Решение по дело №176/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. А., [ЕГН] от гр. Асеновград, [улица], ет. 3, против Решение № 177/12.12.2023 г., постановено по АНД № 633/2023 г. по описа на Районен съд – Асеновград (АРС), II н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 36-0001509/11.09.2023 г., издадено от Директор на РД „АА“ – Пловдив, с което на Аврамов на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лева за нарушение по чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.

В жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и се настоява за отмяната му и отмяна на наказателното постановление. Претендира сторените разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив, редовно призован, не изразява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на производството пред АРС е било НП № 36-0001509/11.09.2023 г., издадено от Директор на РД „АА“ – Пловдив, с което на Аврамов на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лева за нарушение по чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № 335397 от 03.08.2023 г., съставен от К. С. К. на длъжност инспектор при РДАА гр. Пловдив, в който е констатирано, че на 21.07.2023 г. около 11,17 часа в гр. Асеновград, [улица] Контролно технически пункт „СУАБ-СБА“ ЕООД за извършване на периодични технически прегледи за проверка на техническото състояние на ППС с Разрешение № 174, валидно до 06.02.2028 г., като председател на комисия, касаторът извършва следното нарушение: при извършване на периодичен технически преглед на лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. № [рег. номер] от категория № 1, собственост на Ф. Р. К., като председател на комисия не е следил за качественото и пълнообемно провеждане на периодичния технически преглед от страна на техническия специалист Г. Д. А. с [ЕГН], като е допуснал да не извърши проверка на техническото състояние на ППС при спазване на изискванията за извършване на периодичен преглед на ППС, определени в Наредба № Н-32 на МТИТС от 16.12.2011 г., Приложение 5, част I, т. 2 – кормилно управление и т. 5 – оси, колела, гуми и окачване. За извършения преглед е установено, че е издаден Протокол № 32654931/21.07.2023 г. Посочено е, че АУАН е съставен след приключване на комплексна проверка в КТП „СУАБ-СБА“ ЕООД и пълен видеозапис на техническия преглед от ЕИС на ИААА гр. София. Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в оспореното пред районния съд НП.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение, АРС е приел, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните доказателства безспорно се установява извършеното от лицето нарушение. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт.

Във връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва да се посочи, че същите са идентични с тези, направени в първоинстанционното производство, по които решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, изключително обстойни и обосновани.

За пълнота е необходимо да се посочи, че разпоредбата на чл. 43, т. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства изисква председателят на комисията, която извършва периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС, да следи за качественото и пълнообемното провеждане на периодични прегледи на ППС от страна на техническия специалист, като не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в Наредбата. Или, тук е предвиден специален състав на допустителство, за което е налице санкция на лице с качество „Председател“, за това, че същото не е упражнило достатъчно контрол върху друго, подчинено нему лице (технически специалист), който в дадения случай е извършил конкретно нарушение на изискванията при извършване прегледа на МПС в пункта за технически преглед на дата 21.07.2023 г. В тази връзка изискването на санкционната норма е лицето пряк извършител да е нарушил конкретно изискване при извършения периодичен преглед. В случая и в АУАН, а и в НП, се сочи какъв е резултатът от дейността на последния – неизвършване на проверка на техническото състояние на посоченото ППС. Така, като не е извършил необходимия контрол, Аврамов (бидейки председател на комисията) е осъществил бездействие, като законът допуска той да носи отговорност за неосъществен контрол върху действия на подчинения му специалист – Г. Д. А., посочен както в АУАН, така и в НП, поради което и наведените в тази връзка възражения, съдът намира за неоснователни.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 177/12.12.2023 г., постановено по АНД № 633/2023 г. по описа на Районен съд – Асеновград, II н.с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.