11.07.2024г. на СРС, с който оспорва предявения
1
иск като неоснователен и недоказан. Заявява, че не са ангажирани доказателства за наличие
на шахта без капак, както и причинно-следствена връзка между наличие на такава и
настъпването на описаните в исковата молба неимуществени вреди. Структурите на
************* извършили проверка по повод инцидента, при което установили, че
въпросната шахта е с дълбочина от 30 см., обезопасена е с бетонен капак, който не се оставя
отворен. С оглед дълбочината ú от 30см. нямало как при хипотетично падане в нея цялото
тяло на детето да се покрие с вода, както се твърдяло в исковата молба. Освен това шахтата
била ревизионна, а не дъждоприемна, поради което не следвало да се пълни с вода. Децата
често се спъвали и падали докато играят. С оглед дълбочината на шахтата и липсата на
наранявания се оспорва описаните в исковата молба психо-емоционални изживявания да са
последица от именно този инцидент. Прави се възражение за съпричиняване от страна на
родителите на детето поради това, че те не са упражнявали достатъчен надзор върху него, по
аргумент от чл. 8, ал. 8 ЗЗДт. При условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение. В насроченото по делото публично съдебно
заседание ************* се представлява от юрк. Ангелов, който оспорва предявения иск,
включително в хода на устните състезания.
Третото лице – помагач „***********“ ЕООД не е изразило становище по
предявения иск. За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща
представител.
На основание чл. 15, ал. 6 ЗЗДт е депозиран Социален доклад, вх. №
323203/11.10.2024г. на СРС, от Дирекция „Социално подпомагане“ – Люлин. Сочи се, че
за детето се полагат добри грижи от родителите му. По отношение на претенциите – предмет
на делото, административният орган не взема отношение, доколкото това е в правомощията
на съда и няма наблюдение върху емоционалното състояние на детето преди и след
инцидента. Изтъква, че обществените места следва да бъдат обезопасени така, че да бъдат
сигурна среда за децата.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск, становището и възраженията на ответника в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено
решение или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е за ищцата. Същата следва при условията на
пълно и главно доказване да установи извършено от служители на ответника във връзка с
възложената им дейност деяние /действие или бездействие/, свързано с
неподдържане/оставяне отворена на процесната шахта и в състояние, правеща я опасна,
противоправен характер на деянието, наличието, естеството и интензитета на причинените
от него вреди, както и причинната връзка на същите с извършеното противоправно деяние.
В тежест на ответника е да установи, че е заплатил претендираните спрямо него суми. В
тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Съдът приема, че по делото е установено, че Северният парк в град София се намира
на територията на *************, като същият, ведно с цялата попадаща в него вътрешно-
площадкова ВиК система, включително процесната шахта, са собственост на *************.
Това се потвърждава от ответника с Решение № РНД23-РИ09-13/11.10.2023г. за достъп до
обществена информация издадено от Кмета на ************* – Район „Надежда“ /л.16-17/.
По делото като свидетелка е разпитана Б.В., която е майка на ищцата. Това нейно
2
качество, доколкото е и законен представител на ищцата /чл. 28, ал. 4 ГПК/, поражда въпроса
дали е допустимо да бъде разпитвана като свидетелка по делото или тя може да дава само
обяснения /177, ал. 1 и ал. 2 ГПК/. В съдебната практика е налице виждане
/р.136/25.07.2016г.-гр.д.6323/2015г.-ВКС,IIIг.о., р.260902/14.03.2022г.-в.гр.д.4348/2021г.-
СГС/, че в ГПК е уредена изрична забрана за разпит единствено на представителите на
страните по пълномощие по конкретното дело /чл. 166, ал. 3 ГПК/, като други ограничения
не са налице, включително по аргумент на чл. 172 ГПК. Поради това съдът приема
показанията на свидетелката Василева – майка на ищцата, за допустими като доказателство
в настоящото производство. Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира същите,
доколкото са вътрешно непротиворечиви и в съзвучие с останалия събран по делото
доказателствен материал, няма индикации да са дадени целенасочено пристрастно. Не са
събрани доказателства, които да ги оборват. Известните разминавания със заключението на
вещото лице съдът отдава на пресъздаването на фактите от обективната действителност
през призмата на собствената гледна точка и преценка. Свидетелката сочи, че в края на юли
месец заедно със своя приятелка разхождали децата си, както често правели, в Северния
парк. Т. била на около година и осем месеца. Вървели с количките, като не забелязали, че
отпред има шахта с отворен капак. Т. паднала за секунди вътре. Шахтата била пълна с вода,
детето паднало вътре цялото, само главата му се виждала. Майка ú веднага я извадила.
