МОТИВИ ПО НОХД
№ 122 ПО ОПИСА НА РАДОМИРСКИ РАЙНОН СЪД ЗА 2010 ГОДИНА
Районна прокуратура – Радомир е повдигнала обвинения срещу
подсъдимите В.С.Т. и А.П.С. за това, че 09/10.01.2010 година в с.С.с., община Р.,
област П., в съучастие по между си, като съизвършители, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот / счупване на катинар на врата на
гараж с шило, изкривяване на метална решетка на прозорец с кирка и счупване на
прозорец на първи етаж на масивна двуетажна жилищна сграда находяща се в махала
„М.” в с.С.с., община Р., област П. /, собственост на Ж.С.Н., ЕГН **********/и чрез
използване на технически средства / кирка и шило/ и чрез използване на моторно
превозно средство - лек автомобил М.К. с
рег. № РК ………… АТ отнели чужди движими вещи /казан меден за изваряване на ракия
с вместимост 160 л.
комплект с тръби, колена и охладител; рекордоман,червен цвят,кабел мостов 50 м./удължител/; кабел мостов
20 м./удължител/;количка
ръчна, ъглошлайф / флекс/ марка „Елтос”, помпа акумулаторна ; косачка
електрическа марка Bosh с нож на колела;косачка електрическа с корда;
газов котлон 5 л.;
пушка въздушна; лампа преносима
луминисцентна; нож с медна дръжка, обкован с дърво; нож с никелирана
дръжка;зарядно устройство на мобилен телефон; ключове за секретна брава 3 бр.; риба
мряна 2 кг.;
месо ярешко 2 кг.;
ракия 0,700 л./
на обща стойност 1232,10 лв., собственост на Ж.С.Н., с ЕГН ********** от
владението му, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като по отношение на подсъдимия Т., деянието не представлява маловажен случай и
е извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление /присъда № ……../……. г. по нохд …/……. година на Районен съд Б. в сила от 06.01.2009 година за престъпление
по чл.195,ал.1,т.4,във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20, ал. 2, във
връзка с чл.18,ал.1 от НК – престъпление по чл. 195, ал. , т. 3, пр. 1-во, т.
4, пр. 1 и пр. 2 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 201 ал. 2, вр. чл. 28, ал.
1 от НК – за подсъдимия Т. и по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1 и пр.
2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК – за подсъдимия С..
В съдебно заседание,
представителят на прокуратурата, поддържа обвинението, така както е повдигнато
по отношение на подсъдимия Т.. Предлага на съда същият да бъде признат за
виновен в извършването му и осъден на лишаване от свобода за срок от две години
при първоначален строг режим на изтърпяване. Не поддържа повдигнатото обвинение
срещу подсъдимия С.. Сочи, че същият следва да носи наказателна отговорност за
престъпление по чл. 215 от НК. Предлага на съда да го признае за виновен за
извършване на деяние, квалифицирано по чл. 215 от НК.
Защитникът на подсъдимия
С. – адв. А. пледира подзащитният му да бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото обвинение. Излага подробни съображения относно това, че С. не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което
му е повдигнато обвинение. Счита също, че осъщественото от него не реализира и
състава на чл. 215 от НК, тъй като отсъства субективния елемент на деянието.
Подсъдимия С. дава
подробни обяснения. Поддържа изложеното от защитника му. Изразява искрено
съжаление за извършеното.
Защитникът на подсъдимия
Т. – адв. Ц. счита, че подзащитният и е извършил престъплението, за което е
обвинен. Моли съда при индивидуализация на наказанието му да вземе предвид обстоятелството,
че е дал обяснения в хода на досъдебното производство, съдействал е за
изясняване на обективната истина и е изразил съжаление за стореното. Пледира,
че са налице предпоставките на чл. 55 от НК за определяне на наказание по
отношение на него под минимално предвидения в закона размер.
Съдебното производство е
проведено задочно по отношение на подсъдимия Т.. Въз основа на служебно
изисканата информация, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 269,
ал. 3, т. 1, пр. 1 и т. 4, б. А от НПК по отношение на Т. и е разгледал делото
в негово отсъствие.
Съдът
като обсъди на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК, всички доказателства по делото
– обясненията на подсъдимия С. дадени непосредствено пред съда, обясненията
на подсъдимия Т., дадени в
хода на досъдебното производство пред съдия и прочетени в хода на съдебното
следствие на основание чл. 279, ал. 1, т. 2 от НПК, показанията на свидетелите Ж.Н.
и Б.П., дадени непосредствено пред съда, приетата на основание чл. 282 от НПК
съдебно-оценителна експрертиза на вещото лице З., прочетените и приети на
основание чл. 283 от НПК писмени доказателства – два броя протоколи за оглед на
местопроизшествие, ведно със снимков материал, справки за съдимост на
подсъдимите, два броя протоколи за доброволно предаване, предсъдебен доклад и
предявените на основание чл. 284 от НПК веществени доказателства, намери за
установено следното:
Подсъдимият
В.С.Т. ЕГН: ********** е роден на *** ***. Постоянният и настоящият му адрес са
както следва: гр.Р., ж.к. ”М.”, бл…., ап…. и гр.Р., ж.к. ”Г.” бл. …, ап…... Българин
е и е български гражданин. С основно образование е. Не е женен. Не работи.
Осъждан е с присъда по НОХД № …/…г. на РС – Б. за престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 18,
ал. 1 от НК, извършено на 16.07.2008 г., за което му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца, изтърпяването на което е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Присъдата е влязла в сила
на 06.01.2009 г.
Подсъдимият
А.П.С., ЕГН: ********** е роден на *** ***.
Живее в гр.Р., ул.”Б.” №……. Българин е и е български гражданин. Със средно -
специално образование е. Не е женен. Не е осъждан. Не работи.
На
09.01.2010 г. подсъдимият Т. ***, в която преди около половин година бил
забелязал, че има скрап, за да я прибере. Когато отишъл там видял, че няма
скрап. Продължил пътя си и стигнал до махала М. на село С.с.. Там притежавал
къща свидетелят Н., която не била обитавана постоянно. Подсъдимият Т. забелязал
къщата и предположил, че в нея може да намери старо желязо. Влязъл в двора й
като прескочил портата. Разбил катинара на гаража, с помощта на шило и влязъл
вътре. От там взел флекс марка Елтос, електрическа косачка марка Бош, ръчна
косачка с корда, рекордоман, казан за варене на ракия, комплект с тръби, колена
и охладител. Всички вещи сложил в ръчна количка, която също взел от гаражното
помещение. Взел кирка, която също се намирала в гаража. С нея изкъртил
металната решетка на намиращ се на първия жилищен етаж прозорец. Счупил и
стъклото на същия. През него проникнал в къщата. От там взел въздушна пушка, два
броя мостови кабели, казов котлон, преносима луминисцентна лампа, нож с медна
дръжка, нож с никелирана дръжка, зарядно устройство за мобилен телефон, ключове
за секретна брава три броя, 2
кг. Риба мряна, 2 кг. Ярешко месо, 0.700 л. ракия. Всички вещи
поставил в ръчната количка. Когато се отдалечил достатъчно от къщата, изгорил
рекордомана и кабелите, за да вземе медта от тях. Двете косачки и флекса и част
от останалите вещи ги скрил и ги покрил с ръчната количка. Взел казана, в него
сложил въздушната пушка и изгорените кабели и продължил в посока гр. Р.. Вървял
около 100 – 200 м.
и скрил вещите в едни храсти. Досетил се, че подсъдимият С., с когото се
познавали отдавна и имал лек автомобил, може да му помогне за превозване на
вещите. След 23.00 часа на същия ден отишъл у подсъдимия С.,***. Извикал го и
го помолил да му помогне с превозването на вещите. Начина по който му обяснил ситуацията
и късния час, в който го търсел предизвикали съмнение у С., че Т. е извършил
нещо нередно. Въпреки колебанията си, той решил да помогне на приятеля си да
превози вещите, а на следващия ден заедно да ги издадат на пункт за изкупуване
на черни и цветни метали и да разделят получената срещу това сума. Вече след
24.00 часа С. взел ключа от собствения си лек автомобил марка М.К. с рег. № РК …….
АТ и заедно с Т. се насочили към мястото, където последният бил оставил медния
казан, въздушната пушка и рекордомана. С. бил упътван от Т. от къде да минава.
Когато стигнали до мястото, по указание на Т., С. спрял лекия автомобил и
изключил двигателя и светлините. Дал ключа на Т., за да отвори багажника на
автомобил и да натовари вещите. С. останал в лекия автомобил, за да наблюдава
да не се появи друга кола. Подсъдимият Т. натоварил в лекия автомобил казана,
въздушната пушка и рекордомана, след което потеглили отново към дома на С.. Последният
спрял по пътя за да слезе Т. и се уговорили на другия ден към 09.00 часа да
отидат в пункта за изкупуване на черни и цветни метали, намиращ се в гр. Р.,
ул. П., за да предадат там вещите. Подсъдимият С. се събудил в 10.00 часа и
тръгнал към уговореното място. Т. го чакал. Качил се в лекия автомобил. Преди
да пристигнат в пункта за изкупуване ги спрели за проверка служители на РУ – Р..
Свидетелят П., в качеството си на служител на МВР извършил проверка на лекия
автомобил и установил наличието на описаните по-горе вещи. Попитал подсъдимите
от къде са ги взели. Т. не дал никакви обяснения. А С. казал, че вещите са
собствени на баща му и ги е взел от вилата в с. С., като в момента са тръгнали
да ги предадат на пункт за изкупуване на черни и цветни метали. Служителите на
МВР ги поканили да отидат в РУ. Подсъдимият Т. се качил в полицейския
автомобил, а С. се придвижил със собствения си такъв. В полицейското управление
двамата подсъдими изяснили подробно произхода на вещите.
Стойността
на всички вещи предмет на деянието осъществено от Т. е 1232.10 лв. Общата
стойност на казана, въздушната пушка и рекордомана е 773.00 лв.
Горната фактическа обстановка съдът
намира за безспорно и несъмнено доказана от обясненията на
подсъдимия С. дадени непосредствено пред съда, обясненията на подсъдимия Т., дадени в хода на досъдебното
производство пред съдия и прочетени в хода на съдебното следствие на основание
чл. 279, ал. 1, т. 2 от НПК, показанията на свидетелите Ж.Н. и Б.П., дадени
непосредствено пред съда, приетата на основание чл. 282 от НПК
съдебно-оценителна експертиза на вещото лице З., прочетените и приети на
основание чл. 283 от НПК писмени доказателства – два броя протоколи за оглед на
местопроизшествие, ведно със снимков материал, справки за съдимост на
подсъдимите, два броя протоколи за доброволно предаване, предсъдебен доклад и
предявените на основание чл. 284 от НПК веществени доказателства. От тях по
несъмнен начин се доказва авторството на деянията, механизмът на извършването
им, настъпилите от тях съставомерни резултати, предметите и средствата на
престъпленията времето, мястото и
обстановката на осъществяването им, предхождащото и последващото поведение на
подсъдимите, както и всички обстоятелства от значение за индивидуализирането на
наказателната отговорност на подсъдимите.
Събраните по делото гласни, писмени и веществени
доказателства и приетата съдебно оценителна експертиза в своето единство
изясняват всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото.
Всички събрани доказателства съответстват едни на други и взаимно се допълват.
Между тях не съществуват противоречия. Затова съдът кредитира изцяло
обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите и заключението на вещото
лице. Те не противоречат едни на други и се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства.
При така установената
фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият Т. следва да носи наказателна
отговорност за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр. 1, т.4, пр. 2 и т.7, във
връзка с чл.194,ал.1, във връзка с чл. 28, ал.1 от НК. Същият на 09.01.2010
година в с.С.с., община Р., област П. чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот / счупване на катинар на врата на гараж с шило, изкривяване
на метална решетка на прозорец с кирка и счупване на прозорец на първи етаж на
масивна двуетажна жилищна сграда находяща се в махала „М.” в с.С.с., община Р.,
област П. /, собственост на Ж.С.Н., ЕГН **********/и чрез използване на
технически средства / кирка и шило/ отнел чужди движими вещи /казан меден за
изваряване на ракия с вместимост 160
л. комплект с тръби, колена и охладител;
рекордоман,червен цвят,кабел мостов 50 м./удължител/; кабел мостов 20 м./удължител/;количка
ръчна, ъглошлайф / флекс/ марка „Елтос”, помпа акумулаторна ; косачка
електрическа марка Bosh с нож на колела;косачка електрическа с корда;
газов котлон 5 л.;
пушка въздушна; лампа преносима
луминисцентна; нож с медна дръжка, обкован с дърво; нож с никелирана
дръжка;зарядно устройство на мобилен телефон; ключове за секретна брава 3 бр.; риба
мряна 2 кг.;
месо ярешко 2 кг.;
ракия 0,700 л./
на обща стойност 1232,10 лв., собственост на Ж.С.Н., с ЕГН ********** от
владението му, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието не представлява маловажен случай и престъплението е извършено
повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление /присъда № …. /…г. по нохд………/….. година на Районен съд Б. в сила от 06.01.2009 година за престъпление
по чл.195 от НК.
Подсъдимият А.П.С. следва
да носи наказателна отговорност за престъпление по чл. 215, ал. 1 от НК. Същият
на 10.01.2010 година в с.С.с.,община Р., област П. с цел да набави за себе си и
за другиго - В.С.Т.,ЕГН ********** имотна облага укрил и спомогнал да бъдат
отчуждени, чужди движими вещи /казан меден за изваряване на ракия с вместимост 160 л. комплект с тръби,
колена и охладител; рекордоман, червен цвят и въздушна пушка/, собственост на Ж.С.Н.,с
ЕГН ********** на обща стойност 773.00 лв., за които е предполагал, че са
придобити от другиго - В.С.Т., ЕГН ********** чрез престъпление – кражба.
Подсъдимият Т. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението кражба, като е прекъснал
фактическата власт, която свидетелят Н. е упражнявал върху инкриминираните вещи
и е осъществил своя такава.
Деянието е квалифицирано
по чл. 195, ал. 1 т. 3 и т. 4 пр. 2-ро от НК, тъй като подсъдимият Т. за да си
осигури достъп по вещите предмет на деянието с помощта на шило е разбил
катинар, осигуряващ заключване на гаражната врата, по начин, че същият е станал негоден за
употребление по предназначение. С помощта на кирка е премахнал метална решетка
на прозореца на първия жилищен етаж от сградата и е счупил стъклото на същия.
Деянието е квалифицирано
по чл. 195, т. 7, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като преди да го извърши
подсъдимият Т. е бил осъден с влязла в сила на 06.01.2009 г. присъда на РС – Б.
за престъпление по чл. 195 от НК.
Деянието не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като стойността на
вещите е висока – 1232.10 лв., престъплението е извършено през нощта, когато
бдителността на гражданите е намалена, подсъдимият вече е осъждан за друго
престъпление против собствеността.
Престъплението е
извършено виновно при форма на вина пряк умисъл. Налице е и другият субективен
елемент на престъплението – присвоително намерение – подсъдимият е поставил
вещите на място, известно само на него.
Съдът
прие, че подсъдимият не следва да носи наказателна отговорност за това да е
извършил престъплението в съучастие като съизвършител и чрез използване на МПТ,
както и да е довършил същото на 10.01.2010 г.
От
обясненията на подсъдимите се установи, че всички действия свързани с
отнемането на вещите и трайното им установяване на място, известно само на Т.
са извършени вечерта на 09.01.2010 г. на тази дата е довършено престъплението,
поради което съдът го призна за невинен и оправда за това да е извършил
деянието и на 10.01.2010 г.
За
да е квалифицирано деянието по чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК две или
повече лица трябва да осъществяват елементи от изпълнителното деяние на
престъплението, като същите следва да съзнават че действат съвместно предвиждат
обществено опасните последици от своето поведение и от това на другото лице и
целят настъпването на престъпния резултат. В настоящият случай изпълнителното
деяние – отнемането на вещите и разрушаването на преградите е извършено само от
подсъдимия Т.. Той е довършил престъплението кражба в момента, в който е
установил инкриминираните вещи на място, известно само на него – поставил е
част от тях на място, отдалечено от местоизвършването и е взел мерки /покрил ги
е с ръчна количка/, за да не бъдат забелязвани от другиго, а друга част от тях
е скрил в намиращи се наблизо храсти. Подсъдимият е С. не е знаел предварително
за намеренията на Т. да извърши престъплението. Той е разбрал за него, едва
след довършването му. Следователно между двамата подсъдими не е имало общност
на умисъла за извършване на кражба. Извършеното от подсъдимият С. - превозването на отнетите вещи със
собствения му лек автомобил, не осъществява изпълнителното деяние на
престъплението кражба, квалифицирано по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 от НК, тъй
като включването му в престъпната дейност е след довършване на кражбата, за
която не е знаел до този момент. Следователно не е налице съизвършителство,
както и извършване на престъплението чрез използване на МПС. Затова съдът
призна за невинен и оправда подсъдимият Т. за това извършеното от него да
представлява престъпление по чл. 195, ал. 1 т. 4, пр. 1-во от НК и да е
извършено в съучастие под формата на съизвършителство по смисъла на чл. 20, ал.
2, вр. ал. 1 от НК.
За
извършеното от Т. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 2-ро и т. 7,
във вр. с чл. 194, ал. 1 , във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода от една до десет години. При индивидуализация на
наказанието съдът прие, че са налице само смекчаващи отговорността
обстоятелства – признанието на вината, съдействието на органите на МВР за изясняване
на обективната истина, тежкото материално и социално положение на подсъдимия,
затова му наложи наказание лишаване от свобода в предвидения от закона
минимален размер, а именно за срок от една година.
Съдът
намери за неоснователно искането на защитника на подсъдимия за определяне на
наказанието му при условията на чл. 55 от НК, тъй като констатираните от съда
смекчаващи отговорнотта обстоятелства нито са изключителни по характера си,
нито са много на брой и следователно най-лекото предвидено от закона наказание
не се явява прекомерно тежко с оглед обществената опасност на подсъдимия Т. и
извършеното от него деяние.
Тъй
като подсъдимият Т. е извършил престъплението, след като вече е бил осъждан на
лишаване от свобода, съдът на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС
определи наложеното с настоящата присъда наказание лишаване от свобода за срок
от една година да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо
общежитие от закрит тип.
С
присъда по НОХД ……../…….. г на РС – Б., влязла в сила на 06.01.2009 г. на
подсъдимият Т. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца,
изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години. Деянието,
предмет на настоящото дело е извършено в изпитателния срок, определен с присъда
по НОХД ……./………. г. на РС – Б. и е при форма на вина пряк умисъл. Наложеното с
настоящата присъда наказание на подсъдимия Т. също е лишаване от свобода.
Налице са основанията на чл. 68, ал. 1 от НК подсъдимият Т. да изтърпи изцяло и
отделно и наказанието от три месеца лишаване от свобода, постановено с присъда
на РС – Б. по НОХД ………/………. г. На основание чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС съдът определи наказанието три месеца лишаване от свобода да се изтърпи
от подсъдимият Т. при първоначален общ режим в затворническо общежитие от
открит тип.
Подсъдимия С. е извършил изпълнителното деяние
на престъплението по чл. 215 от НК като е укрил в собствения си лек автомобил
откраднатите от Т. движими вещи – казан, рекордоман и въздушна пушка и му е
спомогнал да ги отчужди, като ги е превозил от мястото на което ги е укрил Т.
до дома си, а след това до пункта за изкупуване на черни и цветни метали.
Посочените
вещи – казан, рекордоман и въздушна пушка са били преди това придобити от Т.
чрез престъпление – извършена кражба от жилището на свидетеля Н., за която
подсъдимият С. не следва да носи наказателна отговорност.
Подсъдимият
С. е предполагал, че вещите са придобите от Т. чрез престъпление. Извод за това
си е направил от късния час, в който е потърсил Т. помощ от него, както и от
това, че иска да предадат вещите на пункт за изкупуване на черни и цветни
метали.
Деянието
е извършено от С. умишлено с форма на вина пряк умисъл. Налице е и предвидената
в закона особена цел – да набави за себе си и за другиго имотна облага. С. е
извършил деянието като е знаел, че ще издадат с Т. отнетите вещи на пункт за
изкупуване на черни и цветни метали и ще си поделят получената сума.
Съдът
прие, че подсъдимият С. не следва да носи наказателна отговорност за това да е
извършил деянието на 09.01.2010 г., тъй като от събраните по делото
доказателства се установи, че всички осъществени от него инкриминирани действия
са след полунощ или вече на 10.01.2010 г.
Съдът
призна за невинен и оправда С. за повдигнатото му обвинение да е извършил кражба чрез разбиване на прегради
здраво направени за защита на имот, чрез използване на МПС и техническо
средство и в съучастие с подсъдимия Т., като съизвършител. За да е съучастник в
извършване на престъплението, както бе посочено по-горе подсъдимият С. е
следвало да извършва елементи от изпълнителното деяние на същото, като през
това време е съзнавал, че такива се осъществяват от подсъдимия Т., като двамата
са предвиждали взаимното си поведение и обществено опасните последици следващи
от него, като са целели настъпването на последните. По делото не се събраха
нито преки нито косвени доказателства, установяващи участието на С. в извършването
на кражбата. Той е разбрал за извършеното от Т. едва след довършването му.
Следователно отсъства обективна възможност за общност на умисъла между двете
лица. Това е и един от основните критерии за разграничаване на съучастието в
престъпление от вещното укривателство. Осъщественото от С. превозване на част
от вещите, предмет на извършената от Т. кражба не е участие в изпълнителното
деяние на последната. То е реализирано след довършване на кражбата, поради
което и С. не следва да носи наказателна отговорност за съучастие в същата.
Поради узнаването от страна на С. за извършената от Т. кражба едва след нейното
довършване, то той не е имал умисъл и за извършеното от Т. разрушаване на
прегради, направени за защита на имот и за използване от същия на технически
средства. Затова съдът призна за невинен и оправда подсъдимия С. по
първоначално повдигнатото от РП – Р. обвинение и го преквалифицира частично в такова
по чл. 215, ал. 1 от НК. Съдът прие, че предмет на престъплението, извършено от
С. са само част от вещите предмет на кражбата, а именно казана за варене на
ракия, рекордомана и въздушната пушка. Останалите вещи не са предмет на
извършеното от С. вещно укривателство, в какъвто смисъл съдът го призна за
невинен и оправда.
При
индивидуализация наказанието на подсъдимия С., съдът прецени, че от
извършването на деянието до постановяване на присъдата са последвали различни
наказателни закони, като по-благоприятен за дееца се явява действащия към момента
на извършване на деянието такъв, тъй като предвижда по нисък горен минимум на
наказанието. Като по-благоприятен съдът го приложи. Предвиденото в него
наказание за извършеното от С. престъпление е лишаване от свобода до пет
години.
Като
взе предвид чистото съдебно минало на С., добрата му обществена характеристика,
тежкото му имуществено и социално положение, признанието на вината, разкаянието
за извършеното и съдействието на органите на МВР и съдебната власт за
обективното изясняване на делото, съдът прие, че по отношение на него са налице
множество смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и най-лекото
предвидено в закона наказание за извършеното от С. престъпление би се оказало
несъразмерно тежко. Затова приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б от НК и замени предвиденото в закона наказание лишаване от свобода с пробация.
Предвид посочените по горе смекчаващи отговорността обстоятелства и след като
прие че отсъстват отегчаващи такива, съдът наложи на подсъдимия С. наказание
пробация за срок от шест месеца, изразяващо се в следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично,
задължителни периодични срещи с пробационен служител и включване в програми за
обществено въздействие. Съдът наложи на подсъдимия освен задължителните
пробационни мерки и факултативната такава – включване в програми за обществено
въздействие, тъй като по този начин ще се осъществи целта посочена в чл. 36 от НК за поправяне и превъзпитаване на подсъдимия.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди всеки от подсъдимите да заплати по
сметка на РРС в полза на бюджета на съдебната власт сумата от по 35.00 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Съдът
постанови след влизане в сила на присъдата, веществените доказателства – един
брой кирка и един брой катинар, да се върнат на собственика им – Ж.С.Н..
По
изложените мотиви, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: