Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260154/23.9.2020г.
гр.в., 23.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД
№
2092 по описа за 2020 год.
и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа
на жалба предявена от К.Г.Л. против НП № 20-0819-001469/30.04.2020 г. на Началника
на група в сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР-в.,
с което на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение
на чл. 138 ал.1 от ЗДвП и на основание
чл. 174 ал. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 2000 /две хиляди/ лева и административно наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
В депозираната до съда жалба се излага твърдение,
че издаденото НП е незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се посочената в НП фактическа обстановка. Твърди се, че при
съставянето на акта е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. Сочи се, че неправилно е приложен материалния закон.
Иска се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, се явява лично и с адв. П., който поддържа жалбата с наведените в нея
основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено. Излага
становище, че от събраните по делото доказателства не се установява извършване
на двете нарушения, визирани в обжалваното НП. Оспорва се визирания в НП факт,
че въззивникът е отказал да бъде тестван за алкохол, като се сочи, че са
допуснати и съществени процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство, а именно нарушение на Наредба №
1/2017 г., тъй като талонът за изследване не е попълнен по надлежния начин.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е по делото писмено становище от юк Л.,
в което се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба. Излага се
становище, че издаденото НП е законосъобразно
и обоснован, а административно-наказателното производство е проведено в
съответствие с процесуалните правила. Сочи се, че в случая е неприложима
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Иска се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер, в
случая че се претендира такова.
След преценка доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 20.02.2020 г. в 22.11 ч.
въззивникът управлявал л.а. С.с ДК№ * в гр. в. по бул. Х.Б.в посока – кв. А.,
когато на пътен възел с ул. Д.бил спрян за проверка от дежурен полицейски
екип при сектор ПП към ОД на МВР – в., в
състав – св. Г.Г. и св. С.Г.. В хода на проверката е
установено, че в удостоверение за техническа изправност на превозното средство
е вписано, че на автомобила е монтирана газова уредба за работа на двигателя с
нефтен газ, което не е вписано в свидетелството за регистрация на МПС.
Впоследствие водачът бил поканен да се тества с техническо средство „Д. А.с
фабричен № *, като същият отказал да го стори. На лицето бил издаден талон за
медицинско изследване № 0023873, който не му е връчен, като върху документа е
отразено, че лицето е отказало да го получи.
При така установената фактическа обстановка, св. Г.Г.
съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл. 138
ал.1 от ЗДвП и на чл. 174 ал.3 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено
обжалваното НП.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят
и свидетелят по акта, както и свидетелят на отказът за получаване на талона за
медицинско изследване, посочен в същия – В.Р.. По искане на процесуалния
представител на въззивника, в качеството на свидетел е разпитан А. В.Приобщени
са към материалите по делото материалите по АНП.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните
в съдебното производство писмени
доказателства по АНП, както и от гласните доказателства,
приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Наказателното постановление НП № 20-0819-001469/30.04.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на
група в сектор ПП при ОД на МВР- в.,
съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.12 от ЗДвП и видно
от приложеното към АНП заверено копие на Заповед №
8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра
на вътрешните работи.
Като разгледа жалбата относно процесуалната и материалната
законосъобразност на издаденото НП, съдът установи от правна страна следното:
1/ по пункт първи от обжалваното НП, в
частта с която на основание чл. 185 от ЗДВП е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, но
същото не е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН в частта за конкретното нарушение. Вмененото във вина на въззивника нарушение по чл. 138 ал.1 от ЗДвП не е индивидуализирано в степен, позволяваща му
да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не е посочена и нарушената материално правна
норма. Визираната като нарушена разпоредба на чл. 138 ал.1 от ЗДвП е бланкетна такава, доколкото предвижда общо правило, което
се конкретизира от специалните разпоредби на същия закон и подзакови
нормативни актове. Според посочената разпоредба „на пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат превозни средства, които отговарят на
изискванията на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови
актове“. В НП не е конкретизирана разпоредбата на конкретния нормативен акт, който се счита за
нарушен, а именно НАРЕДБА № I-45 ОТ 24
МАРТ 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства (загл. изм. И доп.. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм. ДВ,
бр. 67 от 2012 г., ИЗМ. - ДВ, БР. 20 ОТ 2018 Г.), в сила от 14.04.2000 г., издадена
от министъра на вътрешните работи. По посочения начин е ограничено правото на
защита на въззивника, предвид и бланкетното словесно
описание на нарушението.
От друга страна, съдът намери, че разгледана по същество жалбата е
основателна, доколкото деянието се явява несъставомерно,
съответно неправилно е приложен материалния закон въз основа на който е
ангажирана административно-наказателната отговорност.
Съгласно цитирания подзаконов нормативен акт, на първоначална проверка
подлежат автомобилните газови уредби, които са допълнително монтирани в
моторните превозни средства след 1 септември 2014 г. Промяната на данните за
вида на горивото следва да се заяви от собственика в сектор „Пътна полиция“ при
извършване на първата промяна в регистрацията, но не по-късно от 3 години от
първоначалната проверка на уредбата по реда на наредбата по чл. 148 ал. 1 от
Закона за движение по пътищата. Този срок е указан в чл. 3, ал. 4 и 5 от
НАРЕДБА № I-45 за регистриране, прекратяване и промени по регистрацията на
пътни превозни средства. Преди влизането в сила на разпоредбите на чл. 3, ал. 5
от Наредба № I-45 всяка промяна в данните за регистрирано превозно средство,
каквато се явява и монтирането на автомобилна газова уредба, е следвало да се
заяви за регистрация пред съответните звена „Пътна полиция“ в 14-дневен срок от
настъпването ѝ.
Анализът на разпоредбите на цитирания нормативен акт сочи, че задължението
за регистрация на газовата уредба е адресирано към собственика на превозното
средство съотв.
по отношение на лицата, монтирали газови уредби на автомобилите си след 2 март
2014 година. По отношение на лицата, монтирали газови уредби преди посочената
дата, не се налага подмяна на свидетелството за регистрация на МПС.
В случая обаче НП не съдържа данни относно датата на монтиране на
процесната газова уредба, което обстоятелство, се явява съставомерен
факт. Друг е въпросът, че от събраните по делото доказателства не се установява
въззивникът да има качеството собственик по отношение на процесния автомобил,
поради което по отношение на същия не е съществувало задължение съгласно
посочения подзаконов нормативен акт, да предприеме действия във връзка с регистрация на процесната нормативна уредба респ. вписването й в
свидетелството за управление на МПС. Липсват и доказателства, че същият е
съзнавал, че управлява МПС, по отношение на което е извършено изменение в
конструкцията, подлежащо на регистрация, предвид инцидентния характер на
извършеното управление на превозното средство, което се установява от
показанията на св. Великов.
Неправилно е приложен и материалния закон, доколкото разпоредбите на
Наредба I-45/2000 г. на Министъра на вътрешните работи
отнесени към конкретния случай, касаят задължение за извършване на действия по регистрация в случай на изменение в конструкцията на
моторните превозни средства, към която хипотеза се отнася и монтирането на газова
уредба за работа на двигателя с втечнен нефтен газ. Неизпълнението на
посоченото задължение е предвидено в хипотезата на чл. 179 ал. 1 т.3 от Закона
за движение по пътищата, според която собственик или длъжностно лице, което допуска
в движение по пътищата пътно превозно средство, чиято конструкция е изменена
без съответно разрешение, се наказва с глоба в размер на 150 лева. Доколкото въззивникът няма качеството, нито
на собственик на процесното превозно средство, нито е действал в качеството на
длъжностно лице, същият не се явява субект на приложимата санкционна норма.
Съдът намира, че при наличие на специална разпоредба отнесена към нормите,
визирани в Наредба I-45/2000 г. на Министъра ва
вътрешните работи, общата норма на чл. 185
от ЗДвП се явява неприложима.
Друг е въпросът, че съгласно изменение на цитирания подзаконов нормативен акт с ДВ бр. 46 от 26.05.2020 г. , срокът за
регистрация на монтираните газови уредби е удължен до 30.11.2020 г. Посоченото
изменение се явява по-благоприятен материален закон, който следва да бъде
приложен към настоящия случай и на свой ред сочи за несъставомерност
на деянието.
2/ По отношение на пункт 2/ от
обжалваното НП, в частта с която на основание чл. 174 ал.3 от ЗДвП е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника
Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН по отношение на процесното нарушение. Вмененото във вина на въззивника нарушение по чл. 174 ал.3 от ЗДвП е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Администратвивно-наказателното производство обаче е опорочено, поради липса на доказателства за спазване на процедурата, разписана в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози /Наредбата/, поради което обжалваното НП в тази му част също следва да бъде отменено.
Действително в съответствие с разписаните
правила полицейските служители са предприели действия за тестване на жалбоподателя с техническо средство "Д.А.",
което същият е отказал, видно от събраните по делото доказателства чрез разпита
на полицейските служители. Липсват обаче категорични доказателства, че талонът
е бил предявен за връчване на водача. В съдържанието на същия е отразено, че
въззивникът е отказал да получи документа и отказът е удостоверен с подписа на
св. В.Р.. В показанията си обаче, последният отрича да е възприел обективиран
от водача отказ като твърди, че е възприел само присъствието на лицето в
близост до полицейския автомобил и е положил подписа си в изпълнение на
дадените му указания от полицейските служители. Изводите относно действителното
наличие на отказ да получи талона за медицинско изследване се разколебават и от
показанията на св. Великов, който твърди, че е придружавал водача и не е
възприел демонстриран от същия отказ в този смисъл. В случая, подписът на
свидетеля не се ползва с необходимата удостоверителна функция с оглед на
оборващите го изявления на Р., поради което не се изяснява безспорно въпросът
дали на въззивника е била предоставена реална
възможност да се ползва от издадения талон за медицинско изследване, каквото е
изискването на чл. 6, ал. 1 от Наредбата, което е опорочило цялото проведено административно-наказателно
производство и е довело до съществено нарушаване правото на защита на
жалбоподателя, което води до отмяна на издаденото НП. Това е така, доколкото в случай, че екземпляр
от медицинския талон не е връчен и съотв. не е бил
наличен отказ за връчването му, въззивникът е бил лишен от възможността да се ползва от
другия предвиден в Наредбата способ за установяване наличие на алкохол в
кръвта, което е негово право, като същият
не е бил и информиран в какъв времеви
период и в кое лечебно заведение може да го стори. Обстоятелството че е отказал
тестване с техническо средство, не освобождава полицейските служители от
задължението да предоставят на нарушителя екземпляр от талона за изследване и
да спазят реда уреден в чл. 6 от Наредбата.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че НП е незаконосъобразно
и необосновано и като такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото, съдът намира за неоснователно и направеното
искане от процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ НП №
20-0819-001469/30.04.2020 г. на
Началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-в., с което на К.Г.Л. на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение
на чл. 138 ал.1 от
ЗДвП и на основание чл. 174
ал. 3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/
лева и административно наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-в..
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при PC- в.: