Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.12.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, в закрито заседание на трети декември през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
2. РАЙНА МАРТИНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Маврова ч.гр.д.
№8482/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 463 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от Е.Х.Д.
и С.Д.Д. срещу протокол за предявяване на разпределение от 13.03.2020 г. по
изпълнително дело №20197880400307 на ЧСИ М.К., рег. №788 на КЧСИ.
В жалбата са изложени подробни
съображения за незаконосъобразност на разпределението за посочените в него
вземания и суми. Жалбоподателите оспорват като недължима начислената такса по
т. 20 от ТТРЗЧСИ, в размер на 8276,40 лева (т. 3 от разпределението), тъй като
изпълнителното производство е образувано за прекратяване на съсобствеността
чрез изнасяне на публична продан на делбен имот. Считат, че таксата по т. 20 може да бъде начислена само
за извършване на опис на недвижим имот за събиране на парично вземане и в
случая се дължи единствено таксата, посочена в т. 24 ТТРЗЧСИ. При условията на
евентуалност поддържа, че таксата по т. 20 би била дължима единствено върху
присъденото паричното вземане на съделителя М.М. от С. и Е.Д. за предявените
привилигировани вземания за подобрения в имота за сума в общ размер на 12
449,01 лв., от които: 8017,50 лв. – главница, 4431,51 лв. - лихва и разноски по
т. 26 от ТТР към ЗЧСИ (т. 6 от разпределението). Предвид това таксата по т. 20
от ТТРЗЧСИ би била в размер на 224,09 лв. с ДДС, а не в посочения в
разпределението размер от 8276,40 лв.
Възразяват и срещу размера на т. 26 от
ТТРЗЧСИ - 1160,33 лв., начислена за присъединеното вземане на М.М. от 12 449,01
лв., от която е следвало да се приспадне такса опис по правилото на чл. 73, ал.
4, изр. трето и четвърто от ГПК.
Неправилно били включени дължимите за
целия имот местни данъци към община „Изгрев” (т. 5.2. и т. 5.3. от
разпределението), вместо задълженията за собствените към този момент на Е. и С.Д.
5/6 ид. ч. от него. Твърдят, че
посочените задължения за местни данъци са платени от купувачите преди датата на
разпределението, за което прилагат платежни документи.
Считат, че неправилно в т. З от
разпределението е включено като задължение по т. 31 от ТТРЗЧСИ платеният от
купувачите адвокатски хонорар в размер на 2000 лева, тъй като дължимата от него част от съделителя М.М.
- 333,33 лв. (1/6 ид. ч. от 2000 лв.)
следва да бъде включена като отделно задължение само на този съделител.
Оспорват размера на дължимата от Е. и С.Д.
сумата по т. 9 от разпределението от 90 651,24 лева, тъй като в нея е прибавена
цялата дължима сума по т. 4, а не само сумата по т. 4.2, представляваща техните
5/6 ид. ч. от изнесения на публична продан недвижим имот.
За неоснователна считат и начислена
такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ за 21 броя съобщения, в размер на 504 лв.
Предвид изложеното молят обжалваното
разпределение да бъде отменено, като бъде указано на ЧСИ М.К. да извърши ново
разпределение, в което да се съобразят направените в настоящата жалба
възражения.
Взискателят и съделител по
изпълнителното дело М.Д.М.,***, не са изразили становище в законоустановения
срок.
Частен съдебен изпълнител М.К.
е депозирал мотиви по извършените от него действия по разпределението, в които
е изложил становище за неоснователност на жалбата. Излага, че таксата по т. 20
от ТТРЗЧСИ е за извършване на опис и се дължи отделно от тази по т. 24, тъй
като двете такси са за различни действия. Доколкото изпълнителният лист е с
предмет изнасяне на публична продан на делбен имот и няма парично вземане, таксата
била правилно изчислена върху размера на оценката от извършената СТЕ –
459 800.
По отношение оплакването за
недължимо включени такси за дължими данъци сочи, че наличието на тези
задължения е надлежно удостоверено посредством представената от Столична община
- Дирекция „Общински приходи“ справка.
Поддържа, че дължимата от жалбоподателите сума
от 90 651,24 лв. е правилно изчислена съобразно дяловете на съделителите,
начислената такса за 21 броя съобщения в размер на 504 лв. съответствала на
извършените по изпълнителното дело действия за връчване на призовки за
принудително изпълнение, съобщения за описи, съобщения за публична продан,
съобщения за предявяване на разпределението.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, установи следното:
Изпълнително дело №20197880400307
е образувано по молба от 14.06.2019 г. на М.Д.М., въз основа на изпълнителен
лист от 11.06.2019 г., издаден по гр. д. №10923/2004 г. на СРС, 62 състав, за
изнасяне на публична продан на недвижим имот, представляващ апартамент №21, находящ
се в гр. София, СО, район „Изгрев“, ул. „*****с площ от 134,80 кв. м., подробно
индивидуализиран в изпълнителния лист, при квоти: 1/6 ид. ч. за М.Д.М. и 5/6
ид. ч. общо за Е.Х.Д. и С.Д.Д..
С молбата за образуване на
изпълнителното дело е депозиран и изпълнителен лист, издаден на горепосочените
дата и гражданско дело, обективиращ парично вземане от 8017,50 лв. в полза на М.Д.М.
срещу Е.Х.Д. и С.Д.Д., за стойността, с която са се обогатили от подобренията,
извършени в процесния имот, ведно със законната лихва от 01.10.2014 г. до
окончателното плащане.
По делото е присъединен като
взискател С.Д.Д. за вземания, обективирани в удостоверение изх. №1258/20.01.2020
г., издадено от ЧСИ М. Ц.по и. д. № 201984004001047, за сумата от общо 1686,59
лв., от която: 850 лв. – главница; 678 лв. – разноски по изпълнителното дело и
158,59 лв. такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
По делото е конституиран като
взискател Столична община - район Изгрев във връзка с получено по изпълнителното
дело писмо от 09.ОЗ.2020 г., удостоверяващо наличието на неплатени данък
недвижим имот и такса битови отпадъци, дължими от съделителите за процесния
апартамент към 04.03.2020 г., както следва: за Е.Х.Д. – 131,99 лв. за С.Д.Д. –
205,92 лв. и за М.Д.М. – 185,60 лв.
На 20.12.2019 г. е извършен
опис на делбения имот, като назначената оценителска експертиза е определила
пазарна стойност от 459 800 лв.
След проведена публична продан
имотът е закупен от съделителите С. и Е.Д. за предложена цена от 368 100 лв.,
която е разпределена между съделителите, съобразно изготвеното по реда на чл.
460 ГПК разпределение от 13.03.2020 г., предмет на обжалване в настоящото
производство.
Публичната продан на допуснат
до делба неподеляем недвижим имот представлява особен случай на изпълнение
върху недвижим имот, насочено към ликвидиране на съсобствеността, а не към
осребряване на имущество с цел погасяване на парично вземане. В този смисъл
целта на изпълнителния процес е не удовлетворяване на определен взискател, а да
се гарантира правото на всеки съделител да получи такава част от събраната от
проданта сума, съответстваща на дела му в съсобствеността. Предвид това
извършването на разпределение е обусловено от необходимостта да се установят
полагащите се на всеки съделител суми след приспадане на съответно дължимите
такси и разноски. Допустимо е всеки от съделителите да участва в наддаването на
изнесения на публична продан недвижим имот и да го закупи (арг. от чл. 354 вр.
чл. 505, ал. 2 ГПК), какъвто е и настоящият случай, поради което приложима е разпоредбата
на чл. 495 ГПК, изискваща изготвяне на разпределение.
Настоящият състав намира посочените
в т. 2 от разпределението суми за правилно определени между тримата съделители
съобразно техните дялове от общата продажна цена от 368 100 лв.: за М.Д.М.,
притежаваща 1/6 ид. ч. – сумата от 61 350 лв.; за С.Д.Д. и Е.Х.Д., притежаващи
общ дял в размер 5/6 ид. ч.- 306 750 лв.
Доводите на жалбоподателите за
недължимост на определената от ЧСИ такса за опис по т. 20 ТТРЗЧСИ са
неоснователни. Действието безспорно е извършено, а и същото е наложително,
когато се пристъпва към публична продан на недвижим имот. Предвиденото в т. 20
от ТТРЗЧСИ, че таксата е в размер 1,5 на сто върху по-малката сума от цената на
описаната вещ/ценните книжа и от паричното вземане, не изключва дължимостта на
такса при провеждане на публична продан на делбен имот, а цели да я ограничи,
когато изпълнителното производство е насочено към удовлетворяване на парично
вземане. Такова действително е предявено от съделителя М.М., по чието искане имотът е изнесен
на публична продан, но с това не се променя характера на производството, което
е насочено към ликвидиране на съсобствеността, а не към осребряване на
имуществото. В този смисъл удовлетворяването на паричното вземане е последица
на публичната продан. Възприемането тезата на жалбоподателите, че описът на
недвижимия имот цели погасяване на паричното им задължение, би противоречало на установения в чл. 422а ГПК принцип за съразмерност на изпълнителния способ спрямо размера на дълга,
който е около 38 пъти по-малък от оценката на недвижимия имот. Размерът на
такса опис (8276,40 с ДДС) също е определен в съответствие с дадената от вещото
лице оценка на имота от 459 800 лв. Тя се дължи отделно от таксата по т. 24
ТТРЗЧСИ за извършване на публична продан на делбен имот, доколкото сочената в
жалбата разпоредба на чл. 73, ал. 4 ГПК касае таксата за изпълнение на парично
вземане, т. е. тази по т. 26 от ТТРЗЧСИ и е неприложима към настоящото
производство, поради вече изяснените специфики в неговия предмет.
