РЕШЕНИЕ
№…
гр. Варна, 12.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в
открито публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1179 описа за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по исковете на „Б.****“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, срещу С.Б.А. ЕГН ********** с адрес ***, с правно основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи солидарно с А.Н.А.ЕГН ********** с адрес ***, на ищеца, сумите по
Заповед за незабавно изпълнение № 392*/31.7.2020г., по ЧГД № 843*/2020г. на ВРС, 18 състав, а именно:
сумата от 7853,00лв., представляваща неиздължена главница по Договор
за кредит Експресо № 299932 от
03.04.2019г. сключен между А.Н.А.ЕГН ********** и С.Б.А. ЕГН **********, с „Е.***“АД с правоприемник “Б.**** “ ЕАД, на
основание вписано в ТР вливане, и извлечение от счетоводните книги на Банката, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК в съда – 21.07.2020 г. до окончателното изплащане
на задължението
сумата от 7278,24лв., представляваща договорна
лихва за периода от 08.12.2012г. до 08.04.2019г.вкл.,
сумата от 387,91лв., представляваща обезщетение
за забава до датата на настъпване на изискуемост, за периода от 08.12.2012г. до
08.04.2019г.,
сумата от 1009,98лв., представляваща обезщетение
за забава след датата на настъпване на изискуемост, за периода от 09.04.2019г.
до 21.07.2020г.,
Претендират се и
сторените разноски.
/Искът за сумата от
11,97лв., представляваща такса застраховка по кредита, начислявана на осн.чл.5,
ал.2 от част ІІ, във вр. с т.16.1 и т.15 от част І от Договора за кредит,
включваща три поредни такси, начислени на дати 08.01.2013г., 08.02.2013г.,
08.03.2013г. е оттеглен с молба от 12.02.2021г./
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича
претендираното право:
В исковата молба се твърди, че за
вземанията било инициирано заповедно производство, като била издадена посочената
заповед за незабавно изпълнение. Срещу нея настоящият ответник подал
възражение, поради което е предявен настоящия установителен иск.
Твърди се, че на 03.04.2012г. в гр. Варна
между „Е.***" АД („Банката") и А.Н.А.- Кредитополучател и С.Б.П.- Съдлъжник
е сключен Договор за кредит Експресо № 299932 („Договора за кредит").
Съгласно т.З, част I от договора, на страните е предоставена сума в размер на
8420,00 лева с цел рефинансиране на съществуващи задължения към Банката.
В рамките на уговорения срок- 84 месеца (до
08.04.2019г.), кредитополучателят и съдлъжникът са се задължили да престират
частично чрез месечни анюитетни вноски на всяко 8-мо число на месеца, съгласно
подписан погасителен план (неразделна част от договора за кредит).
Съгласно Договора за кредит, за ползване на
заетите средства страните са договорили тяхното олихвяване с номинален лихвен
процент в размер на 10,54 % годишно. По силата на т.9, част I от Договора за
кредит, върху просрочените погасителни вноски Кредитополучателят и Съдлъжникът
заплащат лихва в размер на 16.54 % - номинален лихвен процент, увеличен с 6
пункта, а след настъпване на предсрочна изискуемост същият лихвен процент се
начислява върху цялата главница.
С подписване на договора за кредит (вкл. на
всяка страница) Кредитополучателят и Съдлъжникът са се съгласили и с всички
останали условия посочени в него, относно ползването и връщането на кредита.
Всички средства по отпуснатия кредит са
усвоени на 03.04.2012г. по посочената в т.6, част I от Договора за кредит
разплащателна сметка при Банката с IBAN ***, като в чл.8, част II от Договора е
уредено погасяването на задълженията да става чрез същата сметка.
След усвояване на сумата, още първата
погасителна вноска е погасена със закъснение, нарастващо и при следващите. С
последно постъпила на 10.05.2013г. сума по разплащателната сметка са погасени
просрочените вноски до 08.12.2012г. вкл. След тази дата не са извършвани
погашения по кредита нито от Кредитополучателя, нито от Съдлъжника.
Съгласно чл.11, част II от договора,
Кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко
неплащане в срок на уговорените погашения. В настоящият случай, въпреки, че
началната дата на просрочието е 08.01.2013г., кредиторът не се възползвал от
възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради което задължението
по процесния договор за кредит е изискуемо на краен падеж, настъпил на
08.04.2019г., за което кредиторът не дължи уведомяване на Кредитополучателя и Солидарният
длъжник.
Отговор по чл. 131 от ГПК е подаден от ответника в законово установения
срок.
Оспорва наличието на
ликвидно и изискуемо парично вземане на ищеца с основания, вид и размерите на
всеки от четирите иска, обосновани с предоставяне на банков кредит по „Договор
за кредит инкасо № 299932 от 03.04.2012г."
Пояснява, че с
кредитополучателя А.А.сa бивши съпрузи
във фактическа раздяла от 4 Март 2012 година.
Оспорва предоставянето
от банката в полза на кредитополучателя на паричната сума, описана в договора
за кредит. Сочи, че няма доказателства, че на 03.04.2012г. банката е
предоставила реално сумата от 8 420 лева.
Твърди, че банката е
новирала свои вземания към А.А., предхождащи кредитното правоотношение по
договора от 03.04.2012г. Поради това в настоящето производство е необходимо да
се установи, дали банката е имала действително парично вземане от А. към
02.04.2012г., което да е в размер на 8 420 лева
Сочи, че за периода от
14.04.2008г. до 03.04.2012г., разплащателната сметка на бившият й съпруг - А.А.е
с отрицателно салдо. Последното означава, че ако е имало погасителен план с
определени падежни дати или е имало само една падежна дата на задължение по
предишен потребителски кредит на А. или по негов договор за овърдрафт, то
вземанията на банката за главница, лихва, разноски и други по двата кредита, са
се погасили по давност към датата на подписване на договора за кредит от
03.04.2012г.
Твърди, че в
кредитното правоотношение има качеството на лице, поело задължение за плащане
на чуждо парично задължение. Доколкото заявителя в производството твърди
падежиране на 08.04.2019г., то правото му да иска плащане на сумите по всеки от
четирите иска се е погасило спрямо нея на 09.10.2019г., като се позовава на разпоредбата
на чл. 147 от ЗЗД.
Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е входирано в съдебно деловодство на
21.07.2020г. Това е и първоначалната дата, на която са предявени спрямо нея
процесните вземания
Сочи, че вземанията на
ищеца за главница, за договорна лихва и за обезщетение за забава са се погасили
частично на 21.07.2020г., когато е внесено заявлението от заповедното
производство.
Съобразявайки
„Погасителен план", представен с искова молба посочва, че към 21.07.2020г.
са се погасили по давност :
а)
сумата от 3 112.44 лева,
представляваща сбора от частите на погасителни вноски за главница по кредита,
за периода от 8 май 2012г. до 8 Юли 2015г.
б) сумата от 3 279.87 лева, представляваща
сбора от частите на погасителни вноски за възнаградителна лихва по кредита за
периода от 8 Май 2012г. до 8 Юли 2017г.
в) вземането на ищеца за обезщетение за
забава „лихвена надбавка за забава", в размер на 387.91 лева и за периода
от 08.12.2012г. до 08.04.2019г. също е частично погасено по давност към
21.07.2020г. Това вземане се е погасило по давност в законово
определения тригодишен срок.
Сочи, че не е ясен
начина за формиране на претенцията за „лихвена надбавка за забава".
Сочи, че не е ясно каква
забава твърди ищеца на първите погасителни вноски, конкретните парични суми,
които е получил за погасяване на своите парични вземания за главница и договорна лихва и конкретните дати, на които
е получил всяка сума.
Сочи, че извлечението
от счетоводните книги на ищеца представлява документ, изготвен по данни от счетоводни
регистри на ищеца. Същият не е първичен счетоводен документ, който да
удостоверява извършването на стопанска операция/сделка, по предоставяне или по
получаване на парична сума от ищеца. Оспорва редовноста на счетоводните
регистри на ищеца.
Сочи, че към датата на
подписване на договора за кредит - 03.04.2012г. е била в сила Наредба № 9 от
03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за
установяване на специфични провизии за кредитен риск /обн.ДВ бр. 38 от 2008г./.
Разпоредбите на този нормативен акт създават задължения за всяка банка да
класифицира, да провизира и да отчита като рискова експозиция всеки свой
кредит, за който има забава в редовното обслужване./ напр. чл. 5, от 7 до 11 и
13 от Наредбата/. Разпоредбите на чл. 14 от този нормативен акт създават
задължение на всяка банка да включва данните за горните действия в свои
тримесечни доклади до Българска народна банка в конкретни срокове.
Аналогични са
разпоредбите на Наредба № 7 от 24.04.2014г. за организацията и управлението на
рисковете в банките/ обн. ДВ бр.40 от 13.05.2014г/.
Твърди, че доколкото
банката не е изпълнила задължението си да провизира и отчете като рискова
експозиция процесния кредит, или не е имала
вземане към ответника или не е изпълнявал своето нормативно задължение.
Оспорва това
акцесорното вземане на ищеца по четвъртия иск, по аргумент за недължимост на
главното вземане за главница.
Твърди още, че при
подписването на договора за кредит е била поставена в заблуждение относно
неговото естество и цел.
В част I, точка 5.1. е
записано предоставянето на сумата за погасяване на два предходни кредита
на кредитополучателя, а в част II, чл.1, ал.1 от договора е посочено предоставянето
му като потребителски кредит, предназначен за нуждите на кредитополучателя
и неговото семейство.
Двете цели са
противоречиви.
Оспорва като нищожни
следните клаузи от Договор за кредит експресо № 2999321 от 03.04.2012г.":
а) точка 5.1. част I от договора и чл.1,
ал.1, част II, въвеждащи
взимноизключващи се цели и естество на кредита;
б) текстовете в договора, съдържащи базисен
лихвен процент на Сосиете Женерал Е.***, поради липсата на яснота в неговото
съдържание;
в) чл.4, ал.2 от част II, регламентиращ право
на банката едностранно да изменя размера на своето лихвено възнаграждение
г) чл.5, ал.2, съдържаща фикция за изявено
съгласие за ангажиране с условия по застрахователна полица, които не са
известни и за плащането по нея на застрахователни премии.
Оспорва клаузата
независимо от оттеглянето на иска за „такси за застраховка", тъй като суми
за застраховане са били включени като част от всяка анюитетна вноска в
погасителния план по кредита.
Плащането на суми за
застраховка, което е резултат от неравноправна клауза, следва да е плащане без
основание и евентуално разпределени суми за такава застраховка трябва да бъдат
отнесени за погасяване на евентуално дължими главница и лихви по кредита.
Посочените текстове от
договора са неясни и изцяло в интерес на ищеца, като текстовете не са
предварително договаряни с ответника, а са част от предварително изготвения
договор от „Сосиете Женерал Е.***"АД - праводател на ищеца.
В материалното
правоотношение праводателя на ищеца има качество на търговец, а ответника на
физическо лице.
В допълнение посочва
несъответствия в представените по делото документи:
1.От данните по точка
8 от документа се установява, че в счетоводните регистри на ищеца кредита се
води с неплатени 75 вноски. В точка 7.1. от договора е посочено изплащане на
кредита чрез 84 месечни анюитетни вноски. В Приложение 1 - Погасителен план е
посочено, че вноските са 84 броя, но са вписани 85 броя вноски/ стр.1 и 3/
2.От данните по точка
9 от документа се установява, че в счетоводните регистри на ищеца кредита се
води в общ размер от 10 866 лева, формиран от просрочените суми от всички
анюитетни вноски. От данните по точка 10 от документа обаче се установява, че в
счетоводните регистри на ищеца кредита се води в общ размер от 15 131.24 лева
на просрочените суми за непогасени главница и договорна възнаградителна лихва.
С оглед съдържанието
на Погасителен план и на договора за кредит/ част I, чл.7.2 и част II, чл.3.1./
месечната анюитетна вноска включва суми за погасяване на три вземания - за
лихви, за застраховка и за главница.
С оглед договореното
съдържание на анюитетната вноска по кредита общия размер на дълга по точки 9 и
10 от Извлечението би трябвало да е еднакъв.
В исковата молба ясно
е посочено, че ищеца претендира суми за погасяване на главница и на договорна
възнаградителна лихва в размери, които са равни на тези формиращи сбора по
точка 10 от Извлечението.
Противоречието между
общия размер на дълга по точки 9 и 10 от Извлечението е още един аргумент за
оспорване основателноста на четирите иска от производството, както и на
редовност на счетоводните регистри на ищеца.
Твърди, че от
документа, съдържащ данни за движението по банковата сметка на
кредитополучателя по „Договор за кредит инкасо № 299932 от 03.04.2012г.",
по която сметка е било договорено предоставянето/усвояването на кредитната сума
/част I, т. 6 от договор/, от отразените множество операции, нито една от тях
не е основана на договора за кредит.
По настоящето дело
ищецът твърди, че е предоставил в заем на кредитополучателя сумата от 8 420
лева, чрез превод по банкова сметка *** ***. На страница втора от „История на сметка" са
вписани крайни салда по сметката за 2, 3 и 9 април 2012г. и липса на движение
по сметката между 3 и 9 април. В случай, че на 3 Април 2012г. банката реално е
предоставила в кредит 8 420 лева, чрез превод по тази банкова сметка ***, то в
движението по тази сметка трябва да има отразяване на операция по теглене в
брой или банков превод на суми от нея след тази дата.
Твърди, че с оглед на
допуснатото предварително изпълнение на Заповед за изпълнение № 3923 / 2020г.
на Районен съд - Варна и наложен запор по изпълнително дело № 909/20г. на ЧСИ П.И.,
на ответника е удържана от трудовото й възнаграждение, за периода от 1 Октомври
2020г. до 1 Февруари 2021 г., сумата от 1 954.17 лева. Моля при отхвърляне
изцяло или частично на предявените срещу нея искове, да бъде издаден обратен
изпълнителен лист за сумата от 1 954.17 лева.
В с.з. ищецът моли за уважаване на исковете и
присъждане на разноски, а ответникът оспорва исковете и моли за отхвърлянето им.
Съдът, като
прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените по делото по реда на чл. 415 от ГПК искове
намират материално правното си основание в разпоредбите на чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 240 ал. 1 и ал.2
от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, доколкото се претендират вземания по
Договор за кредит експресо № 2999321 от 03.04.
2012 г., сключен при условията на чл. 9 ал. 1 от ЗПК между страните.
За да бъдат уважени исковете, в тежест на ищеца по
делото е да докаже наличие на валидно договорно правоотношение - че е подписан
валиден договор за кредит, че кредиторът е изпълнил задълженията си по Договора
за кредит за предоставяне на уговорената сума, размера на задълженията. В
тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които основава
възраженията си.
По отношение на сключения между страните договор от 03.04.
2012 г., са приложими правилата на чл. 9 ал. 1 и сл. от ЗПК /в редакцията му ПРЕДИ
ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./
Ответникът навежда възражения за нищожност на следните клаузи от Договор за кредит
експресо № 2999321 от 03.04.2012г.":
а) точка 5.1.
част I от договора и чл.1, ал.1, част II, въвеждащи взимноизключващи се цели и
естество на кредита.
Съдът намира, че целта на „кредита“ /в случая не става
въпрос за основанието или предмета на договора за кредит, а целта, за която се
отпускат средствата, т.е. за какво кредитополучателят
ще ползва отпуснатите средства/, не е елемент от фактическия състав на договора
на кредит /заемното правоотношение/, поради което не може да се отрази на
действителността на договора. Достатъчно е да бъде уговорено, че определена
сума пари се предоставя в заем – за определен срок със задължение за връщане,
за да може да се квалифицира един договор като такъв за кредит, а за какво
кредитополучателят ще използва получените средства е въпрос на личен избор.
б) текстовете
в договора, съдържащи базисен лихвен процент на Сосиете Женерал Е.***, поради
липсата на яснота в неговото съдържание.
Базисния лихвен процент на банката е понятие, което
определя начинът, по който всяка банка самостоятелно определя какъв процент на
кредитиране да прилага за всеки един отделен вид кредитно правоотношение
/посочва се различна надбавка за всеки вид кредит – потребителски, ипотечен,
овърдрафт и т.н./. Принципно неравноправността в клаузите, в които се уговаря
размера на лихвата по кредита, произтича не от факта на съществуването на БЛП,
а от факта, че банката може едностранно да изменя размера на уговорения между
страните при сключване на договора лихвен процент /който към момента на поемане
на задължението от страна на кредитора е ясно определен като абсолютна стойност/.
За да не бъде уговорката за определяне на лихвата по кредита обявена за
неравноправна клауза, е необходимо да е ясно изначално при какви условия
банката може да измени размера на лихвата /съгласно трайната практика на ВКС/.
В конкретния случай обаче не е налице изменение на лихвения процент за целия
период на договора /съгласно изготвената по делото ССЕ - т. 12, „от проверените
документи при ищеца няма данни за промяната на лихвения процент и ГПР по
кредита“/. Следователно въпросът за неравноправността на посочената клауза не
се поставя или дори и да бъде поставен, той е неотносим към предмета на
доказване, понеже не е довел до различен процент на лихвата, приложим за срока
на договора. Дори и да е бил уговорен размер на лихвата по кредита с възможност
банката едностранно да изменя размера на лихвата /която едностранна възможност при
определени условия може да се яви неравноправност/, то банката не се е
възползвала от предоставената й възможност и не е изменила размера на лихвата.
Самата лихва /която е приложима за целия период на конкретния договор/ е по
размер в рамките на допустимото от ЗПК, а именно 10.54%. В чл. 19 ал. 4 от ЗПК е създадено
ограничение само за размера на ГПР – до 50%, но не и на лихвата по кредита, а съгласно
практиката на ВКС – 30% годишна лихва е приета за граница, до която клаузата не
противоречи на добрите нрави. Поради това уговорката в частта за размера на
договорната лихва не се явява неравноправна клауза. Следователно договорната лихва следва да се
дължи в пълния й установен размер.
в) чл.4, ал.2
от част II, регламентиращ право на банката едностранно да изменя размера на
своето лихвено възнаграждение.
Съгласно изготвената по делото ССЕ - т. 12, „от
проверените документи при ищеца няма данни за промяната на лихвения процент и
ГПР по кредита“, т. е през целия период на кредита банката не се е възползвала
от правото си да увеличава размера на лихвата по кредита. Поради това
посоченото възражение е неотносимо към предмета на доказване /дори и да е
неравноправна клаузата и това да води до нейната нищожност, то тя не се е
отразила върху размера на дължимите вземания, поради това че не е била
приложена/.
г) чл.5, ал.2,
съдържаща фикция за изявено съгласие за ангажиране с условия по застрахователна
полица, които не са известни и за плащането по нея на застрахователни премии.
Съдът намира, че посочената клауза не е неравноправна.
В чл.15.1 на част I на Договора е уговорен конкретен размер на разходите за
застраховка – 208.32лв., което означава, че клаузата е индивидуално уговорена,
както и в погасителния план е посочена застраховката, като отделен елемент на
анюитетната вноска, поради което е налице съобразяване с чл. 11 т. 11 от ЗПК.
Договорът е сключен при ясни условия, с които длъжниците са се съгласили /ясни
са както задължението за заплащане на застраховка, така и неговият размер, така
и начинът на погасяване и разпределението му в рамките на погасителните вноски/.
Поради това вземанията за застраховка се явяват по принцип дължими.
Въз основа на горното съдът намира, че процесните
вземания се основават на валидни договорни клаузи, следователно за ответника е
възникнало задължение за погасяването им.
Съгласно заключението на ССЕ, т. 1, на 03.04.2012 г. е
преведена по банкова сметка *** А.Н.А.сума 8 420.00 лева с основание „Усвояване
на кредит". С това е изпълнено договорното задължение на кредитора да
предостави уговорените в договора за кредит парични средства на
кредитополучателя. Договорът за кредит е реален и с изпълнението му от страна
на кредитора възникват задълженията, посочени в договора, за кредитополучателя.
Относно вида и размера на задълженията, съдът намира
следното:
Не се оспорва, че са погасени просрочените вноски по
кредита до 08.12.2012г. вкл. Не се оспорва и, че кредиторът не се възползвал от
възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради което задължението
по процесния договор за кредит е изискуемо на краен падеж, настъпил на
08.04.2019г.
По делото са направени възражения за погасяване на
част от задълженията по давност, които съдът намира за основателни:
Видно от ч.г.д. № 8430/2020г. на ВРС, датата, на която
е входирано заявлението по чл. 410 от ГПК е 21.07.2020г.
Съгласно
правилото на чл. 114, ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Следователно от падежа на всяка една вноска,
започва да тече петгодишна погасителна давност за конкретната вноска. Съдът
намира, че задължението за връщане на дадения кредит е неделимо, а уговорката
за връщане на кредита на части представлява предварителна уговорка кредитора да
приеме изпълнение на части и същата не превръща задължението в периодичен
платеж, т.е. за погасяване на задълженията по кредита се прилагат правилата на
общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, а не кратката 3-годишна
такава по чл. 111 от ЗЗД. /Решение № 261/12.07.2011г. по г.д. № 795/2010г. на
IV ГО, Решение № 28/05.04.2012г. по г.д. № 523/2011г. на III ГО/.
Доколкото заявлението е подадено в съда на 21.07.2020г.,
то вземанията с настъпил падеж преди 21.07.2015г., се явяват погасени по
давност.
Видно от заключението по т. 3 и т. 4 от задачите на
ССЕ, от падеж на първа неплатена погасителна вноска до крайния падеж, не е заплатена главница в
размер на 7 853.00 лева, а за периода от падеж на първа неплатена погасителна
вноска до 20.07.2015 г. е 2 545.44 лева. Следователно дължимата за периода от 21.07.2015г.
до крайния падеж сума за главница /непогасена по давност/, се явява сумата от 5307.56лв.
Видно от заключението по т. 5 и т. 6 от задачите на
ССЕ, от падеж на първа неплатена погасителна вноска до крайния падеж, не е заплатена възнаградителна
лихва в размер на 2897.51 лева, а за периода от падеж на първа неплатена
погасителна вноска до 20.07.2015 г. е 1752.77 лева. Следователно дължимата за
периода от 21.07.2015г. до крайния падеж сума за възнаградителна лихва
/непогасена по давност/, се явява сумата от 1144.74лв.
Съгласно чл. 33 (1) ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Съгласно чл. 2,
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва.
Поради това съдът намира за недължима претендираната
от ищеца неустойка за забава в размер на 16.54% върху просрочените вземания.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 33 ал. 2 от ЗПК, заместваща нищожните
клаузи в договорите за потребителски кредити, следва да бъде начислено
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Обезщетението за забава, съгласно разпоредбата на чл.
111 б. Б от ЗЗД, се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок, или
същото може да бъде начислено само за периода 21.07.2017г.- 21.07.2020г.
Претенцията за обезщетение за забава е само върху размера
на главницата.
Съгласно заключението по т. 9 от ССЕ, размерът на
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата от 7853лв.
за периода 21.07.2017г. до 08.04.2019г. е в размер на 1023.07лв. Доколкото не
се дължи обезщетение за забава върху размера на погасената по давност главница,
съдът намира, че за периода от 21.07.2017г. до 08.04.2019г., дължимата лихва
върху главница от 5307.56лв. би била 691.46лв. Претендираната сума е в по-нисък
от установения размер – 387.91лв.,
следователно искът в тази му част се явява изцяло основателен.
За периода от
09.04.2019 г. до 21.07.2020 г. – размерът на законната лихва върху главницата от
5307.56лв. съдът изчислява на сумата от 692.99 лв. Предвид акцесорността на вземането за мораторни лихви, при
неоснователност на главното задължение, неоснователно се явява и вземането за
мораторна лихва върху главното задължение. Следователно обезщетение за забава
се дължи само върху размера на непогасената по давност част от главницата.
Следователно искът в тази му част се явява частично основателен до размера на
сумата от 692.99 лв.
По останалите възражения на ответника:
Твърди се, че е налице новация на стари задължения –
банката е новирала свои вземания към А.А., предхождащи кредитното правоотношение
по договора от 03.04.2012г. Твърди се още, че тези задължения са били погасени
по давност към датата на подписване на договора за кредит от 03.04.2012г. и
следователно не се дължи нищо по процесния кредит.
На първо място не е налице новация на стари задължения
по силата на договора за кредит от 2012г. Сключен е нов договор от 2012г., а
старият е погасен чрез плащане, т.е. налице са две напълно отделни
правоотношения, а връзката помежду им е само житейска, но не и правна. При
новацията погасяването на старото задължение следва от самия договор за новация
/погасяването е по силата на самата уговорка между страните за новиране/. По
силата на самия договор за новация се погасява едно старо задължение и на негово място възниква новото. В
конкретния случай погасяването на старото кредитно правоотношение не произтича
от договора за кредит от 2012г., а от плащането, което е юридически факт, стоящ
извън и отделно от договора.
В този смисъл, доколкото не е налице новация,
давността се преценява само по отношение на кредита от 2012г. Отделно от това
длъжникът по едно новирано задължение вече разполага само с възраженията по
новия дълг, по новото правоотношение, като започва да тече и нова давност.
Ответникът счита, че доколкото с кредитополучателя А.А.сa
бивши съпрузи във фактическа раздяла от 4 Март 2012 година, то в кредитното
правоотношение има качеството на лице, поело задължение за плащане на чуждо
парично задължение, т.е. правото на банката да иска плащане на сумите се е
погасило спрямо нея на 09.10.2019г., като се позовава на разпоредбата на чл.
147 от ЗЗД.
Съдът намира, че ответникът С.Б.А. се е задължила
спрямо банката в качеството й на солидарен длъжник /съдлъжник/, а не в
качеството й на поръчител. Следователно няма права по чл. 147 от ЗЗД. Същата е
поела пред банката дълга като свой, наравно с кредитополучателя, и независимо
от вътрешните й отношения с другия длъжник, тя също се явява длъжник на банката,
със същите права и задължения, каквито има и кредитополучателя.
Следва да се посочи, че Наредба № 9 от 03.04.2008г. за
оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на
специфични провизии за кредитен риск /обн.ДВ бр. 38 от 2008г./. и Наредба № 7
от 24.04.2014г. за организацията и управлението на рисковете в банките/ обн. ДВ
бр.40 от 13.05.2014г/, установяват задължения на банката към Българска народна
банка, които не се отразяват по никакъв начин на валидността на договора за
кредит. Същите могат да влекат само административна отговорност на банката
спрямо държавния орган на контрол.
След издаването на заповедта за незабавно изпълнение
по изпълнителното производство са постъпвали парични суми за погасяване на
вземанията.
Съгласно т. 9 от ТР 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, по общото
правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от
значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на
иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска,
предявен по реда на чл.422 ГПК, респ.415, ал.1 ГПК.
В хипотезата по чл.418, ал.1 ГПК обаче, заповедта
подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила, поради което сумите, събрани по
принудителен ред в изпълнителното производство, са на основание на издадения
съдебен акт – разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на
проверка в исковия процес.
Съгласно т.11в
от ТР 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, съдът не съобразява единствено
принудително събраните суми по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение по чл.418, ал.1 ГПК по съображенията по
т.9.
Поради това сумите, събрани посредством принудителното
изпълнение, допуснато въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение по
чл.418, ал.1 ГПК, макар и с погасителен ефект по отношение на вземането, не се
съобразяват от съда при преценката за уважаване или отхвърляне на иска по чл.
415 от ГПК.
Искането за издаване на обратен изпълнителен лист се
прави след влизане в сила на решението по делото, в случай, че са събрани суми
над размера на установените от съда с влязло в сила решение вземания.
С оглед частичното уважаване на исковете,
съдът намира, че на двете страни се следват разноски, на основание чл. 78 ал. 1
и ал. 3 от ГПК, съразмерно на уважената/отхвърлената част от исковете.
В полза на ищеца се следват разноските, както
в заповедното производство, така и в исковото.
От посочените в заповедта за изпълнение
разноски в размер на 380.82лв., на ищеца се следват такива в размер на 173.56лв.
От разноските в исковото производство
/424.43лв. – заплатена д.т., 300лв. – депозит за вещо лице и 200лв. -
определено юрисконсултско възнаграждение от съда, въз основа на чл. 25 от
Наредба за заплащане на правната помощ/, на ищеца се следва сумата от 421.31лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника, но
доколкото се претендира от същия възнаграждение по чл. 38 от ЗА, определено от
съда въз основа на минималния размер на адвокатските възнаграждение по Наредба
№ 1/2004г., то същото се явява безпредметно. Определено по реда на чл. 2 ал. 5
във вр. с чл. 7 ал. 2 от Наредбата, адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2
от ЗА, дължимо в полза на адвокат С. за целия размер на предявените искове е в
размер на 2016.56лв. Съразмерно на уважената част от исковете, следващото му се
възнаграждение е в размер на 1097.51лв.
В полза на ответника следва да се присъдят
заплатените от него разноски от 150лв. за депозит за вещо лице, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, а именно сумата от 81.64лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Б.А. ЕГН ********** с адрес ***, ДЪЛЖИ солидарно с А.Н.А.ЕГН ********** с адрес ***, НА „Б.****“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, по Заповед за незабавно
изпълнение № 3923/31.7.2020г., по ЧГД № 8430/2020г. на ВРС, 18 състав,
сумата от 5307.56лв., представляваща неиздължена главница по Договор
за кредит Експресо № 299932 от 03.04.2019г. сключен между А.Н.А.ЕГН **********
и С.Б.А. ЕГН **********, с „Е.***“АД с
правоприемник “Б.**** “ ЕАД, на основание вписано в ТР вливане, и извлечение от
счетоводните книги на Банката, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в съда –
21.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението
сумата от 1144.74лв., представляваща договорна
лихва за периода от 21.07.2015г. до 08.04.2019г. вкл.,
сумата от 387.91лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата до датата на настъпване на изискуемост, за периода
от 21.07.2017г. до 08.04.2019г.,
сумата от 692.99 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата след датата на настъпване на изискуемост, за периода
от 09.04.2019г. до 21.07.2020г., на основание чл.415 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Б.****“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, срещу С.Б.А. ЕГН ********** с адрес ***, с
правно основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
солидарно с А.Н.А.ЕГН ********** с адрес ***, на
ищеца, сумите по Заповед за незабавно
изпълнение № 3923/31.7.2020г., по ЧГД № 8430/2020г. на ВРС, 18 състав, а
именно:
сумата от 2545.44лв., представляваща неиздължена главница по Договор
за кредит Експресо № 299932 от 03.04.2019г. сключен между А.Н.А.ЕГН **********
и С.Б.А. ЕГН **********, с „Е.***“АД с
правоприемник “Б.**** “ ЕАД, на основание вписано в ТР вливане, и извлечение от
счетоводните книги на Банката, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в съда –
21.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението
сумата от 6133.50лв., представляваща договорна
лихва за периода от 08.12.2012г. до 20.07.2015г. вкл.,
сумата от 316.99лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата след датата на настъпване на изискуемост, за периода
от 09.04.2019г. до 21.07.2020г., на основание
чл.415 от ГПК.
ОСЪДЖА С.Б.А. ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Б.****“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 173.56лв. /сто седемдесет и три лева и 56
ст./,
представляващи разноски за заповедното производство, съразмерно на уважената
част от исковете, за които е издадена Заповед
за незабавно изпълнение № 3923/31.7.2020г., по ЧГД № 8430/2020г. на ВРС, 18
състав, на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪДЖА С.Б.А. ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Б.****“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 421.31лв. /четиристотин двадесет и един лева и 31 ст./, представляващи разноски
за настоящото производство, съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪДЖА „Б.****“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.Б.А. ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 81.64лв. /осемдесет и един лева и 64 ст./, представляващи разноски
за настоящото производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на
основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪДЖА „Б.****“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА адв. С.Г.С., ЕГН **********,***, сумата от 1097.51лв.
/хиляда деветдесет и седем лева и 51ст./, представляващи адвокатско
възнаграждение за настоящото производство, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 38 ал. 2 от
ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: