РЕШЕНИЕ
№ 75
гр.
Троян, 17.03.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд,
четвърти състав, в публичното заседание
на деветнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Десислава Ютерова
при
секретар М.С. и в присъствието на прокурора
……………………… като разгледа докладваното от съдията - Ютерова гр.
дело № 419 по описа за 2012 год., за да се произнесе - съобрази:
С решение
№ 164 от 25.07.2013 г. по гр. дело № 419/2012 г. на ТРС, което е влязло в
законна сила, е допусната делба между С.П.Ш. ***, ЕГН **********, И.П. ***, ЕГН
**********, А.И.Ч.,***, ЕГН **********, М.Ц.Й. ***, ЕГН ********** и Т.Ц.Г. ***,
ЕГН ********** на следния съсобствен недвижим имот,
останал в наследство от И.П. ***, починал на 03.12.1955 г., а именно: НИВА с
площ 2.604 декара, пета категория, местност „Големия рът”, съставляваща по
картата на землището имот № 253061 при граници:
/съседи/: имот № 253059, нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, № 253041-
полски път на Община гр. Априлци, имот № 253062 - нива на земи по чл. 19 от
ЗСПЗЗ и имот № 253036- водно течение на Държавата, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор № 52218.253.61 по КККР на гр. Априлци, одобрена със Заповед №
РД-18-49/31.08.2007 година на ИД на АГКК гр. Ловеч, с площ от
В първото съдебно заседание след допускане на
делбата процесуалния представител на ответницата Т.Г. – адвокат Д.И. от ЛАК е
направил искане по сметки по реда на чл. 346 от ГПК относно подобренията, които
Г. е направила в процесния имот на стойност
35 000 лева, а именно: построяването на вилната сграда, което се състои в
изграждане на плоча, на втора плоча върху основите, възстановяване на основите и
всички довършителни действия до завършването на жилищната сграда годна за
обитаване. Поставяне на дограми, всички видове облицовки - външни и вътрешни,
изграждане на барбекю в двора с бетонова площадка от
около
На същото
основание ищците С.Ш. и И.И. са направили искане по сметки за обезщетение за това,
че са лишени от право на ползване в размер на 10 000 лв., за периода от
16.05.2012 г. – датата на предявяване на иска, до настоящия момент.
Съда е
провел разпита на свидетелите А. И. И., Т. С.Д. и И. И.
относно извършените и претендирани от ответницата Д.
подобрения в съсобствения имот. Свидетелите заявяват
в показанията си, че познават имота и страните. В имота е имало стара къща и
други стопански постройки, които са паднали. Ц.П. и братята му са си поделили
имотите, като процесния е ползван от П. и по времето
на ТКЗС. Върху старите каменни основи съделителката Т.Д.
и нейния съпруг – Г. са изградили нова къща. Двамата започнали да облагородяват
имота – оградила са го, поставили са порти, преди известно време са построили и
барбекю, посадили са овощни дръвчета и са прекарали
ток и вода. Свидетелите излагат, че бащата на Т. и М. – Ц.П. е имал дърводелска
работилница в имота, която развалил и използвал материалите за друго строителство.
Съда е допуснал в производството основна комплексна
съдебно – техническа и допълнителна експертиза с вещи лица инж. Е.Г. и М.Й.. Вещото лице инж. Е.Г. е изчислила
стойността на претендираното обезщетение за периода
16.05.2012 г. до 09.06.2014 г., като е съобразила средната месечна наемна цена за подобни имоти в размер
на 2 426 лева.
При огледа инж. Г. е
констатирала, че не са се установили части от жилищната сграда, изградени със
стари материали. Единствено гаража на
първия етаж видимо е със зидове от камък. Каменната зидария е светло сива с бяла фугировка.
Там където не са измазани зидовете се виждат бетонови основи и тухлена зидария.
При извършване на
строителството не може да се установи наличие на стари материали. Плочите, видно на първия етаж, са стоманобетонови.
Неизмазаните зидове са тухлени от тухли четворки.
Не се установило наличие на
строителни книжа за извършеното строителство. Извършено е строителство на двуетажна вила, като първият етаж
се състои от склад, гараж, обитаема стая, а втория
етаж се състои от коридор, две стаи, кухненски бокс и санитарен възел. Достъпът
до втори етаж е през външна стълба. За
извършеното строителство са необходими строителни книжа.
Съгласно скица № 1405/13.01.2012 год. трайното предназначение на
територията е земеделско. В
преписката няма данни за друго градоустройство. Жилищната сграда е неподеляема. Дворното място с начин на трайно ползване -
нива е неподеляемо.
Строителната стойност на
сградата се определя на 31 827 лв. Бетонова
площадка - настилка от 59,60 м2 се определя на 1 040 лв.
Изграждане на ограда с
дължина
Изграждане на септична яма
се определя на 500 лв. Изграждането на 3 бр. железни порти се определя на 750 лв.
Относно
претендираните подобрения
в имота, изразяващи се в засаждане на: 12
бр. ябълкови дървета, 6 бр. джанки тип афъзки, 9 бр. сливови дървета, 8 бр. черничеви
дървета, 4 орехови дървета и асми вещото лице М.Й. е направила оценка, която
възлиза на 3 865 лева. От
заключението се установява, че Й. е извършвала оценка да насаждения в съседен
парцел, който не е предмет ная настоящето
производство, като е направила обща оценка в размер на 4623 лева
Стойността на подобренията
е определена както следва:
Двуетажна жилищна сграда -
31 800 лв. с начислено овехтяване - 42,60 %
Трайни насаждения - 4 623
лв.
Барбекю
- 1 510 лв. с начислено овехтяване - 4,50 %
Настилка - 1 040 лв. с
начислено овехтяване - 12,50 %
Ограда - 1 100 лв. с начислено овехтяване -
17,50 %
Септична яма - 500 лв. с начислено
овехтяване - 15 %
Метални входни порти - 750 лв. с начислено
овехтяване - 15 %
Пазарната стойност на
земята /земеделска земя -- нива/ се определя на 4 000 лева. Увеличената
пазарна стойност на земята вследствие на подобренията / сграда /двуетажна/, трайни насаждения, барбекю,
настилки, ограда, септична яма, метални порта като два варианта е определена на: при предпоставка, че сградата е двуетажна - 27 550 лева и след изключване на първи етаж- 18 590 лева.
Пазарна стойност /двуетажна
жилищна сграда + земя + трайни насаждения/ се определя на 31 550 лева.
С
оглед на изложената фактическа обстановка решаващият съд като прецени
доказателствата и доводите на страните по делото счита, че са налице условията
на чл. 348 от ГПК – процесния имот е неподеляем. В първото по делото заседание ответницата Т.Г.
е направила искане по реда на чл. 349 ал. 2 от ГПК за възлагане на процесния имот. Съгласно цитираната разпоредба: „Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите,
който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище,
може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато
няколко съделители, отговарящи на условията по
изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял,
предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.” В настоящия случай Г. не представя
доказателства, че същата е живяла в имота в момента на откриване на
наследството през
Относно
претенциите на съделителите по сметки, които съда е
приел по реда на чл. 346 от ГПК за разглеждане в процеса. За да бъдат уважени
подобни искове следва в случая съделителката Т.Г.,
която се явява ищец по иска да докаже, при това главно и пълно, че тя е
извършила подобрения в имота, допуснат до делба, без участието на другия съделител и с тези подобрения се е увеличила стойността на делбения имот. По своя характер претенциите за подобрения е
уравненине между съделителите
с цел избягване на неоснователното обогатяване. Установи се по делото, че
липсват строителни книжа и архитектурни планове за извършеното строителство в процесния имот. В тази връзка съда намира за правилни
възраженията на пълномощника на ищците – адв. С.С.. За процесния имот липсва
градоустройствена основа, която е необходимо условие, за да се приеме, че един
строеж е търпим по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ и по смисъла на § 127 от ПЗР на
ЗУТ към ЗИД на ЗУТ в сила от 26.11.2012 г. Съгласно цитираните норми строежите
са търпими ако са били допустими по действали или действащи строителни правила
и норми, а за да се прецени тази допустимост е необходимо да има одобрено
градоустройство.
Освен изложеното, по делото
е представено доказателство – писмо от Община Априлци относно постъпила жалба
за извършено незаконно строителство в процесния имот,
от което е видно, че ищците не желаят да се запази извършеното незаконно
строителство и съответно същите са сезирали компетентните органи, за да се
предприемат действия по събарянето му.
В постановление № 6 от 27.12.1974 г. на Пленум на ВС е посочено, че: „ Неправилно в някои случаи в
практиката се признава, че е налице подобрение на недвижим имот с извършено в
него незаконно строителство, което
подлежи на премахване или отнемане в полза на държавата. Такова изменение на
имота не води до увеличаване на стойността му, ако собственикът иска
премахването на направеното. Ако собственикът приема имота в застроено
състояние, това строителство следва да се третира като подобрение на имота, а
стойността му се определя, като се държи сметка, че е възможно премахването
му.”
Относно претенцията за
подобрения в имота, касаещи засяването на плодни дървета, в процеса не беше
доказано колко на брой, какви по вид са дърветата и кога са засяти
от Т.Г.. Още повече видно от СТЕ вещото лице е оценило на място много повече на
брой дървета, който са засяти и в съседен имот, плюс
асми и малини. При тези изводи ще следва претенцията на Т.Г. по реда на чл. 346
от ГПК да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Ще следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана и претенцията на ищците С.Ш. и И.И.
за обезщетение за това, че са били лишени от правото на ползване на процесния имот за периода 16.05.2012 г. до 09.06.2014 г. в
размер на 10 000 лева. Всеки един от съделителите
е в правото си да предяви подобна претенция, единствено в случай, че е отправил
писмена покана до останалите съделители, че желае да
му предоставят ползване на делбения имот.
Предявяването на исковата молба може да се счита за такава покана, ако изрично
в нея това е отразено. В настоящия казус ищците не са правили подобно искане в
предявената искова молба.
Ще следва всяка една от страните да заплати по 4 %
държавна такса в полза на Държавата по сметка на съдебната власт върху добитата
от продажбата сума, съобразно техните дялове, а именно С.Ш., И.И., Т.Г. и М.Й.
- 210,33 лева, а А.Ч. – 420, 66 лева.
Съгласно разпоредба на чл. 355 от ГПК страните
заплащат разноските в производството съгласно дяловете си.
Водим от
изложеното съдът
Р Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН като неподеляем следния недвижим
имот: НИВА с площ 2.604 декара, пета категория, местност „Големия рът”, съставляваща по картата на землището имот №
253061 при граници: /съседи/: имот №
253059, нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, № 253041- полски път на Община гр.
Априлци, имот № 253062 - нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ и имот № 253036- водно
течение на Държавата, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 52218.253.61
по КККР на гр. Априлци, одобрена със Заповед № РД-18-49/31.08.2007 година на ИД
на АГКК гр. Ловеч, с площ от
Добитата
от продажбата сума да се подели между съделителите
както следва: за всеки един от С.Ш., И.И., Т.Г. и М.Й. по 1/6 от цената, а за А.Ч.
– 2/6 от цената.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователно и недоказано искането по сметки на Т.Ц.Г. по реда на чл. 346
от ГПК за извършени от нея подобрения в делбения имот
на стойност 35 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователно и недоказано искането по сметки на С.П.Ш. и И.П.И. по реда
на чл. 346 от ГПК за обезщетение в размер на 10 000 лева за това, че са
лишени от правото на ползване на делбения имот.
ОСЪЖДА
всеки един от съделителите С.П.Ш. ***, ЕГН **********,
И.П. ***, ЕГН **********, М.Ц.Й. ***, ЕГН ********** и Т.Ц.Г. ***, ЕГН **********
да заплатят в полза на Държавата по сметка на съдебната власт 4 % държавна
такса в размер на 210,33 – двеста и десет лева и 33 стотинки, а А.И.Ч.,***, ЕГН
********** – 420,66 – четиристотин и двадесет лева и 66 стотинки като ако от
продажбата се добият повече средства, да бъде начислена върху разликата
допълнително 4 % държавна такса.
ОСЪЖДА
всеки един от С.П.Ш., И.П.И. и М.Ц.Й. да заплатят на Т.Ц.Г. по 122,92 – сто
двадесет и два лева и 92 ст., а А.И.Ч., с горните данни – 245,32 – двеста
четиридесет и пет лева и 32 ст., на Т.Ц.Г., с горните данни съдебно-деловодни
разноски съразмерно с дяловете на съделителите по
реда на чл. 355 от ГПК.
ОСЪЖДА
всеки един от С.П.Ш., И.П.И. и Т.Ц.Г. да заплатят на М.Ц.Й. по 29,58 – двадесет и девет лева и 58 ст., а А.И.Ч., с
горните данни – 59,16 – петдесет и девет лева и 16 ст., на М.Ц.Й., с горните
данни съдебно-деловодни разноски съразмерно с дяловете на съделителите
по реда на чл. 355 от ГПК.
ОСЪЖДА
всеки един от И.П.И., Т.Ц.Г. и М.Ц.Й., с горните данни да заплатят на С.П.Ш. по
189,16 – сто осемдесет и девет лева и 16 ст., а А.И.Ч., с горните данни –
378,33 – триста седемдесет и осем лева и 33 ст., на С.П.Ш., с горните данни съдебно-деловодни
разноски съразмерно с дяловете на съделителите по
реда на чл. 355 от ГПК.
ОСЪЖДА
всеки един от С.П.Ш., Т.Ц.Г. и М.Ц.Й. да заплатят на И.П.И. по 120,83 – сто и двадесет лева и 83 ст., а А.И.Ч., с
горните данни – 241,66 – двеста четиридесет и един лева и 66 ст., на И.П.И., с
горните данни съдебно-деловодни разноски съразмерно с дяловете на съделителите по реда на чл. 355 от ГПК.
ОСЪЖДА
всеки един от С.П.Ш., И.П.И., Т.Ц.Г. и М.Ц.Й. да заплатят на А.И.Ч., с горните
данни по 45,83 – четиридесет и пет лева и 83 ст., съдебно-деловодни разноски
съразмерно с дяловете на съделителите по реда на чл.
355 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.
Районен
съдия: