№ 9540
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря РАДКА Т. Х.А
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20211110167567 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 411, изр.
2 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „ЗАД -----” АД твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахования автомобил. Поддържа, че щетите са на стойност 7868 лв.,
като в този размер е изплатил застрахователно обезщетение. Счита, че в негова полза е
възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за платеното
обезщетение и направените ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че към деня
на ПТП делинквентът е бил застрахована страна по валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество. Поддържа, че и след покана
ответникът не е заплатил регресния дълг, поради което го претендира в пълен размер от
7883 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението до
окончателното й изплащане, както и сумата от 1254,81 лв., обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за периода 21.12.2019 г. – 15.07.2021 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.09.2021 г. по гр.д. № 42300/2021 г. по
описа на СРС, 26 състав.
Ответникът ЗАД „О-----“ АД оспорва исковете, като твърди, че ПТП не е настъпило по
описания в исковата молба механизъм и не е в причинна връзка с виновно и противоправно
поведение на водача на застрахования при него автомобил. Счита, че не всички
1
претендирани щети са в причинна връзка с процесното застрахователно събититие, като
размерът на изплатеното обезщетение е прекомерно завишен и не отговаря на
действителната стойност на претърпените вреди.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 411, изр. 2 КЗ
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата
гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи
горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
С оглед твърденията на страните по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 12.04.2019 г. в гр. София между водач на МПС,
застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС”, и водач на МПС, застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП, представляващо
покрит риск по застрахователните правоотношения, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 7868 лв.
Описаните обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени доказателства –
комбинирана застрахователна полица за застраховки Каско и Злополуки, досие на полицата,
уведомление-декларация за щета, протокол за ПТП, доклад и опис на щетите, възлагателно
писмо, фактури и преводни нареждания. Спорни между страните остават обстоятелствата
дали застрахователното събитие е настъпило вследствие на виновното и противоправно
поведение на застрахования при ответника водач на МПС и дали изплатеното от ищеца
обезщетение отговаря на действителната стойност на претърпените вреди.
От събраните гласни доказателства и заключението на приетата САТЕ се установява, че
процесното ПТП е настъпило на 12.04.2019 г. в гр. С-, на кръстовището на бул. „С-“, като
поради движение с несъобразена скорост и неспазване на необходимата дистанция водачът
на т.а. „М--- е реализирал удар в л.а. „Т------- спрял на пешеходна пътека. Същият механизъм
се установява от показанията на свидетелката Х. Д. Н.-В., водач на застрахованото при
ищеца МПС, която разказва, че е пътувала от С--- за София и в П-- е спряла на пешеходна
2
пътека, защото е имало хора на тротоара на спирката, които са щели да преминат по
пешеходната пътека. Допълва, че е валял дъжд, като автомобилът, който се е движил зад
нея, е спрял, но третият зад тях (малък камион) не е успял да спре и е ударил двата
автомобила пред него, като от удара вторият автомобил се е отместил надясно
(подминавайки застрахования при ищеца автомобил), след което товарният автомобил е
ударил директно л.а. „Т----“. Изложеното се потвърждава и от представения по делото
протокол за ПТП, който макар и в частта относно механизма на ПТП да не се ползва с
материална доказателствена сила, е подписан от виновния водач и отразява съгласието на
последния със съдържащите се в документа неизгодни факти (движение с несъобразена
скорост и реализиране на удар в задната част на другия автомобил).
С оглед на изложеното се установява, че застрахованият при ответника водач на МПС е
нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като не е съобразил скоростта на движение с
пътните и атмосферните условия (дъждовно време и мокър път), с конкретните условия на
видимост и интензивността на движението, така че да е в състояние да спре пред всяко
видимо препятствие, поради което не е успял да спре при възникналата опасност за
участниците в пътното движение и е реализирал ПТП с правомерно спрялото на пешеходна
пътека МПС. Същевременно, от данните по делото не се установява противоправно
поведение на водача на застрахования при ищеца автомобил, което да е допринесло за
настъпването на вредите – същият е спрял правомерно, за да пропусне пешеходци на
пешеходна пътека в изпълнение на задължението си по чл. 119, ал. 1 ЗДвП, като не е имал
каквато и да е възможност да предотврати настъпването на удара. От всичко изложено се
установява, че процесното ПТП е било реализирано противоправно и виновно (съобразно
презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) от застрахования при
ответното дружество водач на МПС, поради което ответникът носи отговорност за
обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване на платеното от застрахователя
по имуществена застраховка на пострадалия обезщетение.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните, описаните от
ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на механизма на ПТП и са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Вещото лице
установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването на
причинените вреди на база средни пазарни цени са били необходими 7898,22 лв. Съдът
кредитира изцяло заключението на САТЕ, което установява пазарната стойност на ремонта
на щетите в причинна връзка с настъпилото ПТП в посочения размер в съответствие с
изискването на чл. 386, ал. 2 КЗ. Към тази сума следва да се прибавят 15 лв. обичайни
разноски за определяне на застрахователното обезщетение, които по необходимост
съпътстват процедурата по определяне на размера на дължимото от застрахователя по
имуществена застраховка обезщетение, свързани с оглед на увредената вещ, описване на
щетите, преценка на причинната им връзка със застрахователното събитие и тяхната оценка.
Следователно, общият размер на оцененото по средни пазарни цени обезщетение възлиза на
7913,22 лв., която сума надхвърля платеното от застрахователя обезщетение от 7883 лв. (с
3
включени ликвидационни разноски). Доколкото в този размер застрахователят по
имуществена застраховка е заплатил обезщетение на пострадалото лице и същият не
надхвърля размера на действителната вреда по смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ, то регресният
дълг на ответника се равнява на сумата от 7883 лв., поради което искът по чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 411, изр. 2 КЗ се явява основателен за пълния предявен размер и следва да бъде уважен
изцяло.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД
По този иск в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадането на
ответника в забава, в случая и с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – отправянето на
покана и получаването й от длъжника. Задължението на делинквента (на застрахователя на
неговата гражданска отговорност) към застрахователя по имуществената застраховка е
задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не
може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В случая моментът на извършеното
плащане има значение само за възникване на регресното право, а длъжникът изпада в забава
след покана и изтичането на 30-дневен срок, в който застрахователят трябва да определи и
изплати размера на задължението си по предявената претенция или мотивирано да откаже
плащането (арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 412, ал. 3 КЗ). По делото се установява, че
ищцовото дружество е отправило до ответника покана за изпълнение на паричното му
задължение, получена от последния на 21.11.2019 г. (видно от входящия номер на поканата
на л. 35-36 от делото), към която са били приложени документите по процесната
ликвидационна преписка. Тридесетдневният срок за изпълнение е изтекъл на 23.12.2019 г.
(доколкото 21.12.2019 г. и 22.12.2019 г. са били почивни дни – събота и неделя), като след
тази дата ответното дружество е изпаднало в забава и за периода от 24.12.2019 г. до
15.07.2021 г. дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва върху главницата –
сумата от 1248,15 лв., за която акцесорният иск се явява основателен, а за разликата до
пълния предявен размер от 1254,81 лв. и за периода 21.12.2019 г. – 23.12.2019 г. следва да се
отхвърли.
По разноските
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца (заявител) следва да бъдат присъдени
направените от него разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 232,59 лв.,
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, както и
482,19 лв. (по компенсация след приспадане на дължимите на ответника на основание чл.
78, ал. 3 ГПК разноски от 0,22 лв. за юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо
лице), платени държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в
4
исковото производство. Платеният депозит за свидетел в размер от 50 лв. не е изплатен на
разпитаното лице, поради което подлежи на възстановяване на страната по искане на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ЗАД „-----“ АД, ЕИК --------, със
седалище и адрес на управление: гр. С-----, срещу ЗАД „---” АД, ЕИК --, със седалище и
адрес на управление гр. С---, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 411, изр. 2 КЗ
и чл. 86 ЗЗД, че ЗАД „-----” АД дължи на ЗАД „-----” АД сумата от 7883 лв., представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца
под номер -, за ПТП, настъпило на 12.04.2019 г. в гр. София в резултат на виновно
противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението - 19.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
1248,15 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
24.12.2019 г. – 15.07.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
17.09.2021 г. по гр.д. № 42300/2021 г. по описа на СРС, 26 състав, като ОТХВЪРЛЯ
акцесорния иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за разликата над уважения размер от 1248,15
лв. до пълния предявен размер от 1254,81 лв. и за периода 21.12.2019 г. – 23.12.2019 г.
ОСЪЖДА ЗАД „---” АД, ЕИК --, със седалище и адрес на управление гр. С---, да плати на
ЗАД „-----“ АД, ЕИК --------, със седалище и адрес на управление: гр. С-----, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 232,59 лв., разноски в заповедното производство, и сумата от 482,19
лв., разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5