Р Е Ш Е Н И Е
№
…………../………………2022г., гр.Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, VІІ-ми
тричленен състав,
в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември 2022г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
ВАСИЛ
ПЕЛОВСКИ
при участието на
секретаря Камелия Александрова
и
прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа
докладваното от с-я Желязкова КАНД № 1831/2022г.
по описа на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Заместник кмета на Община Варна, против Решение № 959 от 11.07.2022г.
по АНД № 1233/2022г. на Районен съд – Варна, с което е отменено НП № 013/09.02.2022г.
на Зам.кмета на Община Варна, с което на С.Д.С. за нарушение на чл.15, ал.7 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на
основание чл.178е от ЗДвП.
В жалбата се
твърди, че Решението на ВРС е незаконосъобразно, като постановено при
неправилно приложение на материалния закон. Изложени са съображения, че
административнонаказателното производство /АНП/ е проведено при спазване на
процесуалните правила; АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените
от закона срокове; нарушението е безспорно установено от събраните по делото
доказателства, а наложеното от административно-наказващия орган /АНО/ наказание
е определено в минимален размер, съгласно разпоредбата на чл.178е от ЗДвП.
Страната се позовава на съдебна практика на Върховния административен съд,
според която след като дадено пространство е било обособено от пътното платно с
бордюр и е било посипано с настилка, подходяща за развитие на тревна
растителност /какъвто се твърди, че е и настоящия случай/, то е осъществен
съставът на чл.15, ал.7 от ЗДвП. Сочи се, че с налагане на административно
наказание на лицето са изпълнени целите на чл.12 от ЗАНН. Навеждат се доводи,
че деянието не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. На изложените основания
се претендира отмяна на Решението на ВРС и постановяване на друго такова, с
което НП да бъде отменено. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно
заседание не се явява представител. В депозирана чрез процесуален представител
- юрисконсулт Докова молба, жалбата се поддържа и се моли нейното уважаване.
Ответникът – С.Д.С.,
лично в съдебно заседание и в депозиран по делото писмен отговор, оспорва
касационната жалба. Счита я за неоснователна и моли Решението на ВРС да бъде
оставено в сила. Изтъква, че ИЗРП одобрен със Заповед № Г-35/30.03.1993 г. на
Кмета на Община Варна не е актуален и противоречи на ОУП от 2012г. одобрен със
Заповед № 3146/16.08.2012 г. на Кмета на Община Варна. Позовава се на ОУП от
2012 г., според който в пътния план не са предвидени зелени територии за
озеленяване, което се потвърждава от справка за района издадена от СГКК Варна.
Сочи, че мястото не е обозначено със знаци, забраняващи или указващи начина на
паркиране, няма бордюр или ограждение.
Представителят
на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба,
доколкото не са установени факти и не са събрани доказателства
обосноваващи изводи за нарушение на чл.178е от ЗДвП.
Производството
пред ВРС е образувано по редовна жалба на С.Д.С., срещу гореописаното НП. За да
се произнесе ВРС е установил от фактическа страна, че на 12.12.2021г. около 17:10
часа в гр.Варна на бул. ”Владислав Варненчик” № 101 С. е паркирал личният си
автомобил „Нисан” с рег. № В *** ВН. При изпълнение на служебните си
задължения, служители на Общинска полиция преценили, че лицето е паркирало в
градинка, поради което и му наложили Глоба с фиш, за което било поставено
Уведомление по чл.186 ал.3 ЗДвП. След подадено от С. възражение, с твърдение,
че не е осъществил нарушение, тъй като на място липсвали знаци забраняващи
паркирането и същото не е предвидено по ОУП за озеленяване, издаденият фиш бил
анулиран и на лицето бил съставен АУАН за допуснато от него нарушение по чл.15
ал.7 от ЗДвП. Актът бил редовно връчен на С., който в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН депозирал възражения с идентични твърдения. Административнонаказващият
орган /АНО/ като възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и
дадената правна квалификация, счел възраженията за неоснователни и издал
процесното НП, като наложил на лицето административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лв. на осн.чл.178е от ЗДвП.
В хода на
въззивното производство били разпитани: свид.К.– актосъставител и свид.С.,
издател на глобата с фиш. К.е заявила, че е съставила акта след събрана
информация от район „Одесос“, съгласно която в този участък мястото е със
статут на озеленяване, както и че процесният автомобил е бил паркиран извън
регламентираните за това места. Вторият свидетел е заявил, че мястото
представлява утъпкана пръст, със счупен тротоар от автомобили, които постоянно
спират там, въпреки издаваните фишове.
Описаната
фактическа обстановка съдът е приел за установена въз основа на събрани в хода
на съдебното следствие доказателства – писмени доказателства и свидетелски
показания, които кредитирал като обективно и безпристрастно дадени.
В решението си
въззивният съд е изложил мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи
и в предвидените от закона срокове и при спазване на процесуалните правила,
като съдържат и реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
За да отмени НП
съдът е приел, че същото е постановено при неправилно приложение на материалния
закон, тъй като АНО е отнесъл неправилно фактите към хипотезата на посочената
като нарушена норма на чл.15 ал.7 от ЗДвП. Счел е, че мястото, на което е бил
паркиран процесният автомобил не представлява „градинка“, с оглед показанията
на свид.С., както и ОУП на града, съгласно който в този пътен участък не са
предвидени територии за озеленяване. Предвид това е извел извод за отсъствие на
нарушение.
Настоящата
инстанция намира, че въззивния съд е постановил оспореното решение при спазване
на процесуалните норми. Правилно е изяснена фактическа обстановка, изложени са
подробни мотиви, обсъдени са становища и възражения на страните. Решението
обаче противоречи на материалния закон.
Събраните
писмени и гласни доказателства в своята съвкупност доказват вмененото на С.
нарушение на чл.15,
ал.7 от ЗДвП. Въззивният съд при произнасянето си неправилно е интерпретирал
показанията на свид.С.. Същият е посочил единствено, че на това място няма как
да поникне нещо, при положение, че системно се паркира там, като бордюрът,
който го огражда същото е изпочупен от постоянно спиращите там автомобили.
Така даденото
описание от свидетеля установява единствено, че мястото където е бил установен
процесния автомобил, не представлява такова за паркиране. Изцяло ирелевантен за
спора е въпросът дали са правени опити за затревяване и дали тези опити са или
не са успели поради виновното поведение на гражданите, които паркират на това
място. Липсва спор, че същото не е било обозначено като място за паркиране нито
с хоризонтална, нито с вертикална маркировка.
Това обстоятелство се установява по
безспорен начин и от представения с преписката снимков материал. От всички
снимки е видно, че мястото е между
дървета, оградено е с изпочупен бордюр и липсва настилка за паркиране.
Съдът констатира тези факти и при извършената проверка, чрез интернет
приложение „Street view“, където ясно
личи характера на мястото като площ за озеленяване. Безспорно такова е и
предназначението й, съобразно служебно събраните от актосъставителя писмени
доказателства – предоставена от район „Одесос“ текстова
и графична част на Заповед № Г-35/30.03.1993 г. на Кмета на Община Варна, видно
от които районът на локалното платно на бул. „Владислав Варненчик” № 101 има предвидена
зелена зона, както и че мястото където е паркирал автомобила попада в
обществено озеленяване. Въззивният съд неправилно е игнорирал тези данни, като
се е позовал на ОУП. Следва да се има предвид, че този план определя само общата структура и преобладаващото
предназначение на териториите /чл.104 ал.1 и чл.106 ЗУТ/, докато уличната
инфраструктура и предвиденото около нея озеленяване /каквото е настоящото/, се
предвижда единствено с ПУП /чл.108 ЗУТ/.
Горното
категорично навежда на извод за осъществен състав на административно нарушение
на чл.15,
ал.7 от ЗДвП. С цитираната разпоредба е възведена обща забрана да се
осъществява движение и паркиране на ППС в изброените видове площи в населените
места - паркове, градини и детски площадки, които служат за игри, забавления,
пешеходни разходки и отдих на възрастните и децата, както и за благоустрояване
на населените места. За да се реализира функционалното предназначение на тези
площи, законодателят е разписал пътните превозни средства да престояват или да
паркират само на обозначените за това места. Поради това в нарушение на
забраната възведена в чл.15, ал.7 от ЗДвП е всяко МПС, което е паркирано в
парк, градина или детска площадка в населено място, ако мястото на което не е
изрично обозначено, че е място за паркиране на МПС.
Твърденията на С.,
поддържани и пред касационната инстанция, че процесното място от обективна
страна не е градина, тъй като не са проведени мероприятия и не е обозначено със
знаци забраняващи или указващи начина на паркиране, са неоснователни.
Действието на одобрения ПУП, не е в зависимост от реализирането на
мероприятията. На мястото където е паркирал С. не са положени каменни плочи, не
са поставени бордюри /пригодени за паркиране/, съответно настилката не е
пригодена за паркиране, каквато например има в съседство на мястото където е
бил паркирал. Невъзможно би било на всяко едно паркомясто да има табела
забраняваща или указваща начина на паркиране. Именно шофьорът е този, който
следва да съблюдава правилата, в т.ч. и дали мястото, на което е паркирал е с
такова предназначение.
Гореизложеното
води до извод за осъществен състав на административно нарушение на чл.15 ал.7
от ЗДвП.
Като е стигнал до
друг правен извод ВРС е постановил неправилно решение, което следва да се
отмени и вместо него се постанови друго, с което се потвърди процесното НП.
Последното, което както правилно е приел и въззивният съд е издадено от
компетентен орган и в законоустановения срок. Констатира се от настоящата
инстанция правилно посочени от АНО материално правна норма и кореспондиращата й
санкционна такава - чл.178е
от ЗДвП.
Регламентираният в последната минимален размер на наказание за този вид
административни нарушения е 50 лева, поради което в конкретната хипотеза не са
налице предпоставки за намаляването му.
Деянието не е
маловажен случай по чл.28
от ЗАНН,
тъй като с неправилното паркиране се увреждат зелени зони, също така е
предпоставка да се затрудни видимостта на останалите участници в движението,
което от своя страна е предпоставка за произшествия.
Предвид изхода на спора,
своевременно направеното в касационната жалба искане за присъждане на ю.к.
възнаграждение от представителя на Община Варна следва да бъде уважено. На
основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН С.С. следва да бъде осъден да заплати на Община
Варна сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция, доколкото не е поискано такова пред въззивния съд.
Водим от горното и на основание
чл.221 от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд
- Варна
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение
№ 959/11.07.2022г. по АНД № 1233/2022г. на РС-Варна, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 013/09.02.2022г. на Заместник кмет на Община Варна, с което на С.Д.С.,
ЕГН **********, за нарушение на чл.15, ал.7 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 лв., на основание чл.178е от ЗДвП.
ОСЪЖДА С.Д.С.,
ЕГН **********,*** да заплати на Община Варна, сума в размер на 80 /осемдесет/ лева представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.