Детето било уплашено и свито от студената вода. Шахтата била отворена, капакът ú бил
сложен встрани, бил поставен маркуч, с който се поливала градинка. Нямало някакви
означения или обезопасяване. Не забелязали махнатия капак, никой не го забелязал. След
като хората, които правели това, видели инцидента, се обадили на някого, затворили капака
и сложили отгоре парче от кашон /по делото е налице съответна снимка/. Т. била много
спокойно дете, обичала водата. След инцидента започнала да не спи и се налагало майка ú да
спи при нея. Плачела постоянно, не се хранела, а навън плачела. Не искала да се къпе. След
това, през м. ноември, получила пристъп на „захласване“ – губела съзнание, езикът ú ставал
твърд, лицето ú пожълтявало. Консултирали се с невролог, но не се установило нищо.
Според свидетелката падането е отключило подобни състояния. Поради това и Т. не я искали
на детска градина /частна/ и се налагало майка ú да я гледа.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза.
Същото съдът кредитира напълно, като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и
ясно дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и
при липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. Вещото лице е
установило, че процесната шахта е с дълбочина от 32,5 см. Тя е ревизионна и в нея не се
събира вода, но е възможно такава да има. Според вещото лице дете на 1 г. и 9 м. със
статистическа височина от около 83 см. не може да падне в шахтата и да бъде изцяло
покрито с вода. Капакът на шахтата е от полимербетон със стандартен диаметър от 60 см.
Шахтата е пълна с тръби от полиетилен, като в нея е поставен и сферичен кран и щуцер за
връзка с маркуч, поради което е възможно в нея да е имало вода, което е типично за ВиК
съоръженията в България. Пред съда пояснява, че кръгъл капак не може да падне в кръгла
дупка, дори и да бъде настъпен, като в конкретния случай е можело да бъде отместен. Всяка
ВиК шахта би могла да бъде пълна с вода.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. §7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване са собственост на общините, стига да не са включени в уставния фонд
на търговски дружества. По делото не ангажирани доказателства, които да сочат собственик
на въпросната шахта да е лице, различно от *************. Напротив: същата изрично
признава това /л.13/. Общината, като собственик на шахтата, е длъжна, съобразно чл. 11, ал.
1 ЗОС и по аргумент от чл. 195, ал. 1 и чл. 75, ал. 3 ЗУТ, да я поддържа с грижата на добрия
стопанин в такова състояние, осигуряващо безопасното и безпрепятственото ползване.
Грижата на добрия стопанин изисква в случаите, когато шахтата се отваря за ползване
3
/поливане с поставен на кран в нея маркуч/, това ползване да е такова, че да не поставя в
опасност преминаващите граждани. Следва да бъде положена необходимата в разумна
степен грижа отвореният капак да бъде забелязан и да не се допуска лица да попаднат в
шахтата, още повече такива, за които поради възрастта или здравословното им състояние
този риск е завишен. В случая не се установява до шахтата да е било поставено някакво
означение и знак за препятствие/опасност, при положение, че в настилката на зона с
интензивно движение е била налице временно отворена шахта с дълбочина, създаваща
опасност от спъване и падане. Това е направено едва след падането на детето в нея, при това
по несъответен начин – с поставяне на парче от кашон отгоре на капака ú /л. 9/. Поради тази
причина, доколкото от страна на общината или лицата, на които същата е възложила това, не
са предприети ефективни действия за обозначаване на отворената шахта, то тя носи
отговорност за настъпилите от тези свои действия за трети лица вреди. Това обстоятелство
не се променя от това дали ************* е възложила поддръжката на парка на трето за
делото лице или не - възложителят отговаря за вредоносните действия/бездействия и на
изпълнителя на договора (чл. 49 ЗЗД). По делото не се ангажираха доказателства майката на
ищцата да е имала поведение, изразяващо се в липса на надзор върху детето ú, което да
аргументира съпричиняване или освобождаване от отговорност на ответната страна.
От свидетелските показания и останалите събрани по делото доказателства се
установи реализирането на процесната злополука, като доказателства в противна насока не
са ангажирани. Независимо от това, че по естеството си шахтата не е предназначена да е
пълна с вода, това според вещото лице е възможно да стане, а от показанията на разпитаната
по делото свидетелка се установява, че в конкретния случай това е било така. Индиция в
тази насока е и фактът, че в шахтата е бил закачен маркуч за поливане, което е възможно да
създаде предпоставки за попадане и натрупване на вода. Съдът не приема становището на
вещото лице, че детето не може да попадне изцяло в шахтата. Действително тя е дълбока
към 32 см. Това обаче не пречи при падане напред по дължина на тялото детето да попадне в
шахтата с по-голямата част от тялото си, като се създаде визуално усещане, че само главата
му се показва отгоре. Все пак шахтата е широка 60 см, а детето, според статистическите
данни, посочени от вещото лице, би следвало да е около 80 см. високо, т.е. е възможно по-
голямата част от тялото му да попадне вътре. При това положение и с оглед обстоятелствата
по делото докъде точно е било покрито детето с вода, съответно имало ли е някоя част от
тялото му, освен главата, която да е останала вън от шахтата, е без практическо значение.
Обезщетението за неимуществени вреди, съобразно чл. 52 ЗЗД, се определя по
справедливост. Съгласно ППВС 4-1968г., справедливостта не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението: характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и т.н. Паричният еквивалент на неимущественото увреждане
съдът определя към датата на деликта, изхождайки от обществено-икономическите условия
в страната, а присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер и се дължи от
датата на увреждането (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД), като размерът на присъденото обезщетение не
може да служи като източник за неоснователно обогатяване (арг. р.214/08.01.2019г.-
гр.д.3921/2017г.-ІVг.о.).
Съдът намира, че по делото се установи ищцата Т. Д. да е претърпяла неприятни
изживявания, изразяващи се в уплаха, последвал от нея страх, смущаващи ежедневието ú
чувства на безпокойство, тревога при излизане извън дома, плач и нежелание за досег с вода.
Не се установи съобщените от свидетелката пристъпи на „захласване“ да са в пряка връзка с
процесния инцидент, включително последвалото от това затруднение в посещаването на
детско заведение и необходимост ищцата да бъде отглеждана вкъщи. Процесният инцидент
не е довел до физически наранявания, включително повърхностни, интензивни по естеството
4
си болки, необходимост от търсене на медицинска помощ, манипулации и терапия. При това
положение обезщетение би следвало да се присъди в занижен размер. Следва да се обърне
внимание обаче на обстоятелството, че децата, особено в така ниска възраст, все още не са
формирали способност да оценяват обективно преживяванията си. Малко и незначително
преживяване или инцидент би могъл да бъде възприет като особено важен от детето,
съответно да бъде изживян в много по-висока степен травмиращо от друг инцидент, който
по естеството си е с по-висока степен на опасност и вредоносни последици, но детето не го
преценява като такъв. За зрелия човек падането в дупка с вода, при липса на други
увреждания, ако и временно изнервящо и пораждащо гняв събитие, ще бъде възприето не
така страшно, както от дете, ненавършило две години, още повече, че за него с ръст от,
примерно, 80 см., шахта с диаметър от 60 см. би изглеждала огромна. И при тези доводи
обаче по делото не се установи процесният инцидент и последвалата от него уплаха и
тревожност да са се запазили трайно или развили с такава дълбочина и интензивност, че да
доведат до качествено и трайно изменение на личността и развитието на детето – физическо,
функционално и умствено, че да обосноват обезщетение в пълния, сочен в исковата молба,
размер от 5000,00 лева. В тази връзка съдът намира, че сумата от 1500,00 лева е достатъчна
адекватно да овъзмезди понесените от ищцата неимуществени вреди, като размерът ú
отговаря на критерия на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Предявеният частичен иск за сумата
от 1000,00 лева е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само
ищцата, която своевременно е заявила претенция в тази насока.
В полза на ищцата и съобразно изхода от делото следва да се присъдят разноски в
размер на 850,00 лева (за държавна такса и за разноски за адвокатски хонорар). Заплатеният
от ищцата адвокатски хонорар в размер на 800,00 лева, при отчитане на естеството на
делото и фактическата, професионалната и правната му сложност и неговия процесуален
ход, не може да се прецени като прекомерен по размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *************, ЕИК **********, с адрес: град София, ул. "**********"
№ 33, да заплати на Т. Т. Д. /малолетна/, ЕГН **********, от град София, чрез баща ú Т. Д.
Ф., ЕГН **********, на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1000,00 лева
/претенцията е заявена частично от 5000,00 лева/, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в неприятни изживявания, страх и тревоги, последица
от инцидент, настъпил на 27.07.2023г. в град София, в Северния парк, при който ищцата,
докато играела и тичала, паднала в необезопасена шахта, пълна със студена вода, ведно със
законната лихва от датата на деликта /27.07.2023г./ до окончателното ú изплащане.
ОСЪЖДА *************, ЕИК **********, с адрес: град София, ул. "**********"
№ 33, да заплати на Т. Т. Д. /малолетна/, ЕГН **********, от град София, чрез баща ú Т. Д.
Ф., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 850,00 лева, представляваща
разноски по делото пред районния съд (гр.д. № 26201/2024г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „***********“ ЕООД в качеството му на
трето лице – помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
5
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6