Районна прокуратура гр. Монтана е внесла
Обвинителен акт по досъдебно производство 187/2019 год. по описа на РУ МВР гр. Монтана,
респ. пр. преписка № 326/2019 год. по описа на МРП срещу С.Н.Г. ***, за
извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 209, ал. 1, във
вр. с чл. 20, ал. 4, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК.
Подсъдимият С.Н.Г. е обвинен в това, че:
- на
13.02.2019 г. в гр. Монтана, за времето от 12:00 часа до 13:00 часа, като
помагач, в съучастие с лице с неустановена по делото самоличност, което се
представило за длъжностно лице - служител на полицията, с цел да набави за себе
си и за другиго имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение по телефона у Л.П.Л.
***, представяйки му се за длъжностно лице - служител на полицията и заявил, че
трябва да съдейства за залавянето на телефонни измамници като събере всички
пари и златни накити, с които разполага, а именно 4000 лева, 2605 евро и златни
накити - 2 бр. златни обици общо 1,56 грама; 1 бр. златна монета от 20 франка
тип „наполеон“ с диаметър 2 см. и тегло 6,53 грама - всички на обща стойност
9656,34 лева и да ги остави до контейнер за смет срещу жилището си, където
живее, и с това му причинил вреда в размер на 9656,34 лева и
- на 19.02.2019 г. около обяд, в гр.
Лом, при условията на продължавано
престъпление, направил опит като помагач, в съучастие с лице с неустановена по
делото самоличност, което се представило за длъжностно лице - служител на
полицията, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, да възбуди и
поддържа заблуждение по телефона у П.З.П. ***, представяйки му се за длъжностно
лице - служител на полицията и заявил, че трябва да съдейства за залавянето на
телефонни измамници като всичките си спестени пари на обща стойност 3000,00
лева и златни накити да ги остави до контейнер за разделно събиране на смет по
ул. „Александър Стамболийски“ в района на № 136, като опитът е довършен, но не
са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици
от деянието.
С Определение от 07.02.2020 г. по НОХД №
37/2020 г. на РС – Монтана съдебното производство по внесения от РП – Монтана
обвинителен акт е прекратено, а делото е изпратено по компетентност на РС –
Лом.
В съдебно заседание прокурорът при РП – Лом Георги
Цветанов поддържа обвинението, което намира за доказано по безспорен и
категоричен начин по отношение на подсъдимия. Предлага на съда да му наложи
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за срок 2 години, което да бъде отложено на
осн. чл. 66, ал. 1 от НК с 3-годишен изпитателен срок.
Частният обвинител и граждански ищец – Л.П.Л., чрез
процесуалния си представител – адв. Н.Б. от МАК поддържа обвинението заедно с
прокурора, счита извършеното престъпление за безспорно доказано, като по
отношение на наказанието споделя искането на ЛРП. Моли също така да бъде уважен
предявения граждански иск в размер на
9094,94 лв., както и да бъде осъден подсъдимия да му заплати и
направените разноски за налагане на обезпечителни мерки и адвокатско
възнаграждение.
Подсъдимият се явява лично в
проведеното съдебно заседание, защитникът му - адвокат П.П.
от МАК моли съда да определи наказание при условията на чл. 58а., ал. 1 от НК –
наказанието „лишаване от свобода“ да бъде намалено с 1/3.
Подсъдимият С.Г. в правото си на
лична защита и последната си дума по чл. 297, ал. 1 от НПК поддържа казаното от
защитата.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. След провеждане на разпоредителното заседание,
производството продължава по реда на Глава 27 от НПК – „Съкратено съдебно
следствие“, по-конкретно реда, визиран в чл. 371, т. 2 НПК – подсъдимият
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С.Н.Г. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, живущ ***, с основно образование, женен, пенсионер,
неосъждан, с ЕГН **********.
Пострадалият Л.П.Л. ***. На 13.02.2019 г. около обяд
получил обаждане от непознат мъж, който се представил за служител на МВР -
капитан Г.. Той казал на пострадалия, че разследва телефонни измамници и го предупредил, че ще получи обаждане от такива, които
трябва да бъдат заловени. На същия телефон след това Л. разговарял с друг мъж,
от който получил множество заплахи и обиди - първоначално по телефона плачело
някакво дете, след това мъж отправил закани срещу Л., че ще бъде убит и
разфасован. След като приключил този разговор, на пострадалия се обадил отново
мнимия служител на МВР и го попитал с какви пари разполага. Л. му отговорил, че
има 8 000 лева - в български левове и евро.
„Полицаят“ му казал да ги опише, продиктувайки му ги по телефона по купюри и по
бройки, след което пострадалият ги увил в зелена торбичка. При тях сложил и
една стара златна монета с номинал от 20 франка и 2 бр. златни обеци. Бижутата
ги сложил в отделна кутия и оставил до лявото предно колело контейнер в близост
до дома си. По указания на „полицая“ бързо се прибрал в дома си, тъй като щяло
да има престрелка. Л. не успял да види кой и кога е взел торбичката с парите и
накитите.
Уговореният като посредник С.Н.Г. *** поддържал връзка
с измамниците и след като взел торбичката, оставена от Л., се прибрал в гр. Лом
и по указания на непознат мъж, с когото поддържал телефонна връзка, проверил
какво има в торбата. Непознатия му казал да си вземе 300 лева за разходите,
които ще направи, като да занесе парите и златото до Румъния. На следващия ден
- 14.02.2019 г. С.Г. с автомобила си „Субару“ с ДК № М 24 37 ВР и заедно със свид.
Г.А.Д., тръгнал за Румъния. След моста на гр. Мизия изхвърлил торбичката със
златните предмети. Минали през митницата на гр. Русе и спрели на отбивка на около 30
км. по пътя за Букурещ - Република Румъния. Там подсъдимия Г. оставил плика с
парите до бордюра. На връщане поискал от свид. Георги Арсенов да спре до моста
на гр. Мизия и си прибрал торбичката със
златните накити и монетата. След това се прибрали в гр. Лом.
Свидетелят П.З.П. ***. На 18.02.2019 г. получил на
стационарния си телефон обаждане от лице, представящо се за служител на МВР -
инспектор Н.. Последният започнал да убеждава З. по идентична схема - че ще
бъде обект на телефонни измамници и ще трябва да съдейства на полицията за
залавянето им, като остави пари и ценности. Разговорите продължили и на следващия
ден - на 19.02.2019 г., когато обаче получил обаждане от друг „полицай“ - Г..
Последният казал на свидетеля, че ще дойдат яки момчета с черен бус и трябва да
остави парите и ценностите на уреченото място, за да ги залови полицията. З.
обещал, че ще предаде сумата от 3000 лева, 2 златни пръстена и 2 златни ланчета
на указаното място, но в действителност в найлонов плик поставил накъсани
вестници. Пликът оставил на ул. „Александър Стамболийски“, недалеч от дома си -
между два контейнера за отпадъци и уведомил РУ -
гр. Лом. Контейнерите били наблюдавани и не след дълго подсъдимият С.Н.Г.
пристигнал на място с автомобила си и взел найлоновия плик, оставен от З.. При
качване в автомобила, докато отварял плика, бил заловен и отведен в РУ – Лом. При
проверка на автомобила били открити няколко мобилни телефона със Сим - карти,
като една от тях била на румънски оператор.
Пред служителите на РУ – Лом, обв. Н. споделил за
извършеното на 13.02.2019 год. в гр. Монтана - че взел пари и злато по указания
от непознати мъже, които му звънели по телефона, с кого е ходил до гр. Монтана,
колко пари е взел, както и че златото е задържал за себе си. При посещение в
дома му, последният с протокол за доброволно предаване предал златните накити,
собственост на пострадалия Л.Л.. В обясненията си
обаче твърди, че се съгласил да съдейства на измамниците, тъй като бил
заплашван,че знаят къде е сина му и жена му Италия и ще ги навестят.
Образувано е ДП № 187/2019 год. по описа на РУ МВР гр.
Монтана, респ. пр. преписка № 326/2019 год. по описа на МРП и с Постановление
от 20.02.2019 г. С.Н.Г. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4, във вр. с чл.
26, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК.
По доказателствата:
При условията на чл. 371, т. 2 от НПК
подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях.
Самопризнанието се подкрепя изцяло от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства.
Съдът кредитира и писмените доказателствени материали,
които са приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК /по реда на
чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК/.
Те са изготвени съгласно изисквания
на НПК и са годни доказателствени средства, относими към предмета на доказване,
както следва:
Докладна записка на л. 3; Протокол за доброволно
предаване от 19.02.2019 год. на л. 31; Справка за съдимост с рег. №
206/20.02.2019 г. на л. 33; Справка
от АИС „Пътна карта“ на л. 35-36; Справка за МПС на С.Г. на л. 39; Справка
картон на водач на л. 40; Разписка за върнати вещи на л. 41; Справка от мобилен
оператор А1 България ЕАД за проведени разговори, ведно с диск на л. 44; Справка
от мобилен оператор БТК ЕАД за проведени разговори, ведно с диск на л. 45 и на
л. 49; Справка от мобилен оператор Теленор България ЕАД за проведени разговори,
ведно с диск на л. 48; Справка за
извършен анализ на телефонни разпечатки на л. 64-72; Съдебно – оценителна
експертиза на л. 74-76; Протокол за оглед на веществени доказателства на л. 81;
Албум за посетено местопроизшествие – оглед на златни накити извършен в
лаборатория на л. 82 - 83; Протокол за разпит на свидетеля Л.П.Л. на л. 84 - 85
и на л. 87; Протокол за разпит на свидетеля Г.А.Д. на л. 88 и на л. 90;
Протокол за разпит на свидетеля С. З. Д. на л. 89; Протокол за разпит на
свидетеля П.З.П. на л. 91; Протокол за разпит на свидетеля И. Р. .Д. на л. 92; Протокол
за разпит на свидетеля Е. В. И. на л. 93, актуална справка за съдимост с рег. №
564/21.05.2020 г., както и представените в днешното съдебно заседание писмени
доказателства, а именно осем броя епикризи и експертно решение № 0752/052/07.04.2014
г.
От
правна страна:
Обект на престъплението по чл. 210 от НК са обществените отношения, свързани с нормалното осъществяване правото на
собственост. От обективна страна предмет на престъплението „измама“ са чужди
движими вещи. Изпълнителното деяние се изразява във възбуждане на заблуждение у
едно лице относно правното основание за разпореждане с негово имущество. В
резултат на това разпореждане на пострадалия се причиняват имуществени вреди.
От субективна страна следва да е налице пряк умисъл като форма на вината и
специфична цел – набавяне за себе си или за другиго имотна облага.
Съдът намира, че
подсъдимият С.Г. е осъществил и от
обективна, и от субективна страна състав на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК.
От обективна страна, при условията на
продължавано престъпление и в съучастие като помагач, е възбудил заблуждение у
пострадалия Л., представяйки се за длъжностно лице, че следва да предаде парите
и бижутата си, за да съдейства на полицията за залавяне на телефонни измамници. Г. е извършил две деяния, на 13.02.2019 г. и на
19.02.2019 г., осъществяващи състав на едно и също престъпление, при идентична
обстановка и еднородност на вината, като второто от обективна и субективна
страна се явява продължение на първото. При второто деяние е налице довършен
опит – изпълнителното деяние е осъществено, но не са настъпили предвидените в
закона и искани от дееца общественоопасни последици.
Ето защо опитът се поглъща от довършеното престъпление и деецът е действал при
условията на чл. 26, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при форма на вината: пряк умисъл - подсъдимият Г. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им – чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Също така налице е целта за облагодетелстване, което е задължително, за да
е осъществен съставът на престъплението от субективна страна.
По наказанието:
При определяне наказанието на
подсъдимия съдът взе предвид предвиденото от законодателят наказание в нормата
на чл. 210, ал. 1 от НК – „лишаване от свобода от една до осем години”, разпоредбите
на общата част на НК и чл. 373, ал. 2 от НПК, сочещ на задължителното
приложение на чл. 58а. от НК.
Според ал. 1 на чл. 58а. НК: „При
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода,
като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така
определеното наказание с една трета“.
Смекчаващи вината обстоятелства са
чистото съдебно минало на подсъдимия, критичността му към извършеното деяние
(същият се признава за виновен и съжалява за стореното, съдействал е и не е
опитвал да шиканира процеса), възрастта и влошеното
му здравословно състояние. Отегчаващи вината обстоятелства са високата стойност
на причинените щети, съвсем малка част от които са възстановени, както и факта,
че става дума за продължавано престъпление. Ето защо по разбиране на настоящия
състав целите на наказанието биха били най-добре постигнати при налагане на
наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година и шест месеца, което
при условията на чл. 58а., ал. 1 от НК да бъде намалено с 1/3 или наказанието е
една година лишаване от свобода, изпълнението на което следва
да се отложи с 3-годишен изпитателен срок, при съблюдаване разпоредбата на чл.
66, ал. 1 от НК. По този начин подсъдимият ще бъде мотивиран да спазва
установения в държавата правов ред. Именно с налагането на това наказание и в този
размер, могат да се постигнат целите на наказанието, уредени в чл. 36 от НК: да
се поправи и превъзпита осъденият към спазване на закона и добрите нрави, да се
въздейства предупредително и възпитателно както върху него, така и върху
останалите членове на обществото (т.нар. „генерална превенция“).
Затова и като намери подсъдимия за
виновен за извършеното престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с
чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 4 от НК, съдът му
наложи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, в размер на една година и шест месеца,
което при условията на чл. 58а., ал. 1 от НК да бъде намалено с 1/3 или
наказанието е една година лишаване от свобода, изпълнението на което
се отлага с 3-годишен изпитателен срок, на осн. чл.
66, ал. 1 от НК.
Съдът намира, че са налице законовите
предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия, съобразно
института на „непозволеното увреждане“ за възстановяване на причинените имуществени
вреди от неговото неправомерно поведение. Предявеният от пострадалия Л.
граждански иск следва да бъде уважен за сумата 9094,94 /девет хиляди деветдесет
и четири лева и 94 ст./, като подсъдимият следва да му заплати и сумата 443,35
/четиристотин четиридесет и три лв. и 35 ст./ лева разноски по делото за
заплатена държавна такса за налагане на обезпечение и заплатено адвокатско
възнаграждение.
По разноските и веществените
доказателства:
На осн. чл. 189,
ал. 1 и ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимия С.Г. да
заплати по сметка на РУ – гр. Монтана направените
в хода на досъдебното производство разноски за изготвяне на оценителна експертиза,
в размер на общо 84,00 лева /осемдесет и четири лева/, както и 5.00 лева
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Лом.
На осн. чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК съдът осъди подсъдимия С.Г. да заплати по сметка на РС -
Лом сумите – 363,80 /триста шестдесет и три лева и 80 ст./ държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск и 5 /пет/ лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
По
делото няма приобщени веществени доказателства, поради което и съдът няма
произнасяне в такава насока.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата
си и изготви мотивите си на 26.05.2020 год.
Районен съдия: