№ 288
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в закрито заседание на двадесет
и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20221100900529 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 25 ЗТР вр. чл. 274-278 ГПК.
Образувано е по упражнена жалба с вх. № 20220317144419 на Е. Г. М.,
действащ като заявител по смисъла ан чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ в
качеството му на вписан съдружник в търговско дружество – „И. Б.“ ООД, с
ЕИК *******, срещу Отказ № 20220314105403 от 14.03.2022 г. на длъжностно
лице по регистрацията към Агенция по вписванията, постановен по заявление
с вх. № 20220314105403/14.03.2022 г., с което е заявено за вписване
заличаването на Е. Г. М. като съдружник в търговско дружество - „И. Б.“
ООД, с ЕИК *******.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа, като се
критикуват изведените в охранителния акт мотиви, които според
жалбоподателят противоречат на основни институти на дружественото право.
Опонира се по аргументите на ДЛР, че напусналият доброволно съдружник –
М. не притежава необходимата процесуална легитимация за да инициира
вписване по партидата „И. Б.“ ООД, в т.ч. и относно промяната в
обстоятелствата свързани с неговото участие в дружеството. При извършване
на необходимото тълкуване на волята на законодателя заложена в нормата на
чл. 125, ал. 2 ТЗ без съмнение трябвало да се заключи, че в хипотеза на
допуснато от дружеството бездействие по отношение изпълнение на
задължението му да заяви факта на прекратеното членство пред регистъра, то
това може да бъде направено от самото засегнато лице – напусналият
съдружник. Тоест същият се явява оправомощен да поиска подобно вписване,
като ДЛР няма основание да го отклони правейки формално позоваване на чл.
15 ЗТРРЮЛНЦ. Споменава се, че в подкрепа на това тълкуване за наличие на
легитимация за лично заявяване на промяната директно от съдружника има
изобилстваща съдебна практика. На следващо място е развита аргументация,
че обстоятелството, чието вписване е поискано да бъде извършено е
1
обусловено от успешно реализиралото се доброволно прекратяване на
членство от страна на съдружника М. по правилата на чл. 125, т. 2 от ТЗ.
Поддържа се, че съдружникът – М. надлежно е отправил писмено
предизвестие до дружеството, посредством което успешно е упражнил
гарантираното му от закона право на едностранно прекратяване на участието
си, като съдружник в персоналния състав на същото. Предизвестието до „И.
Б.“ ООД и успешно връчено на адресата му на 25.11.2021 г. Следователно
искането подадено до ДЛР било редовно и правно издържано, като
отрицателното произнасяне не кореспондирало на обстоятелствата
разкриващи се от документите приложени към заявлението, както и от
приложимите правила на дружественото право уредени в ТЗ, респективно
нормативните изисквания разписани в ЗТРРЮЛНЦ. Мотивирайки се с
гореизложените съображения жалбоподателя иска от съда да постанови
решение, с което да отмени обжалвания отказ на АВ, и същевременно даде
указания към длъжностното лице по регистрацията да впише заявената
промяна по партидата на „И. Б.“ ООД.
Агенция по вписванията, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт К. изразява становище по депозираната жалба, като сочи тя да е
неоснователна. Навеждат се конкретни съображения в подкрепа на
аргументите на ДЛР, че доброволно напусналият съдружник не се явява
оправомощено лице разполагащо с процесуална легитимация да заявява
вписвания по реда на чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ. По тази причина атакуваният
отказ се явявал законосъобразен, а подадената против него жалба от
съдружника – М. била неоснователна и като такава следвало да се остави без
уважение.
Съдът, като взе предвид оплакванията на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Отказ № 20220314105403 от 14.03.2022 г. на АВ – ТР е мотивиран с
приетото от длъжностното лице по вписванията обстоятелство, че
напускащият по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружник не е носител на
самостоятелно процесуално право да поиска сам – в лично качество да бъде
заличено вписването му като съдружник по партидата на дружеството, което е
напуснал, без да е от значение дали обективно са се реализирали
предпоставките за уважаване на едно такова искане по същество.
Депозираната от Е. Г. М. жалба е допустима, доколкото е подадена в
установения за това процесуален срок, изхожда от легитимирано да обжалва
отказа на ДЛР лице и има за предмет подлежащ на съдебен контрол
отрицателен охранителен акт.
Жалбата е неоснователна.
Със заявление вх. № 20220314105403/14.03.2022 г. е поискано вписване
на промени по партидата на „И. Б.“ ООД, изразяващи се в това да се впише
заличаването на Е. Г. М. като съдружник в цитираното търговско дружество,
поради настъпило доброволно прекратяване на членството му.
На първо място съдът не споделя и аргумента на длъжностното лице по
2
регистрация към АВ, че самото заявление е подадено от неоправомощено
лице. Заявлението изхожда от съдружника – М., който поддържа, че успешно
се е възползвал от преобразуващото си право да прекрати доброволно
членството си в дружеството. При заявление за вписване заличаването на
съдружник в ООД в хипотезата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, заявлението може да
бъде подадено от самия напускащ съдружник, респективно-от упълномощен
от него адвокат. Предвид това, че в ТЗ е предвидена процедура по
едностранно и доброволно напускане на съдружник, то следва да се приеме,
че същият има самостоятелно право /лично или чрез пълномощник/ да заяви
вписване в ТР на напускането му, защото в противен случай напускащият
съдружник се поставя в зависимост от волята на дружеството, което желае да
напусне и на практика не би могъл да реализира правата си докрай, ако
дружеството бездейства, въпреки направеното съгласно нормата на чл. 125,
ал. 2 от ТЗ предизвестие и изтеклия срок на същото. Налице е приложение по
аналогия на правилото на чл. 141, ал. 5 ТЗ, в което на управителя желаещ
освобождаване подобно правомощие за лично заявяване е предоставено, като
няма основание да се прави разграничение между правното положение, в
което са поставени управителя и съдружника, тогава когато искат да
преустановяват възложения им мандат, респективно участието си в
дружество.
Не е налице обаче успешно реализиране на фактическия състав уреден в
нормата на чл. 125, ал. 2 ТЗ предвиждаща правото на съдружника
едностранно и по свои почин да прекрати участието си в дружеството, като
отправи до него писмено предизвестие най-малко три месеца преди датата на
прекратяването. Тоест за да се постави началото на подобен срок е
необходимо да се установи, че даденият съдружник инициирал упражняване
на правото си да напусне дружеството по своя преценка го е уведомил
писмено за решението си. Такова уведомяване в случая със съдружника - Е.
Г. М. не би могло да се приеме, че е успешно реализирано спрямо
дружеството - „И. Б.“ ООД. Ангажираното по делото писмено предизвестие,
чиито автор е съдружника Е. Г. М. ясно пресъздава неговата воля за
прекратяване на участието му в „И. Б.“ ООД, но по никакъв начин не
установява факта, че е достигнало до адресата му. Поставеният в горния ляв
ъгъл входящ номер и дата не са достатъчни за да се направи заключение, че
предизвестието е постъпило при „И. Б.“ ООД. В съдържанието на
предизвестието отсъства каквото и да е било посочване на адрес на
получателя, в случая на „И. Б.“ ООД, което препятства преценката за
надлежно връчване, но най-вече отсъства каквото и да било удостоверително
изявление положено било върху предизвестието, било върху друг съпътстващ
го документ, от което да е видно кое е лицето приело същото за адресата му
„И. Б.“ ООД, респективно да се съобрази, дали то е служител натоварен от
дружеството да приема кореспонденция, съответно дали е вписания негов
законен представител в ТР. Неустановяването на факта на достигане на
предизвестието за напускане на съдружника до „И. Б.“ ООД означава, че не
може да се възприема за стартирал и тримесечния срок, след чието формално
изтичане участието на съдружника в дружеството се счита за прекратено.
3
Тоест не отговаря на фактическата действителност поддържаното от
жалбоподателя твърдение, че членството му в „И. Б.“ ООД е преустановено
чрез реализирано напускане по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, считано от 25.02.2022
г. Следователно не е възникнало и обстоятелство, което да обуславя вписване
на заличаването на Е. Г. М., като съдружник в цитираното търговско
дружество.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваният отказ, с който е
отказано да се извърши вписване по партидата на „И. Б.“ ООД в търговския
регистър на промяна в подлежащо на вписване обстоятелства, а именно –
заличаването на Е. Г. М., като съдружник в дружеството, е законосъобразен и
като такъв следва да бъде потвърден.
Що се касае до направеното от Агенция по вписванията искане за
присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт осъществил
представителство в настоящото производство по отношение на органа
постановил обжалвания охранителен акт, съдът намира следното :
Независимо от неоснователността на жалбата, в полза на Агенцията по
вписванията не се поражда право на присъждане на съдебни разноски. И след
измененията на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, алинея 6 предвижда съдът да присъжда
разноски на страните по реда на ГПК, а последният нормативен акт с
процесуален характер е категоричен в това че : сторените в рамките на
охранително производство разноски остават в тежест на молителя – чл. 541
ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след измененията има
охранителен, а не исков характер. То остава едностранно такова, тъй като
произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга ЕДИНСТВЕНО и само
правната сфера на лицето, направило искането за вписване. Правната сфера
на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова
и възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да получи
препис от постановено решение по жалбата не й придава качеството страна в
производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва
едностранния си характер, поради което и независимо от изхода му разноски
не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81, вр. чл. 78 ГПК с крайния
съдебен акт. Следва да се отбележи, че съдът се произнася с изричен
диспозитив само, когато присъжда разноски (те не са част от спорния
предмет), затова при неоснователност на искането, по същото съдът не дължи
произнасяне за отхвърлянето му с диспозитива на крайния акт.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20220314105403 от 14.03.2022 г. на
длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, постановен
по заявление с вх. № 20220314105403/14.03.2022 г., с което е заявено за
вписване заличаването на Е. Г. М. като съдружник в търговско дружество -
„И. Б.“ ООД, с ЕИК *******.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
4
седемдневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл. 25, ал. 4
ЗТРРЮЛНЦ.
по вписванията за изпълнение на дадените указания.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5