Правилно в разпределението са
били включени дължимите към Столична община – район „Изгрев“ задължения на
съделителите за местни данъци и такса битови отпадъци за 2019 г. и 2020 г. (т.
5 от разпределението), предвид представеното по делото писмо от 09.03.2020 г.
от Столична община, към който момент е безспорно, че не са били заплатени. До
изготвяне на разпределението не са представени доказателства пред ЧСИ тези суми
да са погасени, като ирелевантно за законосъобразността на тяхното включване е
твърденията на жалбоподателите, че техните задължения са погасени впоследствие.
Съдът приема, че с оглед
изпращаните призовки за принудително изпълнение, преписи от жалби, съобщения за
публична продан, съобщения за предявяване на разпределението, уведомления и
книжа до съделителите, Столична община, ЧСИ Н.М., ЧСИ М. Ц.и до ТД НАП,
оспорените такси по т. 5 за 21 броя връчени съобщения законосъобразно са
включени в т. 3 от разпределението, в общ размер на 504 лв., а бланкетните
оплаквания в обратен смисъл са неоснователни
Основателно обаче е
оплакването, че в т. 3 от разпределението, касаеща такси по ТТРЗЧСИ, е включен
заплатеният от купувачите адвокатски хонорар от 2000 лв., съобразно приложения
на л. 74 от изпълнителното дело договор за правна помощ. Поначало тези разноски
не се полагат на ЧСИ, а могат да бъдат дължими само от съделителя М.М., с оглед
паричното задължение, което тя има към С.Д. съобразно удостоверение изх.
№1258/20.01.2020 г., издадено от ЧСИ М. Ц.(л. 71) и което е прието за събиране
в изпълнителното производство. Ето защо тази сума следва да се изключи от т. 3 от разпределението и размерът на
вземането по тази точка да бъде намален от 20 671,80 лв. на 18 671,80 лв. Предвид диспозитивното
начало и съобразно заявеното от жалбоподателите, че съделителят М.М. следва да
понесе разноски от 333,33 лв., тази сума следва да се включи в т. 7 от
разпределението, касаещо паричното й задължение към С.Д. и така общият размер
на вземането по т. 7 се равнява на 2205,84 лв. (850+836,59+185,92+333,33).
При това положение размерът на изчисленото от ЧСИ задължението
на М.М. по т. 4.1 (3445,30 лв.)
следва да се редуцира до размера на 3111,97
лв. съобразно дела й (18671,80/6), а задължението на купувачите по т. 4.2 (17 226,50 лв.) – да се
намали до 15 559,83 лв. (18671,8х5/6).
Намаляването на размера по т.
4.1 и т. 4.2 води до увеличаване на сумата по т. 8 от разпределението – от 346 904,69 лв. на 348 904,69 лв. [368100 (т. 1) - 18671,80 (т. 4) - 523,51 (т. 5)], респективно ще се увеличат сумите по т. 8.1 - от 57 719,10 лв. на 58 052,43 лв. [61350 (т. 2.1) - 3111,97 (т. 4.1) - 185,60 (т. 5.1)], както и до увеличение на полагащата се сума на купувачите
по т. 8.2 – от 289 187,59 лв.
на 290 852,26 лв. [306750 (т. 2.2) - 15559,83 (т. 4.2) -205,92 (т. 5.2) - 131,99 (т. 5.3)].
Предвид горното, следва да се
преизчисли и задължението по т. 9 от разпределението, което е формирано от
сбора на сумите по т. 4 (18 671,80 лв.), т. 5.1., т. 5.2., т. 5.3. (523,51 лв.
общо по т. 5), т. 6 (13 609,34) и 8.1 (58 052,43), след приспадане на сумата,
посочена в т. 7 (2205,84), т.е. сумата по т.
9 се равнява на 88 651,24 лв.,
вместо неправилно изчислените 90 651,24 лв. (18 671,80 + 523,51 + 13 609,34
+ 58 052,43 - 2205,84=58 052,43).
Извън въпроса за неправилно
изчисления размер на дължимата сума по т. 9, оплакването на жалбоподателите
относно посочената методология на
образуване на размера на т. 9, настоящият състав намира за неоснователно. Както
бе изяснено погрешният размер от 90 651,24 лв., посочен в т. 9 от
разпределението, се дължи на грешка в определянето размера на задължението по
т. 3, респ. т. 4. Принципно правилен е описаният начин на
формиране на реално дължимата сума от 88 651,24 лв. по т. 9, чрез включване
вземането на Столична община към съделителя М.М. (т. 5.1), както и дължимите от
последната такси по изпълнителното дело, посочени в т. 4.1 от разпределението,
а не само тези по т. 4.2, както твърдят жалбоподателите. Действително този
съделител, а не купувачите, дължи тези суми, но това обстоятелство е отчетено
от ЧСИ, тъй като със сумите по тези точки се намалява полагащия се на М.М.
паричен дял от продажната цена (определен в т. 2.1 от разпределението на 61 350
лв.), и по този начин в т. 8.1 от разпределението се получава чистата сума (58
052,43 лв.), която този съделител следва да получи от останалите двама съделители
- купувачи (получена от намаляването на сумата по т. 2.1 със сумите по т. 4.1 и
т. 5.1, т.е. 61350-3111,97-185,60= 58052,43).
Следва да се отбележи, че ако
задълженията на М.М. по т. 4.1 и т. 5.1 бъдат изключени от т. 9, както
поддържат жалбоподателите, то тези задължения трябва да се изключат и от т. 8.1,
поради което размерът на дължимата от купувачите сума по т. 9 не би се променил.
Това е така, тъй като сумата по т. 8.1, включена като събираемо в т. 9, би била
в по-голям размер - този по т. 2.1 от
разпределението (61 350 лв.) – аргумент за което е изяснения в предходния
абзац начин на формиране на т. 8.1. За интереса на всички съделители е
ирелевантно дали купувачите ще платят на М.М. целия полагащ й се дял от
продажната цена (61 350 лв.) и от нея ЧСИ ще задели сумите по т. 4.1 и т. 5.1,
или разпределението ще се извърши по посочения в него начин, тъй като това не
би променило дължимата от купувачите сума по т. 9, нито размера на полагаща се на
М.М. по т. 8.1 сума, след като се приспадната дължимите от нея суми по т.4.1 и
т. 5.1.
Предвид гореизложеното,
неоснователни са оплакванията в жалбата (т. 2 и т. 4 от нея), че ЧСИ неправилно
е включил цялата сума по т. 4, а не само сумата по т. 4.2 от разпределението
като дължими от жалбоподателите. Относно самия размер на сумитe по т. 4.1 и т. 4.2 следва да се има предвид
преизчисляването им според гореизложеното.
С оглед изложените съображения настоящата
жалбата се явява частично основателна, като обжалваното разпределение13.03.2020
г. следва да се измени съобразно мотивите на определението.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на Е.Х.Д. и С.Д.Д. протокол за предявяване на разпределение от 13.03.2020
г. по изпълнително дело №20197880400307 на ЧСИ М.К., рег. №788 на КЧСИ, в частта относно посочената в т. 3 от
разпределението сумата от 2000 лв., представляваща 1 бр. заплатен и приет по
делото хонорар на адвокат и вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ протокол за предявяване на разпределение от 13.03.2020 г.
по изпълнително дело №20197880400307 на ЧСИ М.К., рег. №788 на КЧСИ в следните
точки и за следните суми:
- по т. 3 и по т. 4
намалява общо разпределената сума за дължими от тримата съделители разноски и
такси от 20 671,80 лв. на 18 671,80 лв.
- по т. 4.1 намалява
дължимите от съделителя М.Д.М. разноски и такси от 3445,30 лв. на 3111,97 лв.
- по т. 4.2 намалява
дължимите от съделителите Е.Х.Д. и С.Д.Д.
разноски
и такси от 17 226,50 лв. на 15 559,83
лв.
- по т. 7 включва като
задължение на М.Д.М. към останалите съделители заплатеното от последните
адвокатско възнаграждение, пропорционално на дела й (1/6 ид. ч.), в размер на
333,33 лв., като изменя общо посочения размер на задължението по т. 7 от
1872,51 лв. на 2205,84 лв.
- по т. 8 увеличава
размера на общата сума, определена за попълване на съделителните дялове от 346
904,69 лв. на 348 904,69 лв., от
които 58 052,43 лв. полагащи се на М.Д.М. (т. 8.1 от разпределението) и 290
852,26 лв. полагащи се общо на Е.Х.Д. и С.Д.Д. (т. 8.2 от разпределението).
- по т. 9 намалява
определената за заплащане сума от купувачите – съделители Е.Х.Д. и С.Д.Д. от 90
651,24 лв. на 88 651,24 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните
пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.