О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер

Година

13.10.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

13.10.

Година

2021

В закрито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

ЧКАН

дело номер

118

по описа за

2021

година.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК.

Депозирана е частна жалба от адв. М.С., действаща в качеството си на пълномощник на Д.Ф.Д. от ***, против Определение № 108/09.07.2021 г. по АНД № 409/2021 г. на Районен съд – Кърджали, с което е оставено без уважение искането за изменение на Решение № 28/02.06.2021 г. по АНД № 409/2021 г. в частта му за разноските.

Счита обжалваното определение за неправилно и постановено в противоречие със закона и действащата съдебна практика.

Оспорва изводите на първоинстанционния съд, с които е прието, че на жалбоподателя се дължат разноски само при отменен като незаконосъобразен административен акт или оттеглен такъв. Излага съображения, че при изменение на обжалвано НП или ЕФ в производството по ЗАНН на жалбоподателя се дължат разноски по съразмерност. В тази връзка сочи съдебна практика.

С оглед обстоятелството, че с Решение № 28/02.06.2021 г. по АНД № 409/2021 г. съдът е изменил обжалвания електронен фиш за налагане на глоба, намира, че следва в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски.

Искането е съдът да отмени Определение № 108/09.07.2021 г. по АНД № 409/2021 г. на Районен съд – Кърджали, след което присъди в полза на Д.Ф.Д. разноски в размер на 150 лв., а присъденото юрисконсултско възнаграждение на ответника бъде намалено от 80 лв. на 40 лв. С допълнителна молба вх. № 1966/24.09.2021 г. се претендират разноски пред касационния съд, произтичащи от внесена държавна такса в размер на 30 лв.

Ответникът по частната жалба, препис от която му е надлежно връчен,  не е взел становище по допустимостта и основателността й.

Съдът, с оглед наличните доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение № 28/02.06.2021 г. по АНД № 409/2021 г. по описа на Районен съд - Кърджали е изменен Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Кърджали, с който на Д.Ф.Д. от *** е наложено наказание глоба в размер на 800 лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е намален размерът на наложената глоба от 800 лв. на 400 лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на  ОДМВР – Кърджали да деловодни разноски в  размер на 80 лв., произтичащи от юрисконсултско възнаграждение. Решението е връчено на Д.Ф. на 04.06.2021 г.

На 15.06.2021 г. е депозирана молба/вх. № 1606/ от пълномощника на жалбоподателя, с искане за изменение на решението в частта му за разноските, като в полза на Д.Ф. бъдат присъдени разноски по съразмерност, а именно в размер на 150 лв., представляващи 1/2 част от заплатеното възнаграждение за адвокат в размер на 300 лв., а присъдените в полза на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. бъдат редуцирани до 40 лв.

С обжалваното Определение № 108/09.07.2021 г. по АНД № 409/2021 г. на Районен съд – Кърджали, е оставено без уважение искането за изменение на Решение № 28/02.06.2021 г. по АНД № 409/2021 г. в частта му за разноските. Определението е връчено на адв. М.С. на 13.07.2021 г.

Предвид горното настоящият състав на Административен съд – Кърджали намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 3, изр. последно от ГПК.

Постановеното от районния съд Определение № 108/09.07.2021 г. по АНД № 409/2021 г., в частта му, с която е оставено без уважение искането на адв.М.С., в качеството й на процесуален представител на Д.Ф.Д. от ***, за изменение на Решение № 28/02.06.2021 г. по АНД № 409/2021 г. в частта му за разноските, относно присъждането на деловодни разноски в размер на 150 лв. на жалбоподателя, представляващи 1/2 част от заплатеното възнаграждение за адвокат в размер на 300 лв., е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустимо искане в тази му част.

В тази връзка, видно от материалите по АНД № 409/2021 г. по описа на Районен съд - Кърджали, частният жалбоподател, респ. неговият пълномощник, не е представил до приключване на последното заседание пред първата инстанция списък на разноските по чл. 80 от ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК. Списъкът следва да съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени от съда. Съгласно даденото задължително тълкуване в т. 9 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма - страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно чл. 80 изр. 2 от ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно - представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което това искане е недопустимо.

След като не се е съобразил с липсата на представен списък на разноски по делото, респ. че искането на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските се явява недопустимо и го е оставил без уважение в тази част, първоинстанционният съд се е произнесъл по едно недопустимо искане, поради което постановеното от него определение в тази му част подлежи на обезсилване.

Независимо от горното и само за прецизност следва да се отбележи, че мотивите, с които е отхвърлено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски са неправилни и в противоречие със закона. По силата на действащата към момента на постановяване на обжалвания акт и понастоящем редакция на нормата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателни постановления и електронни фишове, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В този смисъл и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.). Предвид препращащата разпоредбата на чл. 144 от АПК, при изменение на НП/ЕФ в частта за разноски намира приложение уредбата в ГПК и по-конкретно чл. 78 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

С оглед горното в случаите на изменение на обжалваните в производството по ЗАНН актове, то на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78 от ГПК, в полза на жалбоподателя възниква правото на присъждане на разноски в условията на съразмерност, пропорционално на уважената част от претенцията.

Отново следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 80 от ГПК урежда задължението за представяне на списък за страната, която иска изменение на решението в частта за разноските, касаещи присъдените в нейна полза разноски.

В конкретния случай, във втората си част искането за изменение на решението е било депозирано от жалбоподателя за изменение на разноските, които той е осъден да заплати, поради което се е явявало допустимо, независимо от липсата на представен списък по чл. 80 от ГПК и законосъобразно е разгледано от районния съд по същество.

Настоящия състав намира частната жалба на адв.М.С. в частта й, с която се иска изменение на Решение № 28/02.06.2021 г. по АНД № 409/2021 г. в частта му относно присъдените в полза на ОДМВР – Кърджали разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., за неоснователна, респ. след като е оставил искането без уважение в тази му част, районният съд е постановил правилен и законосъобразен акт.

В тази връзка, предвид изменението на обжалвания ЕФ и на основание съответствие с нормата на чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗАНН (в действащата към момента редакция на нормата)  във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24е от НЗПП, районният съд е присъдил в полза на ОДМВР - Кърджали разноски в размер на 80 лв. Съгласно посочената разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

По силата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.

В конкретния случай районният съд е обосновал размера на присъдените в полза на ОДМВР разноски за юрисконсултско възнаграждение с оглед обхвата на осъщественото процесуално представителство и изменението на наложената глоба, свеждайки я до предвидения от законодателя размер. В оспореното определение е изложил аналогични доводи, въз основа на които е приел за неоснователно искането за изменение на решението.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение в тази му част е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Развитите в жалбата доводи, че с оглед изменението на ЕФ, то автоматично следвало да бъде редуцирано и присъденото юрисконсултско възнаграждение, не се споделят от съда. В тази връзка следва да се отбележи, че размерът на юрисконсултското възнаграждение в производството по ЗАНН е определен в абсолютни граници в приложимата Наредба/чл. 27е от НЗПП/, респ. същото не зависи от размерът на материалния интерес по делото. Релевантната нормативна уредба предвижда присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако страната е била представлявана от юрисконсулт. В конкретния случай възнаграждението е изцяло съобразено с изхода на делото, вида и обема на осъщественото процесуално представителство, поради което е присъден минималния предвид размер. Нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК не намира приложение по твърдения от частния жалбоподател начин. С други думи, при изменение на НП/ЕФ съдът няма задължението да определи конкретен размер на юрисконсултско възнаграждение, дължимо като цяло за производството, след което с оглед отхвърлената част от жалбата, да редуцира същото. Таково основание би било налице в случай на заплатено възнаграждение за адвокат, като разноски от такъв характер биха били дължими съобразно с отхвърлената част на жалбата, но не и при присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид това съдът намира жалбата в тази й част на неоснователна, а обжалваното определение в тази му част, както законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото в полза на частния жалбоподател не се дължат разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, Административен съд - Кърджали,

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

 

ОБЕЗСИЛВА Определение № 108/09.07.2021 г. по АНД № 409/2021 г. на Районен съд – Кърджали, в частта му, с която е оставено без уважение искането на адв.М.С., в качеството й на процесуален представител на Д.Ф.Д. от ***, за изменение на Решение № 28/02.06.2021 г. по АНД № 409/2021 г. в частта му за разноските, относно искането за присъждане на деловодни разноски в полза на Д.Ф.Д. в размер на 150 лв., представляващи 1/2 част от заплатеното възнаграждение за адвокат в размер на 300 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на адв.М.С., в качеството й на процесуален представител на Д.Ф.Д. от ***, в частта му за изменение на Решение № 28/02.06.2021 г. по АНД № 409/2021 г. в частта му за разноските, относно искането за присъждане на деловодни разноски в полза на Д.Ф.Д. в размер на 150 лв., представляващи 1/2 част от заплатеното възнаграждение за адвокат в размер на 300 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА  Определение № 108/09.07.2021 г. по АНД № 409/2021 г. на Районен съд – Кърджали, в частта му, с която е оставено без уважение искането на адв.М.С., в качеството й на процесуален представител на Д.Ф.Д. от ***, за изменение на Решение № 28/02.06.2021 г. по АНД № 409/2021 г. в частта му за разноските присъдени в полза на ОДМВР – Кърджали.

 

 

 

Определението  е